№ 119
гр. Тутракан, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седемнадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20253430100124 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.
Постъпила е искова молба, отговаряща на изискванията за редовност по чл. 127
– 128 от ГПК, като предявените с нея искове се явяват допустими и подлежат на
разглеждане в открито съдебно заседание.
Проект за доклад
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът изготвя проект за доклад по делото,
както следва:
1. Предявен е установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК от „ЮКБ“ ЕООД, представлявано от юрк. З. Х. (л. 16), за установяване на
вземането на ищеца, предмет на Заповед № 249/21.11.2024 г. за изпълнение на парично
вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 678/2024 г.
на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати
на ищеца:
1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл.
240, ал. 1 от ТЗ, по Договор за кредит № L354506 от 19.06.2024 г., възлизаща на 2
394,47 лв. (две хиляди триста деветдесет и четири лева и четиридесет и седем ст.);
1.2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ТЗ върху главницата по
договора, дължима за периода от 10.09.2024 г. до 30.10.2024 г., в размер на 169,10 лв.
1
(сто шестдесет и девет лева и десет ст.);
1.3. мораторна лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, за
периода: 10.09.2024 г. до 05.11.2024 г., в размер на 362,81 лв. (триста шестдесет и два
лева и осемдесет и една ст.);
1.4. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от датата
на подаване на заявлението в Районен съд – Тутракан на 07.11.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
1.5. Твърди се, че между страните е сключен Договор за кредит № L354506 от
19.06.2024 г. в размер на 2 500,00 лв.
1.6. Ответникът се е задължил да върне отпуснатата сума съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 4 734,01 лв. с краен срок 10.06.2027
г., падежна дата 10-то число на месеца и срок на договора 36 месеца.
1.7. Признава се, че ответникът извършил плащания в общ размер 359,22 лв.,
като от 10.09.2024 г. изпаднал в забава.
1.8. Ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, считано от 30.10.2024 г.,
изпращайки до ответника едностранно изявление.
2. Ответникът Й. А. М. не е депозирала отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 от ГПК. Видно от разписка към съобщение от 19.03.2025 г., съдебните книжа са
и връчени лично на 25.03.2025 г. Същата обаче депозирала възражение срещу
̀
заповедта за изпълнение, с която оспорва исковете, с оглед възможността да са налице
неравноправни клаузи. Не оспорва сключването заема и предоставянето на заетата
сума.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
3. На 19.06.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № L35406,
между ищеца в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на
кредитополучател (л. 5). Сумата по договора предадена на кредитополучателя, който
факт не се оспорва от страните.
4. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ – л. 39),
която е установила размера на вземанията.
2
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
I. По допустимостта
5. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца
има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.
II. Общи положения
6. По делото не се спори сключването на процесният договор за кредит и
предоставянето на сумата по кредита на ответника.
7. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП
са:
7.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;
7.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;
7.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на
изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;
7.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.
8. Позоваващото лице да има качеството на потребител.
8.1. Ответникът и наследодателят му (кредитополучател) са физически лица,
които ползват услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или
професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).
8.2. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от
ДР на ЗЗППТ (отм.).
9. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за
установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи
върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.).
Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.
10. Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата,
3
определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144
от ЗЗП.
11. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на
изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал.
1 от ЗЗППТ /отм./). Анализът на клаузите е извършен в следващите точки.
III. По отношение на договора за кредит
12. Съгл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да бъде посочен
годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В чл. 19 от
ЗПК е конкретизирано, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), като от ГПР изрично са
изключени определени разходи, упоменати в ал. 3 на същата разпоредба.
13. Във връзка с процесния договор за кредит е начислена такса за разглеждане
на кредита, която се погасява разсрочено заедно с погасителните вноски.
14. Тя е следвало да бъде включена в ГПР, за да може потребителят да сравни
предлаганите от кредитодателя условия с тези на други финансови продукти
предлагани на пазара. Ирелевантен е факта дали включването на определени услуги
(като застрахователната), които допълнително оскъпяват кредита, е било задължително
условие за сключване на кредита. От значение е единствено факта, че след като
услугата е включена в окончателния вариант на договора, стойността на услугата е
следвало да бъде съобразена при изчисляването на ГПР.
15. В тази връзка СИЕ е преизчислила ГПР, включваща и таксата за разглеждане
на кредита, като е установила, че действителният ГПР възлиза на 82,08 %.
16. Посоченият в договора ГПР е 61,66 %, т. е. действителният ГПР е с 33 % по
- висок от посочения. Тази разлика не позволява по никакъв начин потребителя да
направи съпоставка между процесния договор и сходни финансови продукти
предлагани на пазара. Последиците на това неточно посочване следва да се приравнят
на непосочване на ГПР (т. 2. от Решение на СЕС по дело C - 714/22; Определение №
527 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 151/2022 г., III г. о.; Определение № 50685 от
30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.).
17. Поради тази причина съдът приема, че договорът за кредит е недействителен
4
на осн. чл. 22 от ЗПК.
18. чл. 23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита (главницата).
IV. По отношение на дължимата сума
19. Предоставената в заем сума възлиза на 2 500 лв., от които длъжникът
съгласно СТЕ (л. 42) е заплатил: 153,44 лв. + 3*132,85 = 551,99 лв. Всички погасявания
са отишли за погасяването на главницата по текущия договор, доколкото по делото не
са ангажирано доказателства за предоставянето на други суми на ответника.
20. В тази връзка ответникът дължи връщане на непогасената главница от 1
948,01 лв.
21. По делото няма данни договорът да е обявен за предсрочно изискуем,
поради което съдът приема, че изискуемостта е настъпила с връчването на исковата
молба, поради което законната лихва следва да бъде присъдена от момента на връчване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.11.2024 г.
Разноски
22. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът следва да бъде присъдена част от
направените разноски, съобразно уважената част от исковете
23. Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК на 150 лв., от които:
23.1. за заповедната фаза на осн чл. 26 от Наредба за заплащането на правната
помощ - 50 лв;
23.2. за исковата фаза на осн чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ - 100 лв.
23.3. Останалите разноски следва да бъдат взети предвид в пълният им размер,
като се формира общо сумата от 600 лв. Съобразно уважената част от исковете на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 238,80 лв.
24. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Й. А. М., ЕГН **********,
с настоящ адрес ******************, че съществува вземането срещу него на ищеца
„ЮКБ“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
5
******************, в качеството му на цесионер, което вземане е предмет на
Заповед № 249/21.11.2024 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 678/2024 г. на Районен съд - гр. Тутракан
(ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:
1. равностойността на заета сума (главница) по Договор за кредит №
L354506 от 19.06.2024 г., възлизаща на 1 948,01 лв. (хиляда деветстотин четиридесет и
осем лева и една стотинка);
2. законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
Районен съд – Тутракан на 25.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване на следните
вземания:
1. равностойността на заета сума по същия договор, за разликата между
уважения размер – 1 948,01 лв. и претендирания такъв – 2 394,47 лв.;
2. възнаградителна лихва върху главницата по договора, дължима за периода
от 10.09.2024 г. до 30.10.2024 г., в размер на 169,10 лв.;
3. мораторна лихва върху главницата, за периода: 10.09.2024 г. до 05.11.2024 г.,
в размер на 362,81 лв.
ОСЪЖДА ответника Й. А. М., ЕГН **********, да заплати на ищеца „ЮКБ“
ЕООД, ЕИК ***********, направените по делото разноски съобразно уважената част
от исковете, размер на 238,80 лв. (двеста тридесет и осем лева и осемдесет стотинки),
както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, ако сумата не бъде заплатена
доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено
или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6