№ 1144
гр. София, 27.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 19 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Снежина Колева
СъдебниВЛАДИМИР ПЕНЕВ
заседатели:ХАЛКОВ
МИЛКА КИРИЛОВА
СТОИМЕНОВА
при участието на секретаря Елена Д. Чаушева
и прокурора Юлиана Миткова Христова (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Снежина Колева Частно наказателно
дело № 20211100202599 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ СТ. П. СТ. – редовно призован, воден от органите на ОЗ
„Охрана“, явява се лично и с адв. Г.М., преупълномощен от адв. М.Т..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, счита че не са налице процесуални пречки, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ докладва постъпилите след съдебното заседание от 18.08.2021
г. писмени доказателства, а именно писмо от СРП, писмо от МП-ГДИН.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознахме се с доказателствата, да се
приемат.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА днес докладваните писмени доказателства.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след проведено тайно съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението на СГП по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 1 от НПК. Предлагам да определите по отношение на СТ. П. СТ. на
основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание
измежду наказанията по НОХД № 5099/2013 г.; НОХД № 22288/2011 г.;
НОХД № 10245/2011 г. по описа на СРС и НОХД № 154/2014 г. по описа на
СГС, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 7 години. На основание чл.
60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, моля да определите първоначален строг
2
режим за изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК следва да бъде
приспадното времето през което осъденият е бил задържан под стража. На
основание чл. 24 от НК, намирам че следва да бъде увеличено определено
общо най-тежко наказание до размера на 1/2.
АДВ. М.: Моля да извършите групиране така както беше посочено от
представителя на СГП. Моля да бъде приспаднати изпълнените части от
наказанието по НОХД № 154/2014 на СГС. Същевременно, обаче моля да не
бъде прилаган института на чл. 24 НК. Защитата намира, че за постигане
целите, визирани в чл. 36 от НК не се налага увеличаване с до ½ на
определеното общо най-тежко наказание, а именно 7 години. Основният
аргумент на защитата в тази насока се явява времето на влизане в сила на
последната присъда на подзащитния ми, а именно 2015 г. От тогава до
настоящия момент е изминал един значителен период от време и основната
цел на наказанието е неговата неотвратимост, т.е. изтърпяване, макар и след 6
години, на наложено наказание, а не е прекомерна репресия. Намирам, че при
кумулиране на тези наказания не се постига дисбаланс и явна
несправедливост на наказанието. Считам, че 7 години лишаване от свобода са
абсолютно достатъчни за превъзпитаване на подзащитния ми.
ОСЪДЕНИЯТ: Семеен съм, имам съпруга и две деца. Те живеят в
София. В чужбина работех в строителство с договор в една фирма. Тогава
живеех със семейството си. Имам начално образование, до 7 клас. Сега съм в
СЦЗ. Ако може да не прилагате чл. 24 от НК.
СЪДЪТ предоставя последна дума на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам казаното от защитника ми.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ след проведено тайно съвещание обяви публично в
присъствието на страните следното:
Настоящото производство е образувано по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК по предложение на СГП за налагане на общо най-тежко наказание от
посочените в предложението дела, с които СТ. П. СТ. е осъден.
Въз основа на материалите по делото, съдът констатира, че по
отношение на СТ. П. СТ. са постановени следните влезли в сила съдебни
3
актове. Тези, които касаят предложението са по НОХД № 5099/2013 г. по
описа на СРС, влязъл в сила на 22.03.2013 г., НОХД № 22288/2011 г. по описа
на СРС, влязъл в сила на 05.06.2013 г., НОХД № 10245/2011 г. по описа на
СРС, влязъл в сила на 22.06.2015 г. и НОХД 154/2014 г. по описа на СГС,
влязъл в сила на 11.02.2016 г.
Съдът констатира, че осъжданията по НОХД № 5099/2013, НОХД №
22288/2011 и по НОХД № 10245/2011 г., всички на СРС, както и НОХД №
154/2014 г. по описа на СГС са осъществени при условията на съвкупност, а
именно деянията са осъществени преди да е имало влязъл в сила съдебен акт.
Съдът констатира, че за така определената съвкупност следва да бъде
наложено общо най-тежко наказание в размер на 7 години „Лишаване от
свобода“, съобразено с правилата на чл. 23 от НК.
В рамките на съвкупността, съдът констатира, че се включват
престъпления срещу собствеността и срещу транспорта, респективно
престъпление срещу правосъдието. Наложените наказания, включително
всяко едно от тях, са от вида на лишаване от свобода, като размерът на всяко
едно от тях е било определено да се изтърпява ефективно.
Посоченото обстоятелство, както и факта, че при тези множество
престъпления, съдът констатира, че чрез тях сериозно са засегнати
обществените отношения, правото на собственост, правото на упражняването
и владеенето на МПС, налице е престъпление сериозно засягащо правото на
собственост и личността, а именно това от 15.02.2013 г., мотивира съдът да
приеме, че така определеното общо наказание от 7 години не би било
достатъчно по размер, за да се постигнат целите на наказанието. Като
аргумент в тази насока съдът допълнително следва да изтъкне и
обстоятелството, че определените наказания очевидно са били в рамките
надхвърлящи минимума на санкциите, така по НОХД № 5099/2013 г. за
престъпление по чл. 297 вр. чл. 18 НК е било наложено наказание 2 години
„Пробация“, което в последствие е заменено с наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 1 година, 9 месеца и 24 дни. За престъплението по
НОХД № 22288/2011 г. производството е приключило по споразумение и там
е било наложено наказание 11 месеца „Лишаване от свобода“. За
престъплението по НОХД № 10245/2011 г. по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК е било
наложено наказание в размер 3 години „Лишаване от свобода“ и за това
деяние по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198 е било наложено наказание от 7
години „Лишаване от свобода“.
Т.е. естеството на извършените престъпления, размерът на наложените
наказания се преценяват към настоящия момент като обстоятелства, които
индикират на самостоятелно основание за завишена обществена опасност на
извършените престъпления, респективно на дееца, при което съдът намира, че
размерът на наказанието следва да бъде увеличен с 1 година „Лишаване от
свобода“, което се счита, че ще бъде достатъчно, за да се осъществят
визираните в НК цели.
4
Претенцията на СГП за увеличаване на наказанието с ½, а именно с 3
години до размера на първоначално определения от 10 години, съдът намира
за неоснователно, доколкото действително след последната влязла в сила
присъда тази по НОХД 154/2014 г., която е влязла в сила на 11.02.2016 г.,
данни за осъществено противоправно действие от СТ. П. СТ. не са налице по
делото. Независимо от обстоятелството, че същият през този период от време
се е намирал в чужбина, съдът намира, че изтеклият период от време,
респективно отсъствието на обстоятелства, които да сочат за негова съдимост
в държава извън РБ, следва да се тълкува в негов интерес, поради което и
съдът приема, че този период от време в известна степен лицето е показало
положително поведение, което следва да се отчете и да се счита, че
увеличаване размера на наказанието до пределно възможно, предвиден в
нормата на чл. 24 от НК с ½ би се явило прекомерна наказателна репресия
спрямо него.
При тези обстоятелства, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАЛАГА на осн. чл. 25 вр. с чл.23 НК на СТ. П. СТ., ЕГН: **********
общо най-тежко наказание по НОХД 5099/2013 г. по описа на СРС, НОХД №
22288/2011 г. по описа на СРС, НОХД № 10245/2011 г. по описа на СРС и
НОХД № 154/2014 г. по описа на СГС в размер на най-тежкото, а именно 7
/седем/ години „Лишаване от свобода“.
УВЕЛИЧАВА, на осн. чл. 24 НК, с 1 /една/ година определеното общо
наказание, като наказанието в размер от 8 / осем/ години, на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при СТРОГ затворнически
режим
На основание чл. 25, ал. 2 вр. чл. 23 от НК ПРИСПАДА изцяло времето
през което СТ. П. СТ. е бил задържан по ЗМВР, задържан под стража и е
търпял наказание „Лишаване от свобода“ по посочените дела .
Определението подлежи на обжалване и протест пред САС в 15-дневен
срок от днес.
5
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:50
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6