№ 853
гр. Варна, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100500900 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. Ш. А., с ЕГН **********, с адрес: *****,
действащ чрез пълномощника си адв.К. К., със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Велико
Христов“ №37, ет.1, против Решение №4466/10.12.2024г. по гр.д.№13391/2022г. по описа на
Районен съд Варна, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за
обявяване за относително недействителен по отношение на жалбоподателя на увреждащият
го Договор за покупко-продажба от 22.06.2022г., вписан в Служба по вписванията гр.Варна
под Акт №17, том LII, дело 11640, вх.рег.№19829/22.06.2022г., с който Кооперация
“Приморска популярна бизнес кооперативна организация“, с ЕИК *********, със седА.ще и
адрес на управление: гр.Варна, бул.“Ген.Колев“ №72, ет.3, ап.4, е прехвърлила на А. Д. Х., с
ЕГН **********, с адрес: *****, собствените си 1/2 ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 10135.51.187.2, находяща се в *****, със застроена площ от 52 кв.м., с един
етаж, състояща се от две стаи и антре, две изби и избен коридор и 1/4 ид.ч. от поземления
имот, върху който е изградена сградата, съставляващ имот с идентификатор 10135.51.187, с
площ от 471кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори 10135.71.285,
10135.51.194, 10135.51.603, 10135.51.181, 10135.51.180 и 10135.51.186.
Във въззивна жалба се излага, че атакуваното решение е неправилно и
незакносъобразно, като се поддържа, че по безспорен начин по делото е установено
1
съществуването на вземане на ищеца от ответната кооперация за извършени подобрения в
процесния имот, като следствие от смущаване на владението му, изразяващо се в предявен
на 07.03.2018г. иск от кооперацията с правно основание чл.108 от ЗС. Поддържа се, че от
този момент ответникът е придобил качеството на длъжник по смисъла на чл.135, ал.1 от
ЗЗД, както и че към този момент следва да бъде съблюдавано дА. е нА.це увреждащо
действие от страна на длъжника спрямо кредитора-ищец. Сочи се, че според приетото по
делото Писмо изх.№0890-49 031709/01.07.2020г. в банковата сметка в на ответната
кооперация в “Уникредит Булбанк“ АД е нА.чна сумата от 461.07лв., а атакуваната сделка е
изповядана на 22.06.2022г., т.е. след възникване на вземането на ищеца. Поддържа се, че
съгласно трайната практика на ВКС, разпореждане, което уврежда интереса на кредитора да
се удовлетвори от имуществото на длъжника, по смисъла на чл.135 от ЗЗД, е това, с което
отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява
неговата пазарна цена. Без значение за нА.чието на увреждане, е дА. при разпореждането в
патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо, тъй като цялото имущество
на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите и всеки от тях решава от цената, на
кой имуществен обект да се удовлетвори. Оспорват се изводите на районният съд, че по
делото не е доказана една от предпоставките за възникване на потестативното право на
кредитора по чл.135 от ЗЗД, а именно знанието на третото лице за увреждащото действие.
Твърди се, че необсъден по делото е останал факта, че в нотариалният акт, с който е
изповядана атакуваната сделка, е декларирано невярно, че имота не е предмет на съдебни
спорове и не е обременен с тежести. Не е обсъдено и обстоятелство, че в Имотният регистър
по партидата на ответната кооперация има вписана на 29.03.2018г. искова молба по гр.д.
№3325/2018г. на РС Варна, с предмет иск по чл.108 от ЗС, който е насочен срещу
жалбоподателя, който от своя страна е предявил насрещен иск против кооперацията за
подобрения в размер на 60000лв., като на 14.01.2022г. е вписано влязлото в законна сила
решение по делото. Сочи се, че имотният регистър е публичен и всеки, включително
ответницата А. Х. е имала достъп до него, като същата е можела да провери и да установи
вписаните по партидата на кооперацията обстоятелства. С оглед изложеното и съобразно
съдебната практика, се поддържа, че вписването на исковата молба и на съдебното решение,
е породило оповестителното си действие, съответно следва да се счита, че ответницата А.
Х., е била уведомена за посочените две вписвания, преди да закупи процесният имот,
респективно че същата е знаела и за предявеният насрещен иск. Ето защо се поддържа, че
макар и по косвен начин се установява, че ответницата е знаела за увреждащият характер на
процесната прехвърлителна сделка. Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо
което се постанови друго, с което атакуваната сделка да се обяви за относително
недействителна по отношение на ищеца, ведно с присъждане на разноските за двете
инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК от Кооперация “Приморска популярна бизнес-кооперативна
организация“ е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за
неоснователност на същата. Сочи се, че с влязлото в сила решение по гр.д.№3325/2018г. на
Районен съд Варна, по отношение на Е. Ш. А. и К.П.Б. е установено, че правото на
2
собственост върху процесния имот принадлежи на ищците, един от които е Кооперация
“Приморска популярна бизнес-кооперативна организация“. Сочи се също така, че с
решението по гр.д.№7344/2022г. на РС Варна, е установена неоснователността на
насрещната претенция на жалбоподателя за подобрения в имота. Подържа се, че
разпореждането, извършено с договора за продажба от 22.06.2022г., не уврежда правата и
интересите на кредитора, защото стойността на претенциите за подобрения са на много по-
ниска стойност, в сравнение с продажната цена на имота, която ще се получи от
кооперацията и може да послужи за погасяване на дълговете й. По повод направеното
възражение от жалбоподателя за невярност на декларираните в нотариалният акт
обстоятелства от продавача, се сочи, че въпросната декларация се отнася за липсата на
висящи съдебни производства с предмет вещни права и не касае облигационни отношения
относно подобренията в имота. Поддържа се, че вписването на исковата молба и на
решението, с вещно-правен предмет, не представлява указание за трети лица за нА.чие на
висящо съдебно производство с облигационен характер. По отношение оплакването за
липсата на достатъчна нА.чност в банковата сметка на ответната кооперация, се поддържа,
че същото е неоснователно, тъй като с получаването на продажната цена, кооперацията ще
разполага с нужната сума за да погаси евентуално присъдените суми за подобрения в полза
на Е. А.. Моли за оставяне без уважение въззивната жалба и за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
По делото е постъпил и отговор на въззивна жалба и от А. Д. Х., с който се поддържа,
че доводите на жалбоподателя за възможността на купувача да се уведоми от вписването по
партидата на имота за съществуването на задължение към въззивника, са неоснователни.
Сочи се, че предмет на гр.д.№3325/2018г. на РС Варна е иск за собственост, който е уважен в
полза на кооперацията-продавач. Сочи се още, че в регистъра не е нА.це, следа за предявен
от жалбоподателя насрещен облигационен иск, нито такъв иск е коментиран в решението по
цитираното дело. На следващо място се развива тезата, че за да е нА.це правен интерес от
обявяване недействителност на сделката по отношение на ищеца, същият следва да докаже,
че както към датата на подаване на исковата молба, както и към датата на постановяване на
съдебното решение, има качеството на кредитор на ответника, който се е разпоредил с
имуществото си. Поддържа се, че се при установяване на факта, че вземането на ищеца е
удовлетворено, то последният няма да има правен интерес от унищожаване на сделката.
Сочи се, че видно е от Определение №4581/04.04.2025г. по гр.д.№7344/2022г. на РС Варна,
по което дело е допуснато обезпечение на иска на ищеца, срещу кооперацията за заплащане
на обезщетение за извършени подобрения в процесният имот, че след извършено
прихващане на основание чл.103 от ЗЗД на насрещните вземания на страните, ищецът е
останал задължен към ответната кооперация за сумата от 2385.97лв. Ето защо се поддържа,
че понастоящем Е. А. не е кредитор, а длъжник на Кооперация “ППБ-КО“. Моли за
потвърждаване на решението на районният съд и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивника, поддържа въззивната жалба, оспорва отговорите и
моли за присъждане на разноските направени пред двете инстанции.
3
Въззиваемите страни, чрез пълномощници, оспорва жалбата и поддържа отговорите
си. Молят за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен от Е. Ш. А., за
обявяване по отношение на него за относително недействителен на сключеният между
ответниците Договор за покупко-продажба от 22.06.2022г., вписан в Служба по вписванията
гр.Варна под Акт №17, том LII, дело 11640, вх.рег.№19829/22.06.2022г., с който Кооперация
“ППБ-КО“, е прехвърлила на А. Д. Х., собствените си 1/2 ид.ч. от еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 10135.51.187.2, находяща се в *****, със застроена площ от 52 кв.м.
и 1/4 ид.ч. от поземления имот, върху който е изградена сградата, съставляващ имот с
идентификатор 10135.51.187, с площ от 471кв.м.
В исковата молба се твърди, че първият ответник-Кооперация “ППБ-КО“ е длъжник
на ищеца за вземания, произтичащи от сторени от него подобрения в еднофамилна жилищна
сграда, находяща се в ***** и в дворното място, в която е изградена същата. Сочи се, че след
разделяне на предявения по гр.д.№3325/2018г. на РС Варна насрещен иск за заплащане на
подобренията, е образувано гр.д.№7344/2022г. на РС Варна. Поддържа, че на 22.06.2022г.,
имайки знанието за предявения иск за заплащане на подобрения, А.Л.Щ., П.И.Щ. и
Кооперация “ППБ-КО“, са продА. на ответницата А. Д. Х. процесният имот. Твърди се, че с
извършването на въпросната продажба, имуществото на длъжника на ищеца се намА.ло, с
което е увреден интереса на кредитора, тъй като се поставя в опасност удовлетворяването на
вземането му.
С подаденият отговор на исковата молба ответната Кооперация “ППБ-КО“ поддържа,
становище за неоснователност на иска, като сочи, че още с придобиване на имота по силата
на влязло в законна сила на 28.12.2016г. постановление за възлагане, е имала интерес да се
разпореди със същия, тъй като целта не е била придобиване на собственост, а погасяване
задълженията по предоставен паричен заем на Н.Б. и възстановяване на отпуснатата
парична сума. Твърди се, че единствено действията на ищеца, който се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост върху процесните имоти и така е осуетил въвода
във владение, и е предизвикал спор за собственост, са причина разпоредителната сделка да
бъде сключена, едва след влизане в сила на решението, с което правата на същия са
отречени. Наред с това се поддържа, че процесната сделка е възмездна, което изключва
увреждащия й характер. Поддържа се още, че претенциите на ищеца за вземанията за
подобрения, са силно завишени, тъй като част от тях не представляват подобрения, други са
незаконни, а трети са погасени по давност.
С депозирания от ответницата А. Д. Х. отговор на исковата молба, се поддържа
становище за неоснователност на иска, защото не е нА.це увреждане на ищеца, с оглед
възмездния характер на сделката. Оспорва се твърдението, че приобретателя на имота е
имала знание за вземания на ищеца от Кооперация “ППБ-КО“, доколкото в нотариалния акт,
с който е изповядана сделката, е посочено, че продавания имот не е предмет на съдебни или
извънсъдебни спорове, свободен е от каквито и да е тежести, договори за наем, ипотеки,
4
възбрани, вписани искови молби и няма никакви противопоставими права от трети лица,
както и такива, които биха довели до евикция на купувача. Моли се за отхвърляне на иска.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при нА.чието на правен интерес от обжалването, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
вА.дността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение
е вА.дно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при нА.чието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В
разглежданият случай оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на
първоинстанционния съд за нА.чието на предпоставките за уважаване на иска по чл.135 от
ЗЗД, а именно знанието на страните по сделката, в частност на приобретателя, че със
сделката ще се увреди кредитора. Така направените оспорвания не съставляват
новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат
разгледани по същество.
По делото не е нА.це спор и от ангажираните доказателства се установява, че на
22.06.2022г. Кооперация “ППБ-КО“ е прехвърлила /продала/ на А. Д. Х. собствеността върху
от 1/2 ид. част от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.51.187.2, ведно с 1/4
ид. част от поземлен имот с идентификатор 10135.51.187, за сумата от 21500 евро, като
сделката е обективирана в Нотариален акт № 101, том II, рег.№1866, дело 272 от 2022г. на
Нотариус В.П..
Установява се още, че с влязло в сила на 30.11.2021г. решение по гр.д.№3325/2018г. на
РС Варна, по иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на ищеца в настоящото
производство е прието, че А.Щ., П.Щ. и Кооперация “ППБ-КО“ са собственици на
процесния имот, като Е. А. осъден да им предаде владението. В хода на цитираното дело Е.
А. е предявил насрещни искове по чл.74, ал.2 вр. чл.72 от ЗС за осъждане на А.Щ., П.Щ. и
Кооперация “ППБ-КО“ да му заплатят сумата от 60000лв. за извършени подобрения в имота.
Производството по насрещния иск е разделено, като в последствие е разгледано в границите
на гр.д.№7344/2022г. на Районен съд Варна, което е приключило с Решение №1254 от
13.04.2023г., поправено с Решение №1625 от 15.05.2023г. В резултат от посочените решения
и проведен въззивен инстанционен контрол, с влязло в законна сила на 13.04.2024г. Решение
№190 от 26.02.2024г. по в.гр.д.№1502/2023г. на Окръжен съд Варна, исковете на Е. Ш. А.
5
срещу Кооперация “ППБ-КО“, са уважени до общият размер от 2483.62лв., представляващи
половината от сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на направени
подобрения.
Видно е от представените заверени преписи от изп.д.№20208950400299 по описа на
ЧСИ Людмил Станев, че същото е образувано на основание обезпечителна заповед,
издадена по гр.д.№1535/2018г. на ОС Варна, за обезпечаване на исковете на Е. А. срещу
А.Щ., П.Щ. и Кооперация “ППБ-КО“ с правно основание чл.74, ал.2 от ЗС за присъждане на
стойността на извършените подобрения в жилищната сграда и дворното място, находящи се
в *****, чрез налагане на запор върху банкова сметка на кооперативната организация в
“УниКредит Булбанк“ АД.
От представените преписи от изпълнителни листи, издадени по ч.гр.д.№20887/2010г.
и гр.д.№20963/2010г., двете по описа на Районен съд Варна, е видно, че Н.Л.Б., П.А.Б.,
Д.П.Б. и К.П.Б. са осъдени да заплатят солидарно на Кооперация “ППБ-КО“ сумата от
3834.25 евро по първото дело и сумата от 3055.59 евро по второто. Видно е от представения
препис от Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.07.2016г. на ЧСИ Н.Д. по
изп.д.№ 54/2012г., че съответните 1/2 и 1/4 идеални части от процесните имоти са възложени
на Кооперация “ППБ-КО“ за погасяване на вземанията от гореописаните длъжници.
Представени са два броя Протоколи за въвод във владение от 10.05.2017г. и
18.10.2018г., от които е видно, че въвод всъщност не е осъществен поради заявени от Е. А.
собствени права върху имотите. Представени са и 2 бр. удостоверения, издадени по изп.дело
№302/2021г. и изп.дело №52/2022г. по описа на от ЧСИ Захари Димитров, според които
взискателя изпълнителните дела Кооперация “ППБ-КО“ претендира събиране на вземане от
Е. А. по изпълнителни листи, издадени въз основа на решенията по гр.д.№3325/2018г. на РС
Варна и гр.д.№458/2020г. на ОС Варна, в общ размер от 2635.45лв. за такси и разноски.
Въз основа на горното, въззивният съд намира следното:
Според разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно,
лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. А.нея втора
на цитираната правна норма визира презумпцията, че ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника, знанието се предполага до доказване на противното.
С оглед горното за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД, който е предмет на настоящия
казус, е необходимо да се установи кумулативното нА.чие на следните предпоставки: ищеца
да има качеството на кредитор на ответника; атакуваната сделка да има увреждащ кредитора
ефект, т.е. да води до намаляване на имуществото на длъжника или да затруднява
удовлетворяването на вземането на ищеца; както и ответника и третото лице-приобретател
да са знаели, че увреждат кредитора, тъй като сделката е възмездна. Като в случая знанието
за увреждането не се презумира доколкото ответника и третото лице са близки роднини или
между тях има фактическа близост, пр. свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ.
6
В разглежданият казус към момента на предявяване на иска, ищецът се легитимира
като кредитор на ответника Кооперация “ППБ-КО“ по силата на съдебни актове, с които са
уважени претенции за подобрения в процесния имот. Тук е мястото да се посочи, че
вземането е за дълг, който е възникнал в период предшестващ датата на сключване на
атакуваната сделката, поради което правилото на чл.135, ал.3 от ЗЗД не е приложимо, т.е. не
необходимо доказване на факта, че длъжника и третото лице са действА. с намерение
/умисъл/ да увредят кредитора.
Разпоредбата на чл.133 от ЗЗД, предвижда че цялото имущество на длъжника служи
за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от
него, ако няма законни основания за предпочитане. В резултат от това, всякога когато
длъжникът се лишава от свое имущество или го намалява, същия намалява възможностите
за удовлетворение на кредитора, който по своя преценка може да насочи изпълнение на
вземането си срещу кое да е имущество на длъжника.
С процесната сделка длъжника е отчуждил недвижим имот, с което е създал
предпоставки за увреда на ищеца, като е осуетил възможността последния да се удовлетвори
предпочитателно за вземането си, чрез насочване на принудително изпълнение върху
въпросният имот.
Не се установява обаче нА.чието на втората от предвидените в чл.135, ал.1 от ЗЗД
предпоставки, а именно знанието на приобретателя за увреждащия характер на сделката.
Както вече се посочи, в случая не е приложима презумпцията предвидена в чл.135, ал.2 от
ЗЗД, поради което в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване нА.чието на знание за увреждане. Ищеца не е провел такова доказване, като
развитите от него доводи, че знанието на ответницата А. Д. Х. е факт, с оглед вписванията в
имотния регистър, не могат да бъдат споделени. Това е така защото възможността за
узнаване и знанието, в случая не са тъждествени понятия, още повече че процесните
вписвания в имотния регистър касаят нА.чието на спор за собственост върху процесния
имот, който спор е бил приключил към датата на изповядване на атакуваната сделка. Наред с
това дори да се приеме, че вписванията на искова молба и на решението по гр.д.
№3325/2018г. на РС Варна, съставляват източник на информация за ответницата по смисъла
на чл.135, ал.1 от ЗЗД, то същите не съдържат никакви данни за нА.чието на вземане на
ищеца към Кооперация “ППБ-КО“.
С оглед горното се налага извода, че факта на знание на ответницата за увреждащия
характер на атакуваната сделка, е недоказан, поради което иска за прогласяване на
относителна недействителност на атакуваната сделка, се явява неоснователен.
Допълнителен аргумент за неоснователност на претенцията, се явява обстоятелство,
че по делото са нА.це многобройни неоспорени от ищеца косвени данни, че вземането му по
отношение на Кооперация “ППБ-КО“ е погасено, чрез прихващане. Ето защо и тъй като
посоченото обстоятелство подлежи на съобразяване в хипотезата на чл.235, ал.3 от ГПК,
претенцията се явява неоснователна и на това основание.
7
В заключение въззивният състав на съда приема, че в случая по отношение на
атакуваната сделка не се установи нА.чието на всички предпоставки визирани в чл.135 от
ЗЗД, поради което предявеният иск подлежи на отхвърляне. В резултат, от което
постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно, и като
такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемите,
следва да се присъдят деловодни разноски съобразно доказателствата за направени такива.
Доказания размер на заплатено адвокатско възнаграждение от А. Д. Х. е 900лв., като по
отношение на него няма възражение за прекомерност, съответно хонорара следва да се
присъди изцяло. Ответната Кооперация “ППБ-КО“ претендира платен хонорар в размер на
2000лв., който с оглед правната и фактическа сложност на въззивното производство и
препоръчителните размери по Наредба №1/09.07.2009г. се явява прекомерен. В тази връзка
следва да се има предвид, че претендираният от страната хонорар за първоинстанционното
производство, което е значително по сложно от фактическа страна, също е в размер на
2000лв. Ето защо и предвид направеното от ищцовата страна възражение по чл.78, ал.5 от
ГПК, възнаграждението в полза на ответната кооперация, следва да се редуцира до размера
от 1000лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4466/10.12.2024г. постановено по гр.д.№13391/2022г.
по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Е. Ш. А., с ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на Кооперация
“Приморска популярна бизнес кооперативна организация“, с ЕИК *********, със
седА.ще и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Ген.Колев“ №72, ет.3, ап.4, сумата от
1000лв., представляваща деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Е. Ш. А., с ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на А. Д. Х., с
ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 900лв., представляваща деловодни разноски за
заплатен адвокатски хонорар за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8