Р Е Ш Е Н И Е
02.03.2021 г.,
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На трети февруари две хиляди и двадесет и
първа година
В открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Като разгледа
докладваното от съдията Гр.д. №1078/2020 г.
Производството е по реда на чл.422
от ГПК във вр.счл.79 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба
от „Банка ДСК“ЕАД, с която са предявени
обективно съединени искове срещу М.Д.Н. за установяване, че ответникът дължи на
ищеца сумата 817,92 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба, сумата 75 лв. дължима такса,
121,88 лв. лихва за периода 10.05.2019 г. – 16.01.2020 г. и 0,23 лв. лихвена
надбавка върху просрочената главница за периода 16.01.2020 г. – 16.01.2020 г.
Твърди, че за тези суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение в полза на „Банка ДСК“ЕАД от 20.01.2020 г. по ч.гр.д.№80/2020 г. по
описа на РС Разград. Сочи, че на 27.11.2017 г. между Г. М.
И.и „Банка ДСК“ЕАД е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
лимит от 1000 лв., който е усвоен чрез
теглене от АТМ, че ответницата е наследник и е приела наследството на
кредитополучателката, че е допусната забава при изплащането на вноските и е
изпратено уведомление до ответника, с което
същият е уведомен, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. В
първото о.с.з. прави възражение за нищожност на депозирания от ответницата
отказ от наследството, като сочи, че преди това същата го е приела.
Исковата молба и
приложенията са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният
му особен представител счита исковете за допустими, но неоснователни. Сочи, че
заповед №217/20.01.2020 г. и изпълнителния лист от същата дата са издадени в
нарушение на закона и процесуалните правила. Конкретно посочва, че без
изричното заявление на всеки от наследниците дали приема наследството или се
отказва от него не може да бъде определен размера на отговорността за всеки от
тях, както и обстоятелството, че ответницата е заявила отказ от наследство и
това, че съдът не е извършил проверка за това дали длъжникът има обичайно
местопребиваване или място на дейност в Република България.
След анализ на
представените по делото доказазателства, Съдът установи следните фактически
обстоятелства:
На 27.11.2017 г. между Г. М.
И. и „Банка ДСК“ЕАД е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица /л.23/ с уговорен
кредитен лимит от 1000 лв. при променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е 21,95%. В договора конкретно е посочено по какъв начин
се променя лихвения процент. В чл.8 е посочено и задължението на
кредитополучателя да заплаща такси за издаване и ползване на картата по Тарифа
за лихвите, таксите и комисионите. При сключването на договора
кредитополучателката е подписала и общите условия по договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с
револвиращ кредит на „Банка ДСК”ЕАД.
На 21.06.2018 г. Г. М. И.е
починала и е оставила за свои законни наследници дъщерите си Д. Д. Д., В. Д.Н.,
Н. Д.Н., М.Д.Н. и Й. Д.Н..
На 29.07.2018 г.
ответницата М.Д.Н. е депозирала
заявление /л.19/ до „Банка ДСК”ЕАД, в което е посочила, че като наследник,
приел наследството на Г. м. И.поема задължението по кредитната карта. Това
заявление е подписано от ответницата и не е оспорено. На 24.07.2018 г. същата е представила в
банката и удостоверението за наследници на майка си /л.20 и 21/. Извършила е и няколко плащания /л.75
и сл./.
Ответницата М.Д.Н.
на 05.08.2019 г. е заявила отказ от наследството на Г. М. И.. Видно от представеното удостоверение
/л.16/ този отказ е вписан под №45/05.08.2019 г. в особената книга на Районен
съд – Разград.
По искане на „Банка ДСК“ЕАД по ч.гр.д.№1632/2019 г. на
наследниците на кредитополучателката Д. Д. Д., Н. Д.Н., М.Д.Н. и Й. Д.Н. е
определен срок, в който да заявят дали приемат наследството. И четирите не са
открити и не им е съобщено за този срок, поради което производството по това
дело е прекратено на 27.11.2019 г. Отказ от наследство е депозирала В. Д.Н. –
вписан по №34/04.07.2019 г.
Покана-уведомление до ответника е връчена чрез ЧСИ на
16.01.2020 г. /л.13 и 14/ по реда на чл.47 от ГПК. В уведомлението е посочено,
че поради забава в плащането, отпуснатият кредит в размер на 1000 лв. е обявен
за предсрочно изискуем от банката.
Със заявление, депозирано
на 17.01.2020 г., „Банка ДСК“ЕАД е поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение
и по ч.гр.д.№80/2020 г. РС Разград е допуснал незабавно изпълнение и е издал
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил ответника М.Д.Н. да заплати на „Банка ДСК“ЕАД сумата 817,92
лв. главница, ведно със законната лихва от 17.01.2020 г. до окончателното изплащане
на главницата, сумата 75 лв. такса, сумата 121,88 лв. лихва за периода
10.05.2019 г. – 16.01.2020 г., 0,23 лв.лихвена надбавка за забава за периода
16.01.2020 г.- 16.01.2020 г. и 25 лв.
платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е
връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
Според представеното
извлечение от счетоводните книги /л.11/ задължението по кредита от 27.11.2017
г. е на стойност 939,80 лв., от които главница 817,92 лв., 121,88 лв. договорна
лихва, 0,23 лв. обезщетение за забава и 75 лв. такси.
Анализът на установената
фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният установителен
иск е за задължението за заплащане на главница по договор за кредит. Същият е
допустим, тъй като за тези вземания има издадена заповед за незабавно
изпълнение, която е връчена на поръчителя – ответник при условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК е предявен установителен иск за вземането.
Договорът за
кредит, въз основа който се претенидрат вземанията, е сключен между
страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма. Същият
отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит и на Закона за защита
на потребителя. „Банка ДСК“ЕАД е изпълнявала своето задължение по чл.430, ал.1 от ТЗ да предоставя паричната
сума. По силата на договора за кредитополучателя – ответник е възникнало
задължението да връща тази парична сума, ведно с лихвата по кредита, уговорена
с банката /чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ/.
След смъртта на
кредитополучателя, правата и задълженията по договора за кредитната карта са
станали част от нейното наследство. От петте наследници, едната се е отказала
от наследството, а трите не са заявили дали приемат или се отказват от
наследството. По отношение на ответницата, съдът намира, че същата е приела
наследството по реда на чл.49, ал.2 от
Закона за наследството чрез конклудентни действия, а именно с това, че се явила
пред кредитора, легитимирала се като наследник на майка си, заявила готовност да
погасява кредита и погасила част от същия. Така последващото нейно действие –
заявеният отказ от наследството се явява недействително.
Размерът на задължението
за заплащане на главница, както и това за акцесорните вземания – такса и лихва
е установен и същият съвпада с посочения в исковата молба. Отговорност за заплащането на тези суми носи
ответницата като единствен наследник, който е приел наследството. Ето защо
трите обективно съединени иска са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени. Впоследствие, ако някой от
останалите наследници също приеме наследството, ответницата може да претендира
за съответната част от сумите, които е платила като наследник на майка си.
По отношение заявените от процесуалният
представител на ответника нарушения на съда в заповедното производство, Съдът
намира същите за неоснователни, тъй като по делото е направена проверка за
адреса на длъжника и е установено, че и постоянния и настоящия му адрес са в
Република България и в съдебния район на Районен съд – Разград.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане
на направените от ищеца разноски. Тези разноски са в размер на 325 лв. /125 лв.
държавна такса и 200 лв. депозит за особен представител/. С оглед цената на
иска, съдът счита, че ответникът следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. на основание чл.25 от Наредба за правната помощ.
Съответно ответникът
следва да заплати на ищеца и разноските по заповедното производство в размер на
25 лв. платена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По гореизложените
съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.Н., ЕГН **********,***, че същата като наследник на Г. М. И.,
дължи
на „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София и адрес на управление
ул.”Московска”, №19 сумата 817,92 лв. /осемстотин и седемнадесет
лева и деветдесет и две стотинки/ главница по договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кледит за
физически лица от 27.11.2017 г., сключен
между Г. м. И.и „Банка ДСК“ЕАД, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2020 г. до окончателното й
изплащане, сумата 75 лв. /седемдесет и
пет лева/ дължима такса, сумата 121,88 лв. /сто двадесет и един лева и осемдесет и осем
стотинки/ лихва за периода 10.05.2019 г. – 16.01.2020 г., сумата 0,23 лв.
/двадесет и три лева/ лихвена надбавка за забава за периода 16.01.2020 - 16.01.2020 г., за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №217/20.01.2020 г.
по ч.гр.д.№80/2020 г. по описа на Районен съд - Разград.
ОСЪЖДА М.Д.Н., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК *** със седалище
гр.София и адрес на управление ул.”Московска”, №19 сумата 325 лв. /триста
двадесет и пет лева / разноски и сумата
100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело и 25 лв.
/двадесет и пет лева / разноски и 50 лв. /петдесет лева / юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№80/2020 г. по описа на Районен съд - Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението, същото да бъде
докладвано на съдията-докладчик по ч.гр.д.№80/2020 г. по описа на Районен съд -
Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: