№ 26004
гр. София, 24.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110107949 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
И. Р. Р., ЕГН ********** е предявила против „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********
установителни искове за прогласяване недействителността на договор за паричен заем №
527025/27.10.2020 г., сключен с ответника, евентуално на клаузата за неустойка в чл. 8 от
договора предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение, като противоречащи на закона, евентуално заобикалящи закона, евентуално
противоречащи на добрите нрави, както и осъдителен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 1772 лв., представляващо платено без основание, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане /съгласно уточнителна молба с вх. № от 18.04.2023 г./.
Ищцата твърди, че сключила с ответника договор за паричен заем №
527025/27.10.2020 г., съгласно който получила заемна сума в размер на 5000 лв., при
уговорен фиксиран месечен лихвен процент от 3.400% или фиксиран годишен лихвен
процент от 40.8 %, при ГПР от 49.367%, които се задължила да върне на 24 месечни
погасителни вноски в размер на 308.10 лв. всяка. Сочи, че съгласно чл. 6 от договора
заемателят се задължава да представи на кредитора обезпечение – ипотека, особен залог,
банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя, съобразно уговореното
в ОУ, като при неизпълнение на последното задължение заемателят дължи на заемодателя
неустойка в общ размер от 2973.54 лв., съгласно чл. 8 от процесния договор за заем. Ищцата
изплатила на ответника сума в общ размер от 6772.24 лв. Намира и че целият договор за
заем е нищожен поради нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 и
т. 20 ЗПК, като в договора не е посочен начинът на изчисление на посочения размер на ГПР
и размер на дължимата лихва. Осъществена била хипотеза на чл. 143, ал. 2, т. 9 ЗЗП. Счита,
че клаузата за неустойка противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Поддържа, че уговорената в
договора клауза за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като е
уговорена за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени от
ответника вреди и поради това намира, че неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Твърди, че неустоечната клауза цели още заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като същата не е била индивидуално уговорена между
страните и заемателят не е могъл да повлияе на съдържанието й. Излага доводи, че с
процесната клауза за неустойка кредиторът цели обезпечаване на евентуални вреди от
забавено изпълнение, което е недопустимо предвид забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Ето защо
моли за установяване на недействителността на процесния договор за кредит, евентуално на
1
само на клаузата за неустойка, както и иск за връщане на платената без основание
неустойка. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. В писмено становище от 06.07.2023 г., с вх. № от 17.07.2023 г., оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава за възникналото между
страните правоотношение и получения от ищцата заем в размер на 5000 лв., но оспорва
исковете, като счита, че процесният договор за заем отговаря напълно на изискванията на
ЗПК. Поддържа, че клаузата за неустойка не е нищожна и не противоречи на добрите нрави
и на ЗПК, тъй като е уговорена с цел недопускане на неравновесие между страните при
неизпълнение на същественото задължение на заемателя да предостави обезпечение, при
условие на което кредиторът е поел риска да предостави заем на конкретното лице с оглед
оценката на неговата кредитоспособност. Намира, че ГПР е изчислен съобразно законовите
изисквания по методика, описана в договора, като оспорената неустойка не следва да се
включва в него, тъй като представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на
потребителя, а клаузата не е неравноправна, тъй като е ясна и разбираема. Моли за
отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.
Правна квалификация: предявени за искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД –
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и
кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, че
между страните е сключен договор за паричен заем № 527025/27.10.2020 г., по силата на
който ищцата е получила в заем сумата от 5000 лв. и, че в нейна тежест е възникнало
задължение за плащане на неустойка поради непредставяне на обезпечение в срок в размер
на 2973.54 лв.
По исковете за недействителност на договора в тежест на ищцата е да докаже
сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание, което противоречи на императивни законови разпоредби или ги заобикаля /на
основанията, посочени в исковата молба/,
По евентуалните искове за недействителност на клаузата за неустойка в тежест на
ищцата е да докаже сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в
исковата молба съдържание, вкл. на оспорената клауза, която противоречи на императивни
законови разпоредби или ги заобикаля /на основанията, посочени в исковата молба/, или на
добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза от договора е уговорена
индивидуално.
По осъдителната претенция в тежест на ищцата е да докаже факта на плащане на
процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за
получаването, съответно задържане на полученото.
Съдът УКАЗВА на страните, че ще извърши проверка за наличие на неравноправни
клаузи в договора кредит.
По доказателствените искания:
Ще се приемат представените от ищеца с исковата молба и от ответника с писменото
становище документи.
Следва да се уважи искането на ищцата за допускане на ССчЕ.
Искането по чл. 190 ГПК ще се остави без уважение – от една страна ответникът е
представил документи от кредитното досие, а от друга – обстоятелствата, касаещи
погасяването на суми по договора, ще се установяват с допуснатата ССчЕ.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и
2
на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените документи към исковата молба
и писменото становище на ответника.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба /като вещото лице да отговори на поставените въпроси с изключение на
следните два въпроси – в случай, че във възнаграждението се включат размера на
начислената неустойка, колко пъти се оскъпява кредитът и какъв ще е размерът на
възнаградителната лихва и съответно колко процента би било месечното оскъпяване и
средното такова за целия период/, които два въпроса не са необходими за изясняване на
делото от фактическа страна.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 300 лева, вносим от ищцата в
едноседмичен срок от връчването на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С. РУСЕВА И., което да се призове след внасянето на
определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат
да вземат становище по изготвения проекто–доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 24.10.2023 г. от 13:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищцата да се изпрати и препис
от писменото становище на ответника, ведно с приложенията към него.
Вещото лице да се призове след депозит.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4