РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Карлово, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320102030 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Р. И. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. К., обл. В., ул. „Е. М.“ № **, чрез пълномощника си
адвокат К.П., адрес за призоваване: гр. П., ул. „С.“ № **, ет. *, офис *против
Н. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., обл. П., ул. „*-ма“ № *.
Ищцата твърди, че от 2009 г. с ответника били съдружници в
дружеството „Т. Г. В.“ ООД, с ЕИК *************. През месец септември
2020 г. ответникът я помолил да му заеме сумата, в размер на 1000 лв., с
обещанието да й ги върне до края на месеца – 30.09.2020 г. Тя се съгласила,
като на 11.09.2020 г. превела по личната банкова сметка на ответника сумата,
в размер на 1000 лева. След настъпване на падежа – 30.09.2020 г.,
заемодателят не изпълнил задължението си за връщане на заема.
Въпреки това, през месец януари 2021 г., ответникът отправил нова
молба до ищцата за заем в размер на 3200 лева, като обещал да ги върне до
края на месец февруари 2021 г. – 28.02.2021 г. Заемната сума била преведена
по личната банкова сметка на ответника на 03.02.2021 г., като до момента не
била върната на ищцата
Към настоящия момент не било налице изпълнение на нито едно от
1
горепосочените задължения, което пораждало правния интерес на ищцата да
предяви настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от общо 4200 лв. по два договора за заем, както
следва: по договор за заем, сключен устно на 11.09.2020 г. – сума в размер на
1000 лв. и по договор за заем, сключен устно на 02.02.2021 г. – сума в размер
на 3200 лв. В условията на евентуалност моли да бъде осъден ответника да
върне на ищцата сумата от 3200 лева, като дадена при начална липса на
основание. Претендира и направените разноски по делото.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез адв. Щ.Ц. оспорва иска
по основание и размер. Твърди, че в правния мир никога не било постигано
съгласие между него и ищцата за заемни правоотношения. Твърденията за
постигнато съгласие за предоставяне на заем на посочените дати в посочения
размер и уговорки за връщане оспорва изцяло.
Твърди, че познава ищцата лично. Тя била бивш управител на „Т. г. В.“
ООД ЕИК: **************(с предишно търговско наименование: „Т. В.”
ООД), понастоящем освободена като управител и съдружник. С нея били
съдружници в капитала на посоченото дружество, заедно с В. Н. М., И. И. Р.,
П. Г. Д., Ч. И. П., С. И. П.. Горепосочените съдружници имали и други общи
дружества.
Твърди, че сумите, преведени през м. септември 2020г. и м. януари 2021
г. по личната му банкова сметка от ищцата Р. И. Г. били свързани с вътрешни
отношения с ищцата в качеството й на съдружник и управител по повод
дейността на търговското дружество „Т. г. В.“ ООД.
Преведената сума от ищцата през м. януари 2021г. в размер на 2 200 лв.
по личната банкова сметка на ответника била за заплащане на извършвани
услуги за цяла година на „Т. г. В.“ ООД от Г. П. Г. – консултант, като това
била установена практика от няколко години. Сумата предназначена за Г. Г.
ответникът своевременно му предал срещу ордер за получена сума.
Твърди, че никога и по никакъв повод не бил влизал с ищцата в
правоотношения извън тези свързани с дейността на „Т. г. В.“ ООД, в това
число и в правоотношения по договор за заем с нея, не бил търсил заем от
това лице, нямал нужда от паричен заем за периода през който е правен
преводът по личната ми банкова сметка.
Ответникът се позовава и на самите банкови бордера приложени към
2
исковата молба от самата ищца, където като основание за превод в банковото
бордеро от 11.09.2020 г. изрично били посочени кодове (месеци и години) и
отделни суми, касаещи вътрешните отношения между ищцата като управител
и Н.М. като съдружник в „Т. г. В.” ООД. В банковото бордеро от 03.02.2020 г.
изрично бил посочен код (месец, година и сума за каса), както и код (месец,
година и сума за) в размер на 1000 лв., отнасяща се вътрешните отношения
между ищцата като управител и Н.М. като съдружник в „Т. г. В.“ ООД, като
преведената сума по каса била за заплащане на консултантските услуги
извършени от Г. Г. на „Т. г. В.” ООД.
По отношение на евентуално предявения иск ответникът също заявява,
че не се касае за суми преведени по банковата му сметка без основание.
Преводът касаел отношения между него и ищцата, които били свързани с
дейността на „Т. г. В.” ООД и не били нито заемни, нито без основание.
Твърди, че ищцата била завела граждански дела за „отпуснати от нея
суми на заем“ освен срещу него – Н. Б. М., и срещу съдружниците В. Н. М.
чрез счетоводителката му Д. Г., И. И. Р. и П. Г. Д.. Видно от приложените
банкови бордера, на които ищцата основавала исковите си претенции към
отделните съдружници, основанията за отпуснатите суми били едни и същи,
като години, кодове и суми, което обосновавало еднозначен извод, че
превежданите суми не били заеми и такива без основания, а уреждали
вътрешни отношения в дружеството.
Твърди, че преведените от нея суми по личната му сметка били за
дивидент на самия него и за заплата за Г. Г., което било видно от
представените екранни снимки на кореспонденция на ищцата със С. К. –
служител в „Т. - М“ ООД, с ЕИК **************, където съдружник и
управител бил и Н.М..
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл. 240,
ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и евентуален иск по чл.55, ал.1, пр.1-
во от ЗЗД.
Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
3
качество. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен,
когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната
страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално
предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е
осъществен. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни
средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че
средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения.
Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума
представлява съществен елемент на договора и установяването на
предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на
договора.
В първото по делото открито съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощника си адв. П. представя споразумение от 01.03.2022 г., с което с
ответника са уредили отношенията си извънсъдебно: „Н. Б. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: обл. П., общ. К., с. М., ул. „*-ма“ № * СЕ
ЗАДЪЛЖАВА да заплати, по банкова сметка на Р. И. Г., сумата в размер на
5 700,55 лв. /пет хиляди и седемстотин лева и 55 стотинки),
представляваща сбор от: предявените искови претенции по Гражданско
дело № 20215320102030 по описа на Р. с. - К. - 4200 лв., заплатената
държавна такса за образуване на делото - 180.75 лв., както и заплатеното
адвокатско възнаграждение за един адвокат - 1000 лв., такси по
изпълнителното дело 119.80 лева и адвокатско възнаграждение за
образуване на изп. дело и процесуално представителство по него - 200 лв“.
Адв. П. изрично заявява,че ответникът е платил всичко дължимо и моли
съда да се произнесе, като вземе това предвид.
С оглед изложеното и на основание чл.235, ал.3 ГПК, съдът,
съобразявайки факта, че задължението на ответника е погасено в хода на
процеса, следва да приеме, че както главните искове с правно основание чл.
240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, така и евентуалният иск по
чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Тъй като ответникът е заплатил на ищцата и разноските по делото,
такива не следва да се присъждат.
4
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Р. И. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. К., обл. В., ул. „Е. М.“ № **, чрез
пълномощника си адвокат К.П., адрес за призоваване: гр. П., ул. „С.“ № **, ет.
*, офис * иск за осъждане на Н. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
М., обл. П., ул. „*-ма“ № *да й заплати сумата от общо 4200 лв. по два
договора за заем, както следва: по договор за заем, сключен устно на
11.09.2020 г. – сума в размер на 1000 лв. и по договор за заем, сключен устно
на 02.02.2021 г. – сума в размер на 3200 лв.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Р. И. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. К., обл. В., ул. „Е. М.“ № **, чрез
пълномощника си адвокат К.П., адрес за призоваване: гр. П., ул. „С.“ № **, ет.
*, офис *иск за осъждане на Н. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
М., ул. „*-ма“ № *да й заплати сумата от 3200 лева, като дадена при начална
липса на основание.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в
двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5