№ 324
гр. Плевен, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20234430200673 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0938-004564 от
30.01.2023 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП –
Плевен, с което на основание чл. 179 ал. 2 във вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 ЗДП на Д.
С. Т. от *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева за извършено нарушение по чл. 25 ал. 1 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се явява лично. Представлява
се от адвокат К. Д., ПлАК. Последният оспорва така описаната в акта и
наказателното постановление фактическата обстановка. Счита, че
действително установените в хода на съдебното производство факти
инициират за липса на виновно поведение от страна на доверителя му, в
противовес на възприетото от наказващият орган. Като се позовава на
събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание. В съпровождащо жалбата писмо взема становище, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В случай, че бъде
1
уважена, моли съда да съобрази размера на претендираните разноски за
адвокатски хонорар с Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от представената по делото в заверено ксерокс
копие Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 година на Министъра на
вътрешните работи е, че Началниците на сектор ПП при съответните ОД на
МВР са овластени да издават наказателни постановления за извършени
нарушения по ЗДП.
На 20.12.2022 година в ***, на жалбоподателя бил съставен акт за
извършено административно нарушение а именно: на същата дата, около
16:55 часа, по улица „ ***“ в ***, като водач на лек автомобил Ауди А6 с рег.
№ *** предприел маневра да се отклони на ляво по пътното платно за
движение от дясна в лява лента, за да заобиколи дупка, без да се съобрази с
положението на движещият се зад него лек автомобил Фолксваген Пасат с
рег. № ***, управляван от А. Г., който го удря отзад в лявата част на бронята,
в резултат на което настъпило ПТП с материални щети по двата автомобила.
Горните обстоятелства били изписани в акта за административно
нарушение, съставен от *** В. К. Л.. Същият заедно с колегата си Р. Ж.
посетили мястото на произшествието след подаден сигнал от дежурния при
ОД на МВР – Плевен. Своите изводи за виновно поведение от страна на
жалбоподателя двама *** формирали въз основа не на свои непосредствени
впечатления, а на базата на разказаното от двамата водачи и констатираните
от тях деформации по двата автомобила, както и слез възпроизвеждането на
видеозапис от камери, разположени в непосредствена близост до
произшествието. На място бил съставен и протокол за ПТП.
Жалбоподателят подписал съставеният му с отбелязване, че има
възражения.
2
На другият участник в ПТП- то също бил съставен акт за извършено
административно нарушение, а именно управление на МПС след употреба на
алкохол.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 22-0938-004564 от 30.01.2023 година на Началник сектор в ОДМВР -
Плевен, сектор ПП – Плевен; акт за установяване на административно
нарушение № 691500 от 20.12.2022 година на младши автоконтрольор при
ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен; писмо от ОД на МВР - Плевен до
жалбоподателя Д. С. Т. с регистрационен № 316000-3995 от 30.01.2023
година; докладна записка от *** в сектор ПП - Плевен - *** Д.П. с
регистрационен № 316р-3832 от 30.01.2023 година; възражение от името на
жалбоподателя Д. С. Т. с входящ № 316000-47108 от 23.12.2022 година; копие
от протокол за ПТП № 1836333 от 20.12.2022 година; докладна записка от Р.
Ж. от 20.12.2022 година; справка за нарушител на името на жалбоподателя Д.
С. Т.; Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 година на Министъра на
вътрешните работи.
В подкрепа на гореописаните факти са и показанията на свидетелите В.
Л. и Р. Ж., разпитани непосредствено в хода на съдебното дирене.
В хода на въззивното производство са изслушани и показанията на
свидетелите М. Л., В. В., Б. А. и А. И. Г..
Свидетелката Б. А. живее на съпружески начала с жалбоподателя и имат
малолетно дете. Същата установява, че на посочената в акта дата тя,
жалбоподателя и детето им пътували с лек автомобил Ауди А6 с рег. № ***.
Движели се по булевард „***“ в *** в посока към Бензиностанция „ ***“ в
същия град. Вдясно на по посоката им на движение имало спрени
автомобили. Жалбоподателят се движел в лявата част на лента за движение
именно заради спрените отдясно в редица други леки автомобили. С
наближаването на пешеходна пътека, жалбоподателят забелязъл дълбока
дупка в платното за движение, поради което намалил скоростта с цел плавно
да премине през същото препятствие. Последвал удар отзад в автомобила,
управляван от жалбоподателя от лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. №
3
***, който се движел зад него. Вследствие на удара автомобилът, управляван
от жалбоподателя се отклонил от първоначалната си посока на движение и
навлязъл в насрещната пътна лента. Преустановил движението си.
Свидетелката А. установява, че веднага след това на място дошъл и водачът
на другия автомобил, който видимо бил в нетрезво състояние, започнал да им
се моли на колене да не сигнализират органите на полицията.
Свидетелите М. Л. и В. В. работят в офис, находящ се в ***, ул. „***“,
разположен непосредствено срещу мястото на настъпилият инцидент.
Свидетелите Л. и В. установяват, че на 22.12.2022 година, около 16:55 часа се
намирали на тротоара пред офиса. Видели управляваният от жалбоподателя
автомобил да наближава огромната дупка в лентата си за движение.
Непосредствено преди нея, същият намалил скоростта си на движение, за да
мине плавно през дупката, след което бил ударен от автомобилът, който се
движел зад него. Водачът на последния слязъл от колата и започнал да се
моли да не се викат органите на Пътна полиция. Бил във видимо нетрезво
състояние. Чули го да казва, че е той е виновен за случилото се.
В хода на въззивното производство е разпитан в качеството на свидетел
и другият участник в пътно транспортното произшествие А. Г.. Последният
установява, че карал зад жалбоподателя, същият намалил рязко, навлязъл
вдясно в неговото платно за движение, отнел му предимството и го ударил.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административно наказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в
специализираните закони, които определят различните видове
административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните
разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите,
които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от
обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на
процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато
държавните органи искат да ангажират административно наказателна
отговорност на конкретен субект, извършител на административно
4
нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение
както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които
сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и
конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.
Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата
на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на
принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното
постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила,
визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Същото е издадено въз основа на акт за установяване
на административно нарушение, съставен от служител на сектор „ ПП“ при
ОД на МВР- Плевен, в рамките на неговата материална и териториална
компетентност. В този смисъл съдът прие, че при издаването на
наказателното постановление е спазен процесуалния закон.
Относно приложението на материалния закон, съдът прие за установено
следното:
Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП задължава всеки водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
5
Събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства
установяват по безспорен начин обстоятелството, че жалбоподателят се е
движил вляво на дясната пътна лента за движение по улица „ ***“ в ***.
Несъмнено е и обстоятелството, че непосредствено преди разположената там
пешеходна пътека, в същата част на лентата му за движение е имало
препятствие – дълбока дупка, през която за да премине плавно
жалбоподателят намалил скоростта си на движение и веднага след това
последвал удар в задната част на управляваният от него автомобил от друг
автомобил, управляван от свидетеля Г.. Тази хронология и съдържание на
настъпилите събития установяват по несъмнен и категоричен начин
показанията на свидетелите М. Л. и В. В., които са преки очевидци на
станалото. Съдът даде вяра на показанията им и ги възприе като обективни и
достоверни предвид липсата на каквито и да е данни за тяхната
заинтересованост от изхода на делото. И двамата свидетели не познават
жалбоподателя, който е и от друго населено място. Показанията на Л. и В. са
конкретни, последователни, непротивречиви и кореспондиращи помежду си.
Ето защо съдът ги кредитира с доверие. И двамата са категорични, че
непосредствено преди удара жалбоподателят не е предприемал заобикаляне
на дупката на пътното платно, а просто намалил скоростта за да премине
плавно през нея без да е променял посоката си на движение и да е навлизал
вляво в лентата за движение. В същата насока са и показанията на
свидетелката Б. А.. Съдът даде вяра на показанията на същата свидетелка и
ги възприе като достоверни въпреки данните по делото за това, че живее на
съпружески начала с жалбоподателя, което би предопределило тяхната
пристрастност. Въпреки това обстоятелство, показанията на свидетелката А.
кореспондират изцяло с тези на незаинтересованите от изхода на делото
свидетели В. и Л., по съдържание са идентични и последователни.
В подкрепа на извода за липса на извършена маневра от страна на
жалбоподателя „ заобикаляне“ на препятствието „ дупка“, разположена
непосредствено преди пешеходната пътека на улица „ ***“ до номер 21 е
възпроизведения непосредствено в съдебно заседание видеозапис от 1 брой
диск DVD – R, съхранен и предоставен на съда с писмо рег. № 316000-
19115/15.05.2023 година. От същият категорично се установява мястото на
удара, поведението на жалбоподателя като водач на лек автомобил и
поведението на другият участник в ПТП- то А. Г. непосредствено след
6
приключването му.
В противовес на така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка са единствено показанията на свидетеля А. Г.. Съдът на даде вяра
на показанията на този свидетел и ги възприе като тенденциозни и
пристрастни. Същите са лаконични, лишени от конкретност и напълно
изолирани от останалата доказателствена съвкупност. По тези съображения
съдът не ги кредитира с доверие.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери, че
наказващият орган като неправилно е интерпретирал фактите, събрани в хода
на административно наказателното производство е вменил е във вина на
жалбоподателя нарушение, което не е извършил, с което е нарушен
материалният закон.
При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита
че, Наказателно постановление № 22-0938-004564 от 30.01.2023 година на
Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП – Плевен, с което на
основание чл. 179 ал. 2 във вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 ЗДП на Д. С. Т. от град
Плевен е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за
извършено нарушение по чл. 25 ал. 1 ЗДП е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
НЕОБОСНОВАНО. Същото е издадено в противоречие с материалния закон
и разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН. Съгласно същата преди да издаде
наказателно постановление наказващият орган е длъжен да провери всички
обстоятелства, при необходимост да извърши разследване на спорните такива
и да издаде наказателно постановление, след като се убеди че извършването
на конкретно нарушението е доказано по несъмнен начин.
Ето защо съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0938-004564 от 30.01.2023
година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП – Плевен, с което
на основание чл. 179 ал. 2 във вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 ЗДП на Д. С. Т. от град
7
Плевен, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева за извършено нарушение по чл. 25 ал. 1 ЗДП.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8