МОТИВИ към Присъда № 69 по НОХД № 2298
по описа за 2017г. на Районен съд Велико
Търново.
Великотърновска районна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу И.И.Н., с ЕГН:
**********, роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин,
български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, неосъждан, за това, че на 17.03.2017г., в с. П, общ. П.Т, на ул. *****, чрез нанасяне на
удари с юмрук в областта на устата,
умишлено причинил на Б.Р.К. *** средна телесна повреда, изразяваща се в
избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето поради
счупване до основата на коронката на втори горен десен централен резец -
престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Производството
по делото е загледано по реда на чл. 269, ал.3, т. 3 от НПК, при отсъствието на
подсъдимия.
В съдебно заседание представителят
на ВТРП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, като счита, че същото
е доказано по безспорен и категоричен начин и моли същият да бъде признат за
виновен. Излага подробни съображения в подкрепа на направеното искане. Предлага
за извършеното престъпление, с оглед на обществената опасност на деянието,
дееца, вида и характера на нанесените телесни повреди да му бъде наложено
наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде
отложено за срок от три години, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.
Упълномощеният от подсъдимия
защитник (адв. М. Н.) твърди, че повдигнатото обвинение не е доказано по
безспорен и категоричен начин, както по отношение на авторството на деянието,
така и по отношение на вида и характера на причинените на пострадалия телесни
увреди. Излага твърдения, според които твърдяното за извършено престъпление
следва да се разглежда за осъществено от подсъдимия в условията на
"афектно състояние". Такова, според защитника, е било налице, тъй
като пострадалия, с действията си, отправяните упреци и обиди към подсъдимия е
предизвикал силно раздразнение у И.Н.. Излага подробни съображения в тази
насока. Моли подсъдимият да бъде признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК, да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
И.И.Н. *** Т. Същият не е
осъждан за престъпления от общ характер. С влязло в сила (11.08.10г.) Решение по НАХД № 231/2010г.
на РС - П, за извършено на 23/23.05.2008г. престъпление по чл. 133, вр. с чл.
129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. с чл. 129, ал.1 от НК, по реда на чл. 375 от НПК
вр. с чл. 78 а от подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност като
му е било наложена административно наказание - глоба в размер от 500 лв. По
делото не са събрани доказателства за изпълнението на това наказание.
И.Н. не работи по
трудово правоотношение. Издържа се
от социални помощи и
намиране на не постоянна, временна работа. Има едно дете от съвместното съжителство със св. Г. М.
Свидетелят Б.Р.К. (пострадал), в началото на месец
март, живеел в с. А, общ. Л,
обл. П. Той се
познавал с подсъдимия, с когото били в роднински отношения, доколкото Н. бил брат на С - жената, от която брата на Б. - К
Р. С, имал деца. Двамата
не били в близки отношения и
от около 10 години не разговаряли помежду си. Това охладняване на отношенията
им се дължало на това, че свидетелят К. упреквал, роднините си, като дори
обвинявал и подсъдимия, че бил изнасилил пламенничката им "К", което
от своя страна способствало, макар и по косвен начин нейната смърт, настъпила в
резултата на извършено от нея, през 2009г. самоубийство.
Независимо
от тези предходни обстоятелства, двамата не били скарани, като в началото на
месец март 2017г. К. се свързал с подсъдимия и го помолил да му намери работа,
тъй като искал да се премести от населеното място, в което живеел. На
03.03.17г., подсъдимият, заедно със св. Г.
М и А Л, с неговия лек автомобил, отишли до гр. Плевен откъдето, довели в село П
св. Б.К.. Той започнал работа, като общ работник, в
кравефермата на А П Л, като му помагал в
отглеждането на кравите му. Същата се намирала в покрайнините на селото в бивш "стопански
двор". К. нощувал в
кравефермата на Л, където било изградено жилищно помещение. Вечер, след
работа, се събирал с А Л и сина му, в
къщата на
последните, която се намирала в
селото. В близост до къщата на Л живеел със
семейството си И.И.Н.. Подсъдимият също от време на време ходел да помага в
отглеждането на кравите на Л, като се включвал и в организираните от последния почерпки. При това,
често се виждал и със св. К..
На 16.03.2016г., вечерта, Б.К. и И.Н. били заедно на една такава "почерпка". Освен тях в къщата на Л бил собственика и и неговия син. При това те
разговаряли и употребявали алкохол (вино и ракия). Преди полунощ Линов и сина му се оттеглили, и ги
оставили на масата. Двамата продължили да пият и да си говорят. След
полунощ при тях отишла св. М. Тя ги видяла, че седят само двамата, като си
говорели и пиели алкохол. При това възприела, че бил пияни, но нямало проблеми
между тях, поради което си тръгнала, за да подготвела места, където двамата да
легнат да спят, тъй като подсъдимият и бил казал, че К. щял да останел да спи у
тях.
Около 03:30 часа, на 17.03.2017г. двамата отворили "стари" теми за отминали събития, свързани
със тяхната племеница К. И.
МОТИВИ към Присъда № 69 по НОХД № 2298/2017г. на РС-
В.Търново, лист 2.
Н. казал на Б.К., че парите „говорели", а Б.К. му
отговорил, че нищо, че му били взели парите, пак можело да го осъдят. При това му заявил, че имал
много познати в затвора и щял да си плати. След този отговор И.Н. се ядосал, хванал го за ръцете
и започнал да го дърпа. Н. се заканил на К., че щял да му махне главата и ще
влезел в затвора за това, но не го било страх. Както държал ръцете на К., Н. го
издърпал и го извел през дървената врата на двора на Л, откъдето излезли на
улицата. Тези му действия бил съпроводени
с викове и отправяне на обидни думи и заплахи срещу К.. Излизайки пред дървената
врата на помещението И.Н. ударил Б.К. с юмрук в стомаха,
а след това в гърдите, след което започнал да го удря с юмруци по цялото тяло
от ударите К. се свлякъл на земята. Докато бил на земята Н. продължил да го
удря с юмруци по главата, в лицето и по тялото. К. се зашеметил, но след като
се посвестил, се изправил и тогава Н. го ударил силно с юмрук в челюстта, в областта на втори горен десен централен резец. В резултат на удара този зъб се
отчупил и изхвърчал от устата
му. От болката от избития зъб на К. му прималяло и отново се свлякъл на земята, като при това повлякъл със себе
си и подсъдимия. През това време при тях дошла свидетелката М, която била
привлечена от чуващите се викове и шум. Тя възприела боричкането на двамата,
както и нанесените от подсъдимия удари с ръце по пострадалия К.. Свидетелката
се развикала, двамата, да преустановят действията си, след което ги разблъскала
и по този начин ги разтървала. Тогава св. К. възприел, че му няма зъба.
Подсъдимият също възприел противоправността на извършените от него
действия и започнал да му се
извинява При това му
казал, че това нямало да се
случи така, ако К. не го бил ядосал. Тримата тръгнали към дома на Н., като той взел якето на К., в който били и двата му телефона. На чешмата пред къщата К. си
измил лицето, по което имало кръв. В къщата, двамата, пияни според свидетелкта
мъже, отново започнали да подемват тема - за случилото се малко преди това, но
свидетелката М ги скастрила да вървят да си лягат, а на другия ден и "на
трезв акъл" да си обсъждат случилото се. Непосредствено след това легнали да спят. На сутринта (около 08,00ч.) Н. отишъл да работи, тъй като му се обадили
да нахрани животните. Около този момент се събудила и св. М, а малко по - късно станал и св. К.. М
и К. останали в дома, като по време на пиене на кафе двамата се разговорили за
случилото се през нощта. При това св. М видяла, че му го няма единия зъб ("горен
преден"). След това свидетелкта отишла да си напазарува необходими и неща
от близък магазин. При това св. К.
си взел якето с телефоните и отишъл на центъра на с. П, където се обадил се на ЕЕН. 112 и разказал какво му
се е случило. От ЕЕН 112 свързали К. с оперативния дежурен в ОДЧ при РУ П.Т. На
място бил изпратен инспектор М.Н.Б., който установил Б.К.. К. разказал на инсп.
Б. какво се било случило. Свидетелят видял, че К.
имал наранявания по лицето, счупен горен преден зъб и по дрехите му имало следи
от засъхнала кръв. На циментена площадка пред дома на А Л св. Б. видял следи от засъхнала кръв и докладвал на
оперативния дежурен в ОДЧ при РУ П.Т, който му разпоредил да остане на място и
да запази местопроизшествието до пристигането на ДОГ. ри отпочнатите следствени
действия бил извършен оглед на
местопроизшествие, при който на циментирана площадка, находяща се в с. П, ул. Тридесет *****било намерено
петно с червеникаво-кафяв цвят с размери 7/4 см. с неправилна форма и капки със
същия цвят с неправилна форма до източния ръб на площадката.
От заключението на изготвената комплексна медицинска и стоматологична
експертиза,
неоспорена от страните и приета като доказателство, което съдът възприе като
обективно и безпристрастно, се установява че, в резултат на възникнал инцидент между св. Б.Р.К. и И.И.Н., К. бил получил множество травматични
увреждания по меките тъкани на главата и лицето, и травматично избиване/счупване до основата на
коронката на втори горен десен централен резец. Тези увреждания, според вещите лица били причинени
от и при действието на твърди тъпи предмети с ограничена площ и заоблени
ръбове, каквито можели да бъдат и са човешкия юмрук, лакет, коляно, ритане с крак. Травматичното избиване /счупване до основата на коронката на втори горен
десен централен резец довело до трайно затрудняване на дъвченето във фазата на
отхапването и говоренето при образуването и изговарянето на някои звуци и думи. Експертите заключават, че останалите описани травматични наранявания на меките тъкани по тялото и крайниците на пострадалия
К., били довели до промяна в клиничното му
здраве, проявено като временно разстройство на здравето, неопасно за живота му,
съпроводено с болка и страдание по време на възстановително - оздравителния процес за срок от около 20
дни.
Разпитани в съдебно заседание по
реда на чл. 282, ал. 2 от НПК, д-р Г. и д-р. И. поддържат депозираното заключение.
При това в хода на съдебното
следствие вещото лице д-р Г. сочи, че при установените по делото фатически
данни и при констатираните морфологически белези на установените наранявания се
изключва като механизъм на получаване на травматичните увреди същите да са
получени при падане с последващо съприкосновение с терена и налични по него
предмети. Според експерта травматично
избиване/счупване до основата на коронката на втори горен десен централен резец е получено от единствен удар с
ръка, свита в юмрук, като нанесения удар е засегнал само и единствено този зъб.
При това вещото лице заявява, че наличие на промени в зъбите, дължащи се на тяхно
заболяване би предпоставилио необходимост от по - нисък със сила удар,
МОТИВИ към Присъда № 69 по НОХД № 2298/2017г. на РС-
В.Търново, лист 3.
който би имал по - големи увреди.
Излага подробни съобръжения в подкрепа на наведените доводи подкрепящи депозираното
заключение.
В производството пред ВТРС вещото
лице д-р И. изцяло е подкрепил дпозираното заключение, както и направеното в
хода на съдебното заседание уточнение от д-р Г. относно механизъма на
получаване на процесните увреди. При това вещото лице сочи на възможен
механизъм на получаване на процесното счупване на преден зъб, а именно при
падане и съприкосновение с терена, но съпътстващите допълнителни увреди от
вътрешната страна на мекте тъкани на вътрешната повърхност, на горна и долна
устна, изключват този механизъм. Излага подробни съображения в подкрепа на
направеното заключение.
Изложените факти се установяват от
показанията на разпитаните свидетели (К., М и Б.), от извършените освидетелствания на подсъдимия И.И.Н. и пострадалия Б.Р.К., от протокол за оглед на
местопроизшествие, за оглед на ВД на изисканите записи от ЕЕН 112, от извършената
очна ставка, от назначената комплексна медицинска и стоматологична експертиза,
както и от приложените писмени доказателствени средства
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът прие за безспорно доказано,
че подсъдимият И.И.Н., с деянието си, е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129, ал. 2, пр. 3,
алт. 2, вр. ал. 1 от НК,
От обективна страна, на 17.03.2017г.,
в с. П, И.Н. нанесъл удари в областта на лицето на
пострадалия св. Б.Р.К.. В резултат на тях му били причинени
множество телесни увреждания, сред които и счупване до
основата на коронката на втори горен десен централен резец. Причинената повреда на описания зъб представлява средна, по см. на чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2 от НК (избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето
или говореното), тъй като независимо, че се касае за един
зъб, с неговото избиване се затруднява дъвченето във фазата на отхапването и
изговарянето на някои звуци и думи. (П. № 3 от 79г. на пленума на ВС).
При това и с оглед на възприето,
не оспорено от страните заключение на съдебно - медицинска експертиза,
останалите травми на К. са довели
до промяна в клиничното му здраве, проявено като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота му, съпроводено с болка и страдание по време на
възстановително -оздравителния процес за срок от около 20 дни, като същите следва да се
характеризират като леки телесни повреди по чл, 130, ад. 1 от НК, и които се
поглъщат от настъпилия по-тежкия престъпен резултат.
От обективна страна безспорно от
свидетелските показания на пострадалия и на разпитаните по делото свидетели (К.,
М и Б.), могат да обосноват единствен и
безспорен извод, че подсъдимия е автор на деянието. Няма процесуална пречка,
установяването на деянието да се извършва и с косвени доказателства, стига те
да са безпротиворечиви и в своята съвкупност да водят до единствено възможен
извод. Обстоятелствата изложени от свидетелите, подкрепени от заключенията на
експертизите по делото по отношение на вида и характера на телесните увреди,
техния механизъм на причиняване и морфология, и от останалите приобщени по
делото писмени доказателства, несъмнено съставляват верига от косвени доказателства,
водещи именно до единствено възможният извод тук – че автор на деянието е
подсъдимия. Същият осъществил изпълнителното деяние на престъпление по чл.129,
ал. 2, пр. 3, алт. 2, вр. с ал.1 от НК като е въздействал върху организма на
пострадалия така, че е предизвикал увреждане на здравето му, причинявайки му
средна телесна повреда.
Доколкото посегателствата против
здравето са типични резултатни увреждащи престъпления, е настъпил престъпният
резултат. Налице е и причинна връзка, между извършеното от подсъдимия деяние,
свързано с нанасяне на удар в лицето, в областта на предна зъбна редица,
следствие от който е настъпил отрицателен резултат, свързан с причинената
средна телесна повреда.
По делото липсват каквито и да
било доказателства, а и не се претендира от страна на подсъдимия и защитника
му, че Н. е извършил деянието в условията на неизбежна отбрана по смисъла на
чл.12, ал.1 от НК и като такова да не е обещественоопасно.
Липсват и други данни същото да е
извършено при наличие на обстоятелства изключващи наказателната му отговорност.
Н. е извършил деянието в състояние на обикновено алкохолно опиване.
Психическото му състояние към момента на деянието се е характеризирало с
понижен самоконтрол вследствие на употребен алкохол, но въпреки това той е
могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи,
както и да дава достоверни обяснения за тях.
Настоящият състав приема, че не са налице и условията за преквалифициране
на осъщественото от подсъдимия деяние в по-леко
наказуемо престъпление – такова по чл. 132, ал.1, т.2 от НК, предпоставено от това подсъдимия да е
причинил средната телесна повреда на К. в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие или
друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да
настъпят тежки последици за дееца или негови ближни/, каквото алтернативно
искане е направил защитника на подсъдимия в хода на съдебните прения. В
наказателноправната теория и съдебната практика се приема,
че състоянието на силно раздразнение /което е по-широко от понятието на
психиатрията "физиологичния афект", но задължително включва
последното в съдържанието си/ представлява такова състояние на дееца, при което
емоциите завладяват съзнанието му до такава степен, че ограничават волевата му
способност да ръководи постъпките си. Нещо
МОТИВИ към Присъда № 69 по НОХД № 2298/2017г. на РС-
В.Търново, лист 4.
повече, особеното състояние /силното раздразнение/, в
което се намира деецът при вземане на решението за извършване на
посегателството и последващото му осъществяване, само по себе си не е
достатъчно, за да се приложи привилегирования състав на чл. 132, ал.1 от НК, а
за целта е необходимо това състояние да е предизвикано от пострадалия, със
средствата и по начините, описани в закона - насилие, тежка обида, клевета или
с друго противозаконно действие, от което да са настъпили или е било възможно
да настъпят тежки последици за дееца или негови ближни. За такова състояние на
подсъдимия не са събрани каквито и да било доказателства
по делото.
Приемайки, съобразно изложените от пострадалия данни, според които К. е
отправил упреци срещу подсъдимия относно случилото се с племенницата им К, в
това число и отправените от него закани, които действия да представляват
противозаконно действие, то от същото нито са настъпили, нито биха могли да
настъпят каквито и да било тежки последици за подсъдимия.
В хода на съдебното следстви не
се доказаха извършени и от пострадалия противозаконни действия, които да са
насочени и към личносттта на ближен човек на подсъдимия. В конкретния случай
спрямо св. М. Съдът не кредитира показанията на свидетелката, дадени в хода на
съдебното следствие, според които св. К. е ударил М с юмрук в лицето. В тази
насока показанията на свидетелкатата противоречат на дадените от нея, в хода на
досъдебното производство такива, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал.
1, т .1 и т. 2 пр. 2 от НК, в протокол от разпит на свидетелката от 17.03.17г.,.
В тях свидетелката заявява, че не е присъствала на възникналото сбиване, а е
възприела пострадалия и подсъдимия, едва, при пристигането им в дома и. В този
момент свидетелката не сочи на наведеното твърдение за нанасянето и на удар от
страна на пострадалия. Такива данни се изнасят при допълнителен разпит на
свидетелкта от 01.09. 17г., както и в хода на съдебното следствие по делото. В
тази част показанията на свидетелката съдът приема, като недостоверни и целящи
създаване на защитна версия по отношение на подсъдимия, с цел избягване
реализирането на наказателна отговорност за извършеното престъпление, от което
съвидетелката има пряка и непосредствена полза.
От друга страна тези показания
влизат и в противоречие с данните изложени от свидетеля К., в които също не се
сочат такива обстоятелства. Навеждат доводи, според които свидетелката е отишла
при двамата мъже - на по - късен етап на възникналата свада, в момент,
последващ, причиняване на процедсната увреда на К., като с поведението си
единствено е допринесла за прекратяване на възникналия конхфликт.
При това дори и да се приеме,
наличието на такъв удар в лицето на свидетелката, то същият е неволен, а не
целенасочен акт, насочен срещу личността и, което не може да се разглежда като
провокиращо поведение на пострадалия. Настъпването на тежки последици за дееца или негови ближни, или
възможността за настъпването на такива от поведението на пострадалия, е
обективен факт, който не зависи от изградените представи за това в съзнанието
на дееца.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им, нанасяйки удари в
областта на лицето на пострадалия със сила, довела до избиване на втори горен
десен централен резец. Насочеността на ударите по лицето на пострадалия и
тяхната интензивност свидетелстват да е искал настъпване на резултата, в
каквато насока е последователната практика на ВС и ВКС.
Съдът не възприема наличие на
основания, според които деянието да е извършено по непредпазливост. Такива
данни не се съдържат в събраните по делото доказателства.
Причините за извършване на
деянието съдът приема, че се коренят в незачитане на установения в страната
правов ред и неприкосновеността на личността и нисък праг на раздразнение и
волеви задръжки.
Обществената опасност на
причинената средна телесна повреда съдът прецени като сравнително висока,
доколкото са засегнати обществени отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, като
при това бе съобразено на личието и но множество съпътстващи увреждания имащи
характер на леки телестни повреди.
Обществената опасност на
подсъдимия съдът прецени като сравнително ниска, изхождайки от факта, че същият
е неосъждан. Посоченото обстоятелство съдът цени и като смекчаващо вината
обстоятелство за подсъдимия.
За отегчаващи вината
обстоятелства, съдът възприема, сравнително тежката степен на засягане на
здравето на пострадалия и наличието на данни за други такива проявления,
свързани с извършване на противоправни действия, насочени срещу здравено на
други лица (НАХД № 231/2010г. на РС - Павликени).
Гореизложеното мотивира
съда да наложи на подсъдимия И.Г.Н. наказание, което да бъде над предвидения в
закона минимален размер, но и под средния такъв, а именно шест месеца лишаване
от свобода.
Като отчете, че
наложеното на подсъдимия наказание е лишаване от свобода за срок от шест месеца
лишаване от свобода, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправяне на подсъдимия не е нужно ефективно изтърпяване на
наложеното наказание, съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи
изпълнението на наложеното на И.Н. наказание за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
МОТИВИ към Присъда № 69 по НОХД № 2298/2017г. на РС-
В.Търново, лист 5.
Съдът счита, че така
наложеното по вид и размер наказание ще изиграе своята роля за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и ще окаже предупредително въздействие върху
останалите членове на обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът
осъди И.Г.Н., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. В. Търново,
направените по делото разноски в размер на 331,60 лв. (триста тридесет и един лева и 60 ст.),
както и 5,00 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………