Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16810/2019г. на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен e
от Х.Х. *** иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на
сумата от 1 898, 64 лв.,
претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение за положени
извънреден труд от общо 235, 66 часа по тримесечие за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както следва:
1./ сумата от 171, 74 лева за времето от месец октомври – декември 2016г.;
2./ сумата от 162, 20 лева за времето от месец януари - март 2017г.;
3./ сумата от 200, 36 лева за времето от месец април - юни 2017г.;
4./ сумата от 143, 11 лева за времето от месец юли - септември 2017г.;
5./ сумата от 190, 82 лева за времето от месец октомври - декември 2017г.;
6./ сумата от 171, 74 лева за времето от месец януари - март 2018г.;
7./ сумата от 133, 57 лева за времето от месец април - юни 2018г.;
8./ сумата от 104, 95 лева за времето от месец юли - септември 2018г.;
9./ сумата от 114, 49 лева за времето от месец октомври - декември 2018г.;
10./ сумата от 152, 65 лева за времето от месец януари - март 2019г.;
11./ сумата от 200, 36 лева за времето от месец април - юни 2019г.;
12./ сумата от 152, 65 лева за времето от месец юли - септември 2019г.;
Ищецът е държавен служител по силата на служебно
правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „младши
инспектор“ в *****на О.Д.М. *****. Статутът му на такъв е регламентиран в
ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на
смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от месечен график.
Твърди се, че за времето от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил
извънреден труд от 235, 66 часа, за
които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на сумата от 1 898, 64 лв., обуславящо и правния
му интерес от предявяване на осъдителна претенция.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно правоотношение на
посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден труд, който му
е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, наред с
трудовото възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно, че ищецът Х.Х. е заемал по служебно правоотношение в О.Д.М. *****
длъжността „полицай“ в ООР на РПУ – ***** и „старши полицай /ВПА/“ в група
„Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция към *****при О.Д.М. ***** , както и че в периода от 01.10.2016г.
до 30.09.2019г. е работил на 12-часови смени при
сумирано изчисляване на работното време.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се
свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния
статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на
нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва
ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се
начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази
разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г.
Т.е за исковия период отчитането се извършва по месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до
31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е
регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До
изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 е
разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187,
ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.07.2016г. до
30.06.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн.,
ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/ издадени от
Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като
подзаконов нормативен акт се счита за отменена
от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и
според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ,
бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила
от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение
налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази
неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на
нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск
за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 253 часа, възлиза
на сумата от 1 759, 70 лв. /Приложение № 2, колона № 2 и № 5/, както
следва:
1./ сумата от 147, 87 лв. за времето от месец октомври – декември 2016г., при
претендиран от 171, 74 лв.;
2./ сумата от 132, 19 лв. за времето от месец януари - март 2017г. при
претендиран от 162, 20 лв.;
3./ сумата от 157, 73 лева за времето от месец април - юни 2017г., при
претендиран от 200, 36 лв.;
4./ сумата от 84, 12 лева за времето от месец юли - септември 2017г. при
претендиран от 143, 11 лв.;
5./ сумата от 128, 22 лева за времето от месец октомври - декември 2017г., при
претендиран от 190, 82 лева;
6./ сумата от 167, 57 лева за времето от месец януари - март 2018г., при
претендиран от 171, 74 лв.;
7./ сумата от 189, 61 лева за времето от месец април - юни 2018г., при
претендиран от 133, 57 лв.;
8./ сумата от 108, 35 лева за времето от месец юли - септември 2018г., при
претендиран от 104, 95 лв.;
9./ сумата от 187, 80 лева за времето от месец октомври - декември 2018г.,
при претендиран от 114, 49 лв.
10./ сумата от 145, 34 лева за времето от месец януари - март 2019г., при
претендиран от 152, 65 лв.;
11./ сумата от 200, 25 лева за времето от месец април - юни 2019г., при
претендиран от 200, 36 лв.;
12./ сумата от 109, 51 лева за времето
от месец юли - септември 2019г., при претендиран от 152, 65 лв.;
Следователно
претенциите следва да бъдат уважени в пълните им претендирани
размери за месец
април – юни 2018г., юли – септември 2018г. и октомври – декември 2018г., а за
останалите периоди уважени до размерите, посочени в заключението на ССчЕ и отхвърлени до пълния им претендиран размер, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
По
разноските
В
полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски, съобразно уважената част от претенциите в размер на 333, 66 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
За
отхвърлената част, в полза на ответната страна се дължат разноски, възлизащи на
7, 32 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 255, 75 лв., представляваща дължима за производството
държавна такса и разноски за изготвяне на ССчЕ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О.Д.М. *****ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 147, 87 лв. /сто четиридесет и седем лева и осемдесет и седем ст./,
представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец октомври – декември 2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния
претендиран размер от 171, 74 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА О.Д.М. *****ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 132, 19 лв. /сто тридесет и два лева и деветнадесет ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец януари - март 2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния
претендиран размер от 162, 20 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА О.Д.М. *****ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 157, 73 лв. /сто петдесет и седем лева и седемдесет и три ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец април - юни 2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния
претендиран размер от 200, 36 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА О.Д.М. *****ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 84, 12 лв. /осемдесет и четири лева и дванадесет ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец юли - септември 2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния
претендиран размер от 143, 11 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА О.Д.М. *****ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 128, 22 лв. /сто двадесет и осем лева и двадесет и две ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец октомври - декември 2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния
претендиран размер от 190, 82 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА О.Д.М. *****ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 167, 57 лв. /сто шестдесет и седем лева и петдесет и седем ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец януари - март 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния
претендиран размер от 171, 74 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА О.Д.М. *****ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 133, 57 лв. /сто тридесет и три лева и петдесет и седем ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец април - юни 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА О.Д.М. *****ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 104, 95 лв. /сто и четири лева и деветдесет и пет ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец юли - септември 2018г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА О.Д.М. *****ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,***
сумата от 114, 49 лв. /сто и
четиринадесет лева и четиридесет и девет ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец октомври - декември 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА О.Д.М. *****ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 145, 34 лв. /сто четиридесет и пет лева и тридесет и четири ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец януари - март 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния
претендиран размер от 152, 65 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА О.Д.М. *****ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 200, 25 лв. /двеста лева и двадесет и пет ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец април - юни 2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния
претендиран размер от 200, 36 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА О.Д.М. *****ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 109, 51 лв. /сто и девет лева и петдесет и една ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд за времето
от месец юли - септември 2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния претендиран размер от 152, 65 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА О.Д.М. *****ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Л.Х., ЕГН **********,*** сумата от 333, 66 лв. /триста тридесет и три лева и шестдесет и шест ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.Л.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на О.Д.М. *****сумата от 7, 32 лв. /седем лева и тридесет и две ст./, представляваща сторени
по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА О.Д.М. *****ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 255, 75 лв. /двеста
петдесет и пет лева и седемдесет и пет ст./, представляваща дължи за
производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: