МОТИВИ към присъда по НОХД №2058/2019г.
******
е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия М.К. Н., роден на *** ***, област
******, ***, без образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН:**********
за това,
че на 13.07.2015 година в гр. ***, пред надлежен орган на властта - ***Д.П. ***,
като свидетел по досъдебно производство №***/2015г. по описа на ***град ***,
устно съзнателно потвърдил неистина, а именно, че той е извършител на
причиняване на тежка телесна повреда на ***, ЕГН: ********** ***, а не
действителният извършител ***К.Н.,*** -
престъпление по чл.290, ал.1 от НК;
срещу подсъдимата
Д.Р.Ч. - родена на ***г*** ,***8/, ***, ***, с начално образование, не работи,
неомъжена, неосъждана, ЕГН: ********** за това, че на 13.07.2015 година в
гр. *** , пред надлежен орган на властта - ***Д.П. ***, като свидетел по
досъдебно производство № ***/2015г. по описа на ***град *** устно съзнателно
потвърдила неистина, а именно че извършител на причиняване на тежка телесна
повреда на ***, ЕГН:********** ***, е М.К.Н. с ЕГН:********** ***, а не
действителният извършител ***К.Н.,*** - престъпление
по чл.290, ал.1 от НК и
срещу подсъдимата Н.И.Т., родена на ***г***, ***,
/***, ЕГН: ********** за това, че на 12.07. 2015 година
в гр. ***, пред надлежен орган на властта - ***Д.П. ***, като свидетел по
досъдебно производство № ***/2015г. по
описа на ***град *** устно съзнателно потвърдила неистина, а именно, че
извършител на причиняване на тежка телесна повреда на ***, ЕГН: ********** ***
е М.К.Н. с ЕГН:********** ***, а не действителният извършител ***К.Н.,*** -
престъпление по чл.290, ал.1 от НК.
***счита обвинението за безспорно доказано предвид събраните гласни и
писмени доказателства, като поддържа описаната фактическа обстановка в
обвинителния акт. Становището на представителя на обвинението е, че с
действията си подсъдимите са осъществили
състава на престъплението, за което са били привлечени към наказателна
отговорност. Представителят на обвинението пледира по отношение на същите да
бъде наложено предвиденото в инкримнирания текст на
закона наказание към минимума, при условията на чл. 54 ал.1 от НК
за всеки от подсъдимите, като намира,че няма пречка наказанието да бъде отложено със съответен изпитателен срок.
Подсъдимите са редовно призовани за съдебно заседание, не се явяват. Представляват
се от техният ***по пълномощно от ДП- адв.В.П.. Тъй
като в хода на досъдебното производство подсъдимите са имали упълномощен защитник, дали са обяснения,
уведомени са делото,защитата иска делото да се разгледа в тяхно отсъствие. Подсъдимите се намират извън
пределите на страната, редовно призовани са и не са посочили уважителни причини
за неявяването си. При това положение делото
е разгледано при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в” от НПК.
Защитата на подсъдимите счита обвинението за недоказано от обективна и
субективна страна. Счита че подзащитните й не са лъжесвидетелствали,
проявили са добро процесуално поведение
в хода на ДП, където са се явили пред разследващият орган и са на направил субективно изявление. Въпреки,
че трайно работят и живеят в Германия, не са възпрепятствали разследването. Пледира
за оправдателна присъда.
В обвинителния акт е установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
М.К. Н.,
роден на *** *** ,област ******, ***, без образование, не работи, неженен,
осъждан, ЕГН:**********
Подсъдимата Д.Р.Ч. - родена
на ***г*** ,***8/, ***, ***, с
начално образование, не работи, неомъжена, неосъждана, ЕГН: **********
Подсъдимият Н.И.Т., родена на ***г***, ***, /***,
ЕГН: **********
В ранните часове
на 11.07.2015 подсъдимият М.Н. отишъл в дискотеката в центъра на село ***,
област ***, стопанисвана от ***. Подсъдимият Н. бил придружен от подсъдимите Н.И.Т.
и Д.Р.Ч. и били в компанията на група свои познати. По същото време в
дискотеката се намирала и друга компания
- ***, ***. Лицата от двете компании се
черпели, като консумирали алкохол. По време на престоя си в заведението, подсъдимият
М.Н. и ***, които се познавали, се скарали, разменили си реплики, но до по-
сериозни проблеми не се стигнало.
Около 03:30 часа
на 11.07.2015 година, управителят на дискотеката ***решил да затвори
заведението и уведомил останалите в него клиенти, че трябва да напуснат. На излизане от
дискотеката възникнали нови пререкания между *** и ***Н.. ***, придружаван от ******си тръгнали. Отишли до разположените
пред близката градина пейки и седнали там. След няколко минути обаче, при тях
спрели няколко коли, с много хора вътре, сред които бил и подс. М.Н., Н.Т. и Д.Ч.. Двете групи започнали да се разправят и да викат. ***били въоръжени с
дървени колове. Възникнал бой и размяна на удари. Н. /дъщеря на ***се обадила
по телефона на баба си ***и съобщила,че бият М.. Жената събудила двамата си
сина ***” и ******и им съобщила за обаждането.Те незабавно потеглили с
автомобил към центъра на селото.Там заварили много хора, някой въоръжени с
дървени колове и се намесили в конфликта. Последвала физическа схватка, от
която пострадали ******”/ и ***. ***паднал на земята и останал да лежи там,
облян в кръв.
Присъстващите
силно се уплашили от случилото се. Битката била прекратена и пострадалият ***
бил откаран от ***/,подс. М.Н. /негов брат/ и ******”/
с лек автомобил в ***в
град ***,а по-късно в ***в град ***. По спешност му
била направена хирургическа интервенция в Клиниката по неврохирургия.В
последствие, на 17.08.2015г. била извършена и втора операция на главата на ***.
На 11.07.2015г.
при условията на неотложност с извършване на първо действие по разследване -
оглед на местопроизшествие било образувано досъдебно производство №***/2015г.
по описа на ****** срещу Неизвестен извършител,
затова че на 11.07.2015г. в с.***, област ***, причинил на ***, ЕГН: **********
средна телесна повреда, изразяваща се в наранявания, които проникват в
черепната кухина -престъпление по чл.129,ал. 2 вр.
ал.1 от НК. Разследването по така образуваното досъдебно производство се
осъществявало от Д.М.П. - ***при РУ-***.
При разследването
се установило,че на ******” било причинено кръвонасядане
и охлузване с характерна форма /"контактен отпечатък"/ по задната
повърхност на дясното рамо, довели да разстройство на здравето временно и
неопасно за живота. На *** били причинени разкъсно-контузна
рана и тежко многофрагментно счупване на черепа в
лявата теменна област на главата с хлътване на костните фрагменти /импресионна фрактура/, разкъсване на твърдата мозъчна
обвивка /дура матер/ и вб***е костните парченца в мозъчното вещество, излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка /т.нар. субдурален хематом/ и мозъчна контузия в същата област,
довели до проникващо нараняване в черепната кухина, трайно затрудняване на
речта и постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
В хода на
разследването били призовани да се явят в РУ-*** за разпит в качеството на
свидетели всички замесени, участници и очевидци.
В качеството на свидетели били разпитани и подсъдимите М.Н., Д.Ч. и Н.И..
******предал на
разследващите дървен кол,като твърдял,че с него бил ударил в областта на рамото
***по прякор „***” /л.43 от ДП показания на св.******/.
От показанията на
свидетелите се установило,че ***се сбили с ***- брат на М. /, разменили си по
няколко удара, после ***се уплашил и двамата с ***побягнали,а „***” ги
подгонил,като успял да удари по гърба ***. /л.26 и л.30 от ДП показания на ***и
***/ . По-рано ******/според собствените му твърдения на л.29 и 30 от ДП/
накарал М. да излезе от дискотеката,за да се разберат какъв е проблема му с ***.
Излизайки пред дискотеката М. го бутнал и му казал „На теб какъв ти е проблема”,
повторил го няколко пъти и се върнал в дискотеката. ***се ядосал и решил да го
изчака,като се снабдил с дървен кол,който намерил в драките и застанал пред
оградата на детската градина.С него били ***, *** и ***„***”.Малко след това М.
и останалите от компанията му излезли от дискотеката и се качили на две
коли.Собственика на дискотеката ***също излязъл с тях и със своята кола първи
минал покрай намиращите се до оградата на детската градина четирима младежи и
им казал да си тръгват и да не се занимават с глупости. ******чул,че „нещо се
бяха разпищели циганките”. В това време М. слязъл от едната кола и се запътил
към него. „Сдърпахме се с М., като той не успя да ме удари…и се стигна само до
бутане”. ***продължавал да си държи дървения кол, а с такъв кол се снабдил и ***.
Спрелите пред детската градина коли били две. От едната слязъл ***и замахнал към ***и го ударил в гърба,а слез това ударил ***
по главата. Според показанията на ***,който управлявал втората кола, М. отишъл
при четирите момчета пред детската градина и се „сбутал с двама човека”,кои
били те *** не успял да види. М. замахнал с нещо.
Като приближил видял момчето,с което М. се бил разправял в дискотеката целия
облян с кръв,а „момичетата,с които беше М. пищяха и викаха”.
Според
показанията на *** ***„***” /събуден от майка си и изпратен да помогне на брат си
М./ той събудил брат си ***и с кола отишли на центъра,където имало много хора. Като
слязъл от колата пред него се озовали ***и *** с колове. ***го ударил с дървен
кол и избягал. Свидетелят издърпал кола от ръцете на *** и го подгонил с него.
Пострадалият *** твърди,че
пред градината били той,***„***”,***и ***,когато от дискотеката дошли три коли.
От колите „понаизскачаха една камара народ”. Разпознал
М. и ***. Някой трети го бутнал по ръката. Настанало суматоха.После не видял
къде заминали ***и ***.Било тъмно и нямало друго осветление,освен фаровете на
колите. ***ударил ***,от което той паднал. Категоричен е,че именно ***ударил и
него по главата и след този удар нямал спомен.
***описва
обстановката по подобен начин,като също твърди,че именно ***е ударил него и ***.
По делото е
установено,че Д. е жена на М.,а Н. му е
племенница /дъщеря на брат му „***”./
На 12.07.2015г. подс. Н.Т. *** пред ***Д.П. за провеждане на разпит в
качеството й на свидетел по ДП №***/2015 по описа на РП- ***. Преди провеждане
на разпита, св.П. разяснила на подс.Т. правата, които
има в качеството на свидетел, след което изрично предупредила подс. Т., че носи
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Подс.Т.
заявила следното пред ***Д.П.: „ По
едно време М. успя да хване един дървен кол от ръцете на едно от момчетата, но
аз не видях от кой точно и започна да го размята и да се защитава. Настана
голям хаос, но още нямаше други хора, били сме си само ние. По едно време М.
както държеше кола удари по главата ***. Аз това го видях много добре и от
удара *** направо падна в краката на М.“.
По същото досъдебно производство и пред същия ***на 13.07.2015г. се явил в
РУ- ***, ***за разпит като свидетел и подс.М.Н.. ***Д.П. разяснила на подс.Н. правата,
които има в качеството на свидетел, след което изрично го предупредила, че носи
наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. По време на разпита присъствал и
упълномощен ***на подс. Н. - адв.
В.П. ***. Подс.Н. депозирала следните показания: „След това с
този същия предмет, пак в моя защита ударих и ***. Не гледах къде удрям, защото
бях сам срещу четиримата и се пазех. Не знам къде съм го ударил. Възможно е да
съм го ударил и два пъти. След удара видях, че *** падна на земята и от главата
му течеше кръв .“
На същата дата -
13.07.2015г. пред същия ***се явила в РУ- ***, ***за разпит като свидетел и подс. Д.Ч.. ***Д.П. разяснила на подс.Ч.
правата, които има в качеството на свидетел, след което изрично я предупредила,
че носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Подс.Ч.
депозирала следните показания: „По едно време М. успя да хване един дървен
кол от ръцете на едно от момчетата, но аз не видях
от кой точно и започна да го размята. Настана голям хаос, но още нямаше други
хора, били сме си само ние. По едно време М. както държеше кола удари по
главата ***. Аз това го видях много добре и от удара *** направо падна в
краката на М.. Не мога да кажа как точно М. удари по главата ***, но беше със
замах“.
Показанията,
които подсъдимите депозирали в качеството си на свидетели по ДП № ***/2015г. по
описа на РП- *** пред ***Д.П. ***, не били подкрепени от събраните в хода на
разследването доказателства. След като преценил всички доказателства Прокурорът
приел за установено,че ***К. ***е нанесъл ударите на *** и на ******. Бил
изготвен обвинителен акт срещу ***К. *** за престъпления по чл.131 ал. 1 т.12, вр. чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК с
пострадал *** от град *** и по чл. 131, ал.1 т.12, вр.
чл.130 ал.1 от НК с пострадал ********* от с.***, област ***.
По така внесения
обвинителен акт било образувано НОХД № 2923/2016г. по описа на ***ски районен
съд, XIV нак.състав. На проведено съдебно заседание
на 07.12.2016г. ***К. ***признал вината си по повдигнатите му обвинения и съдът
одобрил постигнато споразумение за решаване на делото между страните, след
което прекратил наказателното производство по НОХД№2923/2016г. по описа на ПлРС.
От показанията на всички свидетели по ДП № ***/2015г. на РП се установява,че първоначално
разправията възникнала между М. и
компанията на пострадалите *** и ******. Имало каране и блъскане първо пред
дискотеката,а по-късно пред детската градина се събрали двете компании,които
включвали множество хора .
„нещо се бяха разпищели циганките”. „Сдърпахме се с М.” /св. ***/ . Било тъмно
и нямало друго осветление, освен фаровете на колите. „От колите понаизскачаха една камара народ...Настана суматоха” /св.***/.
М. „изскочил” първи от едната кола и нападнал ***/който държал кол/, след него
слезли и другите,един от които ******. М. и ***се насочили към ***и ***. ***и „***” си разменили по няколко удара,като
***ударил „***” с кол по врата. *** побягнал, но паднал и „***” го ударил с кол
по гърба. /л.30 от ДП показания на ***/. „***ме удари с дървен кол по врата и
избяга… аз хванах кола от ръцете на *** и замахнах
срещу него..”/л.33 показания на *** ***-„***” /.
Обстановката била на „суматоха”, слабо осветлението, имало викове,размахване
на колове и нанасяне на удари, всеки възприел действията на другите по начина, по
който успял, предвид динамиката на случващото се.
Така описали фактическата обстановка по делото всички свидетели- и тези, чиито
показания подкрепяли обвинителната теза, и тези чиито показания подкрепяли
защитната.
В тази връзка напълно състоятелна се явява тезата на защитата,че обвинението
за извършено престъпление по чл.290 ал.1 от НК е недоказано. Тримата подсъдими
са изложили показанията си по ДП , като са разказали възприетото от тях,а
именно,че М. „размахвал” дървен кол и е нанасял удари. И свидетелите ***, ***, *** и ***по подобен начин описват
поведението на М. , а именно,че с него възникнал конфликта-първо вербален, после
физически, като се дърпали и блъскали. М.
нанасял удари. По-късно се намесил ***. М.,
***и Д. няма как да са знаели,че не М., а ***е нанесъл ударите, причинили
телесните увреждания на ***и ***. Те са заявили това, което са видели и е възможно
да не са видели ***да удря ***и ***,което неправилно прокурорът приел за съзнателно
потвърждаване на неистина.
Състоятелно се явява и твърдението на адв.П.,че ***по време на задържането му под стража е решил
да сключи споразумение с РП, за което задължителен елемент е
признаване вината, което не означава,
че тримата подсъдими са лъжествидетелствали. Самопризнанието на подсъдим
при сключване на споразумение е
негово субективно изявление, относно вината, като задължителен елемент за постигане на споразумение и
договаряне на по - леко наказание. Не е лишено от смисъл и твърдението,че е
възможно хора задържани под стража да променят позиции, относно вината, с цел
приключване на делото по благоприятен за тях начин.
На ДП са разпитани много свидетели, които дават
противоречиви показания относно това кой е причинил телесните повреди на ***.
Подсъдимите в показанията си, в качество на свидетели са разказали това,
което са възприели. Те няма как да знаят какво конкретно е извършил ***и дали е нанесъл телесна повреда на ***,ако
не са видели това,а убедителни доказателства,че са видели,а са излъгали в
показанията си по ДП няма.
Прокурорът изградил тезата си,че именно ***е нанесъл
уврежданията на *** и ***от показанията на последните.Те са именно тези,които
са понесли ударите и логично да са видели ясно нападателя си, като са посочили
пред разследващият,че това бил ******.
Това,че другите свидетели не са видели описаните
удари,които са довели до телесните увреждания не означава,че са лъжесвидетелствали.
В ДП са дали показания и други свидетели,които също не твърдят,че ***е ударил
двамата пострадали, напр.*** и *** ***. На тях обвинение за лъжесвидетелстване
не е повдигнато.
С престъплението по чл.290, ал.1 от НК се засягат обществените отношения
свързани с нормалното осъществяване на правораздавателната дейност на
съдилищата и други надлежни органи. За да бъде осъществен състава на това
престъпление е необходимо да е налице една от формите на изпълнителното деяние
- потвърждаване на неистина или затаяване на истина. Наличието на противоречиви
показания на свидетели по определено дело само по себе си не обуславя състава
на престъпление лъжесвидетелстване.
В Решение № 273 от 7.07.2014 г. на ВКС
по н. д. № 878/2014 г., III н. о. се посочва следното:„В принципен план за съставомерността на деянието по чл. 290, ал. 1 от НК, от
обективна страна се изисква депозиране на неистински показания /което може да
се осъществи чрез действие – „потвърждаване на неистина“ или чрез бездействие –
„затаяване на истина“/. С такава проява свидетелят нарушава своето обществено и
правно задължение да каже всичко, което му е известно по делото, т.е. да
възпроизведе собствените си възприятия относно факти, които са предмет на
доказване в процеса. Това е „истината“, която свидетелят трябва да потвърди
пред съда или друг надлежен орган на властта. Изхождайки от така
възпроизведените възприятия на свидетеля и от другите доказателства по делото,
съдът следва да достигне до обективната истина, въз основа на която правилно да
приложи закона. При това положение, за да бъде изложеното от свидетеля
„истина“, е необходимо той да възпроизведе пред съответния съд или друг
надлежен орган всички свои възприятия относно интересуващите процеса факти и то
в такъв вид, в който те са се отразили в неговото съзнание /без да ги
изопачава, преиначава или видоизменя/. Обратното, за да е налице хипотезата на
„потвърждаване на неистина“ е необходимо свидетелят да свидетелства, че е
възприел нещо, без в действителност това да е станало, или да възпроизведе
факти, не по начина по който ги е възприел“.
В горепосоченото тълкуване на
ВКС най-ясно се откроява проблемът – не може да има носене на наказателна
отговорност за „възприятия“. Наказателната отговорност следва да се носи за невярно
заявени факти. В тази връзка, наказателно правната преценка за извършителство – затаяване на истина или потвърждаване на
неистина, следва да е насочена към споделените факти. Установяването на
наличието или липсата им е в компетентността на съответния разследващ орган или
съд.
За да бъде признато едно лице за виновно
в извършването на определено престъпление, обвинението следва да бъде
доказано по несъмнен начин - чл.303 ал.2 от НПК. Това означава, че събраният и
провереният в хода на съдебното следствие доказателствен материал, в неговата
пълнота, следва да обосновава единствено възможния извод, че подсъдимият е
автор на приписваното му престъпление. Само такъв извод може да служи за
постановяване на осъдителна присъда, което е в съответствие и с разпоредбата на
чл.303 ал.1 от НПК. Винаги когато обвинението не е доказано по посочения начин,
съдът следва да признае подсъдимия за невиновен. Присъдата не може да почива на
предположения.
Съдът намира, че няма убедителни доказателства,че тримата подсъдими са
извършили деянието по чл.290 ал.1 от НК от обективна и субективна страна,а
именно в свидетелските си показания в ДП №***/15г. на РП да са изнесли факти, с
които устно съзнателно са потвърдили
неистина,че извършител на деянието е М.Н.,а не ***Н..
Нещо
повече,те дори не били длъжни да дават показания,като са разполагали с правата си , гарантирани им от чл. 121, ал. 1 НПК, изобщо да откажат да отговаря на въпроси, чийто отговори биха уличили в
извършване на престъпление, всеки от тях или лицата, с които се намира в
посочената от закона родствена или фактическа връзка на съжителство. По делото е установено,че М.Н. е
брат на ******, Д.Ч. е жена на М.,а Н.Т.
му е племенница /дъщеря на брат му „***”, който е един от участниците./
Съобразно чл.207 ал. от НПК органите на досъдебното производство събират и
проверяват както доказателствата,които разобличават обвиняемия или отегчават неговата
отговорност,така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността
му. Всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.
В ДП прокурорът, а в съдебна фаза съдът, чрез поставяне на въпроси и
отговори за изясняване на фактически положения, несвързани пряко с главния факт,
му позволяват да направи изводите за достоверност на свидетелските показания,
конкретно за съда да вземе правилното решение, когато при постановяване на
присъдата е длъжен да изпълни задълженията си по чл.305, ал.3 НПК. Прави
впечатление,че в ДП някак се подминава факта на роднинството както на
подсъдимите помежду им, така и с подсъдимият по НОХД№ ***/16г.на РС ***- ******.
В ДП №***/15г. на Р.П.М.Н. е разпитван в присъствието на адв.В.Петрона и е отбелязано
изрично,че въпреки правото му да откаже,желае да свидетелства.В протоколите за
разпит на двете подсъдими -Ч. и Т. като свидетели в ДП има изброяване /цифром и словом/ на правата и задълженията им като
свидетели – чл.290 ал.1, чл.360 от НК ,чл.121 ал.1,чл.119,чл.122 ал.1 и ал.2 от НПК. В протокола дори допълнително /напълно излишно/ е посочено,че са запознати с правата и
задълженията си като свидетели и с отговорността по чл.290 ал.1 от НК,но
разследващият не е задал въпроса желаят ли да свидетелстват или желаят да
откажат.
За пълнота следва да се отбележи,че има съдебната практика,според която
деянието не съставлява престъпление когато показанията не са повлияли на
крайните изводи, напр. Р№ 347/
10.05.2004г. .н.д.№ 1055/ 2003г. на III н.о. на ВКС/. „Свидетелските
показания на Ж. действително са били релевантни за предмета на доказване, но
крайният извод на съда не се основава само на тях като единствено
доказателствено средство. Изнесените факти, за които на подсъдимия е повдигнато
обвинение не са повлияли върху крайния съдебен акт, а оттам и не са
възпрепятствали вземането на правилно решение от съдебния състав, който не ги е
взел предвид при формирането на изводите си. От деянието на подсъдимия не са
настъпили вредни последици. Обществените отношения охраняващи нормалното
осъществяване на правосъдието от съдилищата са засегнати в много ниска степен,
поради което деянието на подсъдимия не може да се определи като общественоопасно. Изложеното води до извода, че
обществената опасност на деянието е явно незначителна с оглед хипотезата на чл.9, ал.2
пр.2 от НК и прилагането на наказателната репресия в случая е
обществено неоправдано. Съдът призна подсъдимия за невинен, като намери че деянието
не съставлява престъпление, поради което на основание чл.304 от НК го оправда
по повдигнатото обвинение.”
Т.е. в хипотезата на чл.290, ал.1 съставомерно би
било само деяние, когато с неверни
показания се осуетява разкр***ето на обективната истина с оглед правилното
разрешаване на правния спор.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: