Решение по адм. дело №1401/2025 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл.84, ал.2, вр. чл.70, ал.1 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на С. А. Б. – [държава], [ЛНЧ], с посочен по делото адрес: РПЦ Харманли, [жк] против Решение № УПХ- 37/30.06.2025г. на интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателката навежда твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалните разпоредби. Не били спазени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, като изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като интервюиращият орган игнорирал факта, че причините лицето да напусне [държава] били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Решението не съдържало нито един аргумент за това, дали молбата за закрила е явно неоснователна или не. Обсъдени били въпросите, свързани с обстановката в [държава] и с положението на различните етнически групи там, обстоятелства, свързани със заплахите, на които лицето било обект там. Всичко това следвало да бъде разгледано в производството по общия ред, тъй като имало пряко отношение към основателността на молбата по същество. Интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че молителката се позова на обстоятелства извън предмета на закона или че не е посочила причини за основателно опасение за преследване в страната й на произход. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Същият изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства. Неправилно бил приложен чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството жалбоподателката добросъвестно се опитала да изложи своите опасения относно обстановката в [държава], както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, но административният орган приел, че лицето не е било обект на репресии и че нямало риск за живота и сигурност му в тази страна, доколкото заявените от нея проблеми били ирелевантни за предоставянето на закрила. Жалбоподателката заявява, че е в опасност и се чувства уязвима, а нямало към кого да се обърне за помощ. Евентуалното й връщане в страната на произход щяло да доведе до заплаха за живота и сигурността й. Всичко това идвало да покаже, че изпитвала опасения за живота си и това била причината да напусне страната. Следвало да се има предвид и че административният орган неправилно тълкувал и приложил чл.9 от ЗУБ, представляваща транспониране на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО. Поради това стигнал до погрешен извод и постановил процесния акт в нарушение посочените текстове.

По изложените съображения оспорващата моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган с указания да разгледа молбата за закрила в производство по общия ред по ЗУБ.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител на оспорващата.

Ответникът – Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при МС (Н. Г.), чрез процесуален представител в писмено становище, излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. №105450-2194/10.06.2025г. на СДВНЧ – Любимец, дирекция „Миграция, (л.65), жалбоподателката, под името С. Б., [държава], поискала от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1037/16.06.2025г., с рег. №УП-35675/16.06.2025г. на ДАБ, подадена с името С. А. Б..

Тъй като чужденката не разполагала с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-35675/16.06.2025г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената С. А. Б., гражданинка на [държава], родена на [дата]. в [държава], Фес, [семейно положение].

Лицето е регистрирано в ДАБ, като в Регистрационен лист рег. № УП-35675/16.06.2025г. са посочени имената С. А. Б., родена на [дата]. в [държава], Фес, с постоянен адрес в [населено място], [държава], етническа принадлежност – а., религия – м., с., професия – г., образование –с., [семейно положение], без документ за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени имената на бащата, майка, братята, сестрите на търсещата закрила, повечето с местонахождение [държава].

Видно от Решение за настаняване № 2502/16.06.2025г. с рег. № УП-35675/16.06.2025г., молителката е била настанена в РПЦ Харманли. Търсещата закрила е била запозната с Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС. На 16.06.2025г. към подателката на молбата за закрила е била отправена писмена покана за провеждане на интервю.

С писмо с рег.№ УП-35675/17.06.2025г. на ДАБ, началник отдел ПМЗД при РПЦ Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 16.06.2025г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 35675/16.06.2025г. В хода на интервюто жалбоподателката е заявиля, че има само мароканско гражданство, като е родена в [населено място], а от 2015г. до напускането на страната е живяла в [населено място]. Била [семейно положение] и нямала деца. Имала брат с предоставен статут в Америка. Напуснала [държава] на 21.05.2025г., легално със самолет, с паспорт за Турция. Там останала около 7 дни, изгубила чантата си с документите. В България влязла нелегално с група от 12 човека. Вървели около 5 дни пеша, след което за качили на автомобил за [населено място] и по пътя били задържани. В отговор на въпроса защо е напуснала [държава], посочила, че имала проблеми със семейството си. Големия й брат държал да е [семейно положение] и да носи забрадка. Нямала свобода да излиза, не искала такъв живот и искала да живее далеч от семейството й и брат й. Посочила, че не е била арестувана или осъждана в страната си по произход или друга държава, не членувала в политически партии или организации, нямала проблеми с властите в [държава].

С Решение №УПХ 37/30.06.2025г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет молбата за предоставяне на международна закрила на С. А. Б. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

На 03.07.2025г., срещу подпис, решението е било връчено на жалбоподателя, като последният е бил запознат с неговото съдържание на език, който разбира, и това е удостоверено с подписа на преводач.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 07.07.2025г. Същата е процесуално допустима, подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Н. Г., която е била определена със Заповед №РД 05 - 25/14.01.2025г. на председателя на ДАБ при МС, на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, за интервюиращ орган.

Обжалваният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за издаването му. Интервюиращият орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденката не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от същата данни в бежанската й история, така и обстановката в страната й на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере мотивите на административния орган да откаже международна закрила.

Не се констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 11.11.2024г., а оспореният акт е издаден на 13.11.2024г., т.е. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред решаващия интервюиращ орган при РПЦ - Харманли, с търсещия закрила е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в присъствието на преводач на разбираем за нея език.

Не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ – в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 изр. второ от ЗУБ, такова становище не се изисква.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е регламентирал като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата е заявила като причина за напускане на [държава] проблеми от семейно битов характер. От изложената бежанска история на жалбоподателката е видно, че последната не е била преследвана по смисъла на чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова преследване. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на молителката и е достигнал до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която С. А. Б. е напуснала държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на търсещата закрила не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателката не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо нея по причини, възведени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденката преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Такива основания не се установяват и в хода на съдебното производство от събраните гласни доказателства по искане на жалбоподателката. От съвкупния аналаиз както на гласните, така и на писмените доказателства по делото не се установява наличие на реални фактори, даващи основание за страх от преследване у С. А. Б., който да се приеме за обоснован по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1 и т.2. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай жалбоподателката въобще не е навела като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъдена на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. В проведеното интервю търсещата закрила не е направила изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявила, че не е била осъждана и не е имала проблеми с официалните власти.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут – тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващата.

Цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г., като в свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C-465/07 Съда на Европейския съюз е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице по отношение на жалбоподателката.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на информацията, изложена в Справка с вх. № МД -02-226/25.04.2025г. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно посочената справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официални писмени свидетелстващи документи, удостоверяващи, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в нея. От данните от тази справка и от информацията от общодостъпни източници, не може да се направи извод, че в конкретния случай са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на посочените в ЗУБ основания. Наред с това, по делото не са налице никакви доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка.

При детайлен преглед на данните от справката съдът не намира основания да приеме, че на територията на [държава] са налице въоръжени сблъсъци, там няма безогледно насилие, обосноваващо предоставяне на закрила на това основание.

Съдът отчита, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай. От актуалната справка за положението в [държава], а и от другата общодостъпна информация за тази страна, става ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тази държава.

Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, обосноваващи предоставяне на закрила.

Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство, са обективни. Обсъдена е обстановката в [държава], данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на оспорващия не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, предвид което подадената против акта жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. Б. – [държава], [ЛНЧ], с посочен по делото адрес: РПЦ Харманли, [жк] против Решение № УПХ- 37/30.06.2025г. на интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

На основание чл.85, ал.3 от ЗУБ, решението не подлежи на касационно обжалване.