РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Русе, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Иванка Венкова
в присъствието на прокурора Д. Анг. Н.
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско дело
№ 20254500500160 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 1809 от 27.12.2024г. по
гражданско дело № 5026 по описа за 2024г. осъжда Прокуратурата на
Република България да заплати на В. Й. К.., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр.Русе, ул.”Д.”, №**, чрез адв. К. Х. от РАК, сумата 10000 лв. /десет
хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение в извършване на
престъпление по чл.286, ал.2 във вр. ал.1 от НК и впоследствие поддържаното
в хода на наказателния процес обвинение в извършване на престъпление по
чл.286, ал.2 във вр. ал.1 от НК, за което е оправдана с влязла в сила присъда №
5/19.01.2023г., постановена по НОХД № 20224520200698, по описа на Районен
съд гр.Русе, I н.с., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 10.00 лв. /десет
1
лева/ разноски по делото и отхвърля иска за заплащане на неимуществени
вреди в останалата му част до първоначално предявения размер от 15000 лв.
като неоснователен и недоказан.
Производството пред Русенски окръжен съд е образувано по въззивна
жалба от Прокуратурата на Република България чрез Районна прокуратура –
Русе, против Решение №1809/ 27.12.2024 г. постановено по гр.д. № 5026/2024
г. по описа на РРС, в частта с която на насрещната страна е присъдено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение над
сумата от 1000 лв. до размер на 10 000 лв. Излагат се съображения за
неправилност на решението в тази част като постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и отхвърляне
на предявеният от ищцата иск над сумата от 1000 лв. до размер на 10000 лв.
В. Й. К. чрез пълномощник адвокат К. Х. оспорва жалбата.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Предмет на делото е иск предявен от В. Й. К. срещу Прокуратурата на
Република България, представлявана от и.ф. Главен прокурор Б. С., да й
заплати сума в размер на 15000лв., представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на незаконното
обвинение в извършване на престъпление по чл.286, ал.2 във вр. ал.1 от НК и
впоследствие поддържаното в хода на наказателния процес обвинение в
извършване на престъпление по чл.286, ал.2 във вр. ал.1 от НК, за което е
оправдана с влязла в сила присъда № 5/19.01.2023г., постановена по НОХД №
20224520200698, по описа на Районен съд гр.Русе, I н.с., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.02.2021г. до окончателното й
изплащане.
На 01.02.2021г. в производството по ДП № СлО44460/2020г. по описа на
ОП Русе (пр.преписка № 4965/2020г. РП Русе, ДП № 115/2020г. по описа на
ОСлО ОП Русе, В. Й. К. била привлечена в качеството на обвиняема и е било
повдигнато обвинение за престъпление по чл.286, ал.2 във вр. ал.1 от НК, за
2
това, че през периода от време 26.08.2019г. - 28.08.2019г., пред надлежен орган
на властта - пред съд - Районен съд гр.Русе, IX-ти наказателен състав, в
подадена от нея тъжба набедила Е. Й. С. в престъпление от частен характер по
чл.130, ал.1 от НК - че е причинила на В. Й. К. оток, зачервяване, забелвания
на епидермиса и одрасквания на лява предмишница, които са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като знаела, че Елица Й. Стоянова е невинна и
набедената била привлечена към наказателна отговорност.
С решение № 140/24.07.2023г., постановено по ВНОХД №
20234500600327, по описа на Окръжен съд гр.Русе била потвърдена изцяло
първоинстанционната оправдателна присъда. Тъй като посоченото въззивно
решение не подлежи на обжалване, от деня на постановяването му, В. Й. К.
била оправдана с окончателен съдебен акт - влязла в сила присъда по
предявеното й обвинение за престъпление по чл.286, ал.2, във вр.ал.1 от НК,
за което била предадена на съд.
Обвинението е било за тежко умишлено престъпление с предвидено
наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години. Наказателното
производство заедно с досъдебната фаза е продължило по отношение на К. 2
години 5 месеца и 23 дни. Същата е била призовава 2 пъти в досъдебното
производство и 10 пъти в съдебното производство. В досъдебното
производство се е възползвала от правото си да не дава обяснения. В
съдебното производство два пъти е давала обяснения, че не е виновна в
извършване на престъпление.
Страните по делото не спорят по горните факти. Не е спорно от правна
страна, че наказателно производство, което е завършило с оправдателна
присъда, поражда обективната отговорност на Държавата по реда на чл. 2,
ал.3, т. 3, пр. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
причинени на лицето, което е било обвиняемо/подсъдимо. Държавата отговаря
за незаконните актове, действия и бездействия на Прокуратурата на
Република България при упражняване на нейната компетентност по чл. 127, т.
1 - 4 КРБ като правозащитен орган. Участието на Прокуратурата на Република
България като ответник по исковете за обезщетение на вреди по ЗОДОВ е в
изпълнение на възложена компетентност - държавен орган, за когото
Конституцията и законите предвиждат да представлява държавата, въпреки че
3
не той е субектът по спорното деликтно вземане (процесуален субституент).
Спорен по делото е само размерът на дължимото обезщетение.
Прокуратурата счита, че сумата 1000 лв. компенсира напълно
неимуществените вреди на В. К., а тя приема решението на първата инстанция
за обезщетение в размер на 10000 лв. и иска то да бъде потвърдено. Съдът при
определяне на размера на обезщетението по справедливост /чл. 52 ЗЗД/,
трябва да изследва обстоятелства като: личността на увредения, данните за
предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, наложените мерки на принуда, отражението
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност,
причиняване на здравословни увреждания.
В. Й. К. е била на 76 години в момента на повдигане на обвинението.
Към момента на окончателното оправдаване е била на 78 години. Същата
скоро ще навърши 80 години. Напредналата възраст обосновава по-тежко
психически приемане на развиващо се наказателно производство с неговата
несигурност и потенциална заплаха за личната свобода. Свидетелките
показания по делото установяват, че К. е приемала психически болезнено
факта, че е обвиняема, впоследствие подсъдима. Наказателното производство
е продължило твърде дълго за такъв вид престъпление.
Окръжният съд счита, че размерът на присъденото обезщетение 10000
лв. е завишен с оглед действително претърпените неимуществени вреди.
Обезщетение в такъв размер се присъжда по принцип за по-тежки вреди, като
например причинена средна телесна повреда. Спрямо обвиняемата не са били
налагани мерки за процесуална принуда. Прокуратурата не е
разпространявала в обществото информация за наказателното производство.
Видно от справката за съдимост В. Й. К. е била осъждана с присъда от
4.01.1975 на наказание 6 месеца лишаване от свобода, отложено на основание
чл. 66 НК за изпитателен срок от 2 години и обществено порицание. К. е
реабилитирана, но фактът на миналото осъждане може да бъде отчетен в
настоящото производство в смисъл, че К. не се сблъсква за първи път с
наказателното правосъдие в България. От това следва, че притесненията
свързани с качеството обвиняема/подсъдима не би трябвало да са прекомерни.
Многократно й е било разяснявано, че няма да получи ефективна присъда,
4
дори ако бъде призната за виновна. В. К. има принос за образуване на
наказателното производство срещу нея за набедяване в престъпление, тъй
като тя първа е подала тъжба срещу Е. Й. С., която е била оправдана.
Последната е участвала в наказателното производство срещу В. К. като
граждански ищец и частен обвинител, което също е допринесло за
продължителността на производството. Като се вземат предвид изложените
обстоятелства, окръжният съд счита, че сумата 5000 лв. е справедлив размер
на обезщетението. Сумата 1000 лв., която предлага Прокуратурата, е
необоснована, тъй като държавното обвинение не е приело първата
оправдателна присъда, подало е протест и така е способствало наказателният
процес да продължи повече от необходимото.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1809 от 27.12.2024г. по гражданско дело № 5026
по описа за 2024г. на Русенски районен съд в ЧАСТТА, с която е осъдена
Прокуратурата на Република България да заплати на В. Й. К.., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Д.”, №**, чрез адв. К. Х. от РАК,
сумата над 5000 лв. до 10000 лв. представляваща обезщетение за претърпени
от нея неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение в
извършване на престъпление по чл.286, ал.2 във вр. ал.1 от НК и впоследствие
поддържаното в хода на наказателния процес обвинение в извършване на
престъпление по чл.286, ал.2 във вр. ал.1 от НК, за което е оправдана с влязла
в сила присъда № 5/19.01.2023г., постановена по НОХД № 20224520200698,
по описа на Районен съд гр.Русе, I н.с., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Й. К. срещу Прокуратурата на Република
България, представлявана от и.ф. Главен прокурор Б. С., иск за заплащане на
сума в размер над 5000 лв. до 10000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение в
извършване на престъпление по чл.286, ал.2 във вр. ал.1 от НК и впоследствие
поддържаното в хода на наказателния процес обвинение в извършване на
5
престъпление по чл.286, ал.2 във вр. ал.1 от НК, за което е оправдана с влязла
в сила присъда № 5/19.01.2023г., постановена по НОХД № 20224520200698,
по описа на Районен съд гр.Русе, I н.с., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1809 от 27.12.2024г. по гражданско дело
№ 5026 по описа за 2024г. на Русенски районен съд в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ
за сумата над 1000 лв. до 5000 лв. обезщетение.
Решението на районния съд в останалата част не е обжалвано и е влязло в
сила.
Решението на окръжния съд може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
всяка страна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6