РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Сандански, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Валентина Евг. Томова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20221250100888 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11,
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал.1, пр.2 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП и е
образувано въз основа на иск, предявен от В. Й. М. от гр. С***** против „Ай Ти Еф Груп“
АД, със седалище и адрес на управление от гр. София, представлявано от Филип Георгиев
Добринов.
Ищцата сочи, че на 16.08.2021г. между нея и ответното дружество е бил сключен
договор за потребителски кредит от разстояние по силата, на който й е бил предоставен
кредит в размер на 1500 лева с уговорено заплащане на годишна лихва, годишен процент на
разходите или обща сума по кредита от 1849,44 лева. Сочи, че в чл. 5.1 - 5.5 от договора е
поела задължение да обезпечи заема с гаранти - две физически лица, отговарящи на
определени условия. Сочи, че в чл. 5.6 от договора е било уговорено задължението й, в
случай, на неизпълнение на задължението за осигуряване на гаранти, да заплати неустойка
на кредитора в размера на 1616.60 лева, която следвало да бъда заплатена разсрочено, на
датите на плащане на погасителните вноски, и включено в погасителния план, част от
договора. Ищцата твърди, че тази клауза в договора е нищожна, поради противоречие със
ЗПК с чл. 143, ал.1 от ЗЗП и поради противоречие с добрите нрави и иска от съда да
постанови решение, с което да прогласи клаузата в чл. 5.6 от договора за потребителски
кредит за нищожна.
Ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска изцяло. Твърди,
1
че процесният договор е бил сключен при промоционални условия и клауза за заплащане от
кредитополучателя на неустойка не е била уговорена. Твърди, че неустойка не е начислена и
претендирана. При условията на евентуалност ответникът твърди, че клаузата не е нищожна
и не е неравноправна. Излага правни доводи.
В срока за отговор на исковата молба от ответника е предявен насрещен иск с правно
основание чл. 9 от ЗПК и чл. 79 от ЗЗД. Посочва, че съгласно уговореното в процесния
договор е предоставил на ответницата по насрещната искова молба кредит от 1500 лева,
срещу задължението й да го върне разсрочено в срок от 17.08.2021 г. до 16.08.2022 г. и при
уговорени условия. Сочи, че сумата е била предоставена на ответницата. Твърди, че към
момента същата не е заплатила главницата и му дължи сумата от 1449,44 лева за
незаплатена главница.
Иска от съда да осъди насрещната ответница да му заплати сумата от 1 449, 44 лева,
представляваща незаплатена главница по договора, ведно със законната лихва върху нея от
датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане.
В законния срок насрещната ответница не подава отговор на насрещната искова
молба. Преди първото съдебно заседание в писмено становище твърди, че договорът е
недействителен. Възражението й обаче не е допуснато до разглеждане, поради настъпила
преклузия. Направено е след изтичане на срока за подаване на отговор на насрещната
искова молба и поради което не се обсъжда от съда.
В съдебно заседание ищцата поддържа иска. Ответникът поддържа оспорването на
първоначалния иск и поддържа насрещната искова молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 16.08.2021 год. между „Ай Ти Еф Груп“ АД, със седалище и адрес на управление в
гр. София, като кредитодател и В. М., като кредитополучател бил сключен договор за
потребителски кредит № ***, сключен по реда на ЗПФУР. Съгласно уговореното в чл. 1.1.
от договора, кредитодателят предоставил на кредитополучателя потребителски кредит,
съгласно условията на кредитните продукти „Креди до заплата“ и/ или „Кредит на вноски“,
действащи към датата на подписване на договора, който кредитополучателят се задължава
при условията и сроковете на този договор, приложенията и анексите към него, общите
условия приложими към договора и погасителния план да усвои и върне, както и да заплати
на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита и другите разходи по кредита. В
чл. 2.1 от договора, било уговорено, че кредитодателят предоставя на кредитополучателя в
пълен размер одобрената сума на кредит, която била определена по размер в Приложение №
1 към настоящия договор, а съгласно чл. 2.2., сумата по кредита трябвало да се предостави
по банков път по посочена от кредитополучателя банкова сметка или чрез системата на „Изи
пей“ АД. Срокът на кредита бил определен в Приложение № 1 към договора , съгласно чл.
2
3.1. От приложение № 1 към договора се установява, че сумата на кредита била в размер на
1 500 лева, срокът за погасяване на кредита бил до 16.08.2022 година, броят на
погасителните вноски били 12. Същото се установява и от погасителния план, неразделна
част от договора.
От договора се установява, че в чл. 5.1 било предвидено задължение за
кредитополучателя в срок до края на следващия работен ден, считано от деня на
предоставяне на сумата по кредита, да учреди обезпечение съгласно договора и ОУ. В
клаузите на чл. 5.2 – 5.5 било посочено какъв вид да бъде обезпечението.
В клаузата на чл. 5.6. от договора, било уговорено, че в случай че кредитополучателят
не осигури и не предостави в срок обезпечението по кредита съгласно сроковете и
условията по чл. 5.1 – чл. 5.5. от договора и ОУ или действието на обезпечението бъде по
някаква причина прекратено, кредитополучателят да заплати неустойка за всеки календарен
ден, за който не е представил обезпечение. Било уговорено в същата клауза, че размерът на
неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в
Приложение № 1 към настоящия договор за кредит и погасителния план към кредита.
Неустойката се начислявала и заплащала заедно със съответната погасителна вноска и се
дължала само за периоди, в които кредитът е бил без обезпечение. В приложение № 1 към
процесния договор - чл. 10, бил посочен размерът на неустойката по чл. 5.6, а именно 4.44
лева средно на ден. В таблицата - погасителния план към договора била включена неустойка
в случай на непредставяне на обезпечение в общ размер на 1 616, 60 лева. От Приложение
№ 3 към договора – чл. 2 и чл. 3 се установява, че договорът бил сключен при следните
промоционални условия: В случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок
обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на договора за кредит и
приложимите към него ОУ или действието на обезпечението бъде по някаква причина
прекратено, кредитополучателят да не заплаща неустойка за периода, за който не е
предоставил обезпечение.
По делото е безспорно, че кредитополучателката е получила заемната сума от 1 500
лева чрез паричен превод чрез „Изи пей“. Този факт съдът приема за безспорен, тъй като не
се оспорва от ищцата в исковата молба. Същото е видно и от разписка за извършено
плащане чрез системата за електронни плащания ePay от 16.08.2021 год. (лист 168 от
делото).
На ищцата била изпратена покана за незабавно плащане, съставена на 10.06.2022 год.,
с която й е бил даден срок до 17.06.2022 год. да заплати дължими суми по процесния
договор, възлизащи общо на 2 459, 56 лева. По делото няма данни кога поканата е получена
от ищцата и какви точно задължения включва сумата от 2 459, 56 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
По първоначалния иск за обявяване на клаузата на чл. 5.6. от договора за нищожна:
Съдът намира този иск за недопустим. За ищцата липсва правен интерес от
предявяването му, поради следното: От събраните по делото доказателства, от процесния
3
договор за кредит в цялост, заедно с неоспорените от ищцата приложения към него,
съответно № 1 и № 2, се установи, че договорът е бил сключен при промоционални условия
и атакуваната клауза в чл. 5.6 е неприложима в отношенията между тях. С приложение № 2
към договора кредитодателят е уведомил кредитополучателката, че сключеният между тях
договор е при промоционални условия, изразяващи се в това, че в случай, че
кредитополучателят не осигури и не предостави в срок обезпечение по кредита, съгласно
сроковете и условията на договора за кредит, кредитополучателят не дължи на
кредитодателя неустойка за периода, за който не е предоставил обезпечение. Следователно,
съдът приема, че за ищцата М. липсва правен интерес от предявяване на иск за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 5.6 от процесния договор и предявеният от нея иск се явява
недопустим. Поради недопустимост на иска съдът следва да прекрати производството по
делото в частта за разглеждането му.
По насрещния иск:
По делото безспорно се установи, че страните са във валидно облигационно отношение
по договор за потребителски кредит. Установи се, че насрещният ищец – кредитор по
договора е изпълнил задължението си и е предал на насрещната ответницата –
кредитополучател по договора сумата от 1 500 лева, а за нея е възникнало задължението да я
върне разсрочено на 12 броя вноски в срок до 16.08.2022 год. Кредитополучателката не
доказа, че е върнала заемната сума, поради което съдът намира, че същата следва да бъде
осъдена да заплати на кредитора дължимата главница в претендирания размер от 1 449, 44
лева. Следователно насрещният иск се явява основателен изцяло и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора по първоначалния иск на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК,
ищцата следва да заплати на ответното дружество сумата от 400 лева, разноски за платено
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък (лист 18 от делото). Съдът намира
възражението на ищцата за прекомерност за неоснователно, тъй като възнаграждението е
уговорено в минимален размер съгласно действащата към датата на предявяването на иска -
12.08.2022 год. Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7,
ал. 2, т. 2 от нея.
С оглед изхода на спора по насрещния иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
възлага в тежест на ищцата – насрещен ответник направените от насрещния ищец разноски
по делото за платена държавна такса в размер на 60 лева и сумата от 400 лева за разноски за
платено адвокатско възнаграждение. Относно тази претенция съдът намира възражението
на насрещната ответница за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено по този
иск за основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото в тази част, съдът
намира възнаграждението от 600 лева за прекомерно. Съгласно действащата към датата на
подаване на насрещната искова молба – 27.10.2022г. разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер на
възнаграждението по казуса възлиза на 331, 46 лева. Предвид изложеното съдът присъжда в
4
тежест на ищцата сумата от 400 лева. Общо ищцата следва да заплати на ответника сумата
от 860 лева за разноски по делото.
Водим от изложеното и на основание чл. чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, чл.
19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал.1, пр.2 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП, чл. 9 от
ЗПК и чл. 79 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 и ал. 4 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА поради недопустимост на иска производството по делото в частта
относно предявения иск от В. Й. М. от гр. С****, ж.к. „С***“ № **, вх. *, ет.*, ап.
** против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район Лозенец, ул.“Сребърна“ № 16, ет.8, представлявано от Филип Добринов и
Светослав Ангелов за прогласяване на клаузата в чл. 5.6. от договор за потребителски
кредит № ***** от 16.08.2021 година за нищожна, поради противоречие със закона и
добрите нрави.
ОСЪЖДА В. Й. М. с ЕГН ********** от гр. С*****, ж.к. „С*****“ № **, вх. *, ет.*, ап.
** да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Лозенец, ул.“Сребърна“ № 16, ет.8, представлявано от Филип
Добринов и Светослав Ангелов сумата от 1 449, 44 (хиляда четиристотин четиридесет и
девет лева и 44 ст.), представляваща незаплатена главница по договор за потребителски
кредит № 428882, сключен на 16.08.2021 година, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 27.10.2022 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. Й. М. с ЕГН ********** от гр. С****, ж.к. „С****“ № **, вх. *, ет.*, ап.
** да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Лозенец, ул.“Сребърна“ № 16, ет.8, представлявано от Филип
Добринов и Светослав Ангелов сумата от 860 (осемстотин и шейсет) лева, за
направените от тях разноски по настоящото дело.
Решението в частта, с която е прекратено производството по делото подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Благоевград в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата му част подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - гр. Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5