Присъда по дело №7234/2023 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XX НПК
Образувано е по внесен от СРП срещу С. П. С. обвинителен акт, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, а именно: че на 26.06.2022 г., около 22:15 ч., в гр. кв. „,
в близост до №, се заканил с убийство на Д. Г. А., като произнесъл думите „Ей ся ти ебах путката
майчина, ще те убия!“ и му нанесъл удар с метален лост, черен на цвят, с дължина около 75 см., в
областта на главата, след което произнесъл думите: „Ще те убия, чуваш ли!“, като това заканване е
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа обвинението. Намира същото за
доказано по несъмнен начин, както и деянието – за съставомерно от обективна и субективна
страна. Оспорва достоверността на защитната теза. Пледира за постановяване на осъдителна
присъда, с налагане на наказание „лишаване от свобода”, към минимума, с отложено изтърпяване;
за отнемане в ползва на държавата на средството на престъплението и за възлагане на деловодните
разноски, в тежест на подсъдимия.
Защитата оспорва обвинението. Намира същото за недоказано, касателно инкриминираните
фрази и времето на извършване. Позовава се на доказателства, в подкрепа на твърдението си, че на
инкриминираните дата и час подсъдимият се е намирал извън пределите на гр. . Подлага на
критичен анализ вида на средството на твърдяното престъпление. Моли за постановяване на
оправдателна присъда.
Подс. С. поддържа казаното от защитника си. Навежда доводи за недоказано авторство. В
последната си дума, моли за бъде оправдан.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. С. П. С., род. на г. в гр. с българско гражданство, неосъждан (реабилитиран), с
основно образование, неженен, безработен, адрес: гр. София, кв. №, ЕГН **********.
На 26.06.2022 г., около 17:30 ч., св. Д. Г. А. се намирал в гр. “. Той извършвал ремонтни
дейности в къща, която се намирала в съседство с къщата на подс С.. Двамата се познавали от
много години, но в последно време отношенията им не били добри, поради убеденост на св. А., че
подсъдимият има интимна връзка с бившата му приятелка, с която имали общо дете.
Около посочения час, С. и А. влезли в словесен конфликт, в рамките на който пострадалият
поискал от подсъдимия да спре да контактува с бившата му приятелка. В отговор, подсъдимият
използвал нецензурен израз, спрямо пострадалия, хвърляйки фаса от цигарата си към лицето му.
Това предизвикало гнева на А., който, на свой ред, хвърлил тухла към подсъдимия, но тя паднала
до крака му, без да го засегне. В отговор, С. отправил гневна покана към А. - да излязат пред
къщата и да се разберат, като го предупредил с израза: „Тази вечер ще умреш!“.
Свидетели на случилото се станали Д. А. и Х. В.. За да предотвратят конфликта между
двамата, те подканили Д. А. да отиде в дома на св. Д. А.. А. и А. се оттеглили в дома на първия,
който се намирал на адрес: гр. кв. „
Подсъдимият се върнал до дома си, взел в ръцете си метален лост и тръгнал по улицата. Св.
В. предположил, че той търси пострадалия и го предупредил, че С. обикаля квартала с метален
лост в ръка и го търси, за да го убие.
Междувременно, А. и А. употребили алкохол, докато се намирали в дома на А.. Двамата
останали там до около 22:15 ч., презюмирайки, че С. се е прибрал в дома си. Въпреки това, св. Д. А.
се притеснявал и решил да изпрати пострадалия до спирка на градския транспорт.
В момента, в който св. А. излязъл от вратата на жилището на св. А., той видял подсъдимия,
който произнесъл думите „Ей ся ти ебах путката майчина, ще те убия!“ и му нанесъл удар с
метален лост, черен на цвят, с дължина около 75 см., в областта на главата. А. вдигнал своята дясна
ръка, за да се предпази, в резултат на което ударът с лоста попаднал както върху ръката, така и
върху главата му. С. замахнал втори път с лоста към А., но опитът бил предотвратен от св. В. В.,
1

който издърпал лоста от ръцете му. Въпреки това, подсъдимият продължил да вика, по адрес на
пострадалия: „Ще те убия, чуваш ли!“.
Към тях се приближила св. Ю. П. - майка на св. Д. А.. Подсъдимият заплашил всички
присъстващи на инцидента, предупреждавайки ги да не сигнализират органите на реда за
случилото се. Св. П. се уплашила и позвънила на своята дъщеря - св. Б. Ц. и я помолила тя да
подаде сигнал на спешен телефон 112. Св. Ц. отишла при своята майка и брат и сигнализирала на
спешен телефон 112. На сигнала се отзовал патрул от 08 РУ-СДВР.
Приблизително по същото време, св. Х. В. позвънил на подсъдимия и му предложил да го
закара с колата си до кв. “, за да може да се успокои. Подсъдимият се съгласил и св. В. го
транспортирал с лекия си автомобил до гр. , ж.к. „“, оставяйки го на спирка на градския транспорт.
Изготвена СППЕ на св. Д. А. заключила, че същият не е преживял изцяло остра стресова
реакция, поради настъпило комоцио и завладяване на емоциите от болката и приетото количество
алкохол, което е снижило напрежението.
Изготвена била и СППЕ на подс. С. С.. Нейното заключение било в насока, че действията
му са били подредени, целенасочени и организирани и не са касае за извършване на деянието, под
влияние на физиологичен афект.
Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обясненията на
подс. С. (л. 203); показанията на свидетелите Б. Ц. (л. 101-гръби частично прочетени от л. 35 ДП),
Ю. П. (л. 102-гръб и частично четени от л. 32 ДП), В. В. (л. 103 и частично четени от л. 34 ДП), А.
В. (прочетени от л. 36 ДП), И. С. (л. 123 и четени частично от л. 43 ДП); Х. В. (л. 183-гръб), Г. Д.
(четени от л. 37 ДП), Д. А. (л. 184-гръб и частично четени от л. 30 ДП), Д. А. (л. 202-гръб и четени
от л. 33 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 20 ДП); медицинска документация (л. 25 ДП);
протокол за разпознаване (л. 96 ДП); протоколи за оглед на ВД (л. 97 ДП; л. 204); справка от МВР-
112 (л. 107 ДП); заключения на СППЕ (л. 47 ДП; л. 59 ДП), СМЕ (л. 78 ДП) и СТЕ (л. 88 ДП);
справки за съдимост (л. 14) и за неприключили наказателни производства (л. 125 ДП).
Важно е да се отбележи, че доказателствената съвкупност е еднопосочна, по отношение на
редица обстоятелства, включени в предмета на доказване. Това, по аргумент от чл. 305, ал. 3 НПК,
позволява на съда да маркира основаните моменти по доказателствата, без да се налага тяхната
детайлна съпоставка.
Обстоятелствата относно датата и мястото на конфликтната ситуация, както и данните за
влошени предходни отношение между С. и А. (претенции за женско внимание), се установяват от
показанията на редица разпитани свидетели, като в подкрепа на тях е и казаното от самия
подсъдим, поради което и съдът намира, че цитираните обстоятелства са установено по безспорен
начин. Касателно приблизителния час на събитията, защитата извършва превратен прочит на
доказателствата по делото, твърдейки, че същият е неустановен и неустановим. На първо място,
това е така, доколкото св. П., при разпита си пред съдебния състав, заявява приблизителен час на
събитията (около и малко след 22 ч.), който изцяло кореспондира с твърденията от обвинителната
теза. На следващо място, макар останалите свидетели действително да не сочат конкретна времева
точка, в рамките на датата, приобщените им показания, дадени пред орган на досъдебното
производство, позволяват този доказателствен дефицит да бъде преодолян, с предвидени в
процесуалния закон надлежни способи.
На следващо място, в наличната по делото медицинска документация, която е била обект и
на експертно изследване, в рамките на изготвената СМЕ, се съдържат данни за медико-
биологичните признаци на констатираните увреждания, както и за тяхната възможна (а и вероятна)
механогенеза, в която обвинителната теза намира сериозна опора и по този пункт.
В основата на спора между страните попада наличието или не на отправени заплахи, както
и авторството на тях и ударите. Стандартно, водеща доказателствена роля при тази категория
инкриминирани деяния имат гласните доказателства, като се оформят две групи такива: от една
страна е казаното от подс. С. и свидетелите И. С. и Х. В., а от друга – показанията на свидетелите
Д. А., Ю. П., Д. А. и В. В.. В тази връзка, следва да бъдат направени някои уточнения.
2

Действително, в обвинителния акт А. е посочен като пострадал от инкриминираното
деяние. Това, обаче, не прави казаното от него a priori недостоверно, а поставя пред съда изискване
за допълнителна осторожност, при анализ на показанията му. Пак в тази връзка, не може да бъде
подминато обстоятелството, че той не се е възползвал от възможността да се конституира като
страна в процеса, което значително занижава неговата реална или потенциална заинтересованост от
крайния му изход. Независимо от това, по делото няма лица, за които съдът да има данни за липса
на свидетелска годност, поради което казаното от всички разпитани свидетели следва да бъде обект
на съпоставка, с уточнението, че свидетелите А. В. и Г. Д. (полицейски служители) и Б. Ц. не са
очевидци на самия конфликт, а възпроизвеждат свои възприятия от ситуацията, след края му,
което, в известна степен, важи и за св. А. (на досъдебна фаза декларира, че не е видял самия удар,
но има непосредствени възприятия непосредствено преди и след него, като е видял дори металния
предмет в ръцете на подсъдимия, още преди да му бъде отнет).
С това уточнение, прави силно впечатление, че казаното от А. носи всички белези на
последователен и вътрешнонепротИ.речив разказ, по отношение на всички събития, включени в
предмета на доказване, като и при разпита си пред съдебния състав, той излага разказ, напълно
препокриващ се с този от досъдебната фаза – нито се констатира надграждане, нито се констатират
основания за четене на показания, поради протИ.речия в показанията (на практика, това се е
наложило, поради липса на спомен за конкретна дата и конкретни реплики, които той е възприел,
докато е бил на земята – дефицит, който би могъл да намери лесно обяснения в изминалия период
от време между датите на инцидента и на разпита). Казаното от него, по отношение наличието и
съдържанието на заплахата, авторството й естеството на ударите, намира опора и в казаното от
останалите очевидци на събитията.
За да даде вяра на втората група доказателства, настоящият съдебен състав не се позовава
само на формалното, отчетлИ. числено превъзходство и на тяхната хомогенност, а на редица
особености на първата, които ги компрометират, до степен на недостоверност. На първо място и на
чисто формално основание, обясненията на подсъдимия са дадени, едва след изслушване на
свидетелските показания, т. е. при обезпечена възможност – те да бъдат съобразени. Независимо от
правото на привлеченото към наказателна отговорност лице – да дава обяснения по всяко време на
производството и в какъвто обем прецени, това не създава задължение за съда – да третира по
еднакъв начин изначалните такива и дадените на максимално късен етап. На следващо място,
процесуалната линия на св. И. С. носи всички признаци на непоследователност и тенденциозност,
до степен – че да представлява интерес за държавното обвинение. Прави силно впечатление, че в
разпита си на 10.10.2022 г. той заявява с категоричност, че не помни нито дата, нито дори месец на
събитията, за които е бил разпитван (и които, в общи линии е преповторил в съдебна фаза).
Независимо от това, обаче, разпитан на 28.06.2024 г. у него вече има ясен, отчетлив и нетърпящ
възражения спомен за датата 26.06.2022 г. – обстоятелство, което няма как да не повдигне
основателни въпроси у настоящия съдебен състав, на които отговорът „… може да съм бил
преуморен след работа, след смяна и по тази причина да не съм си спомнял“ е далеч от
удовлетворителен. Допълнително от доказателствената тежест на казаното от свидетеля отнема и
обстоятелството, че докато на досъдебна фаза той декларира ясен спомен – че е взел подсъдимия
от ж. к. около 21:30 – 22 ч. (липсата на пространствена отдалеченост на ж. к. „“ съвсем не прави
несъвместимо подобно обстоятелство с извършено преди това престъпление и последващо
транспортиране), то в съдебна фаза той категорично заявява, че това се е случило около 21 ч., т. е
изнася събитието на един по-ранен етап (който, междувпрочем, впоследствие бива дословно
цитиран в дадените в края на съдебното следствие обяснения на подсъдимия).
По още по-дискусионен начин стои въпросът с показанията на св. Х. В.. Докато, разпитан
пред орган на досъдебното производство, той заявява, че е транспортирал подсъдимия до ж. к. „
след като вече последният е обикалял квартала с лост в ръка (и който момент очевидци, за които
няма никакви данни за взаимовръзки или зависимости нито със С., нито с А., отнасят към или
малко след 22:00 ч.), то в съдебна фаза той заявява, че това се случило около 16:30 – 17:00 ч. –
вреви отрязък от порядъка на между три и четири астрономически часа, който не би могъл да бъде
обяснен с нюанси в спомените. Тук е мястото и съдът да формулира впечатленията си от
изявлението на свидетеля в съдебно заседание – че се отрича от дадените си предходни показания –
че подс. С. е отишъл в ж. к. със собствен транспорт – твърдение, каквото той не е правил пред орган
3

на досъдебното производство, т. е. основателно изниква въпросът за евентуално (и не-дотам-
качествено) сугестиране на свидетеля, преди съдебно заседание, от заинтересована страна в
процеса.
В този смисъл и при наличието на очевидци на процесните събития, деклариращи, че
именно подсъдимият (някои от които го познават от преди – именно, като свой съсед) е автор на
ударите, а показанията на свидетелите В. и С. са тежко компрометирани, съдът се разграничава от
тезата на защитата за недоказаност.
Неоснователна тя се явява и касателно естеството на инкриминираните реплики, доколкото
пресъздадените такива от св. А. в съдебно заседание не бележат семантично отклонение от
посочените на досъдебна фаза.
Отново в този ред намисли, защитата поставя за разглеждане въпроса с естеството на
предмета, с който са нанасяни ударите (и който е бил предаден доброволно от св. В. В. и обект на
оглед в съдебно заседание). Докато в обвинителния акт се твърди – това да е бил „лост“, някои
свидетели го описват, като „тръба“. Наличието или не на куха сърцевина, според настоящия
съдебен състав (и която не би могла да стане доС.ие на очевидците), отнесено към констатираните в
съдебно заседание форма и приблизителни размери, позволява нюанси във възприятията на
свидетелите, вкл. и в контекста на динамиката и относително кратката продължителност на
инцидента, но и вероятно тук би било уместно да се посочи (макар е въпрос с подчертано правно
естество, т. е. да след ва да бъде отнесен към друг раздел на настоящото изложение), че удар с лост
и с тръба би бил еднакво съставомерен, но и фокусът на производството е върху отправените
закани, докато ударите имат само спомагателно значение.
Пак в тази насока, защита навежда доводи – че удар с подобен предмет би имал последици,
далеч надхвърлящи по тежест инкриминираните. Подобно твърдение, според настоящия съдебен
състав, макар да би могло да бъде споделено в принципен план, не кореспондира с конкретиката на
делото, и в частност – с данните не за директен удар по главата на пострадалия, а за подложена
ръка, на траекторията на лоста, която няма как да не се отрази върху кинетичната енергия на
предмета, в насока – омекотяване на удара.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира доводите на защитата за
недоказаност на обвинителната теза за неоснователни.
Данни за съдебното минало на подс. С. и характеристични данни за него съдът черпи от
приложените по делото справки за съдимост и за неприключили наказателни производства.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
подс. С. е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
След проведен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият застъпва позиция,
че се доказват както авторството, така и хронологията на описаните в обвинителния акт събития.
Отправените вербални заплахи са свързани с жИ.та и телесния интегритет на пострадалия А. и са
скрепени и с интензивна физическа агресия (нанасяне на удар с тежък, твърд предмет в част от
тялото, при която леталният изход е не само възможен, но и вероятен), които действия, поотделно и
в своята съвкупност, са годни да възбудят основателен страх у лице с нормална степен на
психическо, емоционално и социално развитие (в каквато насока е и психологическото изследване
по делото). В принципен план, защитата има всички основания да обсъжда заключението на
експертизата, допълнено в съдебно заседание, касателно наличието и нИ.то на страх у пострадалия
А., в резултат на инкриминирания случай, а именно – занижено. Тези изводи биха имали особено
значение, в контекста на обсъждане на евентуално предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск (какъвто пострадалият е пропуснал възможността да поиска да предяви), но не са
годни да се отразят съществено на съставомерността на деянието, доколкото за нея законодателят е
предвидил деянието да е годно да възбуди основателен страх у пострадалия (т. е. касае се за
формално, а не – за резултатно престъпление - виж редакцията на чл. 144, ал. 1 НК), а за
съставомерността по ал. 3 е достатъчно заканата да е с убийство, без да е предвиден определен праг
4

на страх, под който действията на извършителя да се дисквалифицират като престъпни.
Налице е и изискуемата се по закон форма на вината – пряк умисъл. От самата специфика на
изпълнителното деяние се установява, че подс. С. е бил с ясното съзнание за факта, че заплахите му
са от категорията – потенциално да накарат св. А. да се почувства застрашен за сигурността и
жИ.та си (още повече, че се касае не до изолирана реплика, инцидентно отправена в емоционален
момент, а до поредица от закани). Независимо от това, обаче, той не просто ги е адресирал
нееднократно към св. А., а ги е съпроводил с удар с предмет, физическите характеристики на който
не позволяват съмнения в годността му да нанася тежки вреди, както и в областта на главата –
особено уязвимо място, позволяващо настъпването на цяла палитра от негативни последици,
поради което и този комплекс от действия бележи упорство и целенасоченост, изключващи всички
други опции, освен прекия умисъл.
С изложените по-горе аргументи, настоящият съдебен състав намира, че С. е реализирал
деянието, за което му е било повдигнато обвинение, както и че същото е съставомерно както от
обективна, така и от субективна страна.
По вида и размера на наказанието
За престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание
„лишаване от свобода”, за срок до шест години.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 НК, съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата
част на НК и като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
С оглед лошите характеристични данни на С. (осъждан за кражба и за опит за убийство по
хулигански подбуди, като реабилитацията заличава последиците от осъждането, но не създава
фикция – престъпление никога да не е било извършвано), а и с оглед комплексния характер на
заплахата, обсъждане на чл. 55 НК би било, меко казано, неуместно.
При преценката по чл. 54, ал. 1 НК съдът констатира лек превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства: лоши характеристични данни (реабилитациите заличават
последиците от осъжданията, в контекста на чл. 78а, ал. 1 НК, на чл. 66, ал. 1 НК, на забрана за
заемане на длъжности и пр., но не създават гореупоменатата фикция), съчетанието от вербална и
физическа агресия и общественото място, на което деянието е било извършено – пред потенциално
неограничен брой очевидци, но друга страна, наблюдава се 20-годишен период, за който няма
данни за извършени протИ.правни деяния; за разлика от репликите, ударът има еднократен
характер; степента на уплах у пострадалия е с интензитет, значително под средния, а наказателното
производство е в срокове, граничещи с разумните (само част от отлаганията са, по вина на
подсъдимия). С тези аргументи, настоящият съдебен състав намира, че наказание „лишаване от
свобода”, за срок над минималния, но и под средния, а именно - две години, е годно да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК. Същевременно, с оглед статуса на подсъдимия на неосъждан, липсата на
други неприключили наказателни производства и дългия период на въздържане от извършване на
протИ.правни деяния, според настоящия съдебен състав ефективно изтърпяване на наложеното
наказание не е наложително, а би могло да бъде отложено за изпитателен срок, към средния, който
би имал надлежен възпиращ ефект, под угрозата от привеждане в изпълнение на наложената
санкция.

По веществените доказателства
Липсата на произнасяне с присъдата по вещественото доказателство – лост следва да бъде
преодоляна, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.

По разноските
Предвид изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК, направените деловодни разноски от досъдебната и съдебната
фаза следва да бъдат възложени, в тежест на С..
5

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
6

Номер на акта:	656
Дата:	14 ноември 2024 г.
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20231110207234
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 май 2023 г.

Присъда по дело №7234/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите