Р Е Ш Е
Н И Е
№ 509
гр.Враца, 27.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
публичното заседание на 31.10.2019г. г. /две хиляди и деветнадесета
година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдията ВАСИЛЕВА адм. д.№ 570 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.чл.268 ал.1 от ДОПК.
Образувано е въз основа на жалба,
предявена от Д. Г.Н. ***, чрез пълномощника му адв.Е.О., против РЕШЕНИЕ
№133/08.07.2019г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, с което е оставена без
уважение жалбата му с вх.№94-Д-2/24.06.2019г., заведена с
№17125/25.06.2019г. в ТД на НАП Велико Търново, предявена против Мълчалив отказ
на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново ИРМ Враца за погасяване по давност на задължения
по изп.д. №**********/2005г. с длъжник
настоящият жалбодател.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Изтъква се, че неправилно ответникът е приел, че не е изтекла погасителната давност за
събиране на вземанията за подробно
изброени задължения и е потвърдил
мълчаливия отказ на публичния изпълнител за отписване на същите и
прекратяване на изпълнителното дело. В
писмена защита, процесуалният представител на жалбодателя адв.Е.О. заявява, че
погасителната давност за събиране на суми от наложени глоби за административни нарушения е две години,
съобразно разпоредбите в ЗАНН и тъй като от последното действие на публичния
изпълнител, извършено през 2017г., са изминали повече от две години, то вземанията
не са изискуеми към датата 11.05.2019г. Като не е отчел това новонастъпило
обстоятелство и е потвърдил мълчаливия отказ на публичния изпълнител да отпише
задълженията и да прекрати изпълнителното дело, директорът на ТД на НАП Велико
Търново е постановил незаконосъобразно
решение. Прави се искане за отмяна на същото и връщане на преписката на
публичния изпълнител за произнасяне на
заявлението, както и за присъждане на разноски.
Ответникът по делото чрез процесуалния
си представител юрисконсулт В.А. в с.з. и в писмена защита оспорва жалбата и прави искане същата да бъде
оставена без уважение. Заявява, че с
налагането на обезпечителните мерки
по цитираното по-горе изпълнително дело с постановления от 02.03.2019г.
и от 29.03.2019г. давностният срок е спрял да тече, по силата на чл.172 ал.1т.5
от ДОПК, поради което спрямо посочените в жалбата вземания не е
настъпил погасителен ефект. Прави искане
за отхвърляне на жалбата и за присъждане
на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган административна преписка. Приложено е копие от изп.дело №**********/2005г.
на Публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново офис Враца.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представената по делото
административна преписка е видно, че настоящият жалбодател е предявил молба рег.№97-01-746/22.04.2019г. до Публичен
изпълнител С. с искане за прекратяване на
производството по изп.д. №**********/2005г., като събирането на девет броя конкретно изброени
публични вземания да бъде отписано, тъй като същите са погасени по давност. Публичният изпълнител се
е произнесъл по молбата с разпореждане
от 24.04.2019г., като е отписал като погасени по давност три броя вземания и е
прекратил производството по делото в тази част. За останалите шест броя публични
вземания е приел, че не са погасени по давност и по отношение на тях
производството по изпълнителното дело не следва да се прекратява. Жалбата
против това разпореждане е оставена без разглеждане с Решение №111/03.06.2019г.
на Директора на ТД на НАП Велико Търново, тъй като е приета за просрочена.
Искане за произнасяне по същата жалба е отправено и до АдмС Враца, за което е
образувано адм.д. №451/2019г., което е прекратено поради недопустимост на
жалбата.
С молба вх.№97-01-909/21.05.2019г. настоящият жалбодател е поискал от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново офис Враца да отпише като погасени по давност шест броя
вземания и да прекрати производството по изп.д. №**********/2005г.
на основание чл.173 ал.1 от ДОПК. В
законоустановения срок публичният
изпълнител не се е произнесъл, което е
възприето от молителя като мълчалив отказ да извърши исканото действие. С жалба
вх.№94-Д-2/24.06.2019г. настоящият
жалбодател е обжалвал мълчаливия отказ на публичния изпълнител да се поризнесе
по молбата пред Директора на ТД на НАП Велико Търново, който се е произнесъл с
Решение №133/08.07.2019г., предмет на настоящето дело, като е оставил жалбата
без уважение.
Изпълнителното дело е образувано за
неплатени публични вземания в ТД на НАП Велико Търново офис Враца, подробно
описани в съобщение за доброволно изпълнение
с изх.№0861-000001/12.12.2005г.,
разпореждане за присъединяване
изх.№0861/2005/000005/15.05.2015г., разпореждане за присъединяване
изх.№000861/2005/000006/23.07.2015г. и разпореждане за присъединяване
изх.№С170006-105-0078336/11.05.2017г. Издадено е Постановление за налагане на
обезпечителни мерки
изх.№С170006-022-0011303/02.03.2017г. и Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№С170006-022-0026271/11.05.2017г. , с които е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, както и Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№С170006-022-0017329/29.03.2017г., с което е наложена възбрана върху недвижим имот, находящ се в с.Л. обл.С.
Постановленията са връчени на задълженото лице на 18.05.2017г., видно от
приложеното известие за доставяне.
Със заявлението от 21.05.2019г. жалбодателят
е поискал отписването на следните вземания:
Вземане за глоба от 10 000лв. по изп.л. №115/нохд 188/12.05.2015г.
на Окръжен съд Враца, присъединено към
изп.дело с разпореждане от 23.07.2015г.
Вземане за такси от 5лв. по изп.л.
№115/нохд188/12.05.2015г. на Окръжен съд Враца, присъединено към изп.д. с
разпореждане от 23.07.2015г.
Вземане за такси от 5лв. по изп.л. №116/нохд
188/12.05.2015г. на Окръжен съд Враца, присъединено с разпореждане от 23.07.2015г.
Вземане за глоба от 10лв. по НП 14-0288-001108/26.11.2014г. ,
присъединено с разпореждане от 23.07.2015г
Вземане за глоба от 200лв. по НП14-0288-000687/20.08.2014г.,
присъединено с разпореждане от 15.05.2015г.
Вземане за глоба от 400лв. по НП
14-0288-000688/20.08.2014г., присъединено с разпореждане от 15.05.2015г.
Със съобщение изх.№С190006-110-0001201/17.04.2019г.
публичен изпълнител е насрочил опис на недвижим имот, находящ се в с.Л. обл.С.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено
от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок /решението
е получено на 15.07.2019г., а жалбата е предявена на 17.07.2019г. по куриер/,
против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:
Институтът на
погасителната давност за изпълнение на задължения за заплащане на глоби за
административни нарушения е уреден в чл. 82 от ЗАНН, който се явява специален
закон по отношение на ДОПК, поради което за вземания, произтичащи от
административни наказания, не се прилага предвидения в чл. 171 ал.1 от ДОПК давностен
срок за погасяването им, както и правилата
за спирането на давността. В този смисъл е ТР №2/12.04.2017г. по т.д.
№3/2016г. на Върховен административен съд. За да не се изпълни административното наказание
глоба съгласно чл. 82 ал. 1 т.а от ЗАНН следва да са изминали две години от
налагането му. Прекъсването на давността става с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след
завършване на действието, започва да тече нов давностен срок. В настоящата
хипотеза в срока по чл.82 ал.1 б.а от ЗАНН е образувано изпълнително производство по отношение на
процесните вземания, чрез присъединяването им към образувано и висящо
изпълнително дело, съответно на 15.05.2015г. и 23.07.2015г. Публичният
изпълнител е предприел действия съответно на 02.03.2017г., 29.03.2017г. и
11.05.2017г., като след последната дата е започнал да тече нов двегодишен
давностен срок, изтичащ на 11.05.2019г. Преди изтичането му обаче публичният
изпълнител е предприел действия по изпълнението,
като е насрочил опис на възбранения недвижим имот в с. Л. обл. С. на 17.04.2019г,
с което отново е прекъснал давността и
след тази дата е започнал да тече нов давностен двегодишен срок. Тези
съображения не се отнасят за вземанията за такси, тъй като те не са
административни наказания и за тяхното събиране важат правилата на ДОПК.
При така изложеното
описаните в заявлението от 21.05.2019г. вземания на настоящия жалбодател не са
били погасени по давност, поради което правилно ответникът с постановеното от
него решение е оставил без уважение
жалбата на настоящия жалбодател
против мълчаливия отказ на публичният изпълнител да отпише задълженията и да прекрати
изпълнителното производство по отношение на тях.
По тези съображения съдът намира, че
жалбата следва да се отхвърли.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане, на ТД на
НАП Велико Търново следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., тъй като се касае до
административно производство без определен материален интерес.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.Г.Н. *** против РЕШЕНИЕ №133/08.07.2019г. на Директора на ТД на НАП Велико
Търново.
ОСЪЖДА
Д.Г.Н. *** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП ВЕЛИКО ТЪРНОВО сумата 200/двеста/
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване
или протест.
АДМ. СЪДИЯ: