О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-501
06.02.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 301 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр.
чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.Д.Н., съдебен адрес:***, чрез адвокат
И.С. – с представено пред първата инстанция пълномощно (л. 6), против Решение №
3460/09.12.2019 г. по гр. дело № 6267/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което
са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на въззивницата
за осъждане на ГД „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: гр. София, бул. ”Княгиня
Мария Луиза” № 46, за сумата от 1584, 79
лева, представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 231, 09
часа, положен в периода 01.07.2016 год. - 30.06.2019 год., ведно с мораторна
лихва в размер на 194, 42 лева,
начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от
съответния падеж до 30.07.2019 год., както и законната лихва върху главницата,
начиная от 31.07.2019 год. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност
на обжалваното решение поради противоречието му с приложимите правни норми и
необоснованост. Излагат се доводи за неправилност на решаващия извод на съда,
че субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е
недопустимо поради органичната несъвместимост между двете уредби по ЗМВР и КТ.
Счита, че подобно тълкуване е едностранчиво, противоречащо на основни начала на
правото, на международни актове, по които Република България е страна, както и
на задължителната съдебна практика, установена с тълкувателни решения на ВКС и
незадължителната, но наложила се такава в съдилищата в страната, като се
позовава на чл. 23 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от
10.12.1948 г., чл. 7 на Международния пакт за икономически, социални и културни
права на ООН (в сила за РБ от 23.03.1976 г.), Конвенция № 111 относно дискриминацията
в областта на труда и професиите на Генералната конференция на Международната
организация на труда от 04.06.1958 г. (в сила за РБ от 22.07.1961 г.), както и
на мотивите към т. 23 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. дело №
6/2012 на ОСГТК, Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д. № l144/2018 г. на IV г. о.
на ВКС. Оспорва изводът на съда, че преизчисляването на нощния труд към дневен
с коефициент 1, 143 не води до натрупване на извънреден труд, а само до увеличено
заплащане на нощния труд.
Въззивницата моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Въззивната
жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от
надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е
процесуално допустима.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата ГД „Гранична полиция“ при МВР,
която е получила препис от нея на 06.01.2020 г. чрез юрисконсулт Иванова – с
представено пред първата инстанция пълномощно (л. 12).
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на В.Д.Н.,съдебен адрес:***, чрез
адвокат И.С. –, против Решение № 3460/09.12.2019 г. по гр. дело № 6267/2019 г. на
Районен съд – Бургас, съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.