Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 18.11.2020
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На деветнадесети
октомври Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 2523 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружества адв. В. Г. твърди, че
по повод договор за мобилни услуги от дата *** г., сключен с мобилния оператор
„Т.Б.“ ЕАД, ответникът С.И.К. е абонат на дружеството доставчик на мобилни
услуги с клиентски номер № *** и титуляр по предпочетения мобилен номер ***, с
избрана абонамента програма Тотал 10,99, с уговорен срок на действие 12 месеца
до 07.06.2018 г.
Сочи, че във връзка с предоставени преференциални условия от страна на
Оператора, Абонатът е предпочел и втори мобилен номер *** по силата на Договор
за мобилни услуги от дата 30.07.2017 г., с уговорен срок на действие 24 месеца
до 30.07.2019 г., с избрана абонаментна
програма Интернет 20,99.
Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския
номер на абоната № ***.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.".
Заявява, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.07.2017
г. до 14.10.2017 г. Т. е издал:
-
Фактура № г. за отчетения период на потребление
15/07/2017-14/08/2017 с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 130.14 лв. /с ДДС/, от които за Т. интерес представлява
непогасен дължим остатък в размер на 81.43 лв. с ДДС/, от които:
-
за мобилен номер ***: 15.82 лв. /без ДДС/ за
абонаментен план Интернет 20,99; отчетена е върната на абоната сума в размер на
15.83 лв. без ДДС/;
-
за мобилен номер: 9.16 лв. без ДДС /за абонаментен
план Тотал 10,99 и потребление, фактурирано извън месечния абонамент,
изразяващо се в: 58.69 лв. /без ДДС/ за Разговори с Т..
Във фактурата е отразено и плащане от страна на Абоната в размер на 28.50
лв., което напълно погасява задължение от предходен период в размер на 28.48
лв.
Дължимата сума е платима в срок 30.08.2017 г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
-
Фактура № г. за отчетения период на потребление
15/08/2017 - 14/09/2017 с начислена и движима за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 44.89 лв.
/с ДЦС/, от които:
-
за мобилен номер ***: 15.82 лв. без ДДС / за
абонаментен план Интернет 20,99;
-
за мобилен номер: 9.16 лв. без ДДС /за абонаментен
план Тотал 10,99 и потребление, фактурирано извън месечния абонамент,
изразяващо се в: 6.28 лв. /без ДДС/ за Международни разговори; 0.06 лв. /без
ДДС/ за Разговори към „Грижа за клиента"; 6.09 лв. без ДДС/ за Разговори с
Т..
Дължимата сума е платима в срок 30.09.2017 г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- Фактура № г. за отчетения период на потребление 15/09/2017 - 14/10/2017 с
начислена и дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер
на 36.02 лв. /с ДДС/, от които:
-
за мобилен номер ***:15.82 лв. без ДДС/ за абонаментен
план Интернет 20,99;
-
за мобилен номер: 9.16 лв. без ДДС/за абонаментен план
Тотал 10,99 и потребление, фактурирано извън месечния абонамент, изразяващо се
в: 0.04 лв. без ДДС/за Разговори към „Грижа за клиента".
Дължимата сума е платима в срок 30.10.2017г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че абонатът е потребил и не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 156.34 лв., фактурирани за три
последователни отчетни месеца - за месец 07/2017 г.; 08/2017 г. и 09/2017 г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение – детайлизирана справка от потреблението на ползваните номера.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 156.34 лв., е ангажирало договорната отговорност
на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75,
вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Т. е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти по абонатен номер
№ ***.
Сочи, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „Т.Б." ЕАД ответникът С.И.К. се е съгласила и е приела Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Т. има право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от Т. цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.
27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно
от 18 дни след датата на издаването ѝ". Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило
правото на Т. /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на С.И.К..
При неспазване на което и да е задължение
по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, Т. има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него".
Твърди, че съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи
условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният
договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора
за предоставяне на мобилни услуги. В чл. 20 от Общите условия е посочено, че,
всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Т.. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва
разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По
силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи
връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разхода, свързани
със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27
от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
ѝ. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в
размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Заявява, че в конкретния случай ответникът С.И.К. е подписала договори за
услуги с мобилния оператор, ползвала е мобилни номера 0895/921093 и ***, не е
изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените
услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени били
фактури, които не били заплатени в срок.
Сочи, че е изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл. 79 33Д, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Представените фактури, сами по себе си, не са основание за плащане, но
длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна
услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно
уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
С оглед на изложеното и на основание на чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника С.И.К.,
ЕГН: **********; с адрес: ***, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца
„Т.Б." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ,
представлявано от Д.К.К. и М.С., в размер на 156,34 лв. за дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за абонатен номер № *** за
периода от 15.072017 г. до 14.10.2017 г., считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли съда да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за
разноските, положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена
държавна такса и адвокатски хонорар.
С молба с вх. № 4957/20.05.2020 г. процесуалният представител на ищцовото
дружество, адв. В. Г. е отстранил нередовностите на исковата молба.
Заявява, че датата на деактивация на процесните абонаменти е 11.12.2017 г.,
като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Посочва следната банкова сметка *** „Т.Б.“ ЕАД: ***
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен
представител адв. М. К., с който изразява следното становище по иска:
1. По Заповедно производство, реализирано по ч.гр.дело
№ 1374/2019 г. по описа на Районен съд – К. е издадена Заповед № 815 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.05.2019 г. Същата е
връчена на длъжника С.И.К. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което
обуславя и издаването на Разпореждане № 5191/13.08.2019 г. с указание до
заявителя за възможността да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок. Разпореждането е получено от заявителя на 23.08.2019 г., като
настоящият иск е предявен с искова молба, получена по куриер с дата 24.09.2019
г., вх. № 12225/25.09.2019 г., следователно искът е предявен в рамките на
преклузивния едномесечен срок. С Определение № 299/07.02.2020 г. по гр. дело № 2523/2019 г. е назначена за особен
представител на ответника С.И.К., ЕГН **********.
2. Искът е с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1
от ГПК, с който се иска установяване на вземането в полза на ищеца „Т.Б."
ЕАД от ответника за сумата 156.34 лева за дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за абонатен номер № *** за
периода от 15.07.2017 г. до 14.10.2017 г., считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.
Едновременно има и осъдителен диспозитив, с който се иска осъждане на ответника
за направените от ищеца разноски.
Сочи, че в обстоятелствената част на исковата молба се
сочи още, че „Т. е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника
Владислав Валентинов Тончев за ползваните абонаменти по абонатен номер № ***. С
това се внася неяснота и объркване относно индивидуализацията на ответната
страна, който недостатък ищецът следва да отстрани.
Освен това е неконкретизиран факта кога е извършено
едностранно прекратяване на договора, както и дали е извършено ограничаване на
предоставените услуги на потребителя и ако това е сторено - от кога е
преустановен трафика на мобилни данни към потребителя, ответник по делото.
Тъй като има и осъдителен диспозитив, ищецът не е спазил изискването по чл.
127, ал.4 от ГПК да посочи начин на плащане, банкова сметка.
***, че ищецът не е спазил изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК за
изложение на обстоятелствата, на който основава иска си.
Поради това прави възражение, че исковата молба е нередовна по смисъла на
чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което, ако съдът приеме възражението за
основателно, моли, на основание чл. 129, ал. 4, във вр. с чл. 129, ал. 2 от ГПК
да остави исковата молба без движение и се съобщи на ищеца да отстрани
допуснатите нередовности.
Ако съдът не уважи това искане, заявява, че искът е допустим, предявен в
едномесечния преклузивен срок, но същият е неоснователен и недоказан.
Сочи, че представените по делото фактури, номера:
- от 15.08.2017 г. за сумата 130.14
лева;
- от 15.09.2017 г. за сумата 175,03
лева, с предходно задължение;
- от 15.10.2017г. за сумата 205,05
лева, с предходно задължение, сами по себе си не представляват доказателство за
използваните мобилни услуги и тяхната стойност, поради което ги оспорва и ако
ищецът заяви, че ще се ползва от тях, да се открие производство по оспорването
им.
Сочи, че ищецът твърди, че ответникът е потребил и не е заплатил мобилна
услуга на стойност 156.34 лева за месеците юли 2017 г., август 2017 г. и
септември 2017 г., като в Заповед № 815 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 20.05.2019 г. по ч.гр. д. № 1374/2019 г. на КРС е отразено,
че вземането произтича от договор за предоставяне на мобилни услуги от дата ***
г., за което операторът е издал крайна фактура № г. Същата е на стойност 205.05
лева, а исковата претенция е за главница 156,34 лева.
Моли съда, да се има предвид, че искът е само за главница и не е предявена
претенция за мораторна и законна лихва, които са визирани в цитираната заповед.
Заявява, че представената по делото фактура № ********** от 15.12.2017 г.
не касае исковия период на задължения, същата е неотносима към спора и моли, да
не се приема.
Представените по делото Общи условия на Т., на които се позовава ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба, са представени незаверени, нито от
представилата ги страна, нито по дължимия законов начин, поради, което същите
не се ползват с доказателствена сила и следва да не се приемат.
С оглед на гореизложеното заявява, че исковата молба е нередовна и следва
да се остави без движение и евентуално, ако съдът не уважи това искане, моли
съда да има предвид изявлението, че искът е неоснователен и недоказан, и като
такъв моли да бъде отхвърлен. В съдебно заседание адвокат М. К. моли съда да отхвърли
предявеният иск като неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в писмена
защита по делото.
С влязло в сила
определение №907/08.06.2020г.
съдът е обезсилил
заповед № 815 от 20.05.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно
гражданско дело № 1374/2019 г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която
е разпоредено С.И.К. да заплати на „Т.Б.“ ЕАД сумата от 23,26 лева мораторна
лихва за забава за периода от 31.10.2017 г. до 18.04.2019 г. и е прекратил производството
в тази му част, поради отказ от иска, в тази му
част.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите
на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Видно
от приложеното частно гражданско дело №1374/2019 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №815/20.05.2019г. за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника С.И.К., за
сумите: 156.34 лева – дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за
потребление за мобилни услуги, 23.26
лева мораторна лихва за забава за периода от 31.10.2017г. до 18.04.2019 г. и
законна лихва върху главницата, считано от 20.05.2019г. до окончателното изплащане
на вземането, както и 205 лева разноски по делото. Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства : Договор за
предоставяне на мобилни услуги от дата *** г., за които операторът е издал
крайна фактура №., платима в срок до 30.10.2017г.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
Предявеният иск с
правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на ищеца,
за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на чл.154,
ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което произтича
вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава
своите възражения срещу вземането.
По делото е
представен договор за предоставяне на мобилни услуги от дата ***
г. сключен между „Т.Б.“ ЕАД и С.И.К. с
клиентски номер *** и титуляр по
предпочетения мобилен номер с избрана абонаментна програма Тотал 10.99
лева. Страните са уговорили срок на
действие 12 месеца до 07.06.2018г. Представена е и декларация съгласие
подписана от ответницата, с която същите декларира, че е получила екземпляр от
Общите условия на на
„Т.Б.“ ЕАД
Представен е и договор за мобилни
услуги от 30.07.2017г. с уговорен срок на действие 24 месеца до 30.07.2019. за
предпочетен втори мобилен номер ***. Представена е и декларация съгласие,
подписана от ответницата, с която същите
декларира, че е получила екземпляр от Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД
По делото са
представени фактури №г.; № г.; № г.; № г.;
за начислени задължения.
Представени са и
Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни
телефонни услуги.
По делото е назначена
и изслушана съдебно – счетоводна
експертиза, която е депозирала заключение, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Установено е, че за периода от 15.07.2017 г. до 14.10.2017г за
абонаментен номер *** са издадени следните фактури : №от 15.08.2017г., № от 15.09.2017, № от 15.10.2017, № от 15.11.2017г., № от
15.11.2017г. От заключението се установява, че по процесните фактури за периода
15.07.2017 г. до 14.10.2017г.общата сума на задължението формирано от
разговори, данни съобщения други услуги такси и услуги, месечни такси /абонаменти такси, лизингови вноски,
пакетни минути и други/ е в размер на 156.34 лева.
По делото е назначена
и изслушана съдебно – техническа
експертиза, която е депозирала заключение, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че за номер за процесния период 15.07.2017г до 14.10.2017г има данни за проведени
разговори. Извършени са 325 разговора с обща продължителност 554 мин. и 25 сек.
За номер *** няма данни за използван Интернет за процесния период 15.07.2017г
до 14.10.2017г. Вещото лице сочи, че услугата е била активирана на ***г. за
номер и на 30.06.2017г. за номер ***.
Поради неплащане на фактура №. в 15 – дневен срок след 15.08.2017г. е извършено едностранно спиране на трафика от
30.08.2017г. На 06.11.2027 трафикът е
двустранно спрян, което означава, че са спрени и входящите повиквания. На
11.12.2017г. е извършено деактивиране на услугата. От експертизата се
установява още, че данните от разпечатките съответстват напълно на написаното
във фактура №. Цените на мобилните услуги са в съответствие с разценките
приложени по договорите.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Със специалния
установителен иск по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК се цели да се установи със сила
на присъдено нещо наличието на вземането, за което е била издадена заповедта за
изпълнение, доколкото подаденото срещу нея възражение или е налице връчване на
заповедта по чл.47, ал.5 от ГПК препятства влизането й в сила. Затова в
настоящото производство съдът следва да установи налице ли е идентичност между
заповедното и исковото производства по отношение на техния предмет. В
заявлението, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№1374/2019 г. по описа на
Районен съд -К. заявителят е основал вземането си на сключен с длъжника договор
за далекосъобщителни услуги от ***г., като за предоставените на длъжника с
индивидуален клиентски № далекосъобщителни услуги в размер на 156.34лева,
за отчетен срок на потребление 15.07.2017г. до 14.10.2017г.
В исковата молба
ищецът навежда и допълнителни доводи за предоставяните на длъжника мобилни услуги и по
договор от 30.07.2017г. Въвеждането обаче на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, не води до недопустимост на исковия процес /Решение
№281/06.01.2016 г. по гр.д.№1589/2015 г. на ВКС, III г.о./. Аргумент в тази
връзка е и т.11.б. от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съгласно,
която „в производството по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК не
намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК – за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение
на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяването на осъдителен иск при условията
на евентуалност.
В настоящия
случай съдът прима, че е налице идентичност на претендираното вземане в
исковото и заповедното производство по
следните съображения. Ищецът сочи както в заповедното, така и в исковата
производство едно също основание, от което произтича вземането му незаплатени фактури
по абонатен номер ***, представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси. Размерът на претендираната сума в заповедното и исковото производство
съвпада. На следващо място съдът намира, че следва да отбележи, че сами по себе
си фактурите не представляват основание за плащане по тях. Основанието за
плащане по издадените процесни фактури е предоставянето на далекосъобщителни
услуги от ищцовото дружество и ползването им от ответника, който от своя страна
има насрещното задължение да плати цената за ползването им. В подкрепа на
извода си, че е налице идентичност на вземането в заповедното и исковото
производство съдът взе предвид и посочения период от ищеца за който претендира
вземане 15.07.2017г. до 14.10.2017г. В заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК заявителят е посочил, че услугите
предоставяни по договора са фактурирани под индивидуален клиентски номер на абоната
***, под който за издавани месечни фактури
за потребление от 15.07.2017 г. до 14.10.2017г.
В производството по
чл.422 от ГПК ищецът следва да установи основанието на вземането и неговия
размер. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно
с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Между
страните е съществувало облигационно правоотношение, по силата на сключения на ***
г. договор за мобилни услуги за мобилен номер и договор от
30.07.2017г. ***. Разпоредбата
на §1, т.17 от ДР на ЗЕС дава легална
дефиниция на понятието „електронна съобщителна услуга“, а именно услуга,
обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва
пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по
преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват
услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него.
Не е оспорено, че
след сключването на договора за мобилни услуги ищецът е изпълнявал задълженията
си по него, поради което се явява изправна страна. От неоспореното заключение
на съдебно - икономическата експертиза се установява, че по процесните фактури
за периода 15.07.2017 г. до 14.10.2017г.
общата сума на задължението формирано от разговори, данни съобщения и
други услуги такси и услуги, месечни
такси е в размер на 156.34 лева. От
заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че през
периода 15.07.2017 г. до 14.10.2017г операторът е предоставил на ответника
мобилни услуги съгласно уговореното между тях и по цени на мобилните услуги в съответствие
с разценките приложени по договорите.
От събраните по
делото доказателства се установи, че страните са обвързани с облигационно
правоотношение във връзка с предоставянето на мобилни услуги от ***г. и договор
за предоставяне на мобилни услуги от 30.07.2019г., неразделна част от което са влезлите в сила
от 10.09.2010г. Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношение с потребителите на мобилни
телефонни услуги, по силата на които за ищеца е съществувало задължение да
издава ежемесечно фактура за ползваните услуги на името на потребителя, а за
последния – да плаща цените на потребените услуги в срок, указан във
фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й/ чл. 27 от ОУ/, като неизпълнението на това задължение е
основание по смисъла на т. 75 от Общите условия, даващо право на оператора да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя съгласно т. 19б, б.
„б“ и т. 19б, б. „в“ от същите.
В хода на съдебното производство до
приключване на съдебното дирене, ответникът не ангажира доказателства за
установяване на факта на плащане на
сумата от 156.34 лева представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода от 15.07.2017 г. до 14.10.2017г. поради което предявеният иск се явява
основателен и доказан по размер.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително
и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното
събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила
на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от
съда в исковото производство.
Съдът намира за
основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1
от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска както следва: в заповедното
производство - в размер на 205 лева, представляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 1 060.31
лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за особен представител,
възнаграждение за един адвокат и възнаграждения за вещи лица.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за
разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните
мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.И.К., ЕГН **********,
с адрес ***, съществуването на вземането на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г. за сумата от 156.34
лева главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за абонатен
номер ***, за периода от 15.07.2017 г. до 14.10.2017г., по договор за мобилни
услуги от ***г. и договор за мобилни услуги от., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 815/20.05.2019 г. по частно гражданско дело № 1374/2019 г. по
описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА С.И.К., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, съдебен
адрес ***, чрез адвокат В. Г. сумата от 205 лева, представляваща направени по
частно гражданско дело № 1374/2019 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА
С.И.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г. сумата
от 1 060.31 лева, представляващи направени по настоящото делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :