РЕШЕНИЕ
№
град
София, ……2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т.Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ СВЕТЛОЗАР Д.
при секретар Алина Т., като разгледа докладвано от съдия Д. гр. д. № 858/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 31.01.2017 г., постановено по гр.д. № 44471/2012 г. СРС признава за установено по отношение на Й. Г.М., ЕГН ********** (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.Г.М., ЕГН **********, по предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН **********, са собственици на складово помещение, заедно с разположеното на север складово помещение с обща светла площ от 11.56 кв. м., находящо се на кота + 1.25, находящо се в гр. София, бул."********, с вход откъм ул."П.П.". Отхвърля предявения от Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** срещу П. Д. Д., ЕГН ********** (починал в хода на делото и заменен от наследника му М.В.В.), Ж.Д.П., ЕГН ********** и Е.Д.П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици на „складово помещение със светла площ от 4.06 кв. м., находящо се на кота + 1.25 с вход откъм магазин № 2, находящо се в гр. София, бул."********" и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху описания недвижим имот, като неоснователен и недоказан. Отхвърля предявения от Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** срещу П. Д. Д., ЕГН ********** (починал в хода на делото и заменен от наследника му М.В.В.), Ж.Д.П., ЕГН ********** и Е.Д.П., ЕГН **********, иск за заплащане на обезщетение в размер на 8184 лв. като неоснователен и недоказан. Отхвърля предявените от Й. Г.М., ЕГН ********** (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.Г.М., ЕГН ********** срещу Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН **********, насрещни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици на „складово помещение, заедно с разположеното на север складово повещение с обща светла площ от 11.56 кв. м., находящо се на кота + 1.25, находящо се в гр. София, бул."********, с вход откъм ул."П.П." и „магазин № 5 със светла площ от 15.30 кв. м." и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху описаните недвижими имоти. Съответно, с оглед изхода на спора, разпределя разноски между страните по правилата на чл. 78 от ГПК.
Недоволни от съдебното решение, в частта, с която е отхвърлен предявения от Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** срещу П. Д. Д., ЕГН ********** (починал в хода на делото и заменен от наследника му М.В.В.), Ж.Д.П., ЕГН ********** и Е.Д.П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици на „складово помещение със светла площ от 4.06 кв. м., находящо се на кота + 1.25 с вход откъм магазин № 2, находящо се в гр. София, бул."********" и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху описания недвижим имот , както и в частта, с която е отхвърлен предявения от Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** срещу П. Д. Д., ЕГН **********(починал в хода на делото и заменен от наследника му М.В.В.), Ж.Д.П., ЕГН ********** и Е.Д.П., ЕГН **********, иск за заплащане на обезщетение в размер на 8184 лв. са останали въззивниците Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН **********. Същите са подали настоящата въззивна жалба, с която твърдят, че съдебното решение, в посочените части, е неправилно, като са изложили подробно становище в подкрепа на твърдението си.
Във връзка с подадената въззивна жалба е постъпил отговор от страна на М.В. В. ( наследник на починалия в хода на делото П. Д. Д., ЕГН **********), Ж.Д.П. и Е.Д.П., с който се обосновава становище за правилност и законосъобразност на съдебното решение, в обжалваната част.
Недоволни от съдебното решение, в частта, с която се признава за установено по отношение на Й. Г.М., ЕГН ********** (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.Г.М., ЕГН **********, по предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН **********, са собственици на „складово помещение”,разположеното на север с обща светла площ от 11.56 кв. м., находящо се на кота + 1.25, находящо се в гр. София, бул."********, с вход откъм ул."П.П.", както и в частта, с която се отхвърлят предявените от Й. Г.М., ЕГН **********(починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.Г.М., ЕГН ********** срещу Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН **********, насрещни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици на „складово помещение”, разположено на север с обща светла площ от 11.56 кв. м., находящо се на кота + 1.25, находящо се в гр. София, бул."********, с вход откъм ул."П.П." и „магазин № 5 със светла площ от 15.30 кв. м. и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху описаните недвижими имоти са останали въззивниците М.Й.М. (наследник на Й. Г.М., ЕГН **********, който е починал в хода на делото) и А.Г.М., които са подали настоящата въззивна жалба, с която са обосновали подробно становище за неправилност на съдебното решение, в посочените части.
В срок, срещу подадената въззивна жалба, е постъпил отговор от Д.С.Б. и Т.Г.Б., с който се обосновават твърдения за неоснователност на същата и за правилност на съдебното решение в обжалваните части.
За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното :
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност съдът намира подадените въззивни жалби за неоснователни, поради следните съображения:
По иска с
правно основание чл. 124 от ГПК и
предявения насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, досежно
складово помещение с обща светла площ от
11.56 кв. м., находящо се на кота + 1.25, находящо се в гр. София, бул."********,
с вход откъм ул."П.П.":
Първоинстанционният съд е сезиран от Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** с иск с правно основание чл. 124 от ГПК с искане да се признае по отношение на ответниците Й. Г.М., ЕГН ********** (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.Г.М., ЕГН **********, че ищците са собственици на 11,56 кв.м., които са част от техен собствен недвижим имот, придобит въз основа на нотариален акт № 25, том I, рег.№ 719, дело № 23/2003 г. на Нотариус З.Т., с рег. № 438 на Нот.Камара и Нотариален акт № 121, том I, рег. № 2310, дело № 117/2009 г. на Нотариус З.Т., с рег. № 438 на Нот.Камара, находящ се в гр. София, бул. ********, с вход от ул. П.П., представляващ партерно помещение на партерния етаж на сградата, построено върху 45,30 кв.м., при съседи: двор, магазин № 5 на Й.(починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.М., складово помещение на П. Д.(починал в хода на делото е заменен от наследника му М.В.В.), Ж.П. и Е.П., стълбище и двор, преустроено в магазин за детски дрехи, съгласно одобрени архитектурни проекти и разрешение за строеж №25/06.02.2003 г. на Главния архитект на Столична община, район Средец, и заедно с лежащото под северното помещение мазе, и заедно с 8/100 ид.части от общите части на сградата, цялата със застроена площ от 174 кв.м. и заедно с 8/100 ед.части от поземлен имот № 1, в който е построена сградата, бивш парцел IV-1, в кв. 390 по плана на гр. София, местност Центъра, целият с площ от 303 кв.м. и с площ по скица 297,20 кв.м., при граници по скица поземлен имот № 2 и № 13, улица П. П. и бул. Витоша и при съседи: бул. Витоша, ул. П. П., кооп.дом.П.и н-ци К., които 11,56 кв.м. са обособени като складово помещение по договор за делба от 24.09.2002 г. и скицата към него. Евентуално да се признае, че ищците са собственици на процесните 11,56 кв.м. от партера на сградата на кота +1,25 м., обособени като складово помещение по договор за делба от 24.09.2002 г. и скицата към него на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Във връзка с горното ищците са изложили, че без да е налице каквото и да е правно основание, тези 11,56 кв.м., са станали предмет на договор за доброволна делба между ответниците по този иск и П. Д. Д., ЕГН **********(починал в хода на делото и заменен от наследника му М.В.В.), Ж.Д.П., ЕГН ********** и Е.Д.П., ЕГН **********, като съобразно този договор и придружаващата го скица, тези 11,56 кв.м. са определени като складово помещение, заедно с разположено на север складово помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м. и са поставени в дял на ответниците Й. Г.М., ЕГН ********** (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.Г.М., ЕГН **********.
Заявили са, че те осъществяват фактическата власт на посоченото по договора за доброволна делба складово помещение, със светла площ от 11,56 кв.м. и са собственици на същото въз основа на посочените горе нотариални актове.
Ответниците Й. Г.М., ЕГН ********** (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.Г.М., ЕГН ********** са оспорили твърденията на ищците като оспорват нотариалните актове за собственост и твърдят, че съобразно същите, посочената площ от 11,56 кв.м., определена като складово помещение по договора за делба, не е част от имота, който те са закупили. Твърдят, че те са собственици на процесното складово помещение въз основа възстановяване на собствеността върху тях по реда на ЗВСОНИ, ведно със собствеността върху обособения с договора за делба и скица към него Магазин № 5, евентуално въз основа на давностно владение. Предявили са и насрещен иск срещу Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че те са собственици на Магазин № 5 и складово помещение с площ от 11,56 кв.м., (посочени в договора за доброволна делба) и за връщане на владението върху тях като са твърдели, че складовото помещение е част от Магазин № 5, а той е тяхна собственост въз основа на нотариален акт за собственост, придобит по реда на ЗВСОНИ с № 35, т.II, рег. № 6353, дело № 206/ 2002 г. на Нотариус З.Т., с рег. № 438 на Нот. Камара и договор за доброволна делба от 24.09.2002 г., с нотариално заверени подписи с рег. № 2213 от Нотариус В.А., с рег. № 262 на Нот. Камара. Евентуално, твърдят, че са собственици на процесното складово помещение на основание продължило повече от 10 години давностно владение, датиращо от 1992 г., когато е възстановен магазин № 4 и Магазин № 5 и като част от Магазин № 5. Магазин № 5, ведно със складовото помещение, е владян от момента на възстановяване на собствеността върху него, от майката на Й. и А.М., като същата дори е отдавала под наем същия (двата магазина № 4 и №5 са върнати заедно и са отдавани под наем като цяло от майка им и Д.П.Д. – праводател на другите трима ответника) с договор за наем от 11.04.1992 г. След като майка им починала Й. и А.М. отдавали под наем Магазин № 5, ведно със складовото помещение, като през 2002 г. сключили договор за наем с „Е. 1” ЕООД, чиито управител била майката на ищеца Д.Б.. Впоследствие са сключени анекси към договора за наем на магазина и складовото помещение през 2008г. и 2010 г., а договорът е прекратен през 2011 г. по взаимно съгласие на страните. След прекратяването на договора за наем обаче, Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** не върнали собствения им магазин № 5 и складовото помещение, като твърдели, че те са собственици на същите въз основа на издадено разрешение за строеж № 25/ 06.02.2003 г. и Удостоверение № 141/ 15.09.2003 г. , въз основа на които е издаден констативен нотариален акт № 121, том 1, рег. № 2310, дело № 117/2009 г. Съответно твърдят, че владението им, включващо и владението на майка им, върху складовото помещение, датира в периода от 1992 г. до 2011 г., за което време те необезпокоявано са упражнявали фактическата власт върху него.
В отговор на насрещния иск, ответниците по него Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** не оспорват, че магазин № 5 (бивша „тъмна лаборатория” по плана от 1934 г.) е възстановен по реда на ЗВСОНИ на наследодател на Й. и А.М., но оспорват действителността на представения договор за доброволна делба, по силата на който Магазин № 5 е определен в дял на Й.(починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.М. като нищожна, поради неучастие на един от съсобствениците ( чл. 75, ал.2 от ЗН). Твърдят, че в нито един от проектите за Магазин № 5 не е посочено, че той има складово помещение от 11,56 кв.м. Излагат, че с проекта от 1934 година тази площ е обособена в помещение и е свързана с други помещение и стълбищна клетка и понастоящем е част от имота (партерното помещение), което те са закупили. Направили са при условие на евентуалност и възражение за придобиване на складовото помещение по давност, поради изтекла в тяхна полза 5 годишна давност, като твърдят, че са владели същия от 2003 г., когато е извършено преустройството (разрешение за строеж № 25/ 06.02.2003 г. и Удостоверение № 141/ 15.09.2003 г. , въз основа на които е издаден констативен нотариален акт № 121, том 1, рег. № 2310, дело № 117/2009 г.) до 2011 г., когато ищците Й. (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.М. са предявили претенциите си към тях.
Пред първата инстанция са събрани редица писмени и гласни доказателства, в това число са приети и две съдебни експертизи.
Пред въззивната инстанция са приети също нови доказателства, като в частност те включват и допълнителна съдебно –техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена.
Ищците Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** основават правото си на собственост на договор за покупко-продажба, нотариален акт № 25, том I, рег.№ 719, дело № 23/2003 г. на Нотариус З.Т., с рег. № 438 на Нот.Камара, по силата на който са закупили имота от С.Д.и Нотариален акт № 121, том I, рег. № 2310, дело № 117/2009 г. на Нотариус З.Т., с рег. № 438 на Нот.Камара, издаден във връзка с преустройство на имота.
Имотът, който е закупен от тях въз основа на нотариален акт № 25, том I, рег.№ 719, дело № 23/2003 г. на Нотариус З.Т., с рег. № 438 на Нот.Камара е следният: партерно помещение на партерния етаж на сградата, построено върху 45,30 кв.м., при съседи: двор, магазин № 5 на Й. (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.)и А.М., складово помещение на П. Д.(починал в хода на делото е заменен от наследника му М.В.В.), Ж.П. и Е.П., стълбище и двор, преустроено в магазин за детски дрехи, съгласно одобрени архитектурни проекти и разрешение за строеж №25/06.02.2003 г. на Главния архитект на Столична община, район Средец, и заедно с лежащото под северното помещение мазе, и заедно с 8/100 ид.части от общите части на сградата, цялата със застроена площ от 174 кв.м. и заедно с 8/100 ед.части от поземлен имот № 1, в който е построена сградата, бивш парцел IV-1, в кв. 390 по плана на гр. София, местност Центъра, целият с площ от 303 кв.м. и с площ по скица 297,20 кв.м., при граници по скица поземлен имот № 2 и № 13, улица П. П. и бул. Витоша и при съседи: бул. Витоша, ул. П. П., кооп.дом.П.и н-ци К..
Първоначално имотът е бил закупен от Н.К.с нотариален акт № 162/1967г., която от своя страна го е завещала на Н.И.по силата на саморъчно завещание, а С.Д.е придобила имота като наследник на Н.И.(с нотариален акт № 23/2003).
Съобразно приетата във въззивната инстанция допълнителна съдебно-техническа експертиза описаният горе недвижим имот обхваща подчертаната с червен цвят площ от партера на сградата в скица № 1 към експертизата и граничи с двор, помещението обозначено като магазин № 5 по договор за делба и скица към него, складово помещение със светла площ 4,06 кв.м., отново обозначено като такова по договор за делба и скица, стълбище и двор. Съгласно експертизата от първоинстанционното производство и тази от въззивното производство, складово помещение, със светла площ от 11,56 кв.м. не съществува като обособен обект в официалните документи(съгласуван план от 1965 г., 1985 г., 2002 г.), а е посочено като такова единствено и само в скицата към договора за доброволна делба, сключен между Й. Г.М., А.Г.М., П. Д., Ж.П. и Е.П.. Площта му от 11,56 кв.м. е част от площта на закупеното с нотариален акт № 25, том I, рег.№ 719, дело № 23/2003 г. на Нотариус З.Т., с рег. № 438 на Нот.Камара от Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** партерно помещение. ( Локацията на това помещение, със светла площ от 11,56 кв.м. съобразно скицата към първоинстанционната експертиза (лист № 348 от първоинстанционното дело) е именно в пределите на закупения от Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** партерен имот и е част от него(затъмнена част между двор отгоре, магазин № 5- вдясно, склад, отбелязан в светло сиво, стълбище отдолу и отново двор вляво, определен със светло сиво. В скица № 1 от допълнителната експертиза във въззивното производство е отбелязано с кръстче и надпис, отново в пределите на закупения с нотариален акт № 25, том I, рег.№ 719, дело № 23/2003 г. на Нотариус З.Т., с рег. № 438 на Нот.Камара имот.).
Съответно, съобразно представените писмени доказателства и изслушаните по делото две съдебно –технически експертизи, тази светла площ от 11,56 кв.м. , представляваща складово помещение по скицата към договора за делба (скица №2, лист № 233 от въззивното дело) се явява част от имота, закупен от Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** с нотариален акт № 25, том I, рег.№ 719, дело № 23/2003 г. на Нотариус З.Т., с рег. № 438 на Нот.Камара. Констативния нотариален акт на праводаля на Д. и Т.Б., издаден въз основа на завещание е оспорен от ответниците по този иск, които носят доказателствената тежест по това оспорване. Същите обаче не са събрали доказателства и не са доказали направените от тях оспорвания.
Ответниците Й. (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.М. са противопоставили на ищците при условие, че се установи, че те са собственици на помещението от 11,56 кв.м., възражение за придобиването му по давност поради непрекъснато владение продължило от 1992 г. (когато собствеността върху помещение, обхващащо посочените в скицата към договора за делба Магазин № 4 и Магазин № 5 е възстановено на наследодателя им по реда на ЗВСОНИ) до 04.07.2011 г., (когато е прекратен договорът за наем за магазин № 5, ведно със складово помещение от 11,56 кв.м., сключен с „Е. 1“ ЕООД, продължен като договор за наем с Д.К.ЕООД), след който момент Т. и Д.Б. отказват да върнат владението на складовото помещение и магазин № 5, твърдейки, че те са тяхна собственост. Въз основа на същите обстоятелства те са предявили и насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за складовото помещение от 11,56 кв.м. и за магазин № 5.
Няма спор между страните, че процесното складово помещение от 11,56 кв.м. се владее от Д. и Т.Б., считано от 2011 г. и към настоящия момент. Спорно е обаче дали същото е било част от магазин № 5 по скицата към договора за делба, за който собствеността е възстановена по реда на ЗВСОНИ, евентуално дали е придобито по давност от Й. (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.)и А.М. въз основа на давностно владение продължило повече от 10 години, считано от 1992 г. до 2011 г., включващо и владението на наследодателя им М.П.С..
В тази връзка пред съда са представени писмени доказателства както следва: договор за наем от 1992 г., по силата на който Д.П.Д. и М.П.С. (наследодател на Й. и А.М.) са отдали под наем на ООД магазин, находящ се на бул. ******** с обща площ 83 кв.м. за срок до месец април 1997 г.; договор за наем от 20.11.2002 г.(след като е сключен договорът за делба) сключен от Й.(починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.М., с който се отдава под наем на „Е. 1“ ЕООД имот, съставляващ Магазин № 5, с адрес гр. София, бул. ********, със застроена площ от 20,94 кв.м., заедно с разположеното на север складово помещение с обща светла площ от 11,56 кв.м. и със срок от 7 години, Анекс към договора за наем от 2002 г., с който той продължава действието си, но вече с наемател Д.К.ЕООД и Анекс от 11.01.2010 г. Договорът е прекратен по взаимно съгласие на 04.07.2011 г.
Ответниците Й. (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.М. твърдят, че през 1992 г. по реда на ЗВСОНИ на М.П.С., заедно с Д.П.Д. е възстановена собствеността, заедно с обособените по скица за доброволна делба магазин № 4 и магазин № 5. Твърдението на ответниците за възстановяване на собствеността върху тези обекти не се оспорва макар в тази връзка да не са събрани доказателства, поради което следва да се приеме за доказано.
Съобразно заключението на експертизата в първоинстанционното производство Магазин № 4 и Магазин № 5 са бившите съответно „светла“ и „тъмна“ лаборатория, според съгласуван план от 1965 г. Съобразно съгласуван проект от 1985 г. тези помещения са: търговска зала, която включва тъмната лаборатория, приемна (бивш дюкян 2 по плана от 1934 и 1965 г.) и светлата лаборатория като всички помещения се намират на ниво кота 0,00 м. и са функционално свързани. Одържавеният имот е предаден с протокол - опис от 09.12.1949 г. на СОФЖИЛФОНД, в който протокол са описани само магазини, без към тях да има складови помещения. Съобразно утвърдения план на сградата от 1934 г. към този момент партерния етаж на същата се състои от две нива. На кота 0,00 м. се намират необозначено помещение(север), което граничи с дюкян 1, дюкян 1, дюкян 2, необозначено помещение – ъглово, с лице към ул. Ц.Й.а и ул. П.(сегашен Магазин № 4 по скицата към договора за делба) и необозначено помещение, което граничи от запад с необозначеното ъглово помещение и с лица към ул. П.(към момента Магазин № 5 по скицата към договора за делба). На кота +1,25 м. се намират всички останали необозначени помещения. Съгласно съгласуван план от 1965 г. се правят промени в предназначението на дюкян 1 и дюкян 2, а двете необозначени помещения, посочени горе по плана от 1934 г. се определят като светла лаборатория (магазин № 4) и тъмна лаборатория (магазин № 5). Всички помещения на кота 0,00 м. имат различни функционални връзки (отвор, врата) и по двата плана, но в нито един от тях не е предвидено да има такава връзка към който и да е от обектите на кота 0,00 м. с помещения от кота +1,25 м. Това важи и за съгласувания проект на сградата от 1985 г. Такава функционална връзка между Магазин № 5 по скицата и складовото помещение с площ 11,56 кв.м. е предвидена за първи път през 2002 г. с одобрен инвестиционен проект, което се подкрепя и от показанията на свидетеля К., който е ходил на обекта през 2002 г. именно с цел създаването на функционална връзка между кота +1,25м. и кота 0,00 м., в частта откъм бившата тъмна лаборатория. Предвид горното съдът не следва да кредитира показанията на свидетелите К. и В..
С оглед на горното съдът намира, че по реда на ЗВСОНИ е била възстановена общо на наследниците на Ж.Д. собствеността върху имотът, съществуващ съгласно съгласувания проект от 1985 г., а именно търговска зала, състояща се от бившата тъмна лаборатория, приемна (бивш дюкян 2 по плана от 1934 и 1965 г.) и светлата лаборатория като всички помещения се намират на кота 0,00 м. и са функционално свързани. Към частта от търговската зала, съответстваща на бившата тъмна лаборатория и посочена в скицата и договора за делба като Магазин № 5 няма функционална връзка (отвор, врата, стълби) към помещение на кота +1,25 м. (партерното помещение). Й. (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.)и А.М. не са ангажирали доказателства, в частност експертиза, която да установи обстоятелства, водещи до противен извод т.е. че 11,56 кв.м. от партерния етаж на кота + 1,25 от сградата са били функционално свързани с частта от търговската зала по плана от 1985 г. и собствеността е била възстановена и досежно складовото помещение. Предвид изложеното, представения нотариален акт № 35, том 2, рег. № 6353, дело № 206/2002 г. на нотариус З.Т., които има характер на констативен нотариален акт, не следва да се кредитира в частта, с която се признава за установено, че складово помещение със светла площ от 11,56 кв.м. на кота + 1,25 м. от сградата е собственост на Й. (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А., заедно с Магазин № 5.
В договора за наем от 1992 г. Д.П.и М.С.(майка на Й. и А.М.) отдават под наем един магазин, находящ се на кота 0,00 м., който съответства на помещенията по последния съгласуван проект от 1985 г., посочени горе, съответно и посочения в скицата към договора за делба Магазин № 5, който е бившата тъмна лаборатория и е част от търговската зала по проекта от 1985 г. В договора не е посочено, че на наемателя се предоставя ползването на складови или други помещения, находящи се на кота +1,25 м. от партерния етаж. С оглед на това не може да се приеме, че с този договор се установява владение чрез държател на 11,56 кв.м., находящи се на ниво кота +1,25 от партерния етаж. До 2002 г. по документи не е налице функционална връзка между бившата тъмна лаборатория и помещенията на кота +1,25 м. Съответно от договора се установява, че Д.П.и М.С. са имали фактическата власт над търговската зала по проекта от 1985 г., но и че са осъществявали такава върху площи, находящи се на ниво кота +1,25 от сградата. С оглед приетото за периода от 1992 г. до 2002 г. Й.(починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.М. не са доказали да са имали владението върху процесните 11,56 кв.м. от етажа на кота +1,25 м. в сградата, включително и чрез своята майка.
Между страните няма спор, че в периода от 20.11.2002 г. Й.(починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.М. са отдали под наем магазин № 5 (тук той вече е обособен като такъв по договора за делба и скицата към него и освен това има връзка с партерното помещение съобразно инвест. проект от 2002 г.), като заедно с това са отдали и процесните 11,56 кв.м., водещи се по скицата към договора за делба – складово помещение. Договора за наем, който чрез анексиране е продължил да действа до 04.07.2011 г., може да се разглежда като доказателство за осъществено владение чрез държател с намерение да се свои, особено като се има предвид, че наемодателя е плащал и данъци и такси за имота. Наличието на договора се доказва косвено и от свидетелските показания на свидетелите К. и К., които установяват, че ищецът Д.С.Б., ЕГН ********** се е представял за наемател на магазин, а съобразно договор за наем от 20.11.2002 г. наемател на Магазин № 5 е фирма, представлявана и управлявана от Р.Б., за която няма спор, че е в роднинска връзка с Д.Б.. Въпреки това, доколкото владението на процесните 11,56 кв.м. е недобросъвестно, в полза на Й. (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.)и А.М. не е изтекла 10 годишна придобивна давност, тъй като безспорно владението им е прекъснато на 04.07.2011 г., когато Т. и Д. отказват да върнат фактическата власт на помещението след прекратяването на договора за наем с твърдението, че то е тяхно.
С оглед на горното съдът намира обжалваното съдебно решение, в частта, с която се признава за установено по отношение на Й. Г.М., ЕГН ********** (починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.)и А.Г.М., ЕГН **********, по предявения иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН **********, са собственици на складово помещение, заедно с разположеното на север складово помещение с обща светла площ от 11.56 кв. м., находящо се на кота + 1.25, находящо се в гр. София, бул."********, с вход откъм ул."П.П., както и в частта, с която се отхвърлят предявените от Й. Г.М., ЕГН **********(починал в хода на делото и понастоящен заменен в процеса от наследника му М.Й.М.) и А.Г.М., ЕГН ********** срещу Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН **********, насрещни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено, че ищците са собственици на „складово помещение с обща светла площ от 11.56 кв. м., находящо се на кота + 1.25, находящо се в гр. София, бул."********, с вход откъм ул."П.П." и осъждане на ответниците да им предадат владението му, за правилно и законосъобразно.
По
отношение на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС досежно складово
помещение, находящо се на кота +1,25, със светла площ от 4,06 км.м, с вход от
към Магазин № 2, обособено като такова въз основа на скица и договор за
доброволна делба:
По утвърден план от 1934 г. такова помещение няма и площта му е част от партерното помещение на кота +1,25 м. В последващите планове от 1965 г., 1958 г. и в инвестиционен проект от 2002г. също няма такова помещение. То е обособено единствено по скицата и договора за доброволна делба, като фактически е изградено и има вход към него от север от бул. Витоша. То е било фактически съществуващо към 2003 г. и е посочено като граница на закупения от Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** с нот.акт нотариален акт № 25, том I, рег.№ 719, дело № 23/2003 г. на Нотариус З.Т., с рег. № 438 на Нот.Камара недвижим имот. Съобразно изготвената скица по допълнителната техническа експертиза на въззивната инстанция ( лист № 232 от въззивното дело), е видно, че площта от 4,06 кв., находяща се на кота + 1,25 от партерния етаж, към стълбище не попада в площта на партерния имот, закупен с нотариалния акт. По скицата последния е обозначен с червен цвят и е видно, че тази площ, съвпадаща с обособеното като складово помещение по договора за делба и скицата към него помещение остава извън параметрите на имота по нотариалния акт. Няма спор, че тази площ, обособена в самостоятелно складово помещение съобразно скицата и договора за доброволна делба се ползва от П. Д., Ж. и Е. Д.и и те го владея от 2004 г.
Освен това следва да се има предвид, че ищците Т. и Д.Б. сами посочват, че не владеят процесното складово помещение и не са събрали доказателства същото да е било владяно от тях в някои момент, предвид което същите не притежават помещението и въз основа на твърдяната от тях придобивна давност.
С оглед изложеното съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС досежно обособеното с договора за делба и скицата към него складовото помещение с площ от 4,06 кв.м., находящо се на кота + 1,25 м. от сградата ( посочено в тъчносив цвят на скица № 1 и в светросив цвят на скица № 2, находящи се на лист № 348 и 348 от първоинстанционното дело и обозначено с бял квадрат и надпис на скицата на стр. 232 от въззивното дело), както и искът за обезщетение за неоснователното му ползване от ответниците П., Ж. и Е. Д.и.
По насрещния иск с правно основание чл. 108 от ЗС досежно магазин № 5:
А. и Й.М. основават претенцията на констативен нотариален акт № 35, том 2, рег. № 6353, дело № 206/2002 г. на нотариус З.Т., издаден въз основа на представени документи за възстановяване на собственост по реда на ЗВСОНИ в полза на техните наследодатели и договор за доброволна делба от 2002 г., с който двамата са определени за съсобственици на Магазин № 5, съставлящ част от възстановен имот.
Ответниците оспорват констативния нотариален като оспорват договора за делба с възражение за нищожност, поради неучастие на един от съсобствениците в него. В тази връзка са събрани доказателства, че Ж.Д., от която е одържавен имотът е оставила като наследници освен М.С. ( майка на А. и Й.М.) и Д.Д.(наследодател на П. Д. и Ж. и Е. П.ови) още едно лице, а именно М. П. Г.. Последната не е взела участие в договора за делба, сключен между наследниците на М.С. и Д.Д., което на основание чл. 75, ал.2 от ЗН води до нищожност на същия като в тази връзка направения през 1957 г. от този наследник отказ от наследство не е релевантен на основание чл. 91а от ЗН, тъй като се делят именно одържавени имоти. Доколкото именно договора за делба е основанието, от което произлиза правото на собственост на ищците върху магазин № 5, обособен като такъв с договора за делба, а той е нищожен, то искът правилно е приет от първоинстанционния съд за неоснователен. Представения констативен нотариален акт № 35, том 2, рег. № 6353, дело № 206/2002 г. на нотариус З.Т. не променя горните изводи, тъй като той не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.
По разноските:
С оглед изхода на спора на страните нямат право на деловодни разноски за държавни такси и депозити са експертизи. Заплатените адвокатски възнаграждения следва да се приемат за такива както по подаването на въззивните жалби, така и за защита по подадените жалби и доколкото не са отграничени като суми по едното и по другото съдът приема, че половината от всяко възнаграждение е платено за подаване на въззивна жалба, а другата половина за защита по жалбата на противната страна. Съответно, доколкото всички жалби са отхвърлени, страните имат право на следните разноски за въззивното производство: Д.С.Б., ЕГН ********** и Т.Г.Б., ЕГН ********** следва да заплатят на М.В.В. сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение и на Ж.Д.П., ЕГН ********** сумата от 200 лв. адвокатско възнаграждение. Същите следва да заплатят и сумите от 1500 лв. адвокатско възнаграждение на А.Г.М., ЕГН ********** и сумата от 1000 лв. на М.Й.М., ЕГН **********. М.В.В., Ж.Д.П., ЕГН ********** и Е.Д.П., ЕГН ********** следва да заплатят на Т.Г.Б., ЕГН ********** сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение, а А.Г.М., ЕГН ********** и М.Й.М., ЕГН ********** следва да заплатят на Т.Г.Б., ЕГН ********** сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение. Д.С.Б., ЕГН ********** и Е.Д.П., ЕГН ********** не са представили доказателства за реализирани разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 31.01.2017 г., постановено
по гр.д. № 44471/2012 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Д.С.Б., ЕГН **********
и Т.Г.Б., ЕГН ********** да заплатят на М.В.В. сумата от 400 лв. адвокатско
възнаграждение и на Ж.Д.П., ЕГН ********** сумата от 200 лв. адвокатско
възнаграждение, както и сумата от от
1500 лв. адвокатско възнаграждение на А.Г.М., ЕГН ********** и сумата от 1000
лв. на М.Й.М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.В.В., Ж.Д.П.,
ЕГН ********** и Е.Д.П., ЕГН ********** да заплатят на Т.Г.Б., ЕГН **********
сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Г.М., ЕГН **********
и М.Й.М., ЕГН ********** да заплатят на Т.Г.Б., ЕГН ********** сумата от 500
лв. адвокатско възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на Г.Н.К., ЕГН ********** като трето лице помагач
на А.Г.М., М.Й.М., М.В.В., Ж.Д.П. и Е.Д.П..
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.