Решение по дело №596/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и чл. 145 и следващите от АПК.

 

Образувано е по жалба на А. В. Н. от [населено място], [улица], вх. *, ет.* ап. ** против Заповед № УТ- 250 от 28.05.2024г., издадена от Кмета на Община Хасково, с която заповед, на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 17, ал.1, чл. 109, ал.2 и чл. 110, ал.1, т.2 от ЗУТ, е одобрен проект на ПУП – ПР за ПИ с [идентификатор] по плана на [населено място], с който ПР, ПИ с [идентификатор] се регулира в УПИ I в нов [жк], ж.р. „К.“, като вътрешните му регулационни линии се поставят в съответствие с имотните граници и действащата регулация.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта поради допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствие с материалния закон. Претендира се, че проекта за ПУП – ПР не е бил съобщен на жалбоподателката като заинтересована страна. Твърди се, че с ПУП – ПР не е предвидена улица за осигуряване на достъп до улична регулация и осигуряване на какъвто и да било достъп до собствения й ПИ с [идентификатор] по плана на [населено място], с цел бъдещо регулиране на същия.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Т. В.. Процесуалният представител поддържа жалбата и иска отмяна на оспорения акт, на основания подробно изложени в писмени бележки. Претендира се присъждане на разноски и се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено на представяляващия заинтересованите страни адвокат, предвид осъщественото еднотипно процесуално представителство по отношение на всяка една от тези страни.

Ответникът по жалбата - Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител по делото, на първо място претендира недопустимост на жалбата и липса на правен интерес от оспорване, като се иска производсвтото да бъде прекратено, а алтернативно оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излага твърдения за издаване на обжалвания административен акт от материално компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния и с процесуалния закон. Претендира, че същият е правилен и законосъобразен. Посочва, че в конкретната хипотеза се касае за първо улигуриране на поземления имот, предвид което същото можело да бъде осъществено при условията на чл. 17 от ЗУТ. Пречка за това не била налице и съгласно разпоредбата на чл. 109, ал.2 от ЗУТ. Оспорва се относимостта на посочената от процесуалния представител на жалбоподателя Наредба за строителни норми за осигуряване на безопасност при пожар към процедурата по изготвяне на ПУП – ПР. Посочените норми се сочат за относими към застрояването на имотите, но не и при тяхната регулация. Акцентира се и върху наличието на учредено право на премнаване в полза на жалбоподателката през имота предмет на плана, като се сочи, че процесният административен акт не води до засягане на така учреденото безсрочно право на преминаване. Претендира юриск. възнаграждение.

Заинтересованатите страни В. М. Ч., М. М. Б., М. В. Ч. и Л. Д. Ч., чрез общ процесуален представител изразяват становище за недопустимост, алтернативно неоснователност на жалбата. Претендират, че проектът за ПУП – ПР е бил съобщен на всички заинтересовани лица, включително и на жалбоподателката. Сочи се, че с процесния акт единствено се регулира поземления имот предмет на плана, като с последния се установяват дворищно регулационни линии по имотни граници и по съществуваща улична регулация от „север“, като със същия не се уставовяват нови, нито пък се изменят съществуващи „планове за застрояване“. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представени доказателства за заплатено такова.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателката А. В. Н. е собственик на ПИ с [идентификатор] по плана на [населено място], видно от КНА № ***, том ***, рег.****, дело №***/20**г. /л. 73/ и в това й качество, с Договор за право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и право на преминаване от **.**.20**г., с нотариална заверка на подписите /л.85- 87/, М. В. Ч., като собственик на ПИ с № ******* по КККР на [населено място] й учредява безвъзмездно и безсрочно право на преминаване в източната част на ПИ с № ******** с ширина 2.5 м. при граници на правото на преминаване : изток ПИ с № *********, собствен ПИ с [идентификатор] по плана на [населено място].

С Решение № 439 от 31.05.2013г. /л.108/ Общински съвет Хасково на основание чл. 21, ал.1, т.11 от ЗМСМА и чл. 129, ал.1 от ЗУТ, вр. чл. 109, ал.1, т.3 и чл. 112, ал.2, т. 10 от ЗУТ, одобрява ПУП – ПЗ и план - схема за електрозахранване за поземлен [имот номер] по КККР на Х./ м. „Д. т.“/, като за поземления имот се определя устройствена зона „Жм“- жилищна зона с ниско застрояване при посочени в решението показатели.

С Решение № 641от 30.05.2014г. /л.83/ Общински съвет Хасково на основание чл. 21, ал.1, т.11 от ЗМСМА и чл. 129, ал.1 от ЗУТ, вр. чл. 109, ал.2, чл. 110, ал.1, т. 3 чл. 18 и чл. 112, ал.2, т. 10 от ЗУТ, одобрява ПУП – ПЗ и план -схема за електрозахранване за поземлен [имот номер] по КККР на Хасково/ м. „Д. т.“/, като за поземления имот се определя устройствена зона „Жм“- жилищна зона с ниско застрояване при посочени в решението показатели.

С Нотариален акт за Дарение на недвижим [имот номер], том 2, рег. № 1586, дело 198 от 31.05.2019г. /л.90-92/ М. В. Ч. и Л. Д. Ч. даряват на сина си М. В. Ч. ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ********** по КККР на [населено място] при граници на имота : ПИ с идентификатори № *******; № ************, № *********** и № ************, както и сграда с идентификатор № **********, постртоена в поземлен имот с идентификатор № ********** по КККР на [населено място], като дарителите запазват за себе си безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху дарения имот.

С Нотариален акт за Дарение на недвижим [имот номер], том *, рег. № ****, дело *** от **.**.20**г. /л.93-95/ М. В. Ч. и Л. Д. Ч. даряват на дъщеря си М. М. Б. ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ********** по КККР на [населено място] при граници на имота : ПИ с идентификатори № **********; № ************, № *********** и № ************, както и сграда с идентификатор № **********.2, постртоена в поземлен имот с идентификатор № ********** по КККР на [населено място], като дарителите запазват за себе си безвъзмездно и пожизнено право на ползване върху дарения имот.

С Мотивирано предложение, В. М. Ч. и М. М. Б. са поискали допускане изработването на ПУП- ПР на поземлен имот с идентификатор № ********** по КККР на [населено място], като са представили проектно предложение, Комбинирана скица № ****/25.08.20**г. и документи за собственост на поземления имот.

Въз основа на предложението и след съгласуване с главен архитект на [населено място] със Заповед № УТ- 628/12.12.2023г. на Кмет на Община Хасково /л. 104/ на основание чл. 124а, ал.2,вр. чл. 109, ал.2, чл. 110, ал.1, т.1 и чл. 17 от ЗУТ, се разрешава изработването на проект за ПУП – ПР за поземлен имот с идентификатор № ********** по КК на [населено място].

Видно от служебна бележка от 13.12.2023г. /л. 106/ на таблото на Община Хасково в сградата на отдел „ Архитектура“ е поставено съобщение за издадената Заповед № УТ- 628/12.12.2023г. на Кмет на Община Хасково.

С рег. индекс 94В – 4512-1/16.01.2024г. /л. 12 - 23/ до кмет на Община Хасково е подадено заявление от В. М. Ч. и М. М. Б. за одобряване проект на ПУП – ПР на поземлен имот с идентификатор № **********, м. „Д. т.“ по КК на [населено място], ведно с Проект за ПУП- ПР за уригулиране на посочения ПИ в УПИ * кв. **** по ПУП на [населено място] и Комбинирана скица за проектиране № 1820/25.08.2023г. на поземлен [имот номер], с отразено в същата право на преминаване през имота предмет на ПУП – ПР в полза на А. В. Н..

С писмо рег. индекс: 94В- 4512-1#1/ 29.01.2024г. /л. 9- 10/ на осн. чл. 128, ал.3 от ЗУТ на А. В. Н. се съобщава, че е изработен проект за ПУП – ПР на поземлен имот с идентификатор № ********** по КККР на [населено място]. Писмото е изпратено на адреса на жалбоподателката с известие за доставяне с обратна разписка № ИД RS 6300 01HUQ91, върнато на 21.02.2024г. с отбелязване, че пратката е непотърсена. На 28.02.2024г. на сайта на Община Хасково е качено Обявление с рег. индекс 94В- ****-1#2/ 27.02.2024г., с което Община Хасково обявява на А. В. Н., като собственик на ограничено вещно право /право на преминаване/ в поземлен имот с идентификатор № **********, м. „Д. т.“ по КК на [населено място], че е изработен проект за ПУП – ПР на същия поземлен имот.

С протокол № 3/21.03.2024г. Експертен съвет по устройство на територията към Община Хасково, разглежда представения проект на ПУП – ПР на поземлен имот с идентификатор № **********, м. „Д. т.“ по КК на [населено място] и на основание чл. 17, ал.1, чл. 109, ал.2 и чл. 110, ал.1, т. 1 от ЗУТ приема и предлага същия да бъде одобрен. С плана за регулация се предвижда урегулиране на поземлен имот с идентификатор № ********** по КК на [населено място] в УПИ I в нов квартал 1095 по плана на [населено място], като вътрешните регулационни граници се поставят в съответствие с имотните граници и действащата улична регулация.

С оспорената в настоящото производсвто Заповед № УТ – 250 от 28.05.2024г., Кмета на Община Хасково одобрява Проект за Подробен устройствен план – План за регулация за поземлен имот с идентификатор № ********** по КК на [населено място]. С плана за регулация поземлен имот с идентификатор № ********** се урегулира в УПИ *, кв. ****, ж.р. „К.“, като вътрешните регулационни линии се поставят в съответствие с имотните граници и действащата регулация. Като правно основание е посочен 17, ал.1, чл. 109, ал.2 и чл. 110, ал.1, т.2 от ЗУТ.

С Обявление рег. индекс 94 В – 4512-1 №3 от 03.06.2024г. /л.5/, връчено на жалбоподателката на 07.06.2024г., оспорваната в настоящото производство заповед е била съобщена, като е указано, че същата може да бъде обжалвана в 14-дневен срок от съобщаването пред Административен съд Хасково.

Жалбата срещу Заповед № УТ – 250 от 28.05.2024г., Кмета на Община Хасково е подадена чрез административния орган на 21.06.2024г.

По така изложените фактически обстоятелства, между страните в производството липсва спор. Спора се свежда най – напред до наличието на правен интерес по отношение на жалбоподателката да оспорва процесната заповед, както и до това дали процесния ПУП – ПР следва да предвижда пътен достъп до имота на жалбоподателката с широчина от 3,5м., съобразно изискванията на чл. 27, ал.4 от Наредба № Iз-1971/29.10.2009г. за строително техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, във връзка с което по искане на страните по делото се допусна и изготви съдебно-техническа експертиза /л. 142- 164/.

Съдът намира изготвеното по делото заключение на съдебно – техническа експертиза за компетентно, обективно и обосновано и като такова приема същото към доказателствата по делото и изцяло кредитира.

От експертното заключение се установява, че [ПИ] и [ПИ] се намират в местността „ Д. т.“, граничеща с жилищен район „К.“ на [населено място]. В участъка на имотите, уличнорегулационната линия на ул „Г. К.“ съвпада със строителните граници на [населено място]. [ПИ] е разположен с лице на [улица], а [ПИ] е на втора линия зад [ПИ]. За [ПИ] има действащ ПУП- ПЗ одобрен на 31.05.2013г., а ПУП -ПЗ за [ПИ] е действащ от 30.05.2014г. Статутът и предназначението и на двата ПИ са установени с посочените ПУП – ПЗ, процедирани по реда на чл. 59 и чл. 60 от ЗУТ. През 2014г. [ПИ] от ПИ в земеделска територия се променя на „урбанизиран“, с предназначение „за ниско жилищно застрояване“. При одобряване на ПУП – ПЗ за [ПИ] и смяна статута на същия имот е прието, че изискуемия по чл. 60 от ЗУТ „транспортен достъп“ до имота се удовлетворява чрез учредения сервитут за преминаване и прокарване на комуникации през [ПИ]. ВЛ посочва, че [ПИ] се намира извън границите на населеното място. Статутът му е на имот в „урбанизирана“ територия, но не е приобщен в границите на населеното място чрез „урегулиране“. Имотът представлява урбанизирана територия извън строителните граници на населеното място. Сочи се още, че учредения с договор от 19.06.2012г. сервитут „право на преминаване“ в полза собственика на [ПИ] е с широчина 2. 5 м., което съгласно изискванията на чл. 81 от ЗУТ не е достатъчно за процеиране на задънена [улица],5 м. Вещото лице посочва също така, че с оспорения акт се одобрява ПУП – ПР с обхват единствено [ПИ], за който имот се отрежда [УПИ], нов [жк], в ж.р. „К.“, [населено място], като с одобрението на този ПУП -ПР имотът се приобщава в строителните граници на [населено място]. Установява се от експеризата, че дворищно регулационните линии на новообразувания УПИ се поставят в съответствие с имотните граници на [ПИ]. Одобрения ПУП – ПР не засяга и не изменя действащия ПУП – ПЗ за [ПИ], като не се изменят границите между имотите, нито се променя застрояването в същите. ВЛ установява, че в [ПИ] е изградена подпорна стена, която започва от северната имотна граница, продължава успоредно на източната имотна граница, отстои от нея на 2, 6 метра, има дължина от 12 м. и е с максимална височина от 1, 2 м. Същата е разположена в близост до сервитутната линия на правото на преминаване и не ограничава учредения сервитут. Експертизата установява, че оградата по източната имотна граница и подпорната стена създават подход с дължина 12 м. и широчина 2, 6 м. към [ПИ]. Маневрирането на противопожарен автомобил в това пространство би било затруднено при необходимост да се премине през [ПИ], за да се достигне до [ПИ]. Видно от заключението към момента на одобряване на ПУП – ПР за [ПИ] не са били налице предвидени с ПУП, но неизпълнени улици обслужващи [ПИ] и [ПИ]. Вещото лице сочи, че приемането на ПУП- ПР за [ПИ] не се обуславя от предвиждането на временен път по смисъла на чл. 190 от ЗУТ, тъй като с него не се погасява учреденото в полза на [ПИ] „право на преминаване“ през [ПИ]. Процесния ПУП – ПР е процедиран по реда на чл. 17 от ЗУТ. Експертизата уточнява, че улици се провеждат чрез ПР по чл. 14, чл. 15, чл. 16, чл. 16а и чл. 17 от ЗУТ. За да има основание нуждата от [улица] да се задоволи чрез съответния план за регулация е необходимо да се инициира процедура за това от страна на собственика на този имот.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от надлежно легитимирано по смисъла чл. 131, ал. 1 във вр. с, ал. 2, т. 1 от ЗУТ лице – носител на ограничено право на преминаване /с оглед Определение № 2348/14.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1837/2022 г. по описа на ВАС/, както и в законоустановения срок.

Разгледана по същество жалбата, се явява неоснователна.

Предвид естеството на одобрения ПУП-ПР относно територия в [населено място] с обхват, посочен в чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, оспореният акт се явява издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия и в рамките на отредената му териториална компетентност.

Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити. Същата е надлежно мотивирана, като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й.

Спазена е процедурата по издаване на акта. Настоящият съдебен състав не споделя изложените от жалбоподателката твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В хода на административното производство заинтересованите страни са уведомени за проекта за ПУП - план за регулация и план за застрояване, видно от представените съобщения и обявления. С уведомяването за изработения проект за ПУП - план за регулация, административният орган е дал възможност на засегнатите страни да упражнят правата си по чл. 128, ал.5 от ЗУТ. Освен това проектът е внесен за обсъждане от ОЕСУТ, с което са изпълнени и изискванията на чл. 128, ал.7 от ЗУТ.

Съдът намира оспорената заповед за съответна и на материалния закон.

Като материалноправно основание за одобряване на процесния план са посочени рапоредбите на чл. 17, ал.1, чл. 109, ал.2 и чл. 110, ал.1, т. 2 от ЗУТ, което кореспондира на изложените фактически доводи, визиращи поставяне на регулационната граница в съответствие с кадастралните граници.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.1 от ЗУТ извън случаите по чл. 16 с подробен устройствен план за населено място или за част от него се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти, като вътрешните им регулационни линии съвпадат с имотните граници.

По делото не е спорно, че имотът - предмет на плана не е урегулиран с вътрешни регулационни граници. Не е спорно също, че [ПИ] граничи с жилищен район „К.“, за който е одобрен и влязъл в сила само план за улична регулация /ПУР/ по чл. 16, ал.7 от ЗУТ с Решение № 275/06.03.2009г. на Общински съвет Хасково. Предвид наличието на изработен ПУР за района, с който граничи процесния поземлен имот, същият е останал неурегулирани с вътрешни регулационни линии и е получил регулация единствено към [улица]на която същият има лице от 19, 31 м. За този имот по аргумент от нормата на чл.17 от ЗУТ е налице законова възможност за урегулирането му с последващ подробен устройствен план, какъвто е и процесния случай. Касае се за първа регулация по отношение [ПИ]. Целта на процедирането ПУП-ПР за процесния имот е същият да бъде урегулиран, като имота се приобщи към строителните граници на [населено място] при установяване на регулационните граници в съответствие с имотните. Административният орган при тази процедура действа при условията на обвързана компетентност, с оглед задължението му да съобрази имотната граница по влязлата в сила КК и съобразно това да постанови и регулационната линия. Предвид, че за процесния имот [ПИ] и съседнния му [ПИ] – собственост на жалбоподателката вече са налице влезли в сила ПУП- ПЗ, процесния ПУП – ПР следва да бъде изготвен по начин, по който да не противоречи на вече одобрените ПУП- ПЗ. Именно това се установява от заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза. С процесния ПУП – ПР единствено се поставят регулациионни линии за спорния имот в съответствие със съществуващите му към момента имотни граници. Оспореният ПУП – ПР не противоречи на установения както за [ПИ], така и за [ПИ] режим на застрояване, включващ предназначение на имотите, начин на застрояване в същите, плътност, интензивност, Кинт, озеленяване и височина. Спазени са границите на застроителните петна.

Видно от приетото по делото заключение на съдебно – техническа експертиза, предмета на изработката е само и единствено изработване на План за регулация, като съобразно проектното предложение и приложените към същото скици на имот е налице съвпадение на регулационните и кадастрални граници. Като кадастралните граници са имотни.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира че процесния ПУП – ПР е приет изцяло в съответствие с нормата на чл. 17, ал.1 от ЗУТ, доколкото, видно от графичната част на проекта, вътрешните регулационни линии на процесния имот изцяло съвпадат с имотните му граници.

Изложените аргументи в жалбата по отношение на нарушено право на преминаване са неоснователни. Преди разработката на процесния ПУП-ПР достъп до имота на жалбоподателката се е осъществявал посредством предоставеното „право на преминаване“, което по дефиниция е ограничено вещно право, следващо имота независимо от начина, по който последният бива отреден. Предвид наличието на учредено в полза на собственика на [ПИ] "право на преминаване" при спазване изискванията на чл. 192 от ЗУТ, с процесния ПУП – ПР това право на преминаване не се ограничава. Процесния план не предвижда промяна на фактическата обстановка на място.

Съгласно чл. 110 и сл. от ЗУТ, предмет на ПУП – ПР е уреждане на границите на урегулираните поземлени имоти, улично – регулационните линии и свързаната с тях транспорта достъпност чрез улична мрежа, одобрена или предвидена от общ устройствен план. В резултат от приетия ПУП - ПР единствено се нанасят регулационните граници на приетия имот, които да съвпаднат с кадастралните такива, в резултат от което [ПИ] се уригулира в УПИ, предвид наличния достъп до [улица]. Тази процедура не препятства бъдещо урегулиране и на съседния [ПИ], по предвидения от закона ред за това. Неоснователени са доводите на жалбоподателката за незаконосъобразност на процесния акт, предвид че с одобрения проект за ПУП не е осигурен достъп на имота й към улицата, респ. не са предвидени необходимите площи за изграждане на временен път. Тези доводи са неотносими към одобряването на процесния ПУП – ПР, а подобни съображения не са елемент от фактическия състав по процедиране на ПУП – ПР за имота предмет на плана, който следва да отговаря единствено на цитираните разпоредби на ЗУТ и на Наредба № 8/14.06.2002г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Процесния ПУП – ПР съдържа всички реквизити по цитираната наредба и не се отклонява от нормативните изисквания за неговото процедиране.

Предвид изложеното, съдът намира, че законосъобразно и при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби на закона административният орган е издал процесната заповед, поради което подадена против нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на спора, на ответника и заинтересованите страни следва да бъдат присъдените сторените по делото съдебно-деловодни разноски, както следва: за Община Хасково в размер на *** лева, от които ****лв. за юриск. възнаграждение и 300 лв. за внесен депозит за СТЕ; на заинтересованите страни В. М. Ч., М. М. Б., М. В. Ч. и Л. Д. Ч., общо за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на **** лева. Заинтересованите страни претендират заплатен адвокатски хонорар в размер [рег. номер]., но предвид направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно, поисканото адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до размера от *****лв. Следва да се посочи, че заинтересованите страни, заедно са упълномощили един адвокат и общо са заплатили сумата [рег. номер]., съгласно посоченото в представения по делото договор за правна защита и съдействие /л.117/, което възнаграждение надхвърля повече от трикратно минималното такова за дела от вида на процесното по Наредба №1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. В процесния случай, в действителност упълномощаването на адв. В. е от страна и на четирите заинтересовани по делото лица, но осъществената помощ е еднотипна, а процесуалното представителство за всички е било осъществено едновременно при полагане на единични усилия при едновременната защита на интересите им. Ето защо, съдът намира, че справедлив и обоснован по смисъла на чл.36 от ЗА размер на адвокатското възнаграждение би бил такъв от 2 250 лв. общо за всички заинтересовани страни.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 4 от АПК, Административен съд – Хасково, V-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. В. Н. от [населено място], [улица], вх. *, ет.*, ап. ** против Заповед № УТ- 250 от 28.05.2024г., издадена от Кмета на Община Хасково.

ОСЪЖДА А. В. Н. от [населено място], да заплати на Община Хасково направените по делото разноски в размер на 400 лв.

ОСЪЖДА А. В. Н. от [населено място], да заплати общо на В. М. Ч., М. М. Б., М. В. Ч. и Л. Д. Ч., направените по делото разноски в размер на 2 250 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.