Определение по дело №177/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   №218

                                                 гр. Пловдив, 31.01.2020г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІII гр. състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                       НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

      като разгледа докладваното от съдията Цветкова в. ч. гр. д. № 177 по описа на съда за  2020г. и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 121 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 34558/21.11.2019г. от “БЕКИ И СИЕ“ ЕООД, ЕИК ********* чрез адв. М. Ч. *** против определение № 11978/28.10.2019г., постановено по гр. д. № 17476/2019г. по описа на РС Пловдив, 22 състав, с което се прекратява производството по гр. д. № 17476/2019г. по описа на РС Пловдив, XXII състав и се изпраща делото на Районен съд Айтос по подсъдност.

 В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението.Моли се същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд Пловдив като местно компетентен съд да разгледа предявения иск.

 С писмения отговор на ответника по частната жалба се изразява становище за нейната неоснователност и се моли да бъде оставена без уважение, а определението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

  Частната жалба е подадена от легитимирано лице – страна по делото, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, с оглед на което следва да бъде разгледана по същество.

  Районният съд е бил сезиран с искова молба от „Беки и сие“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Айтос, Област Бургас, ул. „Филип Кутев“ № 26, представлявано управителя Д. Б. Д. чрез пълномощника адв. М.Ч. *** срещу „ЕВН България Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Г. Д. Ч., К. Д., З. О.Б. – заедно всеки двама членове на УС, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата в размер на 1023, 17 лева, представляваща едностранно коригирана сметка, вследствие на установено неизмерено количество ел. енергия за времето 04.09.2019г. – 03.10.2019г. съгласно фактура № **********/15.10.2019г.

С обжалваното определение № 11978 от 28.10.2019г. първоинстанционният съд е приел, че искът е заведен от потребител по см. на пар. 1, т. 41б от Закона за енергетиката, която специална разпоредба определя кръга потребители на ел. енергия и е относима както за физически, така и за юридически лица, които също са потребители по см. на ЗЕ и се ползват от разпоредбата на чл. 113 от ГПК.Изложени са съображения, че с новата редакция на чл. 113 от ГПК /ДВ бр. 65 от 2018г., в сила от 7.08.2018г./, приложима в настоящия случай, отпада специалната изборна подсъдност в полза на потребителите и се въвежда задължителна подсъдност по спорове, повдигнати от или срещу потребителите, с цел оптимизиране разпределението на делата между съдилищата в страната.Разпоредбата вече не предвижда възможност за избор от страна на потребителя, а задължителна подсъдност, която изключва приложението на общата по седалището на ответника.Това тълкуване следва от обстоятелството, че в настоящата си редакция от текста на разпоредбата на чл. 113 от ГПК е отпаднала думата „може“.Съгласно чл. 118, ал. 2, изр. първо от ГПК ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.

Настоящият състав след като се запозна с материалите по приложеното дело и взе предвид изложените доводи в обжалваното определение, както и оплакванията в  частната жалба, намира същата за неоснователна.

Съгласно редакцията на чл. 113 от ГПК, след изменението с ДВ, бр. 65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г., исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, а съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК в действащата редакция, възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 113 от ГПК може да се повдига и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.Следователно е налице промяна относно местната подсъдност на исковете на и срещу потребители, доколкото след изменението на горепосочените процесуални норми същата вече не е изборна и съдът следи служебно за спазването й.

Настоящият състав на съда също намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 113 от ГПК в новата й редакция, въвеждаща специален ред относно местната подсъдност, когато ищец е потребител.Законодателят не е дал единно определение за „потребител“, като според дефиницията на понятието в различни нормативни актове, в него се включват различен кръг от субекти на правото.По смисъла на Закона за защита на потребителите /§ 13, т. 1/, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.Т. е. по см. на ЗЗП качеството на потребител може да има само физическо лице.Друго схващане за качеството потребител е залегнало в разпоредбата на § 1, т. 41Б, б. А от ДР на Закона за енергетиката, според който „потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ и/или е ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяване с енергия или природен газ“.За нуждите на ЗЕ потребител може да бъде както физическо лице, така и юридическо лице.В този см. е практиката на ВКС, обективирана в редица определения.В случая, тъй като ищецът е потребител на „енергийни услуги“ определящо за качеството му на потребител следва да бъде определението, дадено в специалния закон - в § 1, т. 41Б, б. А от ДР на ЗЕ.

Предвид гореизложеното районният съд правилно е приел, че местната подсъдност следва да бъде определена по реда на чл. 113 от ГПК и тъй като седалището на ищцовото дружество е в гр. Айтос, местно компетентен да разгледа предявения иск е Районен съд Айтос.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

      По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

 

                              О П Р Е Д Е Л И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА определение № 11978/28.10.2019г., постановено по гр. д. № 17476/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, XXII гр. състав.

 Определението е окончателно на осн. чл. 274, ал. 4 от ГПК.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: