Р Е Ш Е Н И Е
N ……………
гр.
София, 23.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI - Б състав, в
закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
председател: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛенове: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл.сЪДИЯ КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия К.Анастасова частно гражданско дело № 617 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано
е по жалба вх.№ 81936/07.11.2019 г., подадена от длъжника Т.С. ЕАД срещу акта
на съдебния изпълнител- ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ и район на действие – СГС по
изпълнително дело № 2142/2019 г. – частичен отказ да намали разноските по
изпълнителното производство на взискателя за адвокатско възнаграждение над
сумата 200.00 лв. до сумата 300.00 лв. като прекомерни по искане на длъжника.
Жалбоподателят
прави искане да бъдат редуцирани разноските, възложени в тежест на длъжника до
сумата от 200.00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното производство.
В
приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е
неоснователна.
Взискателят
И.В.И., чрез адв.К.Б.изразява становище за неоснователност на жалбата. Сторени
били разноски не само за образуване на изпълнителното дело, а и за процесуално
представителство, поради което сумата от 300.00 лв. била дължима при
съобразяване минималните размери на адвокатски възнаграждения по чл.10 от
Наредба № 1/2004 г. Въпреки това, след подаване на жалбата по искане на
взискателя сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение
били намалени от сумата 300.00 лв. на сумата 230.00 лв., което съответства на
дължимия минимален размер по образуваното изпълнително дело, включващ 200.00
лв. за образуването и 30.00 лв. за процесуално представителство. Претендира
разноски.
При
така констатираните факти, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Жалбата се подава чрез СИ в едноседмичен срок от извършването на действието,
съотв. от деня на съобщението (чл.436, ал.1 ГПК).
Длъжникът
е упражнил правото си по чл.78, ал.5 ГПК и актът, подлежащ на обжалване, е
постановлението на ЧСИ от 28.10.2019 г., обективирано в писмото с изх.№ 56384/28.10.2019
г. получено на 30.10.2019 г., с което е отказано да бъдат намалени разноските
за адвокатско възнаграждение на сумата 200.00 лв.
Жалбата
срещу този акт на съдебния изпълнител е подадена в едноседмичният срок за
обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК. Поради това, съдът намира че подадената жалба
е допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира същата за основателна в една част.
Отговорността
за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК,
глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
(ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.
Съобразно
чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни
действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на
разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите
по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра,
подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на
задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия,
изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират
в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно
чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато
разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Минималният
размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10, т.1 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200
лв. за образуване на делото и за по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.-
1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, за
вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 1 от наредбата, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.
В
случая задължението към взискателя възлиза на 50.00 лева. Според това дължимият
минимален размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата 230.00 лв., от които
200.00 лв. за образуване на изпълнителното дело и 30.00 лв. за процесуално
представителство.
Възражението
на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за неоснователно,
доколкото са били извършени действия от ЧСИ за удовлетворяване вземането на
взискателя. Както се установява от представеното изпълнително дело за събиране
вземането на взискателя е бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника,
като не са налице данни за изпълнение в срока за доброволно изпълнение /връчена
покана за доброволно изпълнение на 26.09.2019 г./.
С
оглед това, описаните в постановлението разноски за адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство в размер надвишаващ сумата 230.00 лв. или в
утвърдения от ЧСИ размер 300.00 лв. са недължими. В този смисъл липсва
основание за начисляването на тези разноски, а заплащането им от длъжника е
изцяло недължимо.
Поради
така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде уважена в
посочената част.
По
разноските
Доколкото
настоящото производство касае спор за изменени на разноските, то СГС намира, че
в него не се дължат разноски на страните.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба вх.№ 81936/07.11.2019 г., подадена от длъжника Т.С. ЕАД, ЕИК ******постановлението
от 28.10.2019 г. на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ и район на действие – СГС по
изпълнително дело № 2142/2019 г., обективирано в писмо с изх.№ 56384/28.10.2019
г. получено на 30.10.2019 г.- частичен отказ да намали разноските по
изпълнителното производство на взискателя за адвокатско възнаграждение, като
прекомерни по искане на длъжника и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя И.В.И.,
чрез адв.К.Б.по изпълнително дело № 2142/2019 г. по описа на ЧСИ М.П.с рег.№
851 на КЧСИ и район на действие – СГС по изпълнително дело № 2142/2019 г. от
сумата 300.00 лв. на сумата 230.00 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.