№ 17258
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110106532 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл.150, ал.1,
вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД по чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по 86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответника М. И. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който
се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището му в гр.София,
ж.к.Младост-3, бл.371, вх.1, ет.3, ап.16 през периода май 2018 - април 2021 г. и
е извършвал услугата дялово разпределение за периода декември 2018 - април
2021. Ответникът се е задължил да плаща цената й, не е платил, изпаднал е в
забава и дължи главниците и обезщетение за забава. Сочи, че в
правоотношението участва и трето лице – БРУНАТА ООД, което е сключило
договори с ищеца и с етажната собственост в сградата на ответника и се е
задължило към тях да установява показателите за потребената топлинна
енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответника и да
води топлинно счетоводство. Моли за осъждането на ответника да му плати
следните суми: на осн. чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 1491,18 лв.,
претендирана като цената на топлинната енергия за периода май 2018 - април
2021 г.; 41,66 лв. - възнаграждение за услугата дялово разпределение за
периода декември 2018 - април 2021 г. на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД - 276,77 лв.–
1
обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1 ЗЕ за периода
15.9.2019 - 11.1.2022 г. Претендират се и разноските по дело.
Ответникът М. И. оспорва исковете по основание и размер. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.В ЗЗД за част от
претендираните суми от ищеца – тези, чиято изискуемост предхожда с три
години подаването на исковата молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Трето лице помагач – БРУНАТА ООД – не взема отношение по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
От приетия по делото нотариален акт №96, том V, рег.№13140, дело
№783/2003 г. се вижда, че на 5.9.2003 г. ответникът е придобил правото на
собственост по отношение на процесния недвижим имот по силата на
сключения договор за продажба на недвижим имот. Следователно, на осн. 153,
ал.1 ЗЕ ответникът и ищецът са страни по договор за продажба на топлинна
енергия по чл.150, ал.1 ЗЕ, по силата на който ищецът се задължава да доставя
в жилището на отвеника/ците топлинна енергия срещу насрещното
задължение на последните да му плащат цената й.
От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните
собственици на жилищната сграда, в която се намира процесния топлоснабден
имот – жилището на ответника, се вижда, че третото лице помагач БРУНАТА
ООД е избрано да извършва улугата топлино счетоводство.
Решението е последвано от договор между представителна етажната
собственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни
разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение. С договори
между ищеца и третото лице помагач е договорена досатвка и монтиране на
елсктронни радиаторно разпределители и извършване на услугата Топлинно
счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за разпределение на
кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна енергия.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
техническата и счетоводна експертиза се вижда, че количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Уредът се проверява в лицензирана
2
метрологична лаборатория, като показанията от него се отчитат ежемесечно.
Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира
процесният обект, се извършва от третото лице помагач съгласно договорите.
На ответника е начислявана топлинна енергия за топла вода и
отопление. Уредите са редовно отчитани, като изчисленията са съобразени с
изискванията на Наредба № 2/2004г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №
16-334/2007г.
Според експертизата Цената на потребената топлинна енергия,
възнаграждението за услугата дялово разпределение и лихвите върху тях се
равняват на претендираните от ищеца суми.
По делото не се събраха доказателства ищецът да е предприемал
действия за спиране или прекъсване на давността за претенциите си, които
предхождат тригодишния период преди подаването на исковата молба. Не се
събраха и доказателства ответникът да е погасил тази частта от
претендираните суми, чиято изискуемост е настъпила в три годишния период
преди подаването на исковата молба.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.79, ал 1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си
3
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл. 150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно чрез топлоизмервателните уреди и
общия топломер.
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като
компетентно и безпристрастно изготвена.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично
основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са
процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е
и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.).
С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на
10.2.2022 г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от
погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 10.2.2019 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД). На осн. чл.3, ал.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13.3.2020 г., и за преодоляване на последиците към
периода от три години следва да се добави период от 2 месеца и 7 дни, считано
от 13.3.2020 г. до 20.5.2020 г. включително. С други думи, погасени по
давност са вземанията на ищеца, чиято изискуемост настъпва преди 3.12.2018
г., респ. непогасени са изискуемите след тази дата. В случая това са
вземанията за топлинна енергия за периода октомври 2018 – април 2024 г.,
доколкото според общите правила по договора за продажба на топлинна
енергия вземането за съответния месец става изискуемо с изтичането на 45
дневен срок от месечния отчетен период, за който се отнася, т.е. вземането за
месец октомври 2018 г. става изискуемо на 15.12.2018 г.
Съдът въз основа на изчисленията на приетата по делото комплексна
4
експертиза приема, че за периода октомври 2018 – април 2021 г. задължението
на ответника е в размер на 1491,18 лв. В тази част искът е основателен и
следва да уважи, а за разликата до пиния предявен размер - да се отхвърли,
защото, от една страна, ответникът не доказа да е платил непогасените по
давност задължения, а от друга, ищецът не доказа да е предприел действия за
спиране или прекъсване на давността в по-ранен момент от завеждането на
исковата молба.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата „дялово
разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на фактите по
главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на тази услуга
и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази претенция е
обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия –
чл.36, ал.1 и ал.2 Клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, като редът и начинът за
заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което се
уведомява клиенътът.
В процесния случай по делото няма спор между страните и най-вече
между ищеца и третото лцие помагач относно съгласуването им помежду им,
че именно ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се
спори между страните и се виджа от приетата експертиза и от приетите
изравнителни сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е
доказан по основание, а по размер се установява от приетата експертиза за
периодите, през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия
и съответно е извършвана услугата дялово разпределение.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло за сумата от 41,66 лв. за
получената услуга „дялово разпределение“ в периода декември 2018 – април
2021 г.
Относно исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е
обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск,
периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответника, ако ищецът докаже твърденията си - твърдените правоизключващи
5
факти или погасяването на главния дълг на пада или заедно с обезщетение за
забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответниците да платят задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от
общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия поканата следва да се извърши чрез ежемесечното публикуване на
сметките на ответниците в интернет сайта на ищеца.
С отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил да ги е канил
по този ред, а последният не е доказал, че е изпълнил задължението си по
чл.33 от Общите условия на договора. Ето защо, следва да се приеме, че е
доказано, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите условия на
договора е извършена с подаването на исковата молба, но е недоказано това да
е станало по-рано, както твърди ищецът. Това показва, че исковете по чл.86,
ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по делото
разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатски
хонорар съразмерно на уважената част от исковете – 77,83 % от 1548,71 лв.,
т.е. 1205,36 лв.
В сбора от направени разноски по исковото дело не се включва
недължимо платената от ищеца част от държавната такса, каквато се явява
разликата над 78,77 лв. до пълния размер на внесената сума о 215,75 лв. (т.е.
136,98 лв.)
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника М. И. с ЕГН ********** с гр.София, ж.к.Младост-
3, бл.371, вх.1, ет.3, ап.16 да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД – 1491,18
6
лв. - представляваща цена на доставената топлинна енергия по договор за
продажба на топлинна енергия за собственика на апартамент в гр.София,
ж.к.Младост-3, бл.371, вх.1, ет.3, ап.16 за периода октомври 2018 - април 2021
г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 10.2.2022 г., до
плащане на сумата;
- на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД – 41,66 лв. – възнаграждение за услугата дялово
разпределение във връзка с договора за продажба на топлинна енергия за
собственика на апартамент в гр.София, ж.к.Младост-3, бл.371, вх.1, ет.3, ап.16
за периода декември 2018 - април 2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба - 10.2.2022 г., до плащане на сумата;
- на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК – 1205,36 лв. – обезщетение за
направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете,
като
ОТХВЪРЛЯ частично иска по вр. чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1,
вр. 153, ал.1 ЗЕ – само за разликата от уважената част до пълния предявен
размер от 1491,18 лв. и за периода май 2018 – септември 2018 г. и изцяло
исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД – 276,77 лв.,, претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за периода 15.9.2019 - 11.1.2022 г., 7,13 лв., претендирана като
обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за
периода 15.9.2019 - 11.1.2022 г.,
Указва възможността на ищеца да поиска да му бъде възстановена
недължимо платената част от държавната такса, каквато се явява разликата от
над 78,77 лв. до пълния размер на внесената сума о 215,75 лв. (т.е. 136,98 лв.)
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца БРУНАТА ООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от същото да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7