Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Троян, 09.11.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на девети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
при секретаря Ценка Банчева, като разгледа докладваното от съдията Симеонова АНД
№ 259 по описа
на Троянски районен съд за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно
постановление № ТР ЗБЛД-323 от 23.07.2020г., издадено от Р.Л.П.– Началник на РУ
гр.Троян, на К.И. К., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 30.00лв. за нарушение по чл.7,
ал.1 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/.
Наказателното постановление е обжалвано в
законоустановения срок от К.И. К., като с жалбата се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателката К.И. К., редовно призована, не явява се лично в съдебно заседание и не се
представлява от пълномощника си адв.И.Х. от ВТАК. От
последната са постъпили писмени бележки и писмена молба, в които процесуалният
представител поддържа заявеното в жалбата и по същество развива доводи и правни
аргументи в подкрепа на твърденията за допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, довели до незаконосъобразност на обжалваното НП.
За
въззиваемото РУ гр.Троян, редовно призовани, не се явява представител и не се
представлява от процесуален представител. Ангажирани са доказателства.
От приложените към делото и приети писмени
доказателства, както и от показанията
на разпитаните по делото свидетели В.Х.П. и М.Ц.Г., преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 07.07.2020г. жалбоподателката К.И. *** подала в
паспортна служба на РУ-Троян декларация вх. № 136 по чл.17, ал.1 от Правилника
за издаване на български лични документи, в която отразила, че не може да
намери личната си карта. С подаването на посочената декларация тя била
уведомена, че издадената й лична карта с № *********/05.10.2020г. ще бъде
обявена за невалидна.
Посочената декларация била представена от служител
на паспортна служба към РУ-Троян в ОДЧ на посоченото полицейско управление,
където оперативният дежурен на смяна-свид.М.Г., придвижил същата до мл. ПИ –
свид.В.П.. Последният, без да извършва никаква проверка, в присъствие на свид.М.Г.
съставил на К.И. К. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ по чл.7, ал.1 от ЗБЛД, за това, че „на 07.07.2020г. в гр.Троян, *****е подала
декларация, от която е видно, че не е
опазила документа си за самоличност л.к., вследствие на което го е загубила“.
Актосъставителят В.П. към датата на съставяне
на АУАН заемал длъжността „младши полицейски инспектор” в РУ гр.****н. В акта е
отразен като свидетел М.Г.. АУАН е съставен
в присъствие на К.И. К., в качеството й на нарушител, която подписала акта и удостоверила с подписа си, че е получил
екземпляр от същия на датата, на която е съставен, а именно - 07.07.2020
година. В акта К. не
отразила възражения. В тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателката
не е направила писмено възражение срещу съставения й акт.
На 23.07.2020г.
Началник на РУ гр.Троян Р.Л.П.е издала атакуваното наказателно постановление.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на
извършеното административно нарушение; съставеният
акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът
предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно;
наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при
спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове.
По приложението на процесуалния закон:
Жалбоподателката
К.И. К. е санкционирана за нарушение по чл. 7, ал.1 от ЗБЛД , съгласно която разпоредба гражданите,
притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване.
Съдът
счита, че атакуваното наказателно
постановление е издадено в срок, но намира, че в производството по
издаването му са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност, необоснованост и
неправилност на същото и са основание за отмяна на НП.
Съдът споделя доводите на адв.Х., че в АУАН и в НП липсва и описание на нарушението и
на обстоятелствата, при които е било извършено, съгласно императивните
разпоредби на чл.42, т.4
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. При посочване на нарушението изобщо не е
индивидуализиран документът за самоличност, не е посочено кога, къде и по какъв
начин е осъществено деянието. Това води до накърняване правото на защита на
нарушителя, който има право да узнае за какво нарушение му е повдигнато
административното обвинение и в рамките на което той следва да организира
защитата си. Съгласно чл.42, т.2 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в акта, така и в НП, следва да бъдат отразени датата и мястото на
извършеното нарушение. В случая посоченото място- гр.Троян, ул.“Захари Стоянов“
№ 4 , което е сградата на РУ-Троян, е неотносимо към извършване на твърдяното
нарушение, тъй като там само е констатирано от подадената декларация, че
жалбоподателката К. не е опазила своята лична карта. АНО не е изследвал
обстоятелството къде е извършено нарушението, като в хода на
административнонаказателното производство не е установено и по какъв начин е
извършено деянието-дали личната е повредена, унищожена или изгубена. В случая
жалб.К. не е посочила нито едно от тези форми на неопазване на документа за
самоличност, като е заявила, че „не мога да намеря личната си карта“, но не е
установено това на унищожаване или загубване се дължи. Предвид което е следвало
това обстоятелство допълнително да бъде изяснено преди съставяне на АУАН и
издаване на НП, а видно от показанията на свд.П. „ по декларацията не се
извършва допълнителна проверка“.
Не е изяснено и кога е извършено нарушението,
като това отново е свързано с изясняване на формата на изпълнително деяние на
конкретното нарушение. Относно времето, посочено в акта и в НП-07.07.2020г.
около 10.50 часа, то това е времето на подаване на декларация, което не е времето
на изгубване или унищожаване на документа.
Времето и мястото на извършване на
нарушението са елементи от обективната страна на състава на деянието и следва да бъдат установени по несъмнен начин.
Неправилното им посочването представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като опорочава изцяло производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбопоателя и
представлява нарушение на правото на защита на санкционираното лице.
По приложението на материалния
административен закон:
Съдът счита, че визираното в АУАН и
в НП нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не е доказано.
Действително жалбоподателката е декларирала обстоятелство по неопазване на
своята лична карта, което поведение може да бъде санкционирано по реда на
чл.81, ал.2 , т.2 от ЗБЛД. В конкретния случай обаче не е установено кога К. К.
не е опазила личната си карта и с коя от трите форми на изпълнително деяние тя
е осъществила състава на нарушението по чл.7, ал.1 от ЗБЛД-унищожила, повредила
или загубила документа за самоличност.
Без доказана дата , място и начин на извършване на нарушението съдът счита, че е налице недоказаност на
административното обвинение.
По
отношение твърдението на адв.Х., че деянието представлява маловажен случай
съгласно чл.28 от ЗАНН, съдът намира, че предвид неизяснената фактическа
обстановка, при която са издадени АУАН и НП, не може да се установи деянието
при какви обстоятелства е било извършено, поради което съставът не може да
направи преценката относно маловажност на деянието.
Предвид
изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и необосновано, и като такова следва да бъде отменено.
От страна на жалбоподателката не е
претендирано присъждане на разноски, а от представения договор за правна помощ
е видно, че адв.Х. й е оказала безплатна правна
помощ. Предвид което съдът не следва да се произнася по разноските в настоящето производство.
и
на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ТР ЗБЛД-323 от 23.07.2020г.,
издадено от Р.Л.П.– Началник на РУ гр.Троян, с което на К.И. К., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30.00лв. за нарушение по чл.7, ал.1 от Закона за
българските лични документи /ЗБЛД/, като незаконосъобразно и необосновано.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: