№ 42
гр. Бургас, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120204837 по описа за 2023
година
Производството е oбразувано по жалбата на Й. К. К., ЕГН: **********, с адрес:
**********, против Наказателно постановление №23-0769-000258/20.03.2023г., издадено от
началник сектор в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение по
чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание
„Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца и „Глоба“ в размер на
2000лв.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като не се
излагат каквито и да е доводи в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно
уведомен, се представлява от адв.К., който поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебни заседания се
явява юрисконсулт Желязкова, която оспорва жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 09.03.2023г. в гр.Бургас, ул.“Чаталджа“ срещу №5, посока пътен възел юг, Й. К. К.,
ЕГН: **********, управлявал лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ТУАРЕГ“ с рег.№******,
собственост на Ж. Й.ова К.а, с ЕГН: **********.
При управлението си около 00:10 часа, водачът бил спрян за проверка от полицейски
служители, които поискали съдействие от колегите си от Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - гр.Бургас, сред които и младши автоконтрольор Н. Г. П.. Водачът бил поканен да
1
даде проба за употреба на алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510, с
фабричен №ARBA-0184. К. отказал да бъде тестван с техническото средство, поради което и
П. му издал Талон за медицинско изследване №1361721, в който изрично посочил, че лицето
следва да се яви в УМБАЛ-Бургас до 45 минути от връчването на талона за даване на кръвна
проба. Водачът подписал и получил талона, но не посетил УМБАЛ-Бургас в указания му
срок.
Свидетелят Н. Г. П. издал в тази връзка АУАН №23-0769-000258/09.03.2023г.
Въз основа на АУАН, на 20.03.2023г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН /НП е връчено на 17.11.2023г., а жалбата е депозирана на 20.11.2023г./,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – П. Н., на длъжност
началник сектор в ОДМВР гр.Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
2
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2
000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
или ездитни животни или стада по пътищата.
За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания,
следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа
и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно
нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния -
отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско
изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП -
Решение № 984 от 02.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 973/2017г. Основната цел
да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват
контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е
преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по -
строго, отколкото нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от
приложените по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил
поканен жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
наркотични вещества, както и че не е дал кръвна проба. Съдът намира, че както в АУАН,
така и в описателната част на наказателното постановление, отправено „обвинение” е
индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава,
като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение.
Безспорно е установено авторството на деянието, което се установява както от
разпита на свидетеля П., така и от всички писмени доказателства, приложени по делото. Не
се събраха никакви доказателства, които да поставят под съмнение извършването на
административното нарушение от жалбоподателя. Тъкмо напротив, АНО е попълнил делото
с достатъчно на брой доказателства с цел установяване субекта на административно –
наказателната отговорност.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението)
- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок 2 години,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването
му.
Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложението на чл.28
3
от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай. Съгласно чл.189з от ЗДвП
във вр. с чл.28, ал.7 от ЗАНН, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл.28 и 58г от Закона
за административните нарушения и наказания, поради което и същите не могат да бъдат
приложени от съда в настоящия случай.
В изпълнение на чл.3а, т.3 от Наредбата на К. е бил издаден и талон за медицинско
изследване, в който е посочено, че същият не е дал проба, каквото е изискването на чл. 6, ал.
5 от Наредбата, като са спазени и изискванията, визирани в чл. 6, ал. 6 от Наредбата –
посочено е мястото, където да се извърши установяването, както и срок на явяването, който
е съобразен с критериите за определянето му, посочени в Наредбата /чл. 6, ал. 6, т. 2 и ал. 7
от Наредбата/.
В същото време по делото беше приобщено като доказателство и писмо от УМБАЛ
Бургас, видно от което е, че от жалбоподателят не е била взета кръвна проба за анализ, а
същият не се е явил на дата 09.03.2023г. и съответно не е регистриран като пациент на
лечебното заведение. В потвърждение на горното е приложена и извадка от „Книга за нови
болни – кръв за алкохол и наркотици“, в която липсва записване относно явяване на
жалбоподателя К. и даване на проба за изследване от негова страна.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр. 94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, АНО е направил искане за присъждане на
такива /в представеното в съдебното заседание становище – л.84 от делото/. При определяне
на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи
разпоредбата на чл.63, ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото и като взе
предвид разглеждането му в множество на брой съдебни заседания, съдът достигна до извод,
че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва
да се определи възнаграждение в размер на 100лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0769-000258/20.03.2023г.,
издадено от началник сектор в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за
нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя - Й. К. К., ЕГН:**********, с адрес: **********, е наложено наказание
„Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца и „Глоба“ в размер на
2000лв.
ОСЪЖДА Й. К. К., ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати на ОД МВР
гр.Бургас, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща сторени в производството
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5