Решение по дело №1909/2008 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 16
Дата: 12 януари 2009 г.
Съдия: Йордан Воденичаров
Дело: 20084110101909
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№3

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

гр.В.Търново, 12.01. 2009 г.

 

 

Великотърновският районен съд, девети граждански състав, в публичното заседание на осми януари през две хиляди и девета година ,

                                                    В състав: районен съдия: Й.В., при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1909 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Предявен е иск за развод с правно основание чл.99, ал.1 от СК.

            Ищецът В.Т.К. излага в исковата си молба, че с ответницата М.Д.К. са сключили граждански брак на 18.02.2006 г., от който имат родено едно дете – С. В. К., роден на 18.04.2006 г. Първоначално след сключването на брака, съпружеските им отношения са нормални. Заживяват в закупеното от тях жилище в гр. В. Търново след сключен от ищецът договор за ипотечен кредит с „Банка ДСК”, вноските, по който единствено той плаща. От август 2007 г. ответницата работи като сервитьорка в заведение „Снек бар Аптечно”, а работното й време е от 11.30 до 22.30 часа – втора смяна, а първа смяна – от 07.00 до 13.30 часа.  Тя , обаче , когато е  първа смяна , зяапочва да се прибира вкъщи около 17.30 – 18.00 часа, а когато е втора смяна – около 02.00 – 03.00 часа. Често е забелязвана в нетрезво състояние, както на работното си място, така и извън него. На практика  не осъществява контакти с детето с дни и понякога по цяла седмица. Съществуват и други проблеми в семейството, касаещи разстройството на брака, свързани с поведението на ответницата. Тя често е забелязвана в компанията на други мъже в малките часове на денонощието. Ищецът намира друга работа на съпругата си, с цел по – добра възможност да се грижи за семейството и детето си, но тя отказва да напусне работата си или да се премести на друга. Ответницата редовно отсъства с дни от дома си като усилията на съпругът й да се свърже с нея остават без успех. През това време ищецът е на работа, за да издържа семейството си, единствено той полага грижи за сина си. Раздялата  им  става  неизбежна  и е факт. При тези  обстоятелства, ищецът  сочи, че   брачната връзка окончателно е опразнена  от нейното дължимо според закона и морала съдържание, налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и той следва да бъде прекратен. Предвид гореизложеното и на основание чл. 99, ал. 1 от СК, ищецът претендира постановяване на решение, с което да бъде прекратен бракът му с М.Д.К. като дълбоко и непоправимо разстроен по винао на жената ,да му бъде възложено титулярството  при упражняването на  родителските права по отношение на  детето, да му се предостави ползването на семейното жилище , намиращо се в гр. В. Търново, ул. „Панайот Волов” № 9, ет. 4, ап. 10 , ответницата  да възстанови предбрачното си име – Кл, а също така претендира и направените по делото разноски.      

Ответницата в писмения си отговор   оспорва  иска за развод , но  в с.з. заявява , че  желае прекратяването на брака .

            В с.з. ищецът  лично и  чрез пълномощника си- мл. адв. Йовков  поддържа брачния иск, като с оглед постигнатото между страните, изложено в с.з. от 08.01.2009 г.  писмено  споразумение , уреждащо всички въпроси, свързани с  последиците от развода, брачното производство е трансформирано в такова по  чл.99, ал.3 от СК без произнасяне по въпроса за вината.

            Съдът, след като изслуша  страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено:

Описаните по-горе накратко факти и обстоятелства , отнасящи се до сключения брак, фактическата раздяла между съпрузите,причините , довели до нея , дълбоко влошените им  отношения  и невъзможността да се помирят,  несъмнено (за съда) се установяват  от насрещните  обяснения на ответницата , изслушаните  показания  на св.Борислав К.  и  представените документи.        

            По делото  страните изложиха споразумение, уреждащо всички изискуеми по чл.99, ал.3 от СК въпроси като последица от развода, което с оглед конкретните обстоятелства е пълно, не противоречи на закона и морала и подлежи на утвърждаване от съда.

            Гореизложените факти обосновават категорично извода за основателност на брачния иск. Фактическата раздяла между съпрузите, имаща  вече  траен и непреодолим в субективно - волеви аспект   характер, обстоятелството, че двамата не са успели да преодолеят съществуващите помежду им разногласия, липсата на семейно чувство, насложилото се духовно отчуждение между тях,  са комплексни причини, които са  лишили от нормалното житейско и морално съдържание брачния съюз. Изчезнали са ценностите, очертани в нормите на  чл.4, 15 и 16 от СК: общ семеен живот, общо и отговорно икономическо сътрудничество за постигане на семейното благополучие, интимна физическа близост, духовно общуване,  разбирателство, доверие,   привързаност, вярност и съвместен живот, чиято липса е разрушила  окончателно и непоправимо брака, превръщайки го във формално съществуваща само в света на правото връзка - едно порочно обективно състояние, което от гледна точка на идеята за привеждане на правното положение в съответствие с фактическото, подлежи на единствено възможния краен коректив- прекратяването й  с развод.

            При този изход на делото  и на осн. чл. 6, т.2 от ТДТ събирани от съдилищата по реда на ГПК страните дължат поравно по сметката на ВТРС сумата от 25 лева – представляваща окончателния размер на дължимата ДТ за разглеждане на делото за развод .

            На осн. чл. 7, т.2 от ТДТ ответницата дължи по сметката на ВТРС сумата от 21,60 лева – прредставляваща държавна такса върху споразумението за издръжката на детето .

            На основание чл. 7, т.1 от ЗДТ  ищецът  дължи по сметката на ВТРС сумата от 435 лева – представляваща държавна такса върху споразумението за имуществените отношения след развода , изчислена  в размер на 2%  върху стойността на получения от него  дял /1/2 ид. част/ от придобитите по време на брака в режим на СИО  апартамент и гараж , която стойност  е формирана от служебно  проверената от съда данъчна оценка , възлизаща общо на 43 500 лева .

             

            Предвид гореизложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.99, ал.1 и ал.3 от СК гражданския брак между В.Т.К., с ЕГН: **********,*** и М.Д.К., с ЕГН:**********,***, с адрес за призоваване гр. В. Търново, ул. „Мармарлийска” № 37, сключен на 18.02.2006 г., за който е съставен акт за граждански брак № 5 от  длъжностното лице по гражданското състояние при с. Арбанаси, община В. Търново КАТО ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО разстроен.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение за последиците от развода, както следва:

 

1. Титулярството  в упражняване на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, по отношение на роденото от брака дете С. В. К. с ЕГН **********, роден на 18.04.2006 г., се предоставя на В.Т.К. с ЕГН **********, като за майката се определя режим на лични отношения, както следва: М.Д.К. с ЕГН ********** има право да вижда и взема детето при себе си всяка събота и неделя на месеца, от 10.00 часа на съботния ден, до 18.00 часа на неделния ден, съответно по една седмица през зимната и пролетната ваканция, както и един месец през лятото, когато В.К. не е в платен годишен отпуск.

2. М.Д.К. с ЕГН ********** ***, се задължава да заплаща в полза на С. В. К. с ЕГН **********, роден на 18.04.2006 г. чрез В.Т.К. с ЕГН **********, в качеството му на негов родител и законен представител, месечна издръжка в размер на 30 (тридесет) лева, считано от влизане в сила на решението за развод, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата и до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

3. Ползването на семейното жилище- апартамент  № 10 на четвърти етаж, находящ се в гр.В.Търново , ул.”Панайот Волов” № 9    СЕ ПРЕДОСТАВЯ на В.Т.К..

4. Придобитите по време на брлака недвижими имоти , находящи се  в гр. В. Търново, ул. „Панайот Волов” № 9, ет. 4, ап. 10 и представляващи: АПАРТАМЕНТ № 10 на четвърти жилищен етаж от жилищна сграда, построена от ЖСК „Ивайло – 2”, състоящ се от: две спални, дневна, столова, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, дрешник, коридор и четири тераси с обща площ от 117,18 кв.м., при граници: изток – апартамент № 9 на Любомир и Йорданка Маринови и стълбище; запад, север и юг – улица; отдолу – апартамент № 8 на Стайко и Йорданка Христови; отгоре – тавански стаи: № 2 на Красимир и Инна Георгиеви, № 3 на Христо и Любка Данчеви, № 4 на Пламен и Галина Петрови, № 8 на Стайко и Йорданка Христови и № 10 на собствен и коридор, заедно с принадлежащата на този апартамент ИЗБА № 10 на първи подземен етаж с полезна площ от 19,20 кв.м., при граници: изток – изба № 6 на Илия и Анка Главанови; запад – улица; север – изба № 7 на Тодор и Величка Ламбеви; юг – улица; отдолу – земя; отгоре – гараж № 10 на собствена, заедно със съответните на този имот 8,85 % идеални части от общите части на сградата, както и съответното на имота право на строеж върху 135,03 кв.м. върху общинска земя в УПИ І, в стр. квартал 3731 по ПУП на гр. Велико Търново. 2) ГАРАЖ № 10 на първи полуподземен етаж в същата сграда с площ от 18,50 кв.м. при граници: изток – гараж № 3 на Христо и Любка Данчеви; запад – улица; север – изба № 3 на Христо и Любка Данчеви; юг – улица; отдолу – изба № 10 на собствена; отгоре – апартамент № 2 на Красимир и Инна Георгиеви, заедно със съответните 1,31 % идеални части от общите части на сградата, както и съответното на имота право на строеж върху 21,14 кв.м. върху общинска земя УПИ І в стр. квартал 3731 по ПУП на гр. Велико Търново, подробно описан в Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 1334, том VІІ, рег. № 10404, дело № 831/ 2007 г. по описа на нотариус рег. № 347 с район на действие ВТРС, с данъчна оценка, получена чрез служебна телефонна справка от звено „Местни данъци и такси” при община В. Търново в размер на 43 500 лева, се отреждат в изключителна  собственост  на  В.Т.К..

5. Няма да се дължи уравнение на дела на жената от недвижимите имоти, с което обстоятелство М.Д.К. е съгласна.

6. По време на брака си съпрузите не са придобивали други недвижими имоти, други движими вещи на значителна стойност, влогове в банки, поради което нямат претенции един към друг в тази насока. Придобитите движими вещи, представляващи такива за обикновено ползване, съпрузите са поделили доброволно.

7. След прекратяването на брака съпрузите няма да си дължат издръжка един на друг.

8. След прекратяването на брака, М.Д.К. ще носи предбрачното си фамилно име – К.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, М.Д.К., с ЕГН:**********,***, с адрес за призоваване гр. В. Търново, ул. „Мармарлийска” № 37, да заплати сумата от 21,60 лева, представляваща държавна такса върху споразумението за издръжката на детето .

ОСЪЖДА,  на основание чл. 7, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, В.Т.К., с ЕГН: **********,***, да заплати сумата от 435 лева, представляваща 2 % от стойността на получения в резултат на  споразумението за имуществените отношения след развода дял от недвижимите имоти- апартамент и гараж .

ОСЪЖДА, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, М.Д.К., с ЕГН:**********,***, с адрес за призоваване гр. В. Търново, ул. „Мармарлийска”, № 37 и В.Т.К., с ЕГН: **********,***, да заплатят поравно по сметката на ВТРС сумата от 25 лева, представляваща остатъка от дължимата окончателно определена държавна такса за разглеждане на делото за развод.

            Решението в частта за прекратяване на брака може да се обжалва в двуседмичен срок от  връчването му – пред ВТОС .

 

Районен съдия: