Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.Велико Търново, 04.06.2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновският Районен Съд, единадесети състав, в публично заседание на 02.06.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ
при секретаря Ц. Зинева, като разгледа докладваното от съдия П. Цанков НАХД № 518 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от М.В.У., ЕГН **********,*** против Наказателно постановление № 20-0319-000069 от 13.01.20г., издадено от началник РУ - П. Тръмбеш, към ОД на МВР гр. В. Търново. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна. Излагат се съображения, според които въззивникът не е извършил процесното нарушение. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява и не заема становище.
Въззиваемата страна, редовно призована - не се представлява и не заема становище.
Съдът, след събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Наказателно постановление № 20-0319-000069 от 13.01.20г., издадено от началник РУ - П. Тръмбеш, към ОД на МВР гр. В. Търново, е било издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, предвид влязло в законна сила постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.12.2019г. по пр. пр. вх. № 269/2019г. по описа на ВТРП, ДП ЗМ-27/2019г. по описа на РУ- П. Тръмбеш.
Досъдебното производство е водено, за това, че 10.01.2019г., на Гл. път I- 3, при км. - 16+000, на територията на общ. П. Тръмбеш, било установено управление на товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“, с рег. номер ******, чиято регистрация била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДВП - престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. С описаното постановление, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 243, ал. 3 от НПК, наказателното производство е било прекратено, като материалите по него са били изпратени за реализиране на административна отговорност.
Наказателно постановление № 20-0319-000069 от 13.01.20г. е издадено от началник РУ - П. Тръмбеш, към ОД на МВР гр. В. Търново, по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на описаното постановление за прекратяване на наказателно производство, от 30.12.2019г., по пр. пр. вх. № 269/2019г. по описа на ВТРП, ДП ЗМ-27/2019г. по описа на РУ- П. Тръмбеш срещу М.В.У., ЕГН **********,***.
При описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението било прието, че жалбоподателят, на 10.01.2019г. в 16:13 часа на ПП I-3, км 16+000, в посока на гр. Плевен е управлявал товарен автомобил "Тойота Хайлукс" с рег.номер *****, собственост на ЕТ "С И" ЕИК: *********, при което МПС не е било регистрирано по надлежния ред. Прието е, че автомобила бил с прекратена регистрация, на основание чл.143,ал. 15 от ЗДВП, както и че нарушението било установено с техническо средство "TRF1-565/12", монтирано в служебен автомобил "Опел астра" с рег.номер ВТ 8208 ВВ. Осъщественото деяние било квалифицирано като административно нарушение на разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ЗДВП.
За извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя, е наложено наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. При това и на основание Наредба Iз -2539 на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки. Същото е било връчено на нарушителя на 24.02.2020г. и е обжалвано в законоустановения срок пред ВТРС.
По делото са приобщени като доказателства ксероксни копия от договор за покупка на МПС от 02.11.2018г., такъв от 01.112019г., извлечение от регистър на МПС, по отношение на процесния т.а., както и заверен препис от описаното постановление за прекратяване на наказателно производство, от 30.12.2019г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема, че депозираната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, а разгледана по същество – основателна.
При извършената служебна проверка относно законосъобразността на издадените АУАН и НП съдът не констатира наличие на нарушения на процесуалните правила, с оглед на което приема, че същите са законосъобразни от формална страна.
Преценката на административнонаказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Настоящият състав приема, че в материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка по обжалваното НП, депозирани пред ВТРС, със съпроводително писмо № 319000-951 от 11.03.20г., въззиваемата страна не сочи доказателства в подкрепа на издаденото постановление. Такива доказателства не са представени и в съдебно заседание.
Въз основа на това, съдът намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин извършването на посоченото в НП административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя товарен автомобил "Тойота Хайлукс" с рег.номер е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият, на 10.01.2019г., е управляван от жалбоподателя, в посочения пътен участък, който път е отворен за обществено ползване.
Не се доказва от събраните по делото доказателства, твърдяния основен факт, релевантен за съставомерността на процесното административно нарушение, и в частност, факта на служебно прекратена регистрацията на автомобила, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, към момента на извършване на деянието 10.01.19г.
На второ място по делото не се събраха доказателства, нарушителят да е знаел за това обстоятелство, което да обективира неговото виновно поведение, при констатираното управление, който факт се е нуждае от доказване, и с оглед на обстоятелството, че превозното средство не е негова собственост.
Въз основа на това се мотивира извод у съда, извод, че жалбоподателят е управлявал процесния товарен автомобил без знанието, че управлява МПС, което е с прекратена регистрация, т. е не е регистрирано по надлежния ред и в този смисъл не се установява субективната страна на нарушението.
Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните органи като автомобил със служебно прекратена регистрация (обстоятелство, което не намери доказване по предвидения за това ред, от страна на въззиваемата страна) не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент от чл. 7, ал. 1 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо, а в случая няма данни жалбоподателят да е знаел, да е могъл да знае или да е длъжен да знае, че автомобилът, който е управлявал, е със служебно прекратена регистрация.
В подкрепа на обоснования от съда извод е и обстоятелството (установимо от съдържание на постановление на РП- В.Търново от 30.12.19г.), че процесното МПС е собственост на друго лице; било е оборудвано с необходимите два броя регистрационни табели, имало е валидна задължителна застраховка "гражданска отговорност, знак за технически преглед и свидетелство за регистрация, т. е. по външни признаци отговаря на регистриран автомобил, поради което жалбоподателят не може да предполага, че това МПС е с прекратено регистрация. Действително прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, при това, по отношение на процесната хипотеза (чл. 143, ал. 15 от ЗДВП, вр. с чл. 18,ал. 2 и чл. 18 б, ал. 1, т. 10 от Наредба I- 45 от 24.03.00г. не е предвидено уведомяване на собственика, каквото е установено за останалите описани в нормата хипотези, но такова, според съда, е необходимо. Задължението за уведомяване се следва, имплицитно от вмененото в чл. 19 от Наредбата задължение за изискване от собственика и връщане на регистрационните табели като част от процедурата по спиране от движение на превозното средство. Това от своя страна обективира изградено знание от страна на собственика за наложенатата, по служебен ред, мярка.
С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното наказателно постановление, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0319-000069 от 13.01.20г., издадено от началник РУ - П. Тръмбеш, към ОД на МВР гр. В. Търново, с което на М.В.У., ЕГН **********,***, за извършено на 10.01.2019г., на Гл. път I- 3, при км. - 16+000, на територията на общ. П. Тръмбеш, нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания: на основание чл. 175,ал.3, предл. първо от ЗДвП – "Глоба" в размер на 200 лв. и " Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 10 точки.
Решението на съда, подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. В.Търново, по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: