РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Русе, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20214520201974 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба до Районен съд - гр.Русе от Производствено
потребителна кооперация “Надежда“ с.Ряхово, обл.Русе, представлявана от
председателя и С.Г.Г., против наказателно постановление № 18-
001658/25.08.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.
Русе, с която се иска същото да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Жалбоподателя е редовно призован, не се явява представител.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален
представител, който пледира за неоснователност на жалбата.
Районна прокуратура – Русе е редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Св. Й. Т. А. работел на длъжност „животновъд“ в наказаната
кооперация. През месец ноември 2020г. работници от кооперацията подали
сигнал в Дирекция “Инспекция по труда“, че от дълго време не им е
изплащано трудовото възнаграждение. Била извършена проверка на
1
кооперацията, като за същата бил съставен протокол №
ПР2034429/19.01.2021г. и в т.123 от него било дадено задължително
предписание работодателят да изплати трудовото възнаграждение на
работника за месец ноември 2020г. в срок най-късно до 04.02.2021г. Препис
от протокола бил връчен лично на жалбоподателя в качеството му на
председател на кооперацията. На 21.01.2021г. жалбоподателят е поискал
удължаване на срока на предписанията, което му било разрешено с писмо изх.
№ 21003270/22.01.2021г. на Дирекция “Инспекция по труда„ - гр.Русе, като
срокът за изпълнение на предписанията бил удължен до 25.02.2021г.
включително. Доколкото дадените задължителни предписания (ПАМ по см.
на чл.404 ал.1 т.1 от КТ), вкл. и това по т.123 влезли в сила, като необжалвани
на 18.03.2021г. по работни места и в периода от 05.04.2021г. до 09.06.2021г.
била извършена последваща проверка на кооперацията, която установила, че
даденото в т.123 предписание не било изпълнено, т.е. трудовото
възнаграждение на работника за месец ноември 2020г. отново не било
изплатено в предписания срок. За констатираното нарушение св.Р.Р., главен
инспектор в Дирекция “Инспекция по труда“- гр. Русе съставил АУАН
против кооперацията, а въз основа на него АНО издал обжалваното
наказателно постановление, с което за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса
на труда му наложил административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1 500 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за лице и при наличието на правен интерес, поради което се
явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на
това основание. В акта, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност
на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
2
ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил в
развилото се съдебно производство.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен
начин, че състава на нарушението е осъществен от обективна страна от
ППК“Надежда“- с.Ряхово, обл.Русе, тъй като на 26.02.2021г. (деня след
изтичане на дадения с предписанието срок до 25.02.2021г.), работодателят не
изпълнил задължително писмено предписание на контролен орган за спазване
на трудовото законодателство - да изплати уговореното трудово
възнаграждение на работника Й. Т. А. за месец ноември 2020г. От
показанията на св.Р. се установява, че трудовото възнаграждение на този
работник било начислено съобразно ведомостите за заплати за месец
ноември, но все още не било изплатено, вкл. и към момента на последващата
проверка от 05.04.2021г., за което бил даден нов срок до 01.07.2021г.
Предписанието било дадено на работодателя по реда на чл.404, ал.1, т.1
от КТ, за отстраняване на допуснато нарушение на трудовото
законодателство, а именно такова по чл.128, т.2 от КТ, от компетентните
контролни органи и при спазване изискванията на закона и като такова
подлежало на изпълнение. Протоколът, с който било дадено процесното
предписание № ПР 2034429/19.01.2021г., впоследствие удължено с
разрешение от АНО до 25.02.2021г., бил връчен лично на председателя на
кооперацията - работодател.
Даденото задължително предписание е индивидуален административен
акт, който поради неоспорване от адресата му е влязъл в сила и представлява
стабилен акт, който е породил целените с него правни последици,
включително ангажиране на административнонаказателна отговорност за
адресата. Следва да се посочи, че в настоящото производство наказателният
съд няма правомощие да се произнася по законосъобразността му в рамките
на инцидентния съдебен контрол. В такъв смисъл са и Решение № 60114
/06.07.2021г. по н.д. № 438/2021г. на ВКС, трето н.о. и Решение №
60139/21.09.2021г. по н.д. № 525/2021г. на ВКС, първо н.о. Независимо от
горепосоченото по-горе, съдът е събрал допълнително гласни показания от
св. Й. Т. А., който в с.з. заявява, че за мес. ноември 2020г. не е получил в
цялост месечното му възнаграждение, а е получил авансово сумата от 500 лв.
Отделно от това съдът приема, че в случай, че кооперацията е
3
изпълнила това предписание макар и значително след изтичане на срока на
предписанието, тя сама би представила доказателства в подобно насока, но
доколкото такива не се представят очевидно е, че същото не е изпълнено.
Поради това съдът намира, че даденото с т.123 от Протокол № ПР
2034429/19.01.2021г. задължително предписание, впоследствие удължено с
разрешение от АНО до 25.02.2021г. не било изпълнено, с оглед на което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на ППК
“Надежда – Ряхово“ за това нарушение.
Административнонаказващият орган правилно е определил и субекта на
адми‐ нистративното нарушение, а именно дружеството - работодател.
Разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ, допуска да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност не само на виновните физически
лица, а и на едноличните търговци и юридически лица, тъй като е предвидено
не само административното наказание „глоба”, а и “имуществена санкция”.
Съгласно цитираната норма, който не изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Ето защо след
като предписанието е адресирано до кооперацията – работодател следва да се
ангажира именно неговата отговорност, която е безвиновна и обективна, като
се определя и налага вида административно наказание “имуществена
санкция”.
С жалбата се правят две алтернативни възражения – претендира се на
първо място приложение на чл.28 от ЗАНН и евентуално, при неуважаването
му преквалифициране на нарушението по чл.415в от КТ, като маловажно
нарушение. И двете възражения са неоснователни и като такива следва да се
отхвърлят. Извършеното нарушение може да се определи като всякакво
друго, но не и като маловажно най-малко, защото всъщност са дадени общо
191 задължителни предписания за неизплатени трудови възнаграждения на
всички работници на кооперацията за почти цялата 2020г., което води до
извода, че на практика те работят без възнаграждения през продължителни
периоди от време. Наведените доводи в жалбата, че това се дължало на
„влошената икономическа обстановка в страна и затрудненията на малкия и
средния бизнес“, каквото и да означава това, по никакъв начин не
освобождава работодателя от задължението му по чл.128, т.2 във вр. с чл.270
от КТ. Още по–малко основателно е възражението за преквалифициране на
4
нарушението по чл.415в, ал.1 от КТ, защото не е налице дори само първата
материалноправна предпоставка - отстраняване на нарушението и то веднага
след установяването му, което в случая би означавало изплащане на
трудовото възнаграждение на работника Й. Т. А. за месец ноември 2020г.,
което не е сторено дори към датата на последното съдебно заседание
/02.12.2021г./
Предвид изхода на делото и изрично направеното искане на
процесуалния представител на АНО в с.з. за присъждане на разноски следва
наказаното дружество да бъде осъдено да заплати такива в минималния
размер от 80 лв., което произтича от ниската фактическа и правна сложност
на делото и броя на съдебните заседания. Поради това, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1, т.5 вр. чл.63д, ал.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-
001658/25.08.2021г. на Директора на „Инспекция по труда” - гр. Русе, против
ППК “Надежда – Ряхово“, представлявана от С.Г.Г. с ЕГН **********, с
което за нарушение по чл.415 ал.1 от КТ й е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лв.
ОСЪЖДА ППК “Надежда – Ряхово“ за заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“- гр.Русе сумата от 80 лв. разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5