№ 6362
гр. София, 06.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20241110141725 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искове, предявени от Т. С. К. против
М. К. искове, както и /след указание на съда/ при условията на евентуалност
против „ТМФЦ-Р***“ / против когото същите искове да бъдат разгледани, в
случай на неоснователност на предявените против първия ответник М. К.
искове с оглед качеството работодател/, както следва:
- по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за установяване незаконност и отмяна на
уволнение, извършено със Заповед № РД12-443/31.05.2024 г., подписана от
служебния министър на културата, с която трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта — 31.05.2024
г и на основание чл.328, ал.1 т.10 КТ /„поради придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст“/;
-по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Директор на ТМЦ-Р****“ /сега „ТМФЦ-Р*****“/;
- по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за заплащане на
обезщетение в размер на 17 229,42 лв., бруто, за оставане без работа за
периода от 01.06.2024 г. до 01.12.2024 г., ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба
/11.07.2024 г./ до окончателното му изплащане.
От страна на ответника М. К. е упражнено правото на отговор в срок.
От страна на „ТМФЦ-Р***“ не е подаден Отоговор.
При възможната към настоящия момент преценка /без разглеждане на
писмените доказателства/ предявените искове се преценяват за допустими, а
исковата молба - редовна.
Възражението на главния ответни за местна подсъдност по чл. 108, ал. 2
от ГПК /искове срещу държавата и държавни учреждения, включително
поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е
възникнало правоотношението, от което произтича спорът/ не е основателно,
тъй като критерий е мястото на възникване на ТПО /в случая е София/, а не
къде е било мястото на работа.
Отговорът на исковата молба е съобразен с изискванията на чл. 131 и чл.
1
132 ГПК.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:
- ищецът е работила на длъжност „Директор на ТМЦ-Р****“ / ТМЦ-
Разград/ по силата на Споразумение от 23.12.2021 г., сключено между ищеца
и първия ответник – М. К. /споразумение № РД12- 1038/23.12.2021 г./ - на
основание чл.107, във вр. с чл.96 от КТ и чл.5, ал. 3 от Закона за закрила и
развитие на културата - след успешно проведен конкурс, на който ищецът е
била класирана на първо място;
- на 31.05.2024 г. и във връзка с организационни дейности в ТМЦ-
Разград ищецът К. е била извикана в министерството, където й е била връчена
процесната заповед № РД12-443/31.05.2024 г., подписана от служебния
министър на културата Найден Тодоров;
- според заповедта, трудовото правоотношение се прекратява, считано
от датата на връчване на заповедта — 31.05.2024 г„ с посочено основание —
чл.328, ал.1 т. 10 КТ /„поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст“/;
- становище, че към датата на прекратяване не са били налице
предпоставките на чл.328. ал.1. т.10 от КТ, тъй като към тази дата за ищеца не
са били изпълнени изискванията на закона за минимално изискуем
осигурителен стаж и възраст за пенсиониране, поради което не е била
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно:
- ищецът не е имала минимално необходимия осигурителен стаж от 37
години за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;;
- към датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 31.05.2024
г. ищецът е имала навършени 66 години и 4 месеца, а не 67 години,;
- не е имала и изискуемия 15- годишен действителен осигурителен
стаж, което се счита, че е било известно на работодателя, видно от издадените
фишове за заплата за месеците април и май 2024 г., а именно 11 години, 4
месеца и 19 дни към месец април 2024 г. и съответно 11 години, 5 месеца и 19
дни към месец май 2024 година;
- оставане без работа поради уволнението за период от 6 месеца;
- брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в
който е прекратено трудовото правоотношение, е за месец април 2024 година
– 2 871,57 лева;
- становище, че М. К. е надлежен ответника, тъй като:
- процесната заповед № РД 12-443/31.05.2024 г. е издадена от
Министъра на културата, в която изрично е посочено, че той прекратява /като
работодател/, считано от датата на връчване на заповедта /31.05.2024 г./
трудовото правоотношение, докато Театрално-музикален център Разград е
посочен в заповедта като място на работа, а не като работодател;
- чл.61, ал.2 от КТ е неприложим за възникналото въз основа на конкурс
трудово правоотношение, каквото е ТПО с ищеца;;
- на основание чл.5, ал.З от Закон за закрила и развитие на културата
/ЗЗРК/ процесното трудово правоотношение е възникнало въз основа на
конкурс съгласно КТ, а съгласно чл. 107 от КТ, когато трудовото
правоотношение е възникнало от конкурс, преди постъпването на работа
2
работодателят и служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение,
поради което и тъй като споразумението № Р,ГП2-1038/23.12.2021 г., по
силата на което ищецът е изпълнявала длъжността е сключено с М. К.,
представлявано от министъра на културата А.А., а не с Театъра;
- разпоредбата на чл.61, ал.2 от КТ е неприложима, съответно са
неприложими задължителните указания, дадени в ТР № 1/30.03.2012 г. по
тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС /за длъжности, определени в закон или
акт на МС, за които съществува изискване по чл.61, ал.2 от КТ трудовият
договор да се сключи от по- горестоящия спрямо работодателя орган/, тъй
като длъжността на ищеца не е такава.
-ответникът - М. К. отговаря на критериите по § 1, т. 1 от ДР на КТ
-със Становище от 10.09.2024 г. е направено искане по чл. 228, ал. 1
ГПК за конституиране на „ТМФЦ-Р*****“ като втори ответник, против когото
ищецът предявява същите искове при условията на евентуалност /в случай че
съдът намери, че първоначалният ответник М. К. не е материално правно
легитимиран да отговаря като работодател/
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на главния
ответник М. К.:
- трудовия договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение
първо КТ, поради което работодателя, който и е надлежен ответник е
предприятието, в което е съответната длъжност и където се полага наемният
труд, т. е. работодател е ТМФЦ-Р*****, който е самостоятелно юридическо
лице, второстепенен разпоредител с бюджетни средства, преобразуван
съгласно ПМС № 45/2014 г., изменено с ПМС № 89/2023 г.;
-при евентуалност – оспорва исковата молба по основание и размер;
- Съгласно докладна записка № 24-11-37/30.05.2024 г. от директора на
дирекция „Сценични изкуства и художествено образование“, одобрена от
министъра, е предложено трудовото правоотношение на ищцата да бъде
прекратено във връзка е навършена пенсионна възраст, като с Отговора се
поддържа, че изискванията за стаж и възраст са били изпълнени;
- позовава се на представена от ищеца, във връзка е участието й в
конкурса по чл. 90 от КТ във връзка с чл. 5, ал. 3 от ЗЗРК, подробна
професионална автобиография, която се съдържа данни за трудовия стаж - ,
съгласно която трудовият стаж е с начало 1976 г. и продължава до момента на
кандидатстването й за процесната длъжност „директор“ през 2021 г., и в
последствие до освобождаването й на 31.05.2024 г.
Признати обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
-Ищецът е подписала с министъра на културата като горестоящ орган по
чл. 61, ал. 2 от КТ Споразумение № РД12-1038/23.12.2021 г. за заемане след
проведен конкурс на длъжността Директора на Тетрално-музикален център -
Разград за срок от 4 г.; Споразумение съгласно чл. 107 във връзка е чл. 96 от
Кодекса на труда.
- ищецът е освободена от заеманата длъжност по силата на заповед №
РД12- 443/31.05.2024 г. на министъра на културата на основание чл. 328, aл. 1,
т. 10 от КТ.
3
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца:
- обстоятелствата, с които обосновава, че право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст не е било възникнало за ищеца: че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение - 31.05.2024 г. ищецът е имала 11
години, 4 месеца и 19 дни към месец април 2024 г.;
- оставане без работа поради уволнението за период от 6 месеца;
- брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в
който е прекратено трудовото правоотношение, е за месец април 2024 година
– 2 871,57 лева;
В тежест на ответника - обстоятелствата, с които обосновава, че право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст е било възникнало за ищеца към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 31.05.2024 г.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените заедно с исковата молба и
Отговора на министерството документи.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в първото открито съдебно
заседание да изложат становище по съдържащия се в настоящото определение
проектодоклад и да предприемат съответните процесуални действия.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
НАСРОЧВА делото за 26.02.2025 г. от 14.00 часа., за която дата и час
да се призоват страните с препис от настоящото определение:
Ищец;
Ответник М. К.;
-ответник „ТМФЦ-Р***“.
/Отговор на исковата молба е бил изпратен на ищеца по-рано, във връзка
със спора за допустимостта на исковете/.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4