Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 524
22.07.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №117 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на Б.В.Д. ***, с посочен съдебен
адрес:***, офис 8, подадена чрез пълномощника ѝ адв. В.Ч., против Решение №1012-26-528-1
от 07.01.2022г. на директора на Териториално поделение (ТП) на Националния
осигурителен институт (НОИ) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ
срещу Задължителни предписания № ЗД-1-26-01035625/18.11.2021г. на контролен
орган при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че задължителните предписания са
нищожни, неправилни и незаконосъобразни. Същите били издадени при липса на
обективност при извършване на проверката от страна на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково. Счита
се, че по издадена заповед за проверка, връчена на 12.11.2021г. било
недопустимо да се използват документи и извършват действия преди тази дата.
Твърди се, че заповедта за извършване на проверка е антидатирана. Оспорват се
констатациите в Констативен протокол от 18.11.2021г., в частта относно
достоверност на извършените проверки на адрес ул.“Ч.“ и ул.“С.“ в гр.Х.. За тях
не бил съставен протокол, подписан от лицата, присъстващи на място. Решението
не кореспондирало със задължителните предписания. В производството не били
извършени проверки за значимите факти и обстоятелства, а именно не били събрани
писмени обяснения от лицата пряко възприели фактическите действия относно
извършваната дейност като земеделски производител.
По изложените съображения се иска отмяна на решението
и на потвърдените с него задължителни предписания. Претендират се разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника на жалбоподателката. Излагат се допълнителни доводи за незаконосъобразност
на оспорените актове.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ Хасково, се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Навежда доводи
в насока, че жалбоподателката не е осъществявала дейност като земеделски
производител, тъй като не произвеждала растителна продукция, предназначена за
продажба, поради което не попадала в обхвата на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и
не подлежала на осигуряване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 12.10.2021г. с писмо изх.№ 9101-26-1439/12.10.2021г.
(л.47) от страна на ТП на НОИ – Хасково е било изискано от директора на
Областна дирекция земеделие (ОДЗ) – Хасково да предостави информация от
значение за определяне на правото на парично обезщетение на Б.В.Д., в качеството
на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин. В тази връзка в писмото е
посочено, че на 09.10.2021г. в ТП на НОИ - Хасково постъпило удостоверение,
приложение №11 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване (НПОПДОО) в качеството на лицето като земеделски стопанин, с
вх.№Р14-26-000-00-**********/09.10.2021г. (л.56) относно правото на парично
обезщетение на Д. по заявление-декларация за отглеждане на малко дете по чл.53
от КСО, считано от 06.10.2021г. При преценка на правото на паричното
обезщетение било установено, че по данни от правно-информационна система „Алис“
Б.Д. била регистрирана като земеделски стопанин, отглеждаща семкови и
костилкови плодове. С писмото, на основание чл.40, ал.4, т.2 от КСО, във връзка
с чл.36, ал.1 и ал.6 от АПК и във връзка с чл.110, ал.1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, е отправена молба да бъде извършена
надлежна проверка за установяване на обстоятелствата от значение за случая, за
резултатите, от която да се уведоми ТП на НОИ - Хасково.
В отговор, с писмо изх.№РД-12-02-1333 (л.44) и
вх.№9107-26-1439-1/13.10.2021г. на ТП на НОИ – Хасково последното е уведомено,
че Б.В.Д. е регистрирана като земеделски стопанин, съгласно Наредба
№3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани,
на дата 15.06.2020г. - с валидна регистрация до 11.06.2021г., на 21.04.2021г. –
с валидна регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба № 5 от 2009г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания за следващата стопанска година. Като приложение към писмото е
представена Справка за дейността на Б.В.Д. към дати 15.06.2020г. и 21.04.2021г.
(л.45), от която е видно, че заявените при регистрация култури за отглеждане
са: сливи, засети на площ 0.0050 ха; други овощни видове, засети на площ 0.0050
ха, в землища в гр.Хасково.
На 18.10.2021г. в ТП на НОИ – Хасково е заведен Сигнал
№1043-26-393 от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ – Хасково (л.41), с който, предвид данните за Б.В.Д., е отправена молба до
директора на сектор КР на ДОО да бъде извършена надлежна проверка за
установяване на обстоятелствата от значение за случая.
Във връзка със сигнала, от ТД на НАП – Пловдив, офис
Хасково, е изискано предоставяне на информация за това дали за 2020г. Д. има
подадена ГДД с декларирани приходи и разходи, като се посочи и начина на
подаване на данните по чл.5, ал.4 от КСО. В писмо вх.№1043-26-393-3/22.10.2021г.
от ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково са посочили, че няма данни за подадена от
лицето декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.
На 28.10.2021г., на основание чл.107 от КСО и чл.29,
ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен
институт, от директора на ТП на НОИ – Хасково е била издадена Заповед
№ЗР-5-26-01024476/28.10.2021г. (л.36), с която е възложено да се извърши
проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Б.В.Д., от
контролен орган на ТП на НОИ П.М. М. – старши инспектор по осигуряването.
Във връзка с подадения Сигнал №1043-26-393 до Д. е
било изпратено писмо (л.19) за явяване пред ТП на НОИ и извършване на проверка,
както и за представяне на документи.
Пред ТП на НОИ от жалбоподателката е било дадено
писмено обяснение вх.№1043-26-393#6/12.11.2021г. (л.33), в което посочила, че завила
отглеждане на сливи и други овощни видове, на земя ползвана под наем. Не
произвела продукция, която да реализирала на пазара.
На 18.11.2021г. от контролен орган при ТП на НОИ – Хасково
– П.М. М. – старши инспектор по осигуряването, е съставен Констативен протокол (КП)
№КП-5-26-01035605/18.11.2021г. В същия са описани установените по отношение на Б.В.Д.
факти и е допълнено, че от направена справка в информационните регистри на НОИ
се установило, че за лицето имало постъпило Приложение №9: с придружително
писмо с вх.№Р14-26-261-01-**********/08.07.2020г. към болничен лист
№Е20201607544 за „общо заболяване“, с диагноза по МКБ: 0 47.0 „Лъжливо раждане
преди навършени 37 гестационни седмици“, с период на временна
неработоспособност от 29.06.2020г. до 28.07.2020г.; с придружително писмо с
вх.№Р14-26-261-15-**********/10.08.2020г. към болничен лист №Е20201607942 за
„общо заболяване“, с диагноза по МКБ: 0 47.0 „Лъжливо раждане преди навършени
37 гестационни седмици“, с период на временна неработоспособност от
29.07.2020г. до 21.08.2020г.; с придружително писмо с вх.№ Р14-26-000-00-
**********/09.09.2020г. към болничен лист № Е20201882500 за „бременност“, с период
на временна неработоспособност от 22.08.2020г. до 05.10.2020г.; с придружително
писмо с вх.№ Р14-26-000-00-**********/09.10.2020г. към болничен лист
№Е20202200298 за „майчинство“, с период на временна неработоспособност от
29.09.2020г. до 09.11.2020г.; с придружително писмо с вх.№Р14-26-000-00-**********/13.01.2021г.
към болничен лист №Е20203157663 за „майчинство“, с период на временна неработоспособност
от 10.11.2020г. до 03.01.2021г., и приложение №11: с придружително писмо с вх.№
Р14-26-000-00-**********/01.02.2021г. към заявление-декларация за изплащане на
парично обезщетение при бременност и раждане за остатъка от 410 календарни дни
по чл.50 и чл.51 от КСО за периода от 04.01.2021г. до 05.10.2021г.; с
придружително писмо с вх.№Р14-26-000-00-*********/09.10.2021г. към
заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко
дете по чл.53 от КСО за периода от 06.10.2021г. до 09.06.2022г. В КП е цитиран
сключен от Д. договор за наем на земеделска земя с лицето Б.С.Х., като е
отразено, че последната е собственик на двуетажна жилищна сграда с дворно място
в гр.Хасково на ул.“С.“. На
16.11.2021г. бил посетен адрес гр.Хасково, ул.„Ч.“ №* Проведен бил разговор с
лице, представило се като съпруг на Б. и син на Б.. С негово разрешение и в
негово присъствие бил извършен оглед на дворното място, прилежащо към имота,
което представлявало земя с площ около 25-30 кв. м., върху която имало засята
смокиня, спанак и друга растителност, която наподобявала зелена ограда към
съседен имот. Получена била информация, че дейността на Б.В.Д. била развивана
на друг адрес, а именно гр.Хасково, ул.„С.“ № 31 А, където се извършвал ремонт,
поради което по настоящем семейството живеело на адрес ул.„Ч.“ № 35 в
гр.Хасково. На
16.11.2021г. бил посетен адрес гр.Хасково, ул.„С.“ №31А. Имотът представлявал
къща на два етажа, която видимо била в ремонт. Дворното място видимо било
необработваемо, тъй като на него имало тревиста растителност, която била с
височина около 0,80 м. - 1,00 м. Констатирано е, че регистрацията на Б.Д. като
земеделски стопанин била направена на 15.06.2020г. и 14 дни по-късно била във
временната неработоспособност: с причина „общо заболяване с период на временна
неработоспособност от 29.06.2020г. до 21.08.2020г., с причина „бременност“ за
периода от 22.08.2020г. до
05.10.2020г., с причина „майчинство“ за периода от 29.09.2020г. до 03.01.2021г.,
т.е. била бременна към датата на обявяване на започване на дейност като
земеделски стопанин. Направен е извода, че Б.Д. има необходимата регистрация в
ОД „Земеделие“, както и деклариране на начало на дейност и осигуряване в
Регистъра на самоосигуряващите се лица през 2020г., но нямало как за 13 дни да
произведе продукция, която да е предназначена за продажба. Взета е предвид и
бременността, която предполагала невъзможност за извършване на тежък физически
труд, какъвто е земеделският. Регистрацията ѝ като земеделски стопанин била
направена единствено с цел придобиване на осигурителни права по КСО.
На 18.11.2021г., на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО
на Б.В.Д. са дадени Задължителни предписания (ЗП) №ЗД-1-26-01035625/18.11.2021г.
от контролен орган в ТП на НОИ – Хасково, съгласно които следва да се заличат
данните за лицето, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 15.06.2020г.
до 30.09.2021г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1. В ЗП е изложена
основна част от фактическата обстановка по случая, като е посочено, че констатациите
от извършената проверка са описани в КП №КП-5-26-01035604/18.11.2021г. Даден е 14-дневен
срок за изпълнение на предписанието.
ЗП №ЗД-1-26-01035625/18.11.2021г и КП
№КП-5-26-01035604/18.11.2021г са били връчени на адресата си на 24.11.2021г.,
видно от известие за доставяне PS 6300 018NUU A (л.18).
На 08.12.2021г. до директора на ТП на НОИ – Хасково от
Б.В.Д. е било подадено възражение против ЗП.
С оспореното пред съда Решение №1012-26-528-1/07.01.2022г.,
директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата против ЗП
№ЗД-1-26-01035625/18.11.2021г.
В решението е описана установената по случая
фактическа обстановка и е цитирана относимата, според административния орган
нормативна уредба, като е прието, че задължителните предписания са правилни и
законосъобразни. Регистрацията на Б.В.Д. като земеделски стопанин била направена
само и единствено с цел получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО,
като следвало да се има предвид също така, че стопанската година започвала на 1
октомври на текущата година и завършвала на 1 октомври на следващата година,
при което било нормално един същински земеделски стопанин да бъде такъв
целогодишно, а не само непосредствено преди или при настъпване на
осигурителното събитие и получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО.
Освен това, Д. била в състояние на бременност и житейски необосновано било тя
да упражнява дейност, като земеделски стопанин. За правилно решаващият орган
приел установеното от контролния орган, а именно, че към дата 15.06.2020г.
жалбоподателката, в качеството си на земеделски стопанин, не упражнява
дейността, за която се регистрирала, съответно не произвеждала продукция,
предназначена за продажба. Посочил, че регистрацията като земеделски стопанин
по реда на Наредба №3/29.01.1999г. не е достатъчна да обоснове възникване на
осигурително правоотношение, независимо че за лицето били внасяни осигурителни
вноски. За да била Д. осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“
било необходимо да са изпълнени кумулативно и следните условия: да произвежда
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и да е
регистрирана по установения ред; да е подала декларация по чл.1, ал.3 от
НООСЛБГРЧМЛ; да е започнала упражняване на трудова дейност по чл.4 от КСО от
датата, от която декларирала, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и
майчинство“; да е внесла дължимите осигурителни вноски. От приложените по
административната преписка доказателства било видно, че Д. реално не
осъществявала дейност като земеделски стопанин, не произвеждала растителна
продукция, предназначена за продажба, поради което и не попадала в обхвата на
§1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и не подлежала на осигуряване.
По делото се разпитаха свидетелите Б.Р.Ш. – в
съвместно съжителство с жалбоподателката, и Б.С.Х. - майка на Б.Р.Ш., чийто
показания са в насока, че жалбоподателката се регистрирала като земеделски
производител, с намерение да отглежда плодни дръвчета – фиданки, в имот отдаден
под наем от свидетелката Х.. Поради бременността на жалбоподателката, в
отглеждането участвали и св. Ш.и св. Х.. Последната смятала да регистрира себе
си като земеделски производител, но отстъпила това на снаха си, която била
останала без работа поради Ковид пандемията. Д. била вече бременна, когато се
регистрирала като земеделски производител, затова само поливала и плевяла, а
останалото вършени св. Ш.и св. Х..
При така
установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана от лице с правен
интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен
акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е неоснователна.
Не се споделя твърдението, че задължителните
предписания са нищожни, неправилни и незаконосъобразни, а решението
немотивирано.
Обжалваното Решение №1012-26-528-1 от 07.01.2022г. и Задължителни
предписания №ЗД-1-26-01035625/18.11.2021г. са издадени в рамките на установената
от закона компетентност – чл.117, ал.1,
т.3 и чл.108, ал.1, т.3 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите
административни актове, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са фактическите и
правни основания за тяхното издаване.
Не се установи в хода на административното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Проверката по разходите по ДОО на жалбоподателката е
била извършена след издаване на заповед за възлагането ѝ, като заповедта
съдът не счита за антидатирана. Констативен протокол № КП-5-26-01035605 е
издаден на 18.11.2021г., при извършване на проверката в рамките на работния
ден, а преди това – на 28.10.2021г., е била издадена Заповед ЗР-5-26-01024476/28.10.2021г.,
с която на контролен орган от ТП на НОИ – Хасково е възложено извършването на
проверката. Когато съответният административен орган прецени, че са налице
данни за неспазване на нормативните актове по държавното обществено
осигуряване, той има право да назначи проверка, както е сторено в настоящия
случай.
При издаване на оспорените актове са съобразени и
относимите материалноправни разпоредби.
Съгласно §
1, ал. 1, т. 3 от КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По
силата на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски
производители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
По аргумент
от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, че е
произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има
качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са
внасяни осигурителни вноски. Иначе казано, изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е
лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като
произвежда продукция за продажба, както и да е регистрирано по съответния ред.
Към
Министерството на земеделието, храните и горите се създава и поддържа регистър
на земеделските стопани – чл.7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители , а редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран
в Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани. Регистрацията се извършва в Областна дирекция „Земеделие“
по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец въз основа на
анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин, като в ОД
„Земеделие“ се води регистър на земеделските стопани на територията на
областта. За жалбоподателката безспорно са налице обстоятелствата по
регистрация в качеството на земеделски стопанин. Тази регистрация обаче не е
достатъчна, за да се счита, че същата
има качеството на „самоосигуряващо се лице“ по смисъла на чл.4 от КСО.
От събраните
в хода на административното производство доказателства се установява, че оспорващата
реално не е осъществявала дейност като земеделски стопанин, като не е произвеждала растителна продукция,
предназначена за продажба, поради което не попада в обхвата на §1, ал.1, т.5 от
ДР на КСО и не подлежи на осигуряване. Представените по делото документи - договори
за наем на земеделска земя, анкетни карти, Регистрационна карта на земеделски
стопанин от 21.04.2021г., съдът приема за използвани с цел получаване на
парични обезщетения от фондовете на ДОО. Следва да се отбележи, че един от
договорите за наем дори е без дата на сключване, като съответно липсва и
нотариална заверка на такава дата. Никъде в договора без дата не е посочено, че
към момента на сключването му върху наетата площ е засята култура сливи и други
овощни видове. В другия договор за наем на земеделска земя от 15.02.2021г. прави впечатление,
че 2021г. е написана с химикал върху формуляра, в който фигурира 2017г. Договорът е сключен за срок от една
стопанска година и влиза в сила за 2021/2022г., като 2021/2022г. е също изписана
с химикал и то върху бланката, в която фигурира 2017/2018г. В този договор също
не е посочено, че към
момента на сключването му върху наетата площ е засята култура сливи и други
овощни видове.
Във връзка с
горното, следва да се има предвид, че посочените договори са с частен характер,
поради което съдът не е обвързан с материалната им доказателствена сила, а е
длъжен да прецени доказателственото им значение за изложените в тях факти с
оглед на всички доказателства по делото. Така например дори и да се приеме, че
съдържанието на договорите за наем отразява действително осъществили се
обстоятелства по наемане на земеделска земя, то това само по себе си не би
могло да установи обстоятелството, че на посочените имоти се били реализирани
намерения от страна на жалбоподателката, свързани със засаждането, отглеждането
и продажбата на земеделска продукция, респ., цитираните договори не биха могли
да обосноват извода за извършване на трудова дейност като земеделски стопанин
от страна на жалбоподателката, тъй като същите са доказателствено средство единствено
за наличието на облигационни отношения.
На следващо
място, не се представиха от жалбоподателката доказателства, които да оборят
установеното при проверката на място от органи на ТП на НОИ - Хасково, а именно
че дворното място, предмет на договорите, видимо е било необработваемо. На него
е имало тревиста растителност с височина около 0,80 м. - 1,00 м. Не се
представиха документи, доказващи по безспорен начин, както отглеждането на
посочените растителни видове, така реализацията им на пазара.
Също така,
не без значение е и фактът, че първата регистрация на жалбоподателката като
земеделски стопанин е направена на дата 15.06.2020г. и едва 14 дни по-късно –
на 29.06.2020г. (вж.л.42, л.50-56) Д. вече е била във временната
неработоспособност с причина „общо заболяване“ /от 29.06.2020 г. до
21.08.2020г./. В последствие във временна неработоспособност с причина
„бременност“ за периода от 22.08.2020г. до 05.10.2020г.; с причина „майчинство“
за периода от 29.09.2020г. до 03.01.2021г. Следователно към датата на обявяване
на започване на дейност като земеделски стопанин Д. е била бременна, което
изключва физически дейности по отглеждане на сочената земеделска култура, които
несъмнено са свързани с физически усилия. Предвид вида на заявената такава,
следва да се направи извода, че няма как за периода от 16.06.2020г. до
29.06.2020г. да се произведе продукция, която да е предназначена за продажба.
Дори и да се приеме за достоверно заявеното от свидетеля Бисер Шоков в съдебно
заседание, а именно че със съпругата си са отглеждали овощни видове фиданки, то
не може да се направи извод, че отглеждането им е било свързано с цел
реализирането им на пазара. Доказателства за установяване на това обстоятелства
не се представиха пред съда, нито се твърди съществуване на такива. В тази
посока са налице единствено твърденията на жалбоподателката и свидетелските
показания, които съдът кредитира за достоверни, само по отношение
обстоятелствата, касаещи причината поради която жалбоподателката е била
регистрирана като земеделски производител. С оглед близките роднински връзки на
свидетелите с Д., съответно заинтересоваността им от изхода на производството,
съдът намира същите за такива имащи характер да оправдаят извършената от
жалбоподателката регистрация като земеделски производител. В това си старание,
обаче ясно се очертава общо взетото семейно решение, жалбоподателката да се
регистрира като земеделски производител, защото е останала без работа, а е била
бременна. В този смисъл, стремежа за регистрация не е бил продиктуван от
желание на жалбоподателката да се занимава трайно с земеделска дейност, поради
обективна невъзможност за това предвид бременността й, а от желание да бъде
социално осигурена в този важен от живота й етап.
Предвид
горното следва извод, че макар и жалбоподателката да е била регистрирана като
земеделски стопанин в ОД „Земеделие“, това не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй
като не е налице идентичност между качеството „регистриран земеделски стопанин“
по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители и „осигурено
лице“ по смисъла на КСО.
По аргумент от § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО,
лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая - че е
произвеждало растителна продукция, предназначена за продажба, дори и да е
регистрирано по установения ред, не може да има качеството „осигурено лице“,
независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни
вноски, а следва да са налице всички елементи от фактическия състав на
легалната дефиниция в посочената разпоредба – т. е. лицето реално да
осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция,
предназначена именно за продажба и при наличието на надлежна регистрация.
Доказателствената
тежест за установяване производството на растителна земеделска продукция с цел
продажба е на оспорващата, която в случая чрез представените пред ТП на НОИ –
Хасково частни документи не успя да докаже релевантни, за претендираните от нея
осигурителни права, факти. Представените документи не обосновават извод за
действително полаган от жалбоподателката труд в спорния период.
По силата на
чл.4, ал.3, т.4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо
заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители и
тютюнопроизводители. Съгласно чл.4, ал.4 от КСО по свой избор те могат да се
осигуряват и за общо заболяване и майчинство. На основание цитираните
разпоредби се налага извод, че в кръга на задължително осигурените
по КСО лица попадат
само земеделски стопани, за които, на първо място, се
предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и да бъдат
регистрирани за това по установения ред. В този смисъл не следва да се счита,
че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба №3/29.01.1999г. земеделски стопанин, е
„регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.
Поради
изложеното съдът счита, че към датата на издаване на оспорените актове,
жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред
изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО, вр. с § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО лица.
Подадените за нея данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски
стопанин, са некоректни и следва да бъдат заличени. В този смисъл, жалбата е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход
на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимално предвидения размер по чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ – 100 лева.
Мотивиран така
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.В.Д.
*** против Решение №1012-26-528-1 от 07.01.2022г. на директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт - Хасково, с което е отхвърлена
жалбата ѝ срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-01035625/18.11.2021г.
на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Б.В.Д. ***, ЕГН **********, да
заплати на ТП на НОИ - Хасково направените по делото разноски в размер на 100
(сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: