РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Кърджали, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Илман Хидает
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100348 по описа за 2025 година
Ищецът Т. Т. М., ЕГН **********, с постоянен адрес **********, обл.
Кърджали чрез Л. К. Б.- САК е предявил иск срещу „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх.
В, ет. 7, представлявано от С.Н.Я.Ч. и Н.Л. за прогласяване на
недействителността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на
сключения на 02.05.2024 г. между страните Договор за потребителски кредит
Профи Кредит Стандарт *****
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът релевира
твърдения, че на 02.05.2024 г. е сключила Договор за потребителски кредит
***** по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД й е предоставил в
заем сумата от 4 000 лв. при фиксиран ГЛП от 41 % и ГПР от 49,06 %.
Следвало да внесе общо дължима сума от 7 012,20 лв., като сумата включвала
главница и лихва. В последствие обаче ищцата разбрала, че трябва да внесе
общо сумата от 12 172,20 лв. за погасяване на кредита, като освен главница и
лихва е включвала и такси на стойност от 5 160 лева за допълнителните услуги
- Фаст, която предоставяла право на приоритетно разглеждане и изплащане на
кредита и Флекси, която предоставяла право на промяна на погасителния план
на потребителския кредит Излагат се твърдения, че договорът е нищожен като
сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл.
10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй
като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не са включени
дължимите допълнителни такси на стойност от 5 160 лева за допълнителните
услуги – Фаст и Флекси. Сочи, че при изчисление на ГПР посредством онлайн
калкулатор при следните параметри: размер на кредита: 4 000 лева,
1
задълженията по който са платими от потребителя на 36 месечни вноски,
всяка от 338,11 лева, включваща лихва, главница и такса по закупените
допълнителни услуги, при обща сума на погасяване 12 172,20 лева, ГПР
възлиза на 149.22 % и надхвърля с много законовото ограничение по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, а именно пет пъти размера на законната лихва, която към датата
на сключване на договора - 02.05.2024 г. е 13,78 %, респ. максималния размер
на ГПР е 68.90 %. Ищцата заявява, че разпределена по пера общата сума на
договора е следната - 4 000 лв. главница, 3 012,20 лв. лихва по договор и 5 160
лв. такса за закупуване на допълнителните услуги Фаст и Флекси. В петитума
ищецът моли за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между страните Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт *****от 02.05.2024 г.
представени са писмени доказателства и е направено доказателствено искане
за допускане на ССчЕ.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който оспорва исканията на ищеца. Заявява, че са
неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на
договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП,
като излага подробни аргументи. Неоспорва факта, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит (ДПК) *****от 30.08.2024 г., по
силата на който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер на
4000,00 лева, а ищецът се е задължил да върне на кредитора така
предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва
и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна
услуга „Флекси“ съгласно условията на договора. Твърди, че процесният
договор отговаря на всички законови императивни изисквания, тъй като в
същия подробно са описаните всички параметри, задължения като основание
и размер. Заявява, че от представения по делото кредитен договор е видно, че
същият е сключен в размер, идентичен със заявените от ищеца параметри,
посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит, като
преди сключването на процесния договор, на ищеца е предоставен Стандартен
европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на
потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия кредитен
договор, от който е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е
предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите
параметри, както в Договора за потребителски кредит. Сочи, че ищецът е
посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е
подписал, като параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр,
който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са
посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от
кредитоискателя и от кредитора. Заявява, че е изготвен и връчен на ищеца
погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ищеца, ведно
с Договора за потребителски кредит на дата 30.08.2024г. Твърди, че
валидността на договора за кредит на първо място произтича от това, че
основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в
изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания
на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
Ответникът твърди, че по отношение на формирането на ГПР са спазени
всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 изисквания. Ответникът заявява,
2
че закупените допълнителни услуги „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“
не следва да бъдат включени в ГПР, тъй като закупуването и ползването на
такива допълнителни услуги не е условие за отпускане на кредита, респ. тези
разходи не следва да се приемат като част от общите разходи по кредита за
потребителя, респективно не са част от годишния процент на разходите.
Излага съображения, че неправилното посочване на годишния процент на
разходите, дори такова да е налице, а не е в конкретния случай, не може да с
приравни на липса на ГПР, което да доведе до най-тежката последица, а
именно нищожност на целия договор за кредит. Отделно от това заявява, че
нищожността на отделни клаузи от договора не следва да влече нищожността
на целия договор съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, като това правило следва да се
отнася и до процесните допълнителни услуги. Сочи, че дори да се приеме, че
размерът на ГПР е по-висок от законово допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК
последицата от това е недължимостта на суми, с които се надвишава размерът
посочен в ал. 4, но не и недействителност на целия договор. Ответникът сочи,
че ищецът се е възползвал от услугата „Фаст“, тъй като искането за кредит е
подадено от ищеца на 29.08.2024г., одобрено е на същия ден и договорът за
кредит е сключен на 30.08.2024 г., а на 02.09.2024 г. е извършено външно
рефинаниране към Лендиво ООД в размер на 1000.00 лв., извършено външно
рефинаниране към Лендиво ООД в размер на 1000.00 лв., извършено външно
рефинаниране към Лендиво ООД в размер на 800.00лв., останалата сума в
размер на е преведена сума в размер на 1063.20 лв. е преведена по посочения
метод от клиента в договора - чрез банков превод по посочената банкова
сметка. Сочи, че Т. Т. М. пожелал да бъде сключена Застраховка Живот с
наименование„Защита на Кредит“ със застраховател „Уника Живот“ АД,
застрахователна премия 136.80 лв., като общият размер на главницата е
4000.00 лв. Ответникът за заявява, че ищецът е сключил Анекс №1 и Анекс
№2 , от което е видно , че се е възползвал от предоставените допълнителни
услуги. Представя всички документи свързани с процесния договор.
Възразява срещу искането на ищеца да се допусне и назначи ССчЕ по делото,
която да отговаря на поставените от ищеца въпроси. Твърди, че експертно
заключение не е необходимо за изясняване на спора. В договора ясно са
посочени параметрите му - главница, лихва, компонентите включени в ГПР,
както и че в ГПР не са включени размерите на уговорените допълнителни
услуги.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител на
ищеца е депозирал молба, с която моли да се даде ход на делото, заявява, че
поддържа исковата молба и направените доказателствени искания, сочи, че
няма други доказателства, че е запозната с проекта за доклад и няма
възражение по него, развива съображения по същество на спора и представя
списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
С Определение № 685 от 27.05.2025 г., в което е обиктиварн проект за
доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от
страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните
факти и обстоятелства: сключването на 02.05.2024 г. между страните Договор
за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт *****с посоченото
съдържание, по силата на който ответното дружество е представило на ищеца
3
заем в размер на 4000,00 лева, а ищецът се е задължил да върне на кредитора
така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна
лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и
допълнителна услуга „Флекси“ съгласно условията на договора, а именно: 4
000 лв. главница, 3 012,20 лв. лихва по договора и 5 160 лв. такса за
закупуване на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“; предоставянето на
заемната сума извършено по следния начин: на 02.09.2024 г. е извършено
външно рефинаниране към Лендиво ООД в размер на 1000.00 лв., извършено
външно рефинаниране към Лендиво ООД в размер на 1000.00 лв., извършено
външно рефинаниране към Лендиво ООД в размер на 800.00лв., а останалата
сума в размер на 1063.20 лв. е преведена по банкова сметка на ищецът; в ГПР
не са включени размерите на уговорените допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“; при включени размери на уговорените допълнителни услуги „Фаст“
и „Флекси“ в ГПР същият ще възлиза на 149.22 %; сключването на Анекс № 1
от 04.03.2025 г. за отлагане на вноски по погасителен план по молба от
28.02.2025 г. с погасителен план към него и Анекс № 2 от 27.03.2025 г. за
отлагане на вноски по погасителен план по молба от 24.03.2025 г. с
погасителен план към него.
Съдът намира, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10,
вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК на сключения на 02.05.2024 г. между страните Договор
за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт *****поради невключване в
ГПР на стойността на допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга
„Флекси“ е основателен по следните съображения:
Посочените такси за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1800 лева
и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3360 лева следва да бъде
включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл.
19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК,
според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, която към датата на сключване на
договора – 02.05.2024 г. е 13,78%, респ. максималният размер на гПР е
68,90%, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 68,90% от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани
4
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно,
ако в ГПР се включи размерът на възнаграждението по договор за
поръчителство към договора за кредит, размерът би надхвърлил значително
посочения размер на ГПР. В уговорения годишен процент на разходи по
процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи,
поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК.
В случая, настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази
постановките на т. 1 и т. 5 от Решение по дело C-714/22 Профи кредит
България на СЕС, според което е възприето: „Член 3, буква ж) от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“
по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит... Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива
93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват
в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява
потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски,
когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради
неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от
него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е
практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на
правото на този потребител на връщане на посочените суми“.
В случая е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в ГПР
на договора не са включени размерите на уговорените допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“, както и че при включени размери на уговорените
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР същият ще възлиза на 149.22
% .
Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителският кредит кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Възможността на кредитора да въвежда
такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.
10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за
5
потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които
са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носят допълнителни ползи за него.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът
дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване
на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от
погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки
по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва
освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези
допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент
на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът
намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в
договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на
възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане
за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се
стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за
допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК.
В случая годишният процент на разходите, записан в договора за кредит,
е 49,06 %, като при това положение добавянето на възнаграждение за услугата
„Фаст“ и за услугата „Флекси“ променя годишния процент на разходите на
149,22 %, а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз –
т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, че
в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че следва да
се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК -
целият договор е нищожен, а длъжникът дължи връщане само на главницата
по договора съгласно чл. 23 ЗПК.
По разноските:
Ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на
такси разноски. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. В
случая държавната такса възлиза на 486,88 лева изчислена на база на общото
задължение по кредита включващо главница, лихва, допълнителна услуга
„Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“, която следва да бъде заплатена по
сметка на РС-Кърджали.
Претендирано е адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от
6
процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че делото е
с ниска степен на фактическа и правна сложност, поради което съгласно
установената съдебна практика /формирана след постановяване на решение по
дело С-438/2022на СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на
адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при служебното
определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като
определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото, както
и действително извършената работа. В случая по делото, извън исковата
молба от процесуалния представител на ищеца, е депозирана една молба по
хода на делото, в която са изложени и съображения по същество на спора.
Съобразявайки тези факти, както и размерът на нищожния договор за
потребителски кредит настоящият състав намира, че справедливият размер на
адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лева. Настоящият състав счита, че
присъденият размер на адвокатско възнаграждение съответства на
принципите на пропорционалност и справедливост, както и на действително
извършения обем на работа от процесуалния представител. Настоящият
състав приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в
източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно
материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на
чл. 3 ГПК за установените граници за упражняване на субективните права и
основните принципи на гражданския процес, за да се избегне злоупотреба с
право. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава
злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. по
описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност. Напротив, налице е една бланкетна искова молба и една
молба по хода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Т. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес **********, обл. Кърджали чрез адв. Л. К. Б.-
САК иск срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ж.к.
„Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, представлявано от
С.Н.Я.Ч. и Н.Л., че сключения на 02.05.2024 г. между страните Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт *****е нищожен на основание
26, ал. 1 предл. l от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.19,
ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх.
В, ет. 7, представлявано от С.Н.Я.Ч. и Н.Л. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд-Кърджали държавна такса в размер на 486,88 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Средец“, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“
№ 49, бл. 53 Е, вх. В, ет. 7, представлявано от С.Н.Я.Ч. и Н.Л. ДА ЗАПЛАТИ
на адв. Л. К. Б.-САК адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за
7
процесуално представителство и защита по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8