№ 6497
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело
№ 20241100513118 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 12826 от 28.06.2024г., постановено по гр. дело № 2933/2023г. по описа
на СРС, 141-ви състав е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“
ЕАД искове с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че
Т. Д. Х. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 1798,04 лева, представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна
лихва за период от 21.07.2022г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86 ЗЗД
сумата от 234,34 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за период от 15.09.2020г. до 06.07.2022г. и сумата от 46,43 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва за период от 21.07.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за сумата от 9,53 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2019г. до 06.07.2022г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. „********, аб. № ********, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
39308/2022г. по описа на СРС, 141 състав. С решението е осъдена на основание чл.78, ал.1
ГПК Т. Д. Х. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 580,87 лева,
представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция и в
заповедното производство, а „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на адвокат
С. К. К. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
1
делото на ответника Т. Д. Х. в размер на сумата от 2,06 лева, представляваща сторени
разноски в производството пред първата инстанция и в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която исковете са уважени е подадена
в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Т. Д. Х..
Жалбоподателят поддържа, че по делото не било доказано категорично, че ответникът бил
вещен ползвател. Неправилно съдът бил приел за дължими и претендираните суми за лихва
след като ищецът не бил ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите
в сайта на дружеството. Поради което не бил поставил ответника в забава и акцесорната
претенция се явявала неоснователна. По делото не били ангажирани доказателства
ответникът да бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената
на доставена топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение за процесния
период по уредения в общите условия начин. Поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест
следвало да се приеме, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД била неоснователна и
подлежала на отхвърляне. Поддържа, че нямало основание за присъждане на сумите за
дялово разпределение в полза на ищеца. Сочи, че по делото ищецът не бил представил
доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на
услугата „дялово разпределение“, каквото било изискването на чл. 36, ал. 2 ОУ. Искането
към съда е да отмени решението в частта, с която е признато за установено, че дължи сумата
от 1798,04 лева, главница за потребена енергия, сумата от 234,34 лева, мораторна лихва,
сумата от 46,43 лева, главница за дялово разпределение и сумата от 580,87 лева, разноски по
делото. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва същата като неоснователна и недоказана.
Изложени са съображения, че решението е мотивирано подробно съобразно константната
съдебна практика по този вид спорове. Искането към съда е да остави без уважение
въззивната жалба. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото
лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
Решение № 12826 от 28.06.2024г., постановено по гр. дело № 2933/2023г. по описа на
СРС, 141-ви състав в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 9,53 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода
от 31.07.2019г. до 06.07.2022г. като необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо
в обжалваната му част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на
ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по
облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с
доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия от СРС препис от договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 16.06.1993г. се установява, че
въз основа на Заповед № ДИ-94-05-76/92г. на председателя на ИК е продаден на Т. Д. Х.
следния недвижим имот: апартамент, собственост на държавата/ведомствен на ДИ, находящ
се в гр. София, ул. „********, в жилищна сграда № 78, състоящ се от дневна, кухненски бокс
и обслужващи помещения със застроена площ от 40,72 кв.м. с принадлежащите избено
помещение № 31 с полезна площ 3,99 кв.м., идеални части от общите части на сградата и
0,478 % идеални части от правото на строеж върху мястото при съседи на жилището от
изток- стълбище, запад- улица, север- ап. 93, отгоре- таван, отдолу- ап. 85. От приетото
удостоверение от ГИС София с изх. № 68-00-303/19.03.2025г. се установява, че стар адрес-
бул. ********, блок № 78 се отнася за жилищна сграда, нанесена с планоснимачен номер
1088 в кадастрален лист 472 по плана на гр. София, попадаща в кв. 13А, ж.к. „Бели брези“,
находяща се на ъгъла на бул. „Гоце Делчев“ /старо име бул. Емил Марков/ и ул. Проф. д-р
Димитър Атанасов, със следния адрес: бул. Гоце Делчев № 43. При преценка на приетия и
3
неоспорен договор за продажба на държавен недвижим имот и удостоверението от
„Географска информационна система- София“ ЕООД се установява, че придобият от
въззивника Х. недвижим имот е идентичен с процесния.
На следващо място, от приетия препис от протокол от 21.03.2002г. на Общо събрание
на етажните собственици на адрес: гр. София, бул. ********- София и приложения към него
списък се установява, че срещу ап. 92 са изписани имената „Т. Х.“ и „ЕГН **********“ и е
положен подпис- л. 20 от първоинстанционното дело. От приетите документи от третото
лице-помагач се установява, че допълнителният отчет за период от 01.05.2019г. до
30.04.2020г. и годишният отчет за период от 01.05.2020г. до 30.04.20214г., издадени на Т. Х.,
са подписани от потребител. Гореописаните документи не са оспорени от страна на
ответника.
Така от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че
процесният имот е бил закупен от Т. Х. въз основа на гореописания договор за покупко-
продажба, сключен по реда на Наредбата за държавните имоти, като по делото не се твърди
и не се установява ответникът да се е разпоредил с имота преди или в рамките на процесния
период. С оглед доводите във въззивната жалба и становището от 06.10.2025г. следва да бъде
посочено, че по делото не се твърди и не са ангажирани доказателства върху процесния
имот да е било учредено вещно право на ползване, както и имотът да е бил придобит въз
основа на настъпило наследствено правоприемство.
Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал.
1 от ЗЕ, съдът приема, че през процесния период между „Топлофикация София“ ЕАД и
ответника са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ. Съдържанието на
този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.
2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ - няма твърдения, нито данни да е упражнено правото на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено е принципното
съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.
По отношение на доставката на топлинна енергия, съдът намира, че същата не е била
спорна между страните. Същата се установява и о
т приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по назначената съдебно-
техническа експертиза, което въззивният съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно,
ясно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че за процесния период от
01.05.2019г. до 30.04.2021г. фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота
като по време на отчетите с изключение на май 2020г. били попълнени документите за
главен отчет, които били подписани от потребител. Експертът е посочил, че отчетите били
коректно отразени в изравнителните сметки. От заключението се установява, че в имота има
4
едно монтирано отоплително тяло и съответно един топлоразпределител с дистанционен
отчет, както и една щранг лира за отопление в банята, за която се начислявало служебно
топлинна енергия, отдадена от щранга съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Вещото
лице е уточнило, че в имота се ползва топла вода и има 2 водомера за топла вода, по които
се отчита разхода. От заключението се установява, че за процесния период сумата за
изразходваната топлинна енергия, изчислена в изравнителните сметки, изготвени от
фирмата за дялово разпределение, била в размер от 1798,04 лева /350,26 лева, сума за
отопление и 1447,78 лева, сума за топла вода/. За процесния период сумата от
изравнителните сметки, подадени от фирмата за дялово разпределение като разликата от
фактурираните суми по прогнозни данни, била 347,94 лева за връщане. От заключението се
установява, че общият размер на дължимите суми за процесния период съгласно издадените
изравнителни сметки от „Техем сървисис“ ЕООД е 1798,04 лева, от които 118,75 лева- сума
за сградна инсталация, 231,52 лева- сума за отопление на имот; 350,26- обща сума за
отопление; 1447,78 лева- сума за БГВ.
По отношение на довода, посочен в становището от 06.10.2025г., че била отменена т.
6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е- РД-04-1 от 12.03.2020г.
на министъра на енергетиката, въззивният съд намира, че действително с Решение №
1037/10.02.2025г. по адм. дело № 85/2024г. на ВАС, 5-членен състав е оставено в сила
Решение № 7276/03.07.2023г. на Върховния административен съд, тричленен състав на II
отделение, по адм. дело № 746/2021г., с което са отменени т. 6.1.1 от Методиката -
Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от Преходните и
Заключителните разпоредби на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването на министъра на енергетиката. Гореописаното решение, обаче, е
постановено след процесния период и по арг. от чл. 195, ал. 1 АПК има действие за напред,
поради което е неотносимо към процесния спор.
Предвид гореизложеното по делото се установява наличието на облигационно
правоотношение за процесния период и имот, както и че ищецът е доставил топлинна
енергия на стойността, посочена в исковата молба, а именно 1798,04 лева, като не се
установява сумата да е била погасена чрез плащане.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на
фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, се установява че услуга дялово разпределение е била предоставяна през
процесния период от „Техем сървисис“ ЕООД. Горното обстоятелство се установява и от
приетата съдебно-техническа експертиза, както и от приетите документи, представени от
третото лице-помагач. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено
задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното
предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани. Нито пред
първоинстанционния съд, нито пред въззивната инстанция стойността на услугата дялово
разпределение е бил оспорен, като от приложеното към исковата молба извлечение се
5
установява, че за процесния период същата е в размер от 46,43 лева, какъвто е и
претендираният от ищеца размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период. Поради което е основателна и претенцията за мораторна лихва в
претендирания размер от 234,34 лева.
Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд в частта, с която
исковете са били уважени е правилно и законосъобразно. При достигане на едни и същи
правни изводи, в изпълнение на правомощията си по чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход от спора, право на разноски има единствено въззиваемото дружество
„Топлофикация София“ ЕАД, което не е сторило разноски, а претендира единствено
юрисконсултско възнаграждеине, чийто размер съдът определи на сумата от 100 лева.
С оглед на цената на предявените искове, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12826 от 28.06.2024г., постановено по гр. дело №
2933/2023г. по описа на СРС, 141-ви състав, в обжалваната част, с която е признато за
установено, че Т. Д. Х., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* на основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от
1798,04 лева, представляваща стойността на топлинни услуги за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 21.07.2022г. до изплащане на вземането,
както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 234,34 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020г. до 06.07.2022г. и
6
сумата от 46,43 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, бул. „********, аб. № ********, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 39308/2022г. по описа на
СРС, 141 състав.
ОСЪЖДА Т. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, общ. Красно село, ж.к.
„******** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8
ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД- „Техем сървисис“ ЕООД.
Решение № 12826 от 28.06.2024г., постановено по гр. дело № 2933/2023г. по описа на
СРС, 141-ви състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск за сумата от 9,53 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за период
от 31.07.2019г. до 06.07.2022г. като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7