Определение по дело №2372/2017 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 69
Дата: 16 януари 2020 г.
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20171510102372
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

      ГО, V-ти

 
Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

16.01.

 

2020

 

 
 


на                                                                                                           Година

 

закрито

 

Мирослав Саневски

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
        1.

 

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

гражданско

 

2372

 

2017

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е образувано по искова молба, подадена от К.М.И. против Д.Х.С., с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК  във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В съдебното заседание на 23.05.2018 г. съдът е указал на адвокат А.М. в едноседмичен срок да представи пълномощно, по силата на което ответникът Д.Х.С. го упълномощава да го представлява по настоящото гр. дело; указал е, че в противен случай ще приеме, че адв. М. е „мним” представител, тоест не разполага с представителна власт и ще изключи от делото депозирания отговор и молба по хода на делото.

С протоколно определение в съдебното заседание на 19.09.2018 г. производството по делото е прекратено.

Постъпила е молба от адвокат А.М. в качеството на процесуален представител на ответника, за предоставяне на безплатна правна помощ на ответника за изготвяне на частна жалба срещу определението за прекратяване на производството. С определение от 29.10.2018 г. съдът е оставил без уважение молбата.

С молба Вх.№ 15852/10.12.2018 г. адвокат А.М. е поискал изменение на прекратителното определение в частта за разноските; в молбата е описано прилагането към нея на договор за правна защита и съдействие и пълномощно, както и декларация за потвърждаване на извършените процесуални действия. Нито едно от приложенията не е представено, поради което съдът е дал указание за тяхното представяне в едноседмичен срок.

С частна жалба Вх.№ 15853/10.12.2018 г. адвокат А.М. е обжалвал протоколното определение от 19.09.2018 г. в частта за разноските.

С молба Вх.№ 1413/30.01.2019 г. адвокат А.М. е поискал доверителят му да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. по подадената частна жалба Вх.№ 15853/10.12.2018 г.; във връзка с молба Вх.№ 15852/10.12.2018 г. е посочил, че след като е описал в молбата за разноски приложени документи, няма логика да не ги е приложил.

С частна жалба Вх.№ 1201/25.01.2019 г. адвокат А.М. е обжалвал разпореждането за издаване на изпълнителен лист по делото.

Съдът, с разпореждане от 13.02.2019г., е върнал молба Вх. № 15852/10.12.2018 г., частна жалба Вх.№ 15853/10.12.2018 г., молба Вх.№ 1413/30.01.2019 г. и частна жалба Вх.№ 1201/25.01.2019 г., на адвокат А.М..

С частна жалба вх. № 4482/27.03.2019г. (изпратена по пощата на 25.03.2019г.) адвокат А.М. е обжалвал разпореждане от 13.02.2019г., с което са върнати молба Вх. № 15852/10.12.2018 г., частна жалба Вх.№ 15853/10.12.2018 г., молба Вх.№ 1413/30.01.2019 г. и частна жалба Вх.№ 1201/25.01.2019 г.

С разпореждане от 25.07.2019г. съдът е указал на частния жалбоподател да представи декларация за доходите и имуществото си, с оглед преценка за наличието на основание за освобождаване от заплащане на държавна такса по ч.ж. вх. № 4482/27.03.2019г. Съобщението е получено на 26.08.2019г. С молба вх. № 11704/04.09.2019г. (изпратена по пощата на 02.09.2019г.), адвокат А.М. е поискал продължаване на срока за изпълнение на дадените указания.

С разпореждане от 19.09.2019г. съдът е продължил срока за изпълнение на указанието за представи декларация за доходите и имуществото си, с оглед преценка за наличието на основание за освобождаване от заплащане на държавна такса по ч.ж. вх. № 4482/27.03.2019г. с нов, триседмичен срок, считано от изтичане на първоначалния (02.09.2019г.). Продълженият срок е изтекъл на 24.09.2019г., като указанията не са изпълнени.

В практиката на ВКС, обективирана в определение №603/02.10.2014г. на ВКС по ч.т.д.№ 2139/2014г., II т.о.; определение №573/12.07.2011г. по ч.т.д.№230/2011г. на ВКС, II т.о.; определение №612/12.08.2010г. по ч.т.д.№564/2010г. на ВКС, II т.о., определение №496/10.07.2013г. по ч.т.д.№2492/2013г. на ВКС, II т.о. и други, постановени по реда на чл.274, ал.3 от ГПК е прието, че при молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.

С оглед изложеното, съдът намира, че следва да остави без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15.00 лв. Не се сочи и не са представени каквито и да било доказателства относно наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК, а именно, че частният жалбоподател няма достатъчно средства да заплати сочения размер на държавна такса.

Воден от горните съображения, съдът   

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.Х.С., направено чрез пълномощника му адвокат А.М., за освобождаване от внасяне на държавна такса по частна жалба вх. № 4482/27.03.2019г., с която се обжалва разпореждане от 13.02.2019г., с което са върнати молба Вх. № 15852/10.12.2018 г., частна жалба Вх.№ 15853/10.12.2018 г., молба Вх.№ 1413/30.01.2019 г. и частна жалба Вх.№ 1201/25.01.2019 г.

            Разпореждането може да се обжалва пред Окръжен съд – Кюстендил с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: