Определение по дело №190/2015 на Окръжен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                №   

 

Варненският окръжен съд, търговско отделение в закрито заседание на шести юли през двехиляди и петнадесета  година в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАРИНА МАРКОВА

                                        

като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 190 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава 32 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД от ЕТ „Боян Димитров Димов от с.Оброчище, община Добрич срещу С.М. *** и „Булгар Арт Мастер“ ЕООД със седалище гр.Варна, с който да бъдат обявени за недействителни по отношение на него договори за покупко – продажба на недвижими имоти, сключени по нотариален акт № 47, том 4, рег.№ 12847, дело № 202 от 21.12.2012г., по силата който С.М.М. е продал на „Булгар Арт Мастер“ ЕООД следните недвижими имоти: ½ ид.ч. от нива, находяща се в землището на с.Звездица и жилищна сграда в гр.Варна, кв.Виница, ул.“Добри Христов“ 34.

В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на ответника М., в качеството му на ЕТ „Електроника – С.М.“. Сочи че вземането му в размер на 5 000лв., представлява незаплатено възнаграждение по договор за ремонт на асансьорни уредби, за което е издадена фактура № 1066 от 14.12.2006г. Излага, че за вземането, ведно със законна лихва е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1249 от 31.01.2011г. по ч.гр.дело № 1460/11г., по описа на ВРС, ХХХV състав. Сочи че след подадено от ответника М. възражение от него е предявен установителен иск, приключил с влязло в сила решение, с което е прието за установено в отношенията между страните съществуването на неговото вземане по издадената заповед за изпълнение. Сочи че за събиране на вземането си е образувал изпълнително дело № 2013110412188.

Излага в исковата молба че на 13.11.2012г. ответникът е регистрирал „Булгар Арт Мастер“ ЕООД, в което той е едноличен собственик на капитала. Твърди, че на 21.12.2012г. между ответниците е сключен договор за покупко – продажба на недвижими имоти, сключен по нотариален акт № 47, том 4, рег.№ 12847, дело № 202 от 21.12.2012г., по силата който С.М.М. е продал на „Булгар Арт Мастер“ ЕООД недвижими имоти: ½ ид.ч. от нива, находяща се в землището на с.Звездица и жилищна сграда в гр.Варна, кв.Виница, ул.“Добри Христов“ 34.  Твърди че с тези правни действия ответникът М. намалява своето имущество, което уврежда интересите му и поставя в невъзможност удовлетворяването на вземанията му. Твърди знание на длъжника и третото лице, с което е договарял, че сделката го уврежда, като се позовава на обстоятелството че длъжникът му е и представляващ и едноличен собственик на капитала на дружеството - третото лице.

В срока за отговор по чл.367 от ГПК ответникът С.М. *** е депозирал писмен отговор,    в който оспорва предявения срещу него иск като неоснователен.

На основание чл.70 ал.1 от ГПК повдига спор за цената на иска, посочена от ищеца, като твърди че същата е неправилно определена.

Оспорва качеството на кредитор на ищеца, като твърди че той няма неплатени задължения към него. Твърди че е заплатил напълно задълженията си по образуваното срещу него изпълнително дело и същото е прекратено.

Оспорва твърденията в исковата молба че сключената между ответниците сделка уврежда ищеца, както и че третото лице – купувач е знаело за увреждането. Твърди че сделката е сключена много преди образуването на изпълнителното производство срещу него. Твърди че към момента на сключване на сделката е разполагал с друго имущество, което е могло да послужи за удовлетворяване на вземането. Сочи че правото на собственост върху прехвърлената жилищна сграда е обременено със запазено право на ползване върху имотите от трети лица, което би осуетило продажба на имота.

Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск.

В срока за отговор по чл.367 от ГПК ответникът „Булгар Арт Мастер“ ЕООД със седалище гр.Варна е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения срещу него иск, като твърди че не са налице предпоставките по чл.135 от ЗЗД за уважаването му.

Оспорва качеството на кредитор на ищеца, като твърди че ответникът М. няма неплатени задължения към него.

Оспорва твърденията в исковата молба че сключената между ответниците сделка уврежда ищеца, както и че той като третото лице – купувач по възмездна сделка да е знаело за увреждането.

Позовава се на обстоятелството, че сделката е сключена преди постановеното решение от ВРС, поради което и на основание чл.135 ал.3 от ЗЗД сделката следва да е била предназначена да увреди кредитора, какъвто умисъл не е налице. Твърди че дружеството е добросъвестен преобретател на недвижимите имоти.

Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск.

В срока по чл.372 от ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова молба, в която се признава че на 27.04.2014г. ответникът М. му е заплатил дължимите по образуваното изпълнително производство суми. Сочи че осъщественото плащане е извършени непосредствено преди изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл.135 от ЗЗД.

Отговоря на направените от ответниците оспорвания на иска досежно увреждащото действие и знанието на третото лице за увреждането, наличието на друго имущество на длъжника. Твърди че ответникът М. е узнал преди получаване на препис от исковата молба за образуваното срещу него изпълнително производство това.

От ответника С.М.М. в срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор.

От ответника „Булгар Арт Мастер“ ЕООД в срока по чл.373 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор.

На основание чл.374 от ГПК съдът констатира редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена.

По повдигнатия от ответника М. спор относно цената на предявения иск съдът намира следното:

Предявен е иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване на недействителен по отношение на ищеца на договор за покупко-продажба на два недвижими имота, сключен по нотариален акт от 21.12.2012г. между ответниците.

Касае се за иск чиято цена следва да бъде определена по реда на чл.69 ал.1 т.4 във връзка с т.2 от ГПК, а именно по данъчната оценка на имотите, предмет на договора за покупко-продажба.

Предвид на обстоятелството че се касае за договор за продажба на два имота, обективирани в един нотариален акт, съдът намира че са налице и два отделни иска за нивата и за жилищната сграда. Цената на иска в частта за нивата е в размер на 21.40лв., а за жилищната сграда 59 901.90лв. Поради което и съдът намира, че цената на иска, посочена от ищеца в молба от 20.03.2015г. не е грешно определена.

Съдът, след извършената двойна размяна на книжа между страните и предвид изразените от тях становища и представени доказателства и основание чл.235 ал.3 от ГПК, намира предявеният иск за недопустим поради липса на правен интерес у ищеца от воденето му, по следните съображения:

Искът по чл.135 от ЗЗД е предоставен на кредитора като средство за защита срещу длъжника от извършвани от последния действия, които увреждат кредитора, от действия с които длъжникът съзнателно намалява имуществото си, служещо за общо обезпечение на кредиторите.

Предпоставка за уважаване на иска е ищецът да е кредитор на ответника.

Условие за редовност на исковата молба е ищецът да твърди съществуване на вземане, което произтича от твърдяни в исковата молба факти. За действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Въведеното в исковата молба твърдение от ищеца, че е кредитор на ответника, представлява предпоставка за упражняване на правото на отмяна по чл.135 от ЗЗД.

В настоящия случай в допълнителната искова молба ищецът признава изложеното от ответника М. в отговора на исковата молба плащане на цялото задължение по образуваното изпълнително производство № 2013110412188. Представено е по делото и удостоверение че изпълнителното производство е прекратено поради плащане на дълга на 27.04.2015г. Не е спорно че плащането е извършено след получаване на препис от исковата молба по настоящето дело от ответника.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че след подаване на допълнителната исковата молба вече няма твърдения от ищеца за съществуване на негово вземане от ответника, с оглед признатото от ищеца погасяване на дълга след завеждане на настоящия правен спор. Поради което и съдът намира, че у ищеца липсва интерес от воденето на делото, доколкото при евентуално уважаване на иска решението по него няма да може да бъде използвано от ищеца за удовлетворяване на вземане по реда на изпълнителното производство. Поради което и водене на иск за отмяна на действия при липса на твърдения за качество на кредитор съдът намира за самоцелно и лишено от правен интерес. Към момента на предявяване на иска с оглед твърденията в исковата молба интерес е бил налице и искът е бил допустим. Но към момента на постановяване на определението по чл.374 от ГПК съдът намира, че ищецът не поддържа твърдения за качество на кредитор, поради което и няма интерес от продължаване на производството по делото.

Интересът не може да бъде обусловен от установяване на основателност на иска към датата на завеждане на исковата молба с оглед отговорността за разноски. Разноските следва да бъдат определени съобразно правилата на чл.78 от ГПК.

По искането за присъждане на разноски:

Съдът намира че в полза на ответниците следва да бъдат присъдени направените от тях по делото разноски на основание чл.78 ал.4 от ГПК с оглед прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

В полза на ответника М. следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 600лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно направено искане, представен списък и доказателства за извършването на разноски.

От ответника „Булгар Арт Мастер“ ЕООД няма представени доказателства за извършени разноски.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по търг.дело № 190/15г. по описа на ВОС, търговско отделение, по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД от ЕТ „Боян Димитров Димов“ от с.Оброчище, община Добрич срещу С.М. *** и „Булгар Арт Мастер“ ЕООД със седалище гр.Варна, с който да бъдат обявени за недействителни по отношение на ищеца договори за покупко – продажба на недвижими имоти, сключени по нотариален акт № 47, том 4, рег.№ 12847, дело № 202 от 21.12.2012г., по силата който С.М.М. е продал на „Булгар Арт Мастер“ ЕООД следните недвижими имоти: ½ ид.ч. от нива, находяща се в землището на с.Звездица и жилищна сграда в гр.Варна, кв.Виница, ул.“Добри Христов“ 34 като недопустим поради липса на правен интерес.

ОСЪЖДА ЕТ „Боян Димитров Димов от с.Оброчище, община Добрич, адрес на управление с.Оброчище, ул.“Средна гора“ 15, ЕИК *********, да заплати на С.М. ***, ЕГН **********, сумата 600лв. /шестстотин лева/, представляваща направени по делото разноски на основание чл.78 ал.4 от ГПК.

 Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: