Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Гр.Плевен, 07. 03. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в
публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа
докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 1355, по описа за 2018
г, за да се произнесе, взе предвид:
Иск с
правно основание чл. 124 от ГПК. Настоящото гражданско
дело е образувано въз основа искова молба на К.М.Д., ЕГН **********,***, против Т. П. ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съдът е сезиран с искане на
основание чл.124 от ГПК да признае за
установено по отношение на Т.П. ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, че К.М.Д.
не дължи сумата в размер на 1254, 31 лв,
представляващо просрочено задължение за консумирана топлинна енергия за
периода от 01. 11. 2012 г. - 31. 01. 2018
г. Ищецът претендира да му се
присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор,
в който се оспорва изцяло предявеният иск по основание и по размер.
ИЩЕЦЪТ К.М.Д., редовно призован, явява
се лично и с адв. Д. Ц. от ПлАК, поддържа исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ Т. П. ЕАД,
редовно призован, се представлява от юрк. В. В., поддържа
отговора на исковата молба.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.Л.З., редовно
призован, явява се лично, поддържа заключението.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 124 ГПК.
Делото е образувано по искова молба от К.М.Д., с
която моли съда да постанови съдебен акт - Решение, с който да признае по
отношение на Т.П. ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, че не дължи сумата в
размер на 1254. 31 лв.
С подхвърлена
на стълбището фактура от 31. 01.
2018 г, Т.П. ЕАД ЕИК *********, не е уведомила по
надлежния законов и обичаен начин ищеца К.М.Д., че дължи да заплати сумата от 1254. 31 лв. в т. ч.
главница 1242, 36 лв. и лихва 11. 96 лв, представляващо просрочено задължение
за консумирана топлинна енергия за периода 01.11.2012г. до 31.01.2018 г.
доставена в обект, находящ се в ***.
Посочената по - горе сума е недължима на следните
основания: Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия се
уреждат в Закона за енергетиката. В параграф 1, т. 42 ДР на ЗЕ е дадено определението за
„потребител" на енергия за битови нужди. Съгласно това определение, за да
бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови
нужди, трябва да се установи, че то е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение.
От друга страна,
за да дължи едно лице цената на топлината енергия на договорно
основание, следва да се установи, че то, като потребител, е използвало топлинна
енергия за собствени нужди.
Като се вземе предвид цитираното определение за
„ползвател" на топлинна енергия, ищецът К.М.Д. не дължи заплащане на
претендираната сума по последната издадена фактура - 1254. 31 лв, тъй като
същият се явява съсобственик в посоченият недвижим имот, заедно с майка си - ***
***. Видно е от приложения документ за собственост Договор за продажба на
недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 17. 11. 1986 г, че
същият имот представлява СИО между лицата ***и ***Д. и след смъртта на единия
собственик ***Д., ищецът по делото К.М.Д. става съсобственик на процесния имот
с ид. част, която наследява. Останалата част от имота 3 / 4 е собственост на
неговата майка - ***съгласно /приложено Удостоверение за наследници с изх. № 14
- 4941 / 20. 12. 2017 г. на община Плевен/.
Ищецът К.М.Д. не живее в процесното жилище,
находящо се в ***, където ответникът му изпраща съобщенията, а живее на друг
адрес, видно от приложеното копие от документ за самоличност, който адрес
е известен на ответника. Ищецът не
използва топлинната енергия за собствени нужди. Факт е, че в процесния
апартамент от повече от 6 календарни години и 6 отоплителни сезона няма
монтирани радиатори, тъй като те са премахнати от служители на дружеството. За
това обстоятелство последният е уведомен с препоръчано писмо с обратна разписка
от един от съсобствениците - *** ***.
Посочената като дължима сума в издадената фактура е
некоректна на следното основание:
От издадените последни 3 броя фактури за месеците
ноември и декември на 2017 г. от Т.П. ЕАД, които са официални документи, сьгласно
Закона за счетоводството, не става ясно как е формирано задължението и какво
точно е то за ищеца - съсобственика на 1 / 4 на недвижимия имот - К.М.Д..
Освен това, видно и от отразеното във фактурите в
частта „Данни от разпределение на топлинна енергия", както и изнесената
информация, относно показанията на уредите за съответния отчетен период, е
посочено, че в процесния апартамент в помещението - баня е налице щранг - лира
и затова се начислява съответната такса. Това твърдение категорично не е вярно,
тъй като щранг - лира в съответното помещение
липсва и никога не е било налице от момента на построяването на сградата, преди
повече от 45 години. Ищецът
прави възражение за изтекла погасителна
давност за периода от 31. 01. 2013 г. -
31. 01. 2015 г.
Задължението за заплащане на консумирано количество
топлина енергия, представлява задължение за периодично плащане по смисъла на
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД/, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения.
Следователно, тези задължения се погасяват с изтичането на кратката тригодишна
погасителна давност /ТР № 3 / 18. 05. 2012 г.
на ВКС по т. д. № 3 / 2011 ОСГК/.
Ищецът К.М.Д.
за последните 48 години няма договорни отношения с ответника, никога не е
посещавал офис или централно управление на ответника, никога не е откривал
партида на свое име при ответника и не използва топлинна енергия от него в
качеството на „потребител", сьгласно Закона за потребителите за нито един
недвижим имот на територията на Община - Плевен, включително за процесния имот.
Приложени са като доказателства: фактури, Документ
за собственост, Удостоверение за наследници и др.
От приетата в о. с. з. СТЕ по безспорен начин се
установява, че в банята на апартамента има щранг - лира, но няма монтирано ИРУ.
От Заключението на ВЛ, което е посетило имота е констатирало, че никъде в имота
няма отоплителни тела, както и монтрани върху тях ИРУ.
Спорен по
делото е въпросът, дължи ли се заплащане на процесната сума в размер на 1254.31
лв,която сума представлява просрочено задължение за консумирана ТЕ за периода
01.11.2012 г. до 31.01.2018 г.
Съдът счита, че спорната сума не следва да бъде
заплатена от ищеца на следните основания:
От Заключението на ВЛ по безспорен начин се
установява, че ИРУ върху щранг - лира липсва т. с. изобщо не е монтиран. Пак от Заключението на ВЛ се установява, че
върху щранг - лира не се поставя ИРУ; щранг - лира минава през живеещите един
над друг клиенти и едно ИРУ бе смесило потребленията. Съгласно същото Заключение
ТЕ е доставяна, но самото отчитане е извършено неправилно. В хода на изготвяне
на СТЕ ВЛ установява, че „единият от апартаментите е над процесния имот, а
другия, представляващ огледалния образ в същия вход - и на двата апартамента
показанията за щранг - лирите, които са без ИРУ са равни на нула." Тогава
възниква въпроса - как представителите на ФДР са фактурирали суми, без налично
монтирано ИРУ в процесния имот при положение, че в апартаменти, находящи се в
същия блок и такъв, представляващ огледален, показанията са равни на нула.
С исковата молба е направено и възражение за
изтекла погасителна давност. Задължението за заплащане на консумирано
количество топлина енергия представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл.111, б"в" от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения. Следователно, тези задължения се погасяват с изтичането на
кратката тригодишна погасителна давност /ТР № 3 / 18. 05. 2012 г. на ВКС по т. д. № 3 /2011 ОСГК/.
По делото има писмено доказателство, че процесният имот, за който е
начислена оспорваната сума, посочена по -
горе е съсобствен, като ищецът е
съсобственик по наследство на част от
него, а останалите части са собственост
на друго лице, което не е страна по делото.
Този факт не е оспорен от ответника
и само на това основание съдът има правната възможност да уважи отрицателния
установителен иск за недължимостта на цялата сума в размер на 1254.31 лв. по
отношение на ищеца К.М.Д..
Видно от оспорваната фактура приложена по делото е, че в нея е
посочено задължение за
период от 01.11.2012
г. до 31.12.2017 г.
На съда е известно, че част от това задължение е погасено и по давност, за
което своевременно е направено възражение.
По делото е изслушана и
приета съдебно - техническа експертиза от вещо лице. Вещото лице е направило
оглед на място на процесния имот и е констатирало, че в този имот няма отоплителни радиатори и няма монтирани ИРУ. Дяловият разпределител е начислил и подал
грешни данни, като на ищеца е начислена сума, която не дължи. Ответникът не е оспорил
този факт и констатациите на вещото
лице, че в имота няма монтирани уреди. Вещото
лице в експертизата си сочи, че целият запис в оспорваната от фактура „...не е верен и объркан от
ФДР". В експертизата си
вещото лице сочи,
че доставената топлинна енергия
е отчетена: цшат
„...чрез грешки и нагласяване на резултата". На
поставен въпрос в експертизата, извършено ли е дялово разпределение на клиентиге
в сградата, вещото лице отговаря по следния
начин: цитат „Извършено
е, но е
извършено неправилно". От становището на вещото лице и неговото
експертно заключение е достатъчно да се
изведе единствено възможният извод, че посочените във фактурата показания и
посочената сума са недействителни и както споменава вещото лице в експертизата
си: цитат „...са пълна фантазия". Оспорваната фактура е изготвена на база грешка извършена
от ФДР, която е подвела ответника да издаде невярната фактура с невярното
съдържание.
В последното по делото о. с. з. експертното заключение не е оспорено от
страните.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът
е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Горепосоченото позволява да се обобщи, че
предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК е процесуално
допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като се
постанови съдебен акт - РЕШЕНИЕ,
с което на основание чл.124 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника Т.П. ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от
***, че ищецът по делото К.М.Д., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ СУМАТА В на
1254. 02 лв. представляваща просрочено задължение за консумирана топлинна
енергия за периода от 01. 11. 2012 г. до 31. 01. 2018 г.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 900 лв.
за адвокатско възнаграждение, 150 лв. за вещо лице. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ПлРС държавна такса
в размер на 50 лв, съобразно уважения иск.
Мотивиран от горното, Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК, че К.М.Д., ЕГН **********,***,
НЕ ДЪЛЖИ НА Т.П. ЕАД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от ***,
сумата в размер на 1254.31 лв. в
т. ч. . в т. ч. главница 1242, 36 лв. и лихва 11. 96 лв, представляващо
просрочено задължение за консумирана топлинна енергия за периода от 01.11. 2012 г. - 31. 01. 2018 г, съгласно
издадена фактура от 31. 01. 2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Т.П. ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на К.М.Д., ЕГН **********,***, направените в настоящото производство
деловодни разноски в размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение и 150 лв. за вещо
лице.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, Т.П. ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ПлРС, направените в настоящото производство деловодни разноски в
размер на 50 лв. за държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: