№ 18982
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20241110128907 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от А. И. Б. срещу *******а искове
по чл. 63 З****** вр. чл. 176 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 25 700 лева - неплатено трудово възнаграждение за
периода 01.02.2019 г. – 01.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 20.05.2024 г. до окончателното плащане и сумата от 5 000
лева – мораторна лихва върху главницата за периода, считано от първо число след
изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до
19.05.2024 г., като в условията на евентуалност са предявени искове по чл. 178, ал. 1, т.
3 ЗВМР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
25 700 лева, представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден/нощен труд за периода 01.02.2019 г. – 01.02.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.05.2024 г. до
окончателното плащане, и 5 000 лева - мораторна лихва върху главницата за периода,
считано от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано
изчисляване на работното време до 19.05.2024 г.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника на 15.02.2016 г. е
сключен безсрочен договор за военна служба, по силата на който ищецът е изпълнявал
длъжността „сътрудник по охраната'', а със Заповед №109/26.01.2023г. на началника на
****** служебното правоотношение на ищеца е прекратено. За периода от 01.02.2019
г. до 01.02.2023 г. ищецът е работил изцяло на 24- часови смени, средно по 10 на
месец, като за целия 48-месечен период е положил 480 на брой 24-часови смени.
Положеният от ищеца труд се равнява на 11 520 часа, като през този период му е
заплащано възнаграждение определено върху 168 часа на месец, а не според реално
изработените 240 часа на месец и разликата от 3456 часа за целия период не му е
заплатена нито като дневен, нито като нощен, нито като извънреден труд. Неплатените
3456 часа се равняват на 25 700 лева, върху която сума се дължи и мораторна лихва до
1
предявяване на исковата молба. Ищецът излага съображения, че при непръкъсваем
производствен процес /смени,дежурства/ нормативно определеното време за хранене
се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства
физически на мястото, определено от работодателя. Ищецът излага твърдения, че през
всички часове на 24-часовото си дежурство е бил на разположение на работодателя,
като през 12 от тези часове изпълнението на задълженията му е било ограничено, но не
и напълно преустановено, поради което тези 12 часа представляват част от работното
време и доколкото последното надхвърля отчитането сумарно работно време, то
следва за положения извънреден труд да му се заплати възнаграждение. Предвид
изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника ******, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията на
ищеца, че е полагал труд изцяло на 24-часови смени за процесния период, както и
средно на месец ищецът да е отработвал 240 часа на работа, като поддържа, че по
време на осигурените почивки съгласно графика, утвърден със заповед на началника
на структурното звено, ищецът не е изпълнявал служебни задължения, изискващи
присъствието му на пост, съответно не е полагал труд. Излага съображения, че дори да
се приеме, че времето за почивка следва да бъде заплатено, часовете, съставляващи 8
часа почивка в рамките на 24-часовото дежурство, са компенсирани на ищеца
посредством ежемесечно изплащаното му допълнително възнаграждение за
специфични условия на труд. Поддържа, че Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно организацията на работното време не се прилага по
отношение на упражняваната от военоослужещ дейност по носена на дежурство.
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените Заповед на началника на
Националната служба за охрана № 130/01.02.2016 г. (л.12) и Заповед на началника на
Националната служба за охрана № 109/26.01.2023 г. (л.13) се установява, че в периода
15.02.2016 г. – 07.02.2023 г. между тях е било налице служебно правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал длъжността „сътрудник по охраната“ в сектор 03
„Постова охрана и пропускателен режим“ при 04 отдел „Масови мероприятия“, като е
полагал труд на 24-часови смени.
Разликата в поддържаните от страните тези се състой в това, че според ищеца
времето за почивка в размер на 8 часа през 24-часовата му смяна следва да се зачете за
работно време и доколкото положения от него труд за тримесечие надхвърля
отчитаното сумарно работно време, следва да му се заплати положеният извънреден
труд. Според ответника времето на почивка не е работно време, а дори и да се вземе
предвид като такова, ищецът вече е компенсиран със заплащане на възнаграждение за
работа при специфични условия на труд.
Съгласно Заповед на началника на *******а при президента на Република
България № 1691/05.11.2013 г. (л.88-90) нормалната продължителност на служебното
време на военнослужещите от ****** е 8 часа при 5-дневна работна седмица.
2
Съгласно чл. VII, т. 3 на военнослужещите, изпълняващи задълженията си на 24-часови
смени се зачита 16 часа сумарно служебно време и 8 часа за храна и почивка.
Съгласно чл. XI времето за почивка на военнослужещите, когато им е осигурена
такава, не се включва в продължителността на служебното време. Съгласно чл. XII
военнослужещите, работещи на смени са длъжни да се явяват за инструктаж и
приемане на смяната 30 минути преди започването й.
Видно от Справка за отработените часове от заповеди за назначаване състав за
охрана съгласно З****** (л.41-153) за периода 01.05.2019 г. – 22.01.2023 г. ищецът е
полагал труд на 24-часови смени.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза,
представена в писмен вид на лист 275-279, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и обосновано, за периода 01.02.2020 г до 01.02.2023 г ищецът е положил 366
броя 24-часови смени, 8 редовни смени по 8 часа и 30 командировки по 8 часа, което
прави общо 9088 часа положен труд без да се отчитат почивките. При вариант на
отчитане на почивките по Заповед №1691/05.11.2013 г на Началника на ****** за реда
и разпределението и отчитане на служебното време на военнослужещите от ******
при президента на РБ ищецът е положил 366 бр. 24- часови смени, 8 редовни смени по
8 часа и 30 командировки по 8 часа , което прави общо 6160 часа действително
отработено време от ищеца при режим на отчитане на служебното време при 24-
часово дежурство, 16 часа служебно време и 2928 часа почивка. При вариант на
отчитане на почивките, посочени от ответника по З****** ,съгласно приложената
справка за отработените часове от заповеди за назначаване състав на охрана, същия е
положил 5136,50 часа труд през процесния период и почивки по време на 24-часовата
смяна 3951,5 часа, което формира 9088 часа с включени в смяната ползвани почивки.
За периода 01.02.2019 г. до 01.02.2023 г. ищецът е положил 9088 часа труд, от които
5856 часа дневен труд и 2928 часа нощен труд при вариант 24-часова смяна и 8 часа
нощен труд без отчитане на почивките по време на смяна. При отчитане при
ответника, при вариант по Заповед №1691/05.11.2013 г на Началника на ****** за реда
и разпределението и отчитане на служебното време на военнослужещите от ******
при президента на РБ, ищецът е положил 6160 часа труд през процесния период и
2928 часа почивки по време на дежурството. При отчитане при ответника при вариант
справка за отработените часове от заповеди за назначаване състав на охрана, ищецът е
положил 5136,5 часа труд през процесния период ,от които 3512,5 часа дневен и 1624
часа нощен труд и 3951,5 часа почивки по време на дежурството. Заплатеното от
ответника в полза на ищеца възнаграждение за процесния период се отнасят за
7633,58 часа/7634 часа, включващи 6360 часа норматив работно време за процесния
период, след приспадане на платения годишен отпуск и болничните, ползвани от
ишеца и включени часове над нормативно определените в размер на 1274 часа,
изчислени от заплатената сума за допълнително възнаграждение за работа при
специфични условия на труд, които е получавал ищеца всеки месец и които не зависят
от действителното отработено от него време, както и от болничните и отпуските,като
ищецът реално е отработил 6160 часа и не включени почивки в размер на 2928 часа,
като за периода ищеца не е заработил 200 часа, а е получил възнаграждение за тях.
При платени 7634 часа и действително отработени от ищеца 6160 часа,ищецът е
получил възнаграждение за 1474 часа,които не е отработил. Заплатеното от ответника
в полза на ищеца възнаграждение за процесния период се отнасят за 7633,58 часа/
3
7634 часа, включващи 6360 часа норматив работно време за процесния период, след
приспадане на платения годишен отпуск и болничните, ползвани от ишеца и включени
часове над нормативно определените в размер на 1274 часа, изчислени от заплатената
сума за допълнително възнаграждение за работа при специфични условия на труд ,
които е получавал ищеца всеки месец и които не зависят от действителното
отработено от него време, както и от болничните и отпуските,като ищеца реално е
отработил 5136,5 часа, от които 3512,5 часа дневен труд и 1624 часа нощен труд, като
за периода ищецът не е заработил 1223,5 часа, а е получил възнаграждение за тях.
Съгласно З****** ищецът независимо ,че не е отработил норматива служебно време
,всеки месец е получавал брутна работна заплата, формирана от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения с постоянен характер, изразени в
процент от основното възнаграждение за продължителна служба - 8 % и за
специфични условия на труд в ****** - 16 % и порцион. При този вариант на
изчисление, ищецът е получил трудово възнаграждение за 7633,58 часа /7634 часа ,при
действително отработени 5136,5 часа , което е 2497,08 часа платени в повече часове от
действително отработените. Съгласно З****** служебното време на ищеца не се
определя като дневен и нощен труд, още повече липсват понятие нощен и извънреден
труд. При поискания вариант от ищеца по ЗМВР при 24-часова смяна без отчитане на
почивките, ищецът за процесния период е отработил 9088 часа ,които при норматив
6360 часа за процесния период, редуциран с ползваните отпуски и болнични,
формират извънреден труд в размер на 2728 часа. Определеното допълнително
възнаграждение за тях, при спазване нормата на чл. 187, ал.7 ЗМВР - допълнително
възнаграждение за извънреден труд в размер на 26 188,57 лева. При спазване чл.2, т.2
от Наредбите за реда за организацията и разпреД.ето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.
1 и ал. 3 ЗМВР, действали през процесния период, извънредния труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, поради което
дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд при това ограничение по
ЗМВР е в размер на 1160 часа извънреден труд за процесния период и дължимо
допълнително възнаграждение за него в размер на 11 014,54 лева. При отчитане на
часовете в размер на 1274 часа, които са приравнени на база на изплатените за периода
допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд, които съгласно
З****** са да компенсират положените часове над нормативно установеното
служебно време и при отработено време 9088 часа и платени реално 7634 часа
,неизплатените часове при този вариант на изчисление са в размер на 1454 часа
,посочени в Таблица № 9, като дължимото възнаграждение за тях са в размер на 14
090,27 лева. При разработените варианти по З****** и по Заповед на Началника на
****** при Президента на РБ № 1691/05.11.2013 г относно реда за разпределение и
отчитане на служебното време на военнослужещите от ****** при президента на
РБ/******/, издадена на основание чл. 194,ал.7 от ЗОВСРБ,във връзка с § 1 от ПЗР на
ЗОВСРБ ,на основание чл. 24,т.4 от ПУД******РБ, е определено отчитането на
работното време като 24-часовото дежурство се зачита като 16 часа отработено време
и 8 часа за хранене и почивка, като и в З****** е записано изрично, че почивките не
се включват в служебното време. По време на 24-часова смяна ищецът формира
положен труд над нормативно установеното служебно време в размер на 24 часа, а при
втория вариант има незаработено служебно време 1223,5 часа и няма незаплатен труд
4
за процесния период. Основно месечно възнаграждение за звание и допълнителни
възнаграждения с постоянен характер, изразени в процент от основното
възнаграждение за продължителна служба - 8 % и за специфични условия на труд в
****** - 16 % и порцион,които съгласно ЗВСО компенсират труда положен над
нормативно установения. Съгласно направените изчисления при този вариант на
изчисление по Заповед на Началника на ****** при Президента на РБ №
1691/05.11.2013 г относно реда за разпределение и отчитане на служебното време на
военнослужещите от ****** при президента на РБ/******/, на ищеца са му заплатени
в повече 1474 часа ,като при норматив 6360 часа са му платени 7634 часа. Съгласно
направените изчисления при този вариант на изчисление съгласно приложената
справка за отработените часове от заповеди за назначаване състав на охрана , на ищеца
са му заплатени в повече 2497,08 часа, като при действително отработени часове
5136,5 часа са му платени 7633,58 часа. Мораторната лихва за забава на плащането
при вариант на ищеца за извънреден труд 2728 часа и възнаграждение в размер на 26
188,57 лева без приспадане на почивките е в размер на 8571,77 лева. Мораторната
лихва за забава на изплащането за извънреден труд без приспадане на почивките и при
ограничение по чл. 142 ал. 1,т. 1 и ал. 3 ЗМВР е при вариант на ищеца за извънреден
труд 1160 часа и възнаграждение в размер на 11 014,54 лева е в размер на 3706,93 лева.
Мораторната лихва за забава на изплащането за извънреден труд без приспадане на
почивките и при вариант на ищеца за действително заплатени часове извънреден
труд 1454 часа и възнаграждение в размер на 14 090,27 лева, е в размер на 4509,92
лева. Мораторната лихва за забава на изплащането за извънреден труд с приспадане на
почивките и при вариант на ищеца за действително заплатени часове извънреден труд
32 часа и възнаграждение в размер на 297,41 лева е в размер на 103,17 лева.
Съгласно заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, за процесния период
01.02.2019 г до 01.02.2023 г. при вариант на изчисляване на служебното време на
ищеца ,съгласно заповед № 1691/05.11.2013 г на началника на ****** от страна на
ищеца А. И. Б. при норматив 6360 часа, същия е отработил 6160 часа служебно време,
224 часа неотработено време и 24 часа положен труд над нормативно установения при
сумирано отчитане на работното време на тримесечен период, при отчитане на 24-
часово дежурство без включване на почивките, а само фактически отработеното време
,отчетено по 16 часа. Трудът, положен над нормативно установения при този начин на
изчисление е в размер на 24 часа - 8 часа второ тримесечие на 2019 г., 16 часа второ
тримесечие на 2022 г. При положен труд от ищеца над нормативно установеното
служебно време и при сумирано отчитане на служебното време с период на отчитане
три месеца ,дължимо възнаграждение за 24 часа /3 дни/за процесния период е в размер
на 215,90 лева. При вариант на отчитане на работното време помесечно, съгласно
З******, ищецът има положен труд над нормативно установения за процесния период
в размер на 128 часа /16 дни/. При положен труд над нормативно установения при
помесечно отчитане на служебното време в размер на 128 часа /16 дни/ и дължимо
възнаграждение е в размер на 870,32 лева. При дължимо възнаграждение в размер на
215,90 лева за труда, положен над нормативно установения в размер на 24 часа /3 дни/
при сумирано отчитане на служебното време , съгласно Заповед № 1691/05.11.2019 г.
на началника на ****** , на ищеца му е заплатено допълнително възнаграждение за
специфични условия на труд в размер на 962,88 лева, което е с 745,98 лева в повече от
5
дължимото. При дължимо възнаграждение в размер на 870,32 лева за труд, положен
над нормативно установения в размер на 128 часа /16 дни/ при помесечно отчитане на
служебното време ,съгласно З****** , на ищеца му е заплатено допълнително
възнаграждение за специфични условия на труд в размер на 1343,20 лева, което е с
608,88 лева в повече от дължимото.
При разпита си свидетелят Асен Стефанов дава показания, че с ищеца се
познават от 2016 г., когато той постъпил на работа в ******, като тогава са охранявали
дворецът „Кричим“, а през 2019 г. били преместени да работят в София, в резиденция
„Бояна“. От този момент свидетелят и ищецът започнали да пътуват заедно, тъй като
работили само 24-часови смени, а след това почивали два дни. Разказва, че 24-
часовата смяна започва в 07:30 ч., когато се прави т.нар. развод или инструктаж. В
08:00 ч. единият от двамата застъпвал първа смяна на пост, а другият правел 40-
минутна обиколка, която можела да продължи и по-дълго, и след това имало почивка,
но по време на нея служителят е на разположение на дежурния, който е началник на
целия наряд. При смяна с другия колега също се правел обход както от застъпващия,
така и от сменявания. Двамата дежурни са едновременно на смяна, независимо кой от
тях е на пост. При пост дежурният е на кабинката, а при почивка има стая за почивка,
в която може да се отиде. Възможно е по време на отдих да има задачи за изпълнение,
например да се наложи да се провери опредЕ. зона, където се е задействала алармата
например. За една 24-часова смяна има три почивки, като и през същинските почивни
дни могат да извикат служителите от ****** на работа. Свидетелят посочва, че не е
разрешено да се напуска обекта, дори и с разрешение. В стаята за отдих почиващият
не разполага с радиостанция, тя е при служителят на пост, а в стаята има стационарен
телефон.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и непротиворечиви,
отразяващи достоверно възприетата от него фактическа обстановка.
При разпита си свидетелят Гг а, служител на ответника, дава показания, че с
ищеца се познава, тъй като двамата са от едно и също село, а родителите им са били
семейни приятели. След това свидетелят и ищецът работили заедно в ******, като
първо охранявали дворецът в Кричим, а след това били преместени в друг обект в гр.
София. Посочва, че една смяна продължава 24 часа, през които имат 12 часа почивка и
12 часа, през които реално са на пост. Когато са на смяна, сутринта в 07:30 ч. имат
т.нар. развод/инструктаж/. В 08:00 ч. едни от служителите застъпва на пост до 12:00 ч.,
през което време другият служител почива и така се редуват на пост през четири часа.
Свидетелят излага твърдения, че докато почива може да извършва всички дейности,
които извършва и докато е вкъщи, в стаята има баня, тоалетна, легла, можело да се
спи. Твърди, че преценката какво да правят с почивката си е на служителите, като
лично той се е обучавал онлайн и се е явявал на изпити през тези почивки. Стаята за
почивка можела да се напуска по всяко време, но за напускане на самия обект
трябвало да се уведоми началника или дежурния, като свидетелят излизал до магазин
и аптека. Твърди, че обходът е бил въведен шест месеца след края на службата на
ищеца, тъй като той не можел да отговори на въпроса защо е разкопано отстрани на
обекта, а самият обход траел 4-5 минути. След края на смяната имало 40 минути
почивка, в които служителят можел да избере кога да направи обхода. Твърди, че през
почивките служителите са на разположение, така както и през почивните дни след
дежурство.
6
Съдът преценки показанията на свидетеля по реда на чл. 172 ГПК – като такива
на заинтересовано лице, и не ги кредитира в цялост, тъй като в определени свои части
те противоречат на останалите събрани по делото доказателства, както и на
житейската логика.
Съгласно чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, която се
отнася до всички области на дейност в частната и публичната сфера, освен в сферата
на транспорта, работно време е всеки период, през който работникът или служителят,
или работи, или е на разположение на работодателя, за да изпълнява своите
задължения, докато почивката е всеки период, който не е работно време. Според
константната практика на Съда на ЕС разграничителният критерий за включване на
почивката в работното време е дали по време на дежурството работникът или
служителят е длъжен да бъде на разположение на мястото, определено от
работодателя. Ако работникът или служителят има такова задължение, цялото
дежурство, включително и неактивната част /време за спане, храна и физиологични
нужди/ се счита за работно време /в този смисъл Решение по дело С-303/98 Sindicato
de Medicos de Asistencia Publica/Simap срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de la
generalidad Valensiana, Решение от 09.09.2003 г. по дело С-151/02 Landesstadt Kiel
срещу Norbert Jaeger, Решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel срещу
Nemocnice Ceaky Krumilov, Решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fuss
срещу Stadt Halle/.
В настоящия случай от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено, че ищецът по време на т.нар. „почивки“ е
бил на разположение на работодателя. Този извод следва на първо място от характера
на изпълняваната работа – охрана на обект, в който пребивава лице, на което е
предоставена охрана, като на основание чл. 3, т. 5 З****** охраната на обекта е
следвало да бъде осъществена непрекъснато. Ако се сподели поддържаната от
ответника теза, че дежурният, който е в почивка, не е на разположение на
работодателя си, това би означавало, че обектът се охранява от едно единствено лице,
което е неприемливо. На следващо място, по делото е установено, че по време на т.нар.
„почивки“ ищецът е бил длъжен да е в сградата, където полага труд, и при
необходимост да изпълнява служебните си задължения, което се потвърждава и от
представената справка, съгласно която дежурството му е било в продължителност от
24 часа. Поради това, продължителността на тези период следва да бъде включена в
работното време и съответно положения труд над сумарно изчисления за тримесечие
следва да бъде зачетен като извънреден такъв.
Съгласно чл. 187, ал. 7 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно Определение на Съда (шести състав) от 29.07.2024 г. по дело С-
435/2024 Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР срещу ВО, чл. 12, б. „а“ от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно
някои аспекти на организацията на работното време и чл. 20 и 31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд
7
въвежда разлика в третирането на групи работници от публичния сектор, натоварени
със съществени задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо
друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или
спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава
на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на това
законодателство и е съразмерна на тази цел. Чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО и
чл. 20 и 21 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й
води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на ЕС, и по специално до
разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.
При съпоставка на настоящия случай с тази практика съдът приема, че е налице
разумен и обективен критерий, т.е. допустима от закона цел, която да поставя в
различно и по-неблагоприятно положение офицерите и сержантите по З****** от
останалите категории работниците и служители, за които се прилагат разпоредбите на
ЗДСл, ЗМВР и КТ, предвиждащи заплащане на положения от тях извънреден труд.
Поради това, положеният от ищеца извънреден труд подлежи на заплащане.
От заключението на вещото лице се установи, че в периода 01.02.2019 г. –
07.02.2023 г. ищецът е положил 2728 часа извънреден труд, чиято равностойност е
26 188,57 лева. В тази връзка съдът намира за необходима да посочи, че на ищеца
следва да се изплати именно този размер на обезщетението и по отношение на него не
следва да бъдат прилагани ограниченията на разпоредбата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР, тъй
като отговорността да следи да не се полага извънреден труд над законоустановения
максимум е на ответника, който очевидно не е изпълнил това свое задължение, и
следователно не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.
От друга страна, съдът намира, че не следва да разглежда въпроса за това дали са
налице предпоставките за компенсиране между заплатеното на ищеца допълнително
възнаграждение за работа при специфични условия на труд и дължимото
допълнително възнаграждение за извънреден труд, тъй като не е сезиран с възражение
за прихващане на двете вземания.
Възражението за погасяване на вземането по давност не следва да бъде
разглеждано, тъй като е направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 133 ГПК
вр. чл. 131, ал. 1, т. 5 ГПК.
Предвид изложеното и диспозитивното начало в гражданския процес искът за
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд следва да бъде уважен в
пълния предявен размер от 25 700 лева, като искът за заплащане на трудово
възнаграждение следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид основателността на иска за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, основателен е искът за мораторна лихва
върху това възнаграждение. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че мораторната лихва върху сумата от 26 188,57 лева възлиза на 8 571,77
лева. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, искът следва да се уважи
за сумата от 5000 лева. На отхвърляне подлежи искът за мораторна лихва върху
сумата за трудово възнаграждение.
8
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното от ищеца искане, същият има
право на разноски, като е доказал такива в размер на 3 000 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът, предвид правната и
фактическа сложност на делото, и цената на исковете намира за неоснователно.
Поради това, на ищеца следва да се присъдят 3000 лева разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда сума в общ размер на 2 343 лева, от които 1 028 лева държавна такса
за иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, 200 лева за иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и 1115 лева за
съдебно-счетоводна експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *******А с БУЛСТАТ: ********* да заплати на А. И. Б. с ЕГН:
**********, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗВМР: сумата 25 700 лева,
представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден/нощен труд за периода 01.02.2019 г. – 01.02.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.05.2024 г. до окончателното
плащане; сумата 5 000 лева - мораторна лихва върху главницата за периода, считано
от първо число след изтичане на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на
работното време до 19.05.2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3000
лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА *******а с БУЛСТАТ: ********* да заплати в полза на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 2 343 лева - държавна такса и
разноски за експертиза по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9