№ 70
гр. С.З., 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20225501000015 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №236/26.07.21 г. по гр.д.№3318/20 г. по описа на
Районен съд-С.З.,с което се отхвърля предявеният от "Т.” ЕАД, с ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул.***, чрез процесуален
представител К. П. против Т. В. Л., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.
С.З., бул. *** - адв. И.П. от АК С.З., иск за признаване за установено по
отношение на Т. В. Л. с ЕГН:**********, че дължи на „Т. С.” ЕАД сумата от
404,79 лв., от които 324,74 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2016г. до м.03.2017г.,
ведно със законната лихва от 09.03,2020г. до изплащане на вземането, и 80,05
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 21.02.2020г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 651 от 26.05.2020 г. по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 1537/2019 г. по описа на РС-С.З., като неоснователен.
Въззивникът "Т.” ЕАД, с ЕИК: *** в депозираната въззивна жалба излага
съображения относно незаконосъобразността на обжалваното решение. Моли
решението на районния съд да бъде отменено и да се постанови друго по
същество на спора,с което да се уважи предявения иск.Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
1
Въззиваемият Т. В. Л. чрез процесуалния си представител взема
становище,че решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач „Н.“ ООД гр. С. не взема становище по
предявените искове.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намира за установено следното:
Жалбата е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на въззивно обжалване е постановеното решение на РС-
Казанлък по предявен иск по чл.415 ГПК във. вр. с чл.422 ГПК.
Ищецът „Т. С.” ЕАД твърди, че на 03.09.2020 г. са депозирали заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3016095
срещу Т. В. Л. с ЕГН ********** за сумата от 404,79 лв., от които 324,74 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.07.2016г. до м.03.2017 г., ведно със законната лихва от
09.03.2020г. до изплащане на вземането, и 80.05 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2017г. до 21.02.2020г.
Не е спорно,че по гр. дело № 1537/2020г. по описа на РС-С.З., съда е
издал заповед за изпълнение срещу длъжника.
В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е предявен иск за
установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ срещу Т. В. Л. с ЕГН ********** като клиенти на ТЕ за топлоснабден
имот - гр. С., п.к. *** за процесния период.
Твърди се, че ответника, в качеството на собственик, е бил клиент на ТЕ по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
2
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за
битови нужди в гр. С., които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3
ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от “Т. С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С.,
одобрени е Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в
сила от 10.07.2016 г.
В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”,
чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ
е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности
през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне
в забава, т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума и на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ
от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Т. С.” ЕАД
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016г.
(влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи,
3
удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по
публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет
достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на
дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уебстраница
на „Т. С.” ЕАД на адрес: http://topю.bg/клиенти/ проверка на сметка.
Твърдят, че ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за
абонатен № 170526, е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, като не е погасил задълженията си.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139 от ЗЕ/
сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника е
сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма “Н.” ООД.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от “Т. С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “Н.”
ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
е разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за
топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и енергийните
ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 173.04.2007 г./. За имота на
ответника са издадени изравнителни сметки, които прилагат като
доказателство в подкрепа на твърденията си, че сумите за топлинна енергия
за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай,
че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се
прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че
резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от него
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-
старото.
Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Т. В. Л. с ЕГН:**********, че дължи на „Т. С.” ЕАД сумата от
404,79 лв., от които 324,74 лв. - главница, представляваща стойност на
4
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2016г. до м.03.2017г.,
ведно със законната лихва от 09.03.2020г. до изплащане на вземането, и 80,05
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до 21.02.2020г., като
претендират и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Т. В. Л., в който твърди, че възразява срещу претенциите на Т. С.
ЕАД.
Сочи, че така предявените искове са процесуално допустими, но по
същество са неоснователни и недоказуеми. Твърди се ,че ответникът е
придобил собствеността върху този имот по наследство от баща му -В.А. Л.,
починал на 15.06.2007г., но никога не е ползвал и живял в същия. От
приложените към ИМ документи, а именно от: Заявление-Декларация вх.
№2927/01.10.2009г. на Т. С.”ЕАД и Споразумителен протокол от същата дата,
като титуляр на партидата с абонатен №170526 е вписана майка му А.И.Ф..
Същата като клиент на ищеца е заплащала дължимите му суми за ползваната
в имота топлоенергия за периода от 01.10.2009 г. до 03.04.2017г. С
Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №27,том II, рег.№
2049,дело №181/2017г.на С.Ф.-Нотариус,с район на действие-района на СРС,
вписан в под №508 в рег.на НК, ответникът действайки като непълнолетен,
чрез пълномощник -П.И.Ч. и със съгласието на майка си и негов законен
представител- А.И.Ф. е прехвърлил собствеността върху този имот на
купувача - С.Л.У.. Твърди, че исковата претенция е неправилно насочена към
него.
Не на последно място твърди, че в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и в исковата молба от ищеца е неоснователно претендирано
заплащане на общата сума 324,74 лв, която представлявала главница,
прозтичаща от доставена,но неплатена му топлинна енергия за периода
07.2016г. до 03.2017г. както и сумата 80,05лв., представляваща мораторна
лихва за забава в периода от 15.07.2017г. до 21.01.2020 г. Въпреки, че в
случая се касае до периодични плащания по смисъла на чл.111,б.”в ЗЗД,в
заявленнието по чл.410 ГПК, а и в исковата молба по настоящото дело не са
посочени, а към последната не са приложени и копия от фактури за
начислявани суми по прогнозни месечни вноски,както и фактури за издадени
5
в края на отоплителния сезон изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата,в която се намира
процесния имот. Твърди, че по отношение на иска за мораторна лихва в ИМ
не са посочени, а и не са приложени необходимите доказателства както
относно настъпване на падежа и размера на дължимата лихва за всеки
отделен месец от горния период. Всичко това се явява индикация за
съзнателното създаване затруднения на длъжника за евентуалното му
възражение за изтекла три годишна давност за вземанията на ищеца.
В хода на производството се установява следната фактическа
обстановка:Видно от приложеното към настоящото дело, ч.гр.д. № 1537/2019
г. по описа на РС- С.З. е налице издадена заповед за изпълнение № 651 от
26.05.2020 г. по чл. 410 от ГПК, с която Т. В. Л. е осъден да заплати на ищеца
по настоящото дело, сумата от 324.74 лв. за главница, и 180.05 лева
мораторна лихва от 15.09.2017 г. до 21.02.2020 г., и законна лихва върху
главницата от 09.03.2020 г. до изплащането й, както и сумата от 75 лева
разноски по делото.
Видно от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт
№ 93, дело 3247/1992 г. за замяна на недвижим имот от 30.10.1992 г. на
Нотариус при Старозагорски районен съд, топлоснабденият недвижим имот е
придобит от В.А. Л., починал на 15.06.2007 г. - наследодател на ответника Т.
В. Л.. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27, дело №
181/2017 г. от 3.04.2017 г. на Нотариус С.Ф. с район на действие СРС,
ответникът Л., действащ със съгласието на майка си А.И.Ф., са продали
процесния недвижим имот на С.Л.У.. За претендирания период от м. юли
2016 г. до м. март 2017 г. за незаплатена топлинна енергия, ответникът
действително е бил собственик на топлоснабдения недвижим имот, но е бил
непълнолетен и е действал със съгласието на своята майка и законен
представител А.И.Ф..
Видно от споразумителен протокол от 1.10.2009 г.за остойностяване на
отчетената от топломера топлинна енергия е на база предоставени данни от
„Н. И.“ -третото лице помагач, като този протокол е сключен между ищеца
„Т. С.“ ЕАД и А.И.Ф. лично, а не като законен представител на единствения
наследник по закон на починалия преобретател на недвижимия имот в гр. С.,
община ***, за който се претендира незаплатена топлинна енергия.
6
По делото е представено заявление-декларация от А.И.Ф.- лично, с която е
открита партида, съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т. С.“ АД.Представени са фактури/съобщения към
фактури за топлоснабдения имот,за процесния период, които отново са на
името на получателя А.И.Ф..
В производството пред районния съд е назначена съдебно-икономическа
експертиза, като относно анализа на експертните изводи на осн.чл.272 ГПК
въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази част.Длъжник по горепосочените и незаплатени суми по
процесните фактури е лицето А.И.Ф. – майка на ответника Т. В. Л.. Абонат
на топлоснабдения имот за периода юли 2016 г. - март 2017 г. е майката и
законен представител на ответника Л. - лицето А.И.Ф..
При поставения правен въпрос кой правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката в хипотезата,при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение-
собственикът,респ. носителят на ограниченото вещно право,или титулярът на
облигационното право на ползване е налице разрешение с тълкувателно
решение №2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т.д. №2/2017 г.,ОСГК.Съдът следва да
се съобрази с тази постановка на ОСГК,а именно ,че
собствениците,респективно бившите съпрузи като съсобственици,или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот,дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата,при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение,освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот,през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й.В конкретния случай не е налице договорно правоотношение ,поради което
следва да се приеме,че собственикът на топлоснабденият имот дължи цената
на доставената топлинна енергия за процесния период.
Предвид гореизложеното предявеният установителен иск следва да бъде
уважен.В тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените по
7
делото разноски в исковото производство в размер на 550 лв. /от които 400
лв.- разноски в производството и 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение/
,както и разноските в заповедното производство в размер на 25лв.-ДТ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №236/26.07.21 г. по гр.д.№3318/20 г. по описа на
Районен съд-С.З. като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. В. Л. с
ЕГН:********** със съдебен адрес: гр. С.З., бул. *** - адв. И.П. от АК С.З., че
дължи на „Т. С.” ЕАД ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул.***, чрез процесуален представител К. П. сумата от 404,79 лв., от които
324,74 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2016г. до м.03.2017г., ведно със законната
лихва от 09.03.2020г. до изплащане на вземането, и 80,05 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2017г. до 21.02.2020г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 651 от 26.05.2020 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1537/2019 г. по описа на РС-С.З.
ОСЪЖДА Т. В. Л. с ЕГН:********** със съдебен адрес: гр. С.З., бул.
*** - адв. И.П. от АК С.З., да заплати на „Т. С.” ЕАД ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: гр. С., ул.***, чрез процесуален представител К. П.
сумата 550 лв./петстотин и петдесет лева/-разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Т. В. Л. с ЕГН:********** със съдебен адрес: гр. С.З., бул.
*** - адв. И.П. от АК С.З., да заплати на „Т. С.” ЕАД ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: гр. С., ул.***, чрез процесуален представител К. П.
сумата 25 лв./двадесет и пет лева/-разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - "Н."
ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ****.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9