Определение по дело №69123/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35521
Дата: 3 септември 2024 г. (в сила от 3 септември 2024 г.)
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20231110169123
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35521
гр. София, 03.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110169123 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на ЕАД "Д. М.", с която поддържа, че неправилно е
определена разноската на адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА и настоява в
полза на адвокатското дружество да се пресъди сумата 480 лв. с ДДС за
уважените искове.
Насрещната страна не взима становище.
Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи, доказателствата по
делото и приложимия закон, приема следното:
Молбата е подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради което е
процесуално допустима. Разглеждана по същество молбата е неоснователна.
Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката,
обективирана в мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на
страните за съдебните разноски. Съдът не намира основание да пресъди
възнаграждение на адвоката в размер по-голям от определения с решението.
Определянето на размера на възнаграждението на процесуалните представители
в процеса следва да се ръководи от принципа на равностойност, така че двете
групи пълномощници, осъществяващи процесуални представителство срещу
възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за различно оценяване на
техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този принцип, съдът следва да
изходи и от обема на извършените процесуални действия. С Решение на СЕС
(втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т.1 е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Предвид
това съдът не е обвързан от същата НМРАВ, тъй като има право да определя
размера на възнаграждението, в хипотезите, в които законът му възлага това (в
т.ч. чл. 38 от ЗАдв).
1
Съдът при служебна справка е констатирал, както ответникът настоява, че
ищецът е завел срещу „С К“ ООД гр. д. №16354/2024 г. по описа на СРС, по
което процесуалният представител е този в настоящото производство, както и че
защитата е идентична на настоящата, видно от съдържанието на искова молба по
гр. д. №16354/2024 г., с разлика, че касае друг договор за кредит, но при еднакви
правни съображения по оспорените клаузи, и приложените пълномощно и
договор за правна помощ. Тъй като производството по гр. д. №69123/2023 г.,
СРС, е заведено по-рано, а другото не е обявено за решаване, то съдът за
настоящия спор следва да определи дължимото възнаграждение на адвоката, а в
преценка на съда, разглеждащ гр. д. №16354/2024 г, СРС, в т.ч. спора за
съдебните разноски, е да определи колко и какви усилия са положени от
адвоката, при така установените по-горе обстоятелства, и дължи ли се
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Съобразно защитавания материален
интерес, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да се
извършат от адвоката по делото, с оглед на фактическата и правна сложност на
спора, без явяване в съдебно заседание, съдът приема, че необходима и разумна
разноска за адвокат в конкретния случай е сумата 400 лв. с ДДС, която следва да
се пресъди на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“. Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №239265/23.07.2024 г. по описа на СРС с
правно основание чл. 248 от ГПК.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2