РЕШЕНИЕ
№ 4706
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110203241 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. И., чрез адв. М. С. срещу Заповед за
задържане от 26.02.2024г., издадена от 04 РУ-СДВР, с която жалбоподателя М.
А. И. е задържан на основание чл.72 ал.1 ЗМВР.
В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна и се
иска от съда да бъде отменена.
В съдебното заседание, в което е обявено съдебното следствие за
приключено, жалбоподателят, редовно призован се явява. Представлява се от
адв. П.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени
издадената заповед.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. И.. Тя
оспорва жалбата и доводите в нея. Счита, че заповедта следва да бъде
потвърдена.
Претендират се разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
1
установено от фактическа страна следното:
На 26.02.2024г. била съставена Заповед за задържане на основание чл. 72
ал.1 т.1 ЗМВР на М. А. И.. Заповедта била връчена на И..
На 27.02.2024г. М. И. подал жалба срещу заповедта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – заповед за задържане,
протокол за обиск.
Събраните в производството доказателства и доказателствени средства
са единни и непротиворечиви, като в пълнота изграждат възприетата от съда
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
В хода на административно-наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на
същото и ограничаващо правото на защита на нарушителя.
Съгласно чл. 74 ал.2 ЗМВР в заповедта, следва точно да са описани
фактическите и правни основания за задържането. Необходимо е наличие на
правно единство между квалификацията и описаното. В съдържанието на
издадената заповед се съдържа словесно описание на фактите, които според
административния орган сочат основанието за задържане. Нужно е в
обстоятелствената част да е изведено точно и ясно не приписване на законов
текст, който според съответния орган осъществява конкретен състав
престъпно посегателство/правно основание за задържане, а да се сочат
обстоятелствата, които го описват. В процесната хипотеза е изписана правната
квалификация - „ 129 НК“ и е въведено онагледяване на обстоятелствата
свързани с конкертното изпълнително деяние. Описанието на конкретното
поведение е от същестевно значение, тъй като то следва да очертае
фактическите параметри и даде отговор какво се твръди да е извършено – от
кого, къде и какво е фактическото основание за задържането. В процесната
2
хипотеза това е сторено, като в съдържанието на заповедта е посочено
конкретна фактическа конструкция.
В този смисъл не са били нарушени правата на задържаното лице, тъй
като същият е имал възможност, посредством връчването на заповедта, да
установи кои действия, според твърдението на властническия орган, обуславят
задържането му – „ средна телесна повреда“. Словесното описание на фактите
очертава параметрите, предпоставящи задържането, както и е въведена
конкретната правна норма.
Ирелевантно в производството е обстоятелството, касаещо последващо
установяване или не на извършено престъпно посегателство. Подобна
конструкция не се явява изискуема по смисъла на закона, както и не касае
законността на фактическото ограничение.
Всичко това дава основание на съда да приеме, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на производството М. А. И. следва да заплати в полза на
СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от М. А. И. срещу Заповед за задържане
№ 206/ 26.02.2024г. издадена от 04 РУ-СДВР, с която е задържан М. А. И..
ОСЪЖДА М. А. И. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 /сто/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4