РЕШЕНИЕ
гр.
ЛЕВСКИ, _22.06._
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и втори май_
Председател: _ПАЛМИРА
АТАНАСОВА_
при
участието на секретаря _Янка Д._ и прокурора __, като разгледа
докладваното от съдия Атанасова гр. дело № _675_
по описа за _2019_
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.179,
ал.1 във връзка с чл.178, ал.1, т.3 от
ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
е работил на длъжност „младши експерт стационарен пост за техническо наблюдение”
в гр.Б. към ГПУ гр.С. при Регионална дирекция „Гранична полиция” гр.Р. – Главна
дирекция „Гранична полиция” гр.С. на МВР. Твърди, че трудовата си дейност е
осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна
от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.З от ЗМВР. Твърди, че за
процесния период е положил нощни дежурства общо 1768 часа, който нощен труд
трябва да се преизчисли с коефициент 1,143 и възлиза на 253 часа, който следва
да му бъде заплатен допълнително. Твърди, че съобразно заплатата му, часовата
му ставка е в размер на 6,87 лв. и за 253 часа труд му се дължи сумата от 1738,11
лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 1738,11 лв., представляваща възнаграждение за
извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до датата на подаване
на исковата молба в размер на 200 лв. Претендира и направените деловодни
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответната страна
е представила отговор на исковата молба, в която е изразено становище, че не се
оспорва обстоятелството, че през периода 15.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът
е бил служител на МВР, но се оспорват изцяло предявените искове по основание и
по основание и размер. Твърди се, че на ищеца е заплащан положения от него
нощен труд с увеличението от 0,25 лв. съгласно заповеди № 8121з-791/14.10.2014 г. и №
8121з-1429/23.11.2017 г., че на ищеца е заплащан и положения от него извънреден
труд. Твърди се, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд на 12-часови смени, включително и през нощта
/22.00-06.00часа/, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8,12 или 24 часови смени – сумирано
за тримесечен период съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР. Твърди се,
че съгласно ал. 5 на същата разпоредба работата извън редовното работно време
се компенсира с извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за служителите
на ненормиран работен ден; с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на отчетен период – за служителите, работещи на смени.
Твърди се, че министъра на вътрешните работи е издал
приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. в сила от
29.07.2016 г., регламентираща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в министерството на вътрешните работи и съгласно чл. 3 ал.3 от тази
Наредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. Твърди се също така, че за нощния труд на държавните
служители в МВР предвиден и уреден в чл. 187 ал.1 и 3 от ЗМВР е трудно
приложима разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като не са налице нейните предпоставки – подневно
отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощно работно
време, по-малко от продължителността на дневното, трудово възнаграждение
заработено по трудови норми. Твърди се също така, че извънреден труд би бил
налице само ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време, както и че с оглед характера на служебното
правоотношение на ищеца и създадената организация на работа в МВР, разпоредбата
на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ е неприложима спрямо неговото служебно правоотношение,
което прави неоснователна претенцията му по главния и акцесорния иск.
Моли се съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като недоказани както по основание, така и по размер.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Съдът е приел за безспорно между страните
обстоятелството, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение
с ответника, възникнало на основание ЗМВР, на длъжност„младши експерт
стационарен пост за техническо наблюдение” в гр. Б. към ГПУ гр.С. при
Регионална дирекция „Гранична полиция” гр. Р. – Главна дирекция „Гранична
полиция” гр. С. на МВР.
Като безспорно е обявено обстоятелството, че през
процесния период ищецът е полагал труд на смени, съгласно утвърдени графици и
при сумарно отчитане на работното време.
Не е спорно между страните, че ищецът е полагал труд и
през нощта, при режим на нощна смяна от 22,00ч. до 6,00 часа.
Установява се от заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно, обосновано и пълно, че за периода от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. ищецът е положил реално общо 1800 часа нощен труд, който не е
бил преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен
труд. Дадено е заключение, че нощният труд, приравнен на дневен с коефициент
1,143 се равнява на 2057,40 часа, като за разликата 257,40 часа се изчислява
брутно възнаграждение в размер на 1796,65
лв., изчислено със средна ставка 6,98 лв., формирана от основната заплата на
ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен
месец.
При така установените
факти и липсата на спор между страните относно полагането от страна на ищеца на
нощен труд през процесния период, правният спор е концентриран относно
приложимите по отношение заплащането на нощния труд в процесния случай нормативни
актове. Спорно между страните по делото е налице ли е основание за
преизчисляване на отработените часове нощен труд с коефициент 1,143,
респективно дължи ли се допълнително възнаграждение върху разликата между
преизчислените с посочения коефициент часове и реално отработените такива,
както и представляват ли те извънреден труд.
Доколкото ищецът е държавен служител на МВР,
за него приложима е разпоредбата на чл.179,
ал.1 от ЗМВР, съгласно която на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на
Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
В чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР е определено, че държавните служители получават допълнителни
възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.187,
ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период - 01.10.2016г. – 30.09.2019г., са действали
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
С
всеки един от посочените подзаконови нормативни актове е уредена нормална продължителност на работното време
на държавните служители - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Предвидена е работа на смени с
полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки
24- часов период.
В чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. – действала в периода от 19.08.2014г. до
02.08.2016г., е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период.
След отмяна на горепосочената наредба, са
издадени последващите Наредба №8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с
решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779
/в сила от 02.08.2016г./.
Същите
обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба №
8121з-407/ 2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен
труд с посочения коефициент, а е разписан само редът за отчитането на часовете
нощен труд.
Налице
е празнота в закона, като съдът намира за основателен наведения от ищеца довод,
че при наличието на такава, следва по аналогия да бъде приложена общата
законодателна уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд.
Съгласно
чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно
основните начала на правото на Република България.
В
процесния случай, увеличеното изчисляване на нощния труд е предвидено, както в
отменената Наредба №8121з-407 за служителите на МВР, така и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, издадена въз основа на КТ.
Предвид на това, липсата на изрично предвиждане в последващите наредби към ЗМВР
не следва да се тълкува като забрана за такова преизчисление, а като празнота в
закона, която следва да бъде преодоляна по правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА. ЗМВР, уреждащ полагането на труд от страна на държавните служители в
структурата на МВР, се явява специален по отношение на КТ – общ, уреждащ
трудовите правоотношения между работник или служител и работодател в страната.
По същия начин се отнасят и Наредбата, уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи и общата Наредба за структурата на
работната заплата към КТ.
В чл.9, ал.2 НСОРЗ е предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време (чл.136, ал.3 КТ и чл.140 КТ), установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място или 8ч. : 7ч.
= коефициент 1,143. Същият коефициент е възприет и в отменената Наредба №
8121з-407 от 2014г., но формулиран по друг математически начин, който обаче
води до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава
по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период, при което се получава същият коефициент 1,143.
Изложеното води до извод, че в наредбата
към ЗМВР законодателят е възприел подход, идентичен с този установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Възприемането на
изложения от ответника довод за липсата на основание за преизчисление на нощния
труд, предвид липсата на изрична разпоредба в този смисъл в приложимата
Наредба, би довело до поставянето на служителите на МВР, полагащи нощен труд, в
по-неблагоприятно положение спрямо работници по трудови правоотношения, които
са урегулирани от общия закон – КТ. Посоченото не съответства на целта на
нормативния акт и е в разрез с принципите на Конституцията на Република
България, предвиждаща полагането на труд от всички граждани при равни условия и
права.
Целта на посочената разпоредба, е
именно нощното работно време да се заплаща в увеличен размер спрямо дневното
работно време – поради спецификата на нощния труд, като по-неблагоприятен за
работника спрямо дневния, за което са предвидени и редица други компенсации.
Съобразявайки посоченото, лишен от логика е аргументът, че нощният труд на
служителите в МВР не следва да се преизчислява с посоченият коефициент, доколкото
максималната продължителност и на дневния и на нощния труд е 8 часа,
съотношението между които е 1, а не 1,143, както при нормална продължителност
на нощният труд от 7 часа. Така изложеното би довело до поставянето на
служителите на МВР в по-неблагоприятно положение, при което могат да полагат
повече часове нощен труд, за което няма да получават възнаграждение в увеличен
размер спрямо дневния такъв. Коефициентът 0,143 в отменената наредба към ЗМВР
не е бил обвързан със съотношение между дневен и нощен труд, а е бил посочен
като конкретна цифра, като по тази начин и в общата и специалната наредба
положеният нощен труд е бил заплащан с увеличена ставка в еднакъв размер.
Предвид на изложените съображения,
съдът намира, че за процесния период след 02.08.2016г. (до когато е действала Наредба №8121з-407), следва по
аналогия да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ и реално
отработените от ищеца часове нощен труд, бъдат преизчислени с коефициент 1,143.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза
се установява, че за процесния период ищецът е положил реално 1800 часа нощен
труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 2057,40 часа. От
заключението на вещото лице се установява, че часовете положен от ищеца нощен
труд не са били преизчислявани, поради което за разликата между реално
положените такива и преизчислените с коефициент 1,143 – 257,40 часа, не е било
заплатено възнаграждение.
Неоснователен е наведения от ответника
довод, че дължимото се на ищеца възнаграждение за положения от него нощен труд
е било изцяло и своевременно изпълнено, тъй като за отработените от него часове
нощен труд своевременно му било заплащано допълнително възнаграждение в размер
на 0,25 лв. за всеки час нощен труд.
Съгласно чл.179 от ЗМВР, на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., като условията и редът за това се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Издадена е Заповед №
8121з-1429 от 23.11.2017г. от Министъра на вътрешните работи, съгласно която за
всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
0,25 лв.
Преизчисляването на нощните часове с
визирания по-горе коефициент 1,143, при което реално отработените часове
нощен труд се заплащат в увеличен размер, не изключва заплащането на допълнително
възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 0,25 лв. Доктрината,
както и съдебната практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по
които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд – 1) заплащане на часовете
положен нощен труд в увеличен размер и 2) допълнително възнаграждение
за всеки час нощен труд (в този
смисъл – Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г., IV гр.о., Коментар на Кодекса на труда, 12 издание,
В.Мръчков, К.Средкова, А.Василев, стр.831). Посочените принципи за
допълнително заплащане на нощния труд са уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ
чл.8 и чл.9, ал.2 и се дължат на различно основание. В цитираното Решение №14
от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г. е посочено, че няма значение, че при
сумарно отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни.
Посочената методология е само с оглед установения по законодателен път начин за
отчитане нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
възнаграждение за нощен труд – 0,25 лв./час. В идентичен смисъл е и приложеното
с отговора на исковата молба Писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП
относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на
работното време /абзац предпоследен/. Доколкото по делото е безспорно
установено, че на ищеца е било заплатено само допълнително възнаграждение за
заработените часове през нощта, но положените реално часове нощен труд не са
били увеличени със съответния коефициент и респективно за така увеличените
часове не е било заплатено възнаграждение, не може да се приеме, че ответникът
е изплатил изцяло и в срок задължението си спрямо ищеца за положения от него
нощен труд.
Основателно се твърди от
процесуалния представител на ответника, че както КТ, така и ЗМВР, правят ясно
разграничение между нощния труд и извънредния труд, които се заплащат по
различен ред. Извънреден труд е налице само, когато е положен труд
извън установеното работно време - когато продължителността на работното време
надвишава нормалната такава. При сумарно изчисляване на положения труд,
извънреден труд ще е налице само в случай, че отработеното време за съответния
отчетен период /с увеличението на часовете положен нощен труд/ надхвърля
нормата работни часове за отчетния период. Посоченото обаче не води до извод за неоснователност на
исковата претенция. Действително от приложените по делото платежни бележки за
изплатено на ищеца трудово възнаграждение се установява, че за съответните
периоди на сумарно отчитане на същия е бил начисляван и заплащан извънреден
труд – за часовете, надхвърлящи нормата работни часове за съответния отчетен
период. Към тези часове обаче не са били отчетени, респективно заплатени
часовете нощен труд, които се явяват разлика между реално отработените такива и
увеличеният им размер след преизчисление с коефициент 1,143. За тези часове
исковата претенция се явява доказана по своето основание. По
отношение на размера на претендираното вземане, съдът взе предвид заключението
на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, съгласно което
разликата между реално положените часове нощен труд и преизчислените с
коефициент 1,143 е 257,40 часа, което съобразно изчислената от вещото лице
часова ставка – 6,98 лв., възлиза на сума в размер на 1796,65 лв. За тази сума
искът следва да бъде уважен. В съдебно заседание ищцовата страна е направила
изменение на размера на предявения иск, като същия е изменен на сумата посочена
от вещото лице. При това положение, съдът приема, че искът следва да бъде
уважен за цялата претендирана сума като основателен и доказан.
С оглед уважаване на главната искова претенция, основателно се явява и
акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, както и за присъждане на обезщетение в размера определен от вещото
лице за времето от датата на падежа на всяко едно от конкретните плащания
включени в главницата до датата на предявяване на исковата молба.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съразмерно с уважената
част от исковата претенция. В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца
е представил списък на разноските, от който е видно, че се претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение в минималния предвиден размер, а не съобразно
отразеното в договора за правна помощ. При това положение следва да бъдат
присъдени разноски на ищцовата страна за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски
държавна такса върху уважената искова претенция в размер на 81,14
лв., както и направените разноски за възнаграждение на вещо лице по
изготвената съдебно-икономическа експертиза в размер на 150лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР,
гр.С., ***************, ДА ЗАПЛАТИ
на А.В.А. ***, ЕГН **********,
на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР, сумата от 1796,65 лв. главница, представляваща
възнаграждение за извънреден труд от 257,40 часа за периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г., получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 15.10.2019г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР,
гр.С., ***************, ДА ЗАПЛАТИ
на А.В.А. ***, ЕГН **********
на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 231,74 лв, представляваща
обезщетение върху главницата от 1796,65 лв. за периода от датата на падежа на
всяко едно от конкретните плащания включени в главницата до датата на
предявяване на настоящия иск – 15.10.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция „Гранична
полиция“ - МВР, гр.С., *********** ДА
ЗАПЛАТИ на А.В.А.
***, ЕГН ********** сумата от 300 лв., представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „Гранична
полиция“ - МВР, гр.С., ************ ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд
– гр.Левски, сумата 81,14 лв., представляваща дължимата се държавна
такса върху уважената искова претенция, както и 150 лв. разноски за
възнаграждение на вещото лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: