Р Е Ш Е Н И Е № 196
Гр.
Хасково, 29.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на
двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 769 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 251 ГПК.
Образувано е по молба от адв. К.Т.
като пълномощник Е.Г.М., Н.Ч.Н. и Т.Ч.Х. за тълкуване на постановеното по делото Решение № 26/ 22.01.2019
г. относно дължимостта на законна лихва върху допълнително присъдените с
решението суми.
В срока за отговор не е постъпил
такъв от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съдът, като обсъди доводите на
молителя и данните по делото, констатира следното:
Молбата е подадена от надлежна
страна, поради което
е допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 251 ГПК на тълкуване подлежат влезлите в сила решения,
които поради неясно изразена воля на съда не могат да бъдат изпълнени. На
тълкуване подлежи само диспозитива на съдебния акт, като за изясняване
действителната воля на съда следва да се изхожда от мотивите.
По настоящето дело с Решение № 26/ 22.01.2019 г.
Хасковският окръжен съд е отменил Решение № 206/
01.10.2018 г. по гр. д. № 384/ 2017 г. на Районен съд – Свиленград в частта, в
която предявените от Е.Г.М., Н.Ч.Н. и Т.Ч.Х. против Агенция „Пътна
инфраструктура" искове с правно основание чл. 59 ЗЗД са отхвърлени
над сумата от 111. 40 лв., както и в частта на разноските, вместо което е
осъдил Агенция „Пътна
инфраструктура" да заплати на Е.Г.М.,
Н. Н.Н. и Т.Ч.Х. още по 973. 60 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за лишаването им от
ползване на 2. 359 дка от поземлен имот №010048 в землището на с. Г., с площ от 3.002 дка, за периода 20.06.2012 г. -
20.06.2017 г. Решението в останалата част, в която Агенция „Пътна
инфраструктура" е осъдена да заплати на Е.Г.М.,
Н. Н.Н. и Т.Ч.Х. от 111. 40 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на недвижимия
имот, ведно със законната лихва от 20.06.2017 г., е потвърдено.
Предвид присъдената законна лихва
върху уважената част от иска по чл. 59 ЗЗД от първоинстанционния съд за ищците
неясен остава въпросът дължи ли се такава и върху допълнително присъденото от
въззивната инстанция обезщетение при липса на изрично произнасяне от съда във
въззивното решение относно лихвата. В тази връзка следва да се отбележи, че
предмет на изпълнение е вземането така, както е индивидуализирано в
изпълнителното основание. Подлежат на изпълнение само вземанията и в размера, в
който са обективирани в диспозитива на съдебното решение. Когато се касае за
законна лихва, тя се събира за периода и върху главницата, посочени в съдебното
решение. Пропускът на въззивния съд да се произнесе по дължимостта на законната
лихва и върху допълнително присъденото обезщетение не може да бъде преодолян по
реда на тълкуване на съдебното решение. От изложеното се налага извод, че върху
допълнително присъденото с въззивното решение обезщетение в размер на 973. 60
лв. не се дължи законна лихва от датата на подаване на исковата молба при липса
на изрично присъждане в диспозитива на съдебното решение. Този пропуск на съда
може да бъде отстранен или по реда на чл. 250 ГПК за допълване на решението или
чрез предявяване на нов иск за лихвата, по която съдът е пропуснал да се
произнесе и която не се обхваща от силата на присъдено нещо на решението. Предвид
изложеното постановеното по настоящето дело въззивно решение следва да се
тълкува в смисъл, че върху присъденото допълнително обезщетение в размер на
973. 60 лв. за всеки един от ищците не се дължи законна лихва от датата на
подаване на исковата молба.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
Постановеното по в. гр. д. № 769/ 2018 г. на ОС – Хасково Решение № 26/ 22.01.2019 г. следва да се тълкува в
смисъл, че върху присъдената на Е.Г.М., Н.
Н.Н. и Т.Ч.Х. сума от 973. 60 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за лишаването им от
ползване на 2. 359 дка от поземлен имот №010048 в землището на с. ***, с площ от 3.002 дка, за периода 20.06.2012 г. -
20.06.2017 г., не се дължи законна лихва от датата на подаване на исковата
молба.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.