Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

 

                         град Свиленград, 08.07.2019 година

 

                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 386 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 18-0351-001079 от 07.02.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на М.Г.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Г., за нарушение на чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и административно наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца.

 Жалбоподателят М.Г.Д. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил необоснован, неправилен и незаконосъобразен – издаден в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и липсвали субективният и обективният елементи от състава на нарушението. Сочи, че не била извършила процесното нарушение и че наложените наказания били незаконосъобразни и несправедливи.

 В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят М.Г.Д., не се явява. За нея се явява адвокат А.Г., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като не била спазена процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и тъй като Д. не била извършила процесното нарушение.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 13.10.2018 година около 03.00 часа свидетелите полицейски служители С.Г.С. и П.Д.В. (Младши инспектори в група „Охранителна полиция” към РУ - Свиленград при ОДМВР – Хасково) – автопатрул Х 44 35 ВМ, се намират в град Свиленград, област Хасково, на кръстовището на булевард „България” и улица „Георги Скрижовски”, където организират контролно-пропусквателен пункт за проверка на преминаващите МПС във връзка с провеждана специализирана полицейска операция. Около 03.00 часа на посочената дата виждат лек автомобил марка „Порше”, модел „Кайен” с държавен регистрационен номер Х 26 42 КА, черен на цвят, собственост на Михаил Димчев Михайлов от град Харманли, област Хасково (установено след справка с оперативния дежурен в РУ – Свиленград) и движещ се по булевард „България” в посока площад „5-ти октомври”. Полицейският служител – свидетелят С.С., намиращ се в осветена част на кръстовището, подава сигнал със стоп – палка и фенер (включен фенер, описващ кръгови движения и стоп – палка на нивото на светлината на фенера) към автомобила да спре за извършване на проверка, но водачът на посочения лек автомобил не спира. Прави лека маневра в ляво, заобикаля полицейските служители, увеличава скоростта си на движение и продължава движението си към площад „5-ти октомври”. Завива в малките улички около сградата на Районен съд – Свиленград и полицейските служители не успяват да открият автомобила за проверка. За посоченото е съставена Докладна записка от свидетеля С. от дата 13.10.2018 година, входирана с рег.№ 351р-25423 от 17.10.2018 година.

Видно от приложената в Административнонаказателната преписка (АНП) Декларация по чл. 189 от от дата 30.10.2018 година Михаил Димчев Михайлов – собственик на процесния лек автомобил декларира, че в посочените час и дата собственото му подробно описано по-горе МПС е било управлявано от майка му - жалбоподателя М.Г.Д.. Към Декларацията са приложени и 2 броя Сведения – на собственика на лекия автомобил и на жалбоподателя, в които е посочено, че МПС-то се е управлявало от жалбоподателя в посочените време и място, но че М.Д. не е видяла, че полицаите са й подали сигнал за спиране.  

На 15.11.2018 година и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят В.И.С. – Полицейски инспектор, ІІІ степен в отдел „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя Д. в присъствието на свидетелите С. и В. и в отсъствие на нарушителя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия Д и с бланков № 166874. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с неспиране от страна на водача на пътно превозно средство (ППС) плавно на посочено място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за това от контролен орган, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 103 от , която вписва за нарушена. В кориците на делото липсват доказателства нарушителят Д. да е била търсена, респ. поканена да присъства при съставяне на Акта. В съдебно заседание свидетелят С. сочи, че не е търсил нарушителя за съставяне на АУАН, т.е. не е предприел действия да го покани, уведоми за съставяне на Акта, въпреки че е бил известен. АУАН е връчен на Д. на дата 18.12.2018 година. Жалбоподателят сочи, че има възражения против констатациите в Акта.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 18-0351-001079 на 07.02.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО приема за установено, че жалбоподателят Д. е извършила нарушение по чл. 103 от ЗДвП, тъй като не е спряла управляваното от нея ППС плавно на посочено място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за това от контролен орган. За това нарушение на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на нарушителя са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 14.05.2019 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана лично от нарушителя.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че В.И.С. заема длъжността в Полицейски инспектор, ІІІ степен в отдел „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-3078 от 30.05.2019 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приложена е Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Д. има наложени множество санкции с НП и Фишове за различни административни нарушения на ЗДвП, както и са й налагани принудителни административни мерки.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

Спазена е предвидената форма както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.  Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от . Съгласно чл. 189, ал. 1 от , Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 15.11.2018 година актосъставителят В.И.С. е заемал длъжността Полицейски инспектор, ІІІ степен в отдел „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното актосъставителят В.И.С. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от , т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”. Деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая от Декларацията по чл. 189 от ЗДвП е видно, че жалбоподателят Д. е управлявала автомобила. В същия смисъл са и Сведенията, попълнени от собственика на автомобила и от жабоподателя Д.. Посочените документи не са оспорени от жалбоподателя, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят Д. не се е противопоставила и не е посочила доказателства за тяхното оборване.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът привежда следващите правни съображения:

Настоящата Въззивна инстанция намира, че е допуснато съществено нарушение на особената административнонаказателна процедура  в насока нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Такова се доказва именно чрез събраните доказателства.  

Принципът е даден в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които присъстват при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на Акта, Актът се съставя и в негово отсъствие (чл. 40, ал. 2 от ЗАНН). Безспорно, процесният АУАН не е съставен на датата на нарушението, която се визира в него, а едва на 15.11.2018 година, което изключва приложение на хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. При това положение и доколкото е съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, то следва органът да докаже и наличие на установените предпоставки, за да е законосъобразен крайния акт – НП.

Показанията на свидетеля В.С. пред Въззивния Съд еднопосочно се излагат в насока, че нарушителят е известен на контролните органи. Въпреки това АУАН не е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. По делото обаче липсват данни М.Д. да е търсена за съставяне на Акта, нито че не е намерена на адреса си (въпреки че е „известен” на органа), или че не се явява след покана за съставяне на Акта. Прилагайки правилото на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН актосъставителят следва да спазва установеното в тази норма, като даде възможност на лицето да се яви или да изпрати валидно упълномощен представител, който да присъства при съставянето на АУАН на дата 15.11.2018 година, но след като му се отправи покана за явяване за определената дата, посочена в Акта.

Получаването от санкционираното лице само на препис от Акта на 18.12.2018 година, без реално същото да присъства или поне да е надлежно поканено да присъства на неговото съставяне, не санира нарушенията на процедурата по чл. 40 от ЗАНН. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, при липса на особените предпоставки за това, в случая се явява процесуално нарушение, което опорочава административнонаказателна процедура и прави крайния акт незаконосъобразен.

Казано по друг начин приложението на изключението на чл. 40, ал. 2, предложение второ от ЗАНН от правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предпоставя редовно връчена на нарушителя покана, каквато няма в това производство. Без да има изпълнение на  визираната по-горе законова предпоставка, АУАН не може да се счита задочно съставен в отсъствие на нарушителя, поради неявяването му след покана в хипотезата по чл. 40, ал. 2, предложение второ от ЗАНН. Последващото връчване на АУАН не санирани пропуска с предявяването на Акта, защото това са различни процесуални действия в административнонаказателното производство, които се подчиняват на различни законови изисквания – чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, респ. чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, и взаимно не се компенсират при нередовности. В този смисъл е Решение № 142 от 21.02.2019 година, постановено по КАНД № 11/2019 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева и др.

Нарушението на чл. 40 от ЗАНН се доказва, а и същото, като водещо в конкретния случай до нарушаване на правата на нарушителя да присъства при съставяне на АУАН и да се запознае със обективните и субективни предели на административнонаказателното обвинение, се явява съществено такова. Констатираното съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.

В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:

        Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна.

Не биха били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо, решаващият Съдебен състав обосновано би формирал правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което би се явило изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.

Като водач, управляващ МПС - лек автомобил, жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се ПС. В кръга на тези задължения от императивен порядък е и установеното с чл. 103 от , съдържащо изрично предписание, според което при подаден сигнал за спиране от контролните органи, всеки водач на ПС е длъжен да спре по начина, указан в разпоредбата на закона (плавно, в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място) и да изпълнява дадените му указания.

За съставомерността на нарушението по чл. 103 от  е необходимо, от обективна страна, подаденият сигнал да е възприет от водача, същият да не е спрял или да не е изпълнил дадени указания. В случая, по делото, доказани по категоричен начин биха били фактите, свързани с поведение и действия на жалбоподателя, разкриващи обективното неизпълнение от негова страна на обсъжданото задължение да спре при подаден сигнал, обвързващо го в качеството му на водач на МПС. На тази доказателствена основа изяснени биха били и фактическите обстоятелства относно естеството и формата на подадения сигнал за спиране от контролните органи; така и относно средствата, използвани за подаването на сигнала, както и относно възприемането му от страна на водача. Подаденият към Д. сигнал да спре плавно, е бил достатъчно ясен, както и е бил разбираем за жалбоподателя, а и е разбрано точно, предвид факта, водачът е заобиколил полицейските служители и е увеличил скоростта си на движение. Поради това Съдът би приел, че жалбоподателят Д. от обективна страна е нарушила чл. 103 от ЗДвП. 

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че свидетелите С. и В. са полицейски органи по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.

Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят Д. е разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да ръко­води постъпките си. Съзнавала е общественоопасния характер на извър­шваното от нея деяние, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Била е напълно наясно относно факта, че не  е спряла управляваното от нея ППС плавно на посочено място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за това от контролен полицейски орган.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че описанието на нарушението в НП съответства на правната му квалификация, така и наказанията би приел, че са законосъобразно наложени на посоченото правно основание по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Т.е. обосновано и в съответствие с материалния закон би била ангажирана отговорността за нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4, вр.чл. 103 от ЗДвП.

Наложените на жалбоподателя наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца биха били определени на съответното правно основание – по вид и размери, в рамките на предвиденото в приложимата, действаща към датата на деянието, санкционна норма  - чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като същите са индивидуализирани в максималните установени размери. В случая, така проведената индивидуализация от АНО  Съдът би приел, че съответства на критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и би се обосновала напълно от доказателствата по делото, поради което очевидно органът е изпълнил  процесуалното си задължението  съгласно посочената норма, при отмерване на санкцията да отчете тежестта на нарушението, личността на нарушителя и  всички други релевантни за отговорността обстоятелства. Видно от данните, отразени в Справката за нарушител/водач, изведена от АИС на МВР, М.Д. е многократно наказвана, с влезли в сила НП и Фишове за различни административни нарушения по ЗДвП, а именно налични са над 15 на брой влезли в сила НП и Фишове, както и наложени принудителни административни мерки, към датата на инкриминираното деяние, т.е. обществената опасност на дееца Д. би била завишена, тъй като множеството наложени й административни санкции явно не са повлияли върху неправомерното й поведение. Съдът би съобразил и обществената опасност на деянието, която също би била завишена, тъй като не са спазени правилата за движение по пътищата. Посочените фактически обстоятелства  несъмнено би следвало да се ценят за отегчаващи такива, обуславящи по-висока степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушение, резонно биха завишили и тази на личността й. Ето защо, последните в съвкупност интерпретирани убедително биха подкрепили проведената от АНО индивидуализация на наказанията, поради което същите биха се явили правилно определени и справедливи, доколкото биха съответствали по тежестта си на извършеното деяние. В случая биха липсвали смекчаващи обстоятелства. Не бе представена дори Декларация за семейно и имотно състояние, в каквато насока са дадените от Съда указания, които разбира се не са задължителни, но са препоръчителни за изпълнение. В тази връзка не би могло да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на жалбоподателя към датата на деянието, доколкото възрастта от 55 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не би могла да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. С тези съображения, Съдът би счел наложените наказания  „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца за законосъобразно определени, справедливи и  съответни на конкретното нарушение, съгласно установеното по делото, което и по своя характер е чисто формално, въпреки че липсва изрична мотивировка в НП в тази насока от страна на АНО. Така наложените с обжалваното НП административни наказания, Съдът би намерил за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание. Така определените размери на наказанията, Съдът би намерил за правилни и необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

С оглед на изложеното при този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

За да достигне до този извод, Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 01.07.2019 година свидетели – В.И.С., С.Г.С. и П.Д.В. (по отношение на последните двама с изключение на частта, в която заявяват, че автомобилът е бил управляван от младо момче, тъй като биха били в противоречие с останалите доказателства, които Съдът би кредитирал). Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на В.И.С., С.Г.С. и П.Д.В., изключая частта, посочена по-горе. С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се ценили по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 18-0351-001079 от 07.02.2019 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на М.Г.Д. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 103 от са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

                        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                           

                                                                            (Кремена Стамболиева)