РЕШЕНИЕ
№ 515
гр. Пловдив, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300503187 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба, подадена от „Уникредит Булбанк“
АД, ЕИК: ********* , чрез пълномощниците по делото адв. Д. Ц. и адв.К. И.
, против Решение № 3627 от 28.08.2024г., постановено по гр.д. № 2470/2023 г.
по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІI гр. с., с което е признато за
установено по предявения от Й. Г. Т., ЕГН: **********, против Д. К. С., ЕГН:
**********, и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК: *********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК, че ответникът Д. К. С. –
длъжник по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Б. А., рег. № * на
КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Пловдив, не е собственик на
поземлен имот с идентификатор 35300.503.444 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. ***, общ. Марица, обл. Пловдив, одобрени със
Заповед № РД-18- 13/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: с. ***, с площ от 780 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 783 в квартал 59,
парцел: V-783, при съседни поземлени имоти: 35300.503.935, 35300.503.1027,
1
35300.503.783, 35300.503.980, ведно с построените в имота: сграда с
идентификатор 35300.503.444.1, със застроена площ от 26 кв. м., брой етажи:
1, с предназначение: селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор
35300.503.444.2, със застроена площ от 62 кв. м., брой етажи: 1, с
предназначение: селскостопанска сграда.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за недопустимост на
обжалваното решение, като постановено по недопустим иск, а по същество за
неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата
отмяна и постановяване на ново по съществото на спора с отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещната страна Й. Г. Т., ЕГН: **********,подадена чрез пълномощника
адв. П. Б., с който се взема становище за нейната неоснователност и се
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд констатира,че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259,ал.1 от ГПК;изхожда от лигитимирана страна;касае
неблагоприятно за нея първоинстанционно решение и откъм съдържание и
приложение е редовна, поради което се явява допустима.
По възражението на въззиваемата Й. Т. за недопустимост на жалбата ,
като подадена след изтичане на срока по чл.259,ал.1 от ГПК, въззивният съд се
е произнесъл с определението си постановено в открито съдебно заседание ,
проведено на 01.04.2025г. и оставил същото без уважение, като
неоснователно.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно
правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие
следното:
Производството пред РС-Пловдив е образувано по предявени от Й. Г. Т.,
ЕГН: **********, против Д. К. С., ЕГН: ********** и „Уникредит Булбанк“
АД, ЕИК: ********* , съединени в условията на пасивно субективно
съединяване на отрицателни установителни искове с правно основание чл.
2
440, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че имуществото, върху което е насочено изпълнението за събиране на парично
вземане по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Б. А., рег. № * на
КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Пловдив, състоящо се от поземлен
имот с идентификатор 35300.503.444 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. ***, общ. Марица, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-
18-13/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ***, с
площ от 780 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при съседни
поземлени имоти: 35300.503.935, 35300.503.1027, 35300.503.783,
35300.503.980, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор
35300.503.444.1, със застроена площ от 26 кв. м., брой етажи: 1 , с
предназначение: селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор
35300.503.444.2, със застроена площ от 62 кв. м., брой етажи: 1, с
предназначение: селскостопанска сграда, не принадлежи на първия ответник –
длъжник по изпълнението.
За да обоснове правния си интерес от така предявената искова
претенция , ищцата е изложила съображения , че ответницата Д. С. е нейна
дъщеря, на която на 19.12.2003 г. дарила процесния недвижим имот.
Поддържа, че впоследствие отношенията между страните се влошили и
въпреки така сключения договор ищцата не е предала владението върху
имота на дъщеря си , а само тя е упражнявала фактическа власт върху него.
Така от 01.01.2004 г. до настоящия момент само тя владее и стопанисва
имота, като отглежда зеленчуци в построените в него три оранжерии. Твърди,
че достъпът до процесния имот е ограничен и се осъществява през съседен
имот, собственост на ищцата , която премахнала оградата между тях и ги
ползва като един общ имот. Ищцата поддържа, че въз основа на
упражняваното от нея явно и необезпокоявано владение върху имота е
придобила правото на собственост върху него въз основа на изтекла в нейна
полза придобивна давност към 01.01.2014г. На 11.02.2023 г. ищцата разбрала,
че процесният имот е изнесен на публична продан по изп. дело № *** по
описа на ЧСИ Б. А., като взискател по това изпълнително дело е ответникът
„Уникредит Булбанк“ АД, а длъжник е ответницата Д. С.. Посочва се, че
ищцата се явява трето лице, чието право на собственост е засегнато от
изпълнението, тъй като върху процесния имот е насочено принудително
3
изпълнение на парично вземане за имот, който не е собственост на длъжника
по изпълнителното дело. По изложените съображения отправя искане до съда
да уважи така предявения иск с присъждане на направените по делото
разноски.
В писмения си отговор ответното „Уникредит Булбанк“ АД оспорва
предявения иск като недопустим, а по същество като неоснователен. Твърди,
че на 02.12.2022 г. е бил извършен опис на процесния имот от помощник на
ЧСИ, като в съставения протокол е обективирано изявлението на ищцата , че
имотът е собственост на ответницата Д. С., макар да се ползвал от ищцата, а
достъпът до него е бил осигурен трето лице - Х. И., а не от ищцата. Поддържа
се, че съставеният протокол е официален свидетелстващ документ и
съобразно чл. 179 ГПК се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Посочва се, че направеното в протокола отбелязване, че
ищцата ползва имота със съгласието на собственика, представлява отказ от
изтеклата придобивна давност по смисъла на чл. 113 ЗЗД, вр. чл. 84 ЗС.
Претендира се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по
делото.
По делото не е постъпил отговор от ответницата Д. С..
От фактическа страна е безспорно между страните и спор пред
въззивната инстанция не се повдига, че ответното „Уникредит Булбанк“ АД е
взискател по изп.д.№ 1502/2019г. по описа на ЧСИ Б. А., рег. № * на КЧСИ и
район на действие – Окръжен съд Пловдив, образувано за принудително
събиране на непогасеното парични задължение от длъжника по
изпълнителното дело Д. С.. С вписаната на 07.11.2019 г. възбрана
изпълнението е насочено върху собствен на длъжника недвижим -дворно
място, цялото от 750 кв. м., представляващо УПИ № V-783, в квартал 59 по
плана на с. ***, Пловдивска област, ведно с построената в него стопанска
постройка върху 100 кв. м. и всички подобрения в него, при граници: улица,
УПИ № IV-783, УПИ № III-782, УПИ № VI-784, който имот съгласно
одобрените КККР съставлява поземлен имот с идентификатор 35300.503.444
с площ от 780 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м)., с адрес на имота: село
***, ул. ***.Собствеността върху процесния имот длъжникът по изпълнението
Д. С. е придобила въз основа на договор за дарение от нейната майка- ищцата
4
по делото Й. Т. , обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ *** г.
На 02.12.2022г. от съдебния изпълнител е извършен опис на имота , на
който страните по изпълнението или техни представители не са се явили.
Видно от така удостовереното в съставения протокол за опис на недвижимия
имот, достъпа до същия е бил осигурен от трето лице- Х. С. И., назначен като
негов пазач. При описа на имота съдебния изпълнител е констатирал, че
достъпа до него се осъществява от улица ***, която улица е с трайна
асфалтова настилка. Процесният поземлен имот с идентификатор
35300.503.444 представлява незастроено дворно място , оградено само от три
страни :от север оградата представлява гърба на навес; от запад и от юг-
телена ограда, а от изток- липсва ограда. Сграда с идентификатор
35300.503.444.3 липсва, а сгради с идентификатори 35300.503.444.1 и
35300.503.444.2 съществуват под формата на дървен навес , разположен в
северната част от имота. Съдебният изпълнител е констатирал, че навесът е в
много лошо състояние, в едната му част липсва покрив , а в останалата има
дупки. В поземления имот няма ток и вода, като в него има изградени три
оранжерии, които по данни на явилата се на място Й. Т. са нейна собственост-
изградила ги е със съгласието на собственика Д. С.. Й. Т. е заявила пред
съдебния изпълнител, че тя се грижи за оранжериите и ги захранва с вода от
нейния съседен имот , граничещ на изток с имота, предмет на описа.
Възбраненият на 07.11.2019г. и описан на 02.12.2022г. недвижим имот е
бил изнесен на публична продан през периода от 07.02.2023 г. до 07.03.2023 г. ,
а с нотариален акт за установяване на собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка № ***г. на нотариус Н. Х. - С., с рег. № ** на НК и
район на действие – ПРС, ищцата Й. Т. е била призната за негов собственик
на основание давностно владение.
По инициатива на ищеца по делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством показанията на свидетелите Р. Г. П., С. К. Т. и Х. С.
И..
Според показанията на свидетеля Р. П. познава ищцата от 1990г., когато
в гаража си била отворила магазин за хранителни стоки, а свидетелят бил
дистрибутор на безалкохолни напитки, но тъй като дейността не потръгнала
ищцата започнала да се занимава със земеделие. Ищецът знае, че ищцата
5
притежава имот в село ***, на ул. ***, който обработва. В имота се влиза от
един вход- през пътната врата до магазина. Ищцата направила и две-три
оранжерии, като само тя ползва имота, с помощта на свидетеля. Понякога в
имота идва и дъщеря й, но отношенията между двете не са добри. Около 2003-
2004г. се скарали и ищцата изгонила дъщеря си. Ответницата не е изявявала
претенции спрямо имота, не го е обработвала, кара се с майка си и е малко
неблагодарна.
Според показанията на свидетеля С. Т. знае, че Й. притежава имот в
село ***, като в него има магазин, стара, нова къща и навес. Има и три
оранжерии, за които се грижи. Свидетелят не знае друг да е влизал в имота и
да има претенции спрямо него. Според свидетеля отношенията между майка
и дъщеря не са добри, защото отдавна не бил виждал ответницата.
Според показанията на свидетеля Х. И. живее с ответницата Д. С. на
съпружески начала от ***г.Свидетелят не знаел, че Д. С. притежава имот в
селото. Знае само, че там живеят майка й и брат й. Ищцата гледала праскови, а
след това си направила оранжерии и се занимавала с търговия. Отношенията
между двете не били добри, тъй като майката гледала повече за сина си.
С оглед на така установеното от фактическа страна, решаващият състав
на съда намира предявения от ищцата иск по чл.440,ал.1 от ГПК за допустим,
а възраженията на ответното търговско дружество в този смисъл поддържани
в първоинстанционното производство и във въззивната жалба за
неоснователни.
Според разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от ГПК всяко трето лице, което е
засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че
имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не
принадлежи на длъжника. Съгласно дадените в т. 4 от ТР № 3/10.07.2017г. по
т.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС разяснения искът по чл. 440 от ГПК е
предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното
изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не
принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица.
Освен чрез този иск, защитата на тези трети лица може да бъде осъществена и
чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал.
4 от ГПК, ако в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за
движима вещ, те се намират във владение на вещта, по отношение на която са
6
предприети действия по принудително изпълнение. Искът може да бъде
предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението.
Правата на третото лице върху вещта обаче, предмет на изпълнението, не са
предмет на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК, а само обуславят правния интерес за
предявяването му. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че
вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността
да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху
имущество, което принадлежи на трето лице. Поради това, за да е допустим
искът, освен посочените по-горе предпоставки, се изисква и принудителното
изпълнение върху вещта да не е приключило.
В случая по делото не са налице данни ищецът да е упражнил правото си
по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК и жалбата му да е била уважена.
Същевременно изпълнителното производство върху имота е висящо и не е
приключило, а ищецът твърди да се намира във владение на имота към
момента на насочване на принудителното изпълнение, както и че правото му е
засегнато от изпълнението, поради което разполага с правен интерес да отрече
със сила на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост
върху имота на длъжника по принудителното изпълнение, поради което и
предявеният от него иск е допустим.
Както съдът посочи, предмет на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК не е
правото на ищеца, а правото на ответника, като целта е при недоказана
принадлежност на оспореното право да се отрече възможността по насочване
на принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което
принадлежи на трето лице.
С оглед така очертания предмет на спора, въз основа на съвкупността на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдебният състав
приема за установено по категоричен начин, че правото на собственост върху
процесния поземлен имот, находящ се в село ***, ул. *** принадлежи на
длъжника по изпълнението Д. С.. Правото на собственост по отношение на
същия ответницата е придобила на основание валидна транслативна сделка
сключена на 19.12.2003г., с която майка й Й. Т. е дарила процесния недвижим
имот. От този момент до сега ответницата Д. С. не се е разпореждала с така
придобитото право на собственост върху имота, като липсват доказателства и
твърдения сключеният между страните договор за дарение да е бил отменен
7
по реда на чл.227 от ЗЗД. Снабдяването на ищцата в хода на настоящето
производство на 27.03.2023г. с констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2
ГПК за собственост върху имота въз основа на давностно владение , не може
да бъде противопоставено на взискателя по изпълнението „Уникредит
Булбанк“ АД, с оглед вписаната възбрана върху имота на 07.11.2019г. С
разпоредбата на чл. 453 ал.1 т.1 ГПК законодателят, в защита ефективната
реализация правата на взискателят- кредитор е установил правилото , че на
взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят
прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани
преди възбраната. В исковата си молба ищцата се е позовала на изтекла в
нейна полза 10-годишна придобивна давност, започнала да тече от
01.01.2004г. , но няма данни да има вписване на нейните вещни права по
смисъла на чл.435,ал.1 от ГПК преди вписването на възбраната върху имота
по изпълнителното дело, което обосновава извод за неоснователност на
предявения иск по чл.440,ал.1 от ГПК.
За пълното на изложението следва да се посочи, че по делото не е
установено и обстоятелството ищцата да е придобила собствеността върху
имота, предмет на изпълнението на твърдяното от нея оригинерно
придобивно основание.
Дори по делото да е установено от събраните гласни доказателства, че
след сключване на договора за дарение процесният имот да се ползва от
дарителката, която е изградила оранжерии в него и отглежда зеленчуци, то тя
е била допусната в имота от неговия собственик като обикновен държател, тъй
като субективно е имала знание, че правото на собственост не й принадлежи, а
е упражнявал фактическата власт върху вещта със съгласието на собственика,
нейната дъщеря.От този момент ищцата е била допусната в имота като
обикновен държател, при което, за да се придобие по давност правото на
собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с които
по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие
имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на
собственика. В противен случай презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита
за опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за
придобиване по давност на чуждия имот в срока по чл.79 ЗС /ТР № 1/
06.08.2012 г. на ОСГК/. При такава хипотеза, за да промени държанието във
8
владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд имот,
държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота
/interversio possessionis/, която да е открито демонстрирана спрямо
собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме
действия за защита на правото си /Решение № 291/ 09.08.2010 г. по гр. д. №
859/2009 г. на ІІ г.о., Решение № 12/ 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840/2013 г. на ІІ
г.о., Решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр.д.№ 977/ 2016 г. на ІІ г.о., Решение
№77/ 18.06.2018 г. по гр.дело № 3** / 2017 г. на ІІ г.о./. Както е посочено и в
Решение № 145/ 14.06.2011 г. по гр.д.№ 627/ 2010 г. на І г.о., общият принцип
на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не
могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият
собственик няма възможност, поради неведение, да се брани.
Въззивният съд приема, че от събраните по делото доказателства не е
установено след допускането й в имота датиращо според твърденията на
ищцата от 01.01.2004г. същата да е манифестирала такава промяна в
намерението си да свои имота за себе си, която да е довела до знанието на
лицата, които са упражнявали фактическата власт. Обстоятелството, че
ищцата ползва имота със съгласието на собственика се установява и от
съставения от съдебния изпълнител протокол за опис , удостоверяващ
изявлението на ищцата в посочения смисъл. Така съставеният от съдебния
изпълнител протокол е официален свидетелстващ документ, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения по установен ред и
форма и се ползва с доказателствена сила, предвидена в закона- чл.179,ал.1 от
ГПК. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда
доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на
органа, издал документа са се осъществили така както се твърди в документа.
Въззивният съд намира за обосновано оплакването във въззивната
жалба, че оспорването на документа от страна на въззивницата Й. Т. е
несвоевременно направено и в нарушение на съдопроизводствените правила
първоинстанционният съд е открил производство по неговото оспорване и
назначил по делото СГЕ. Правото да се оспори истинността на представен по
делото документ, чрез процедурата по чл.193-194 ГПК се упражнява в
предвидения в чл.193, ал.1 ГПК срок – най-късно с отговора на процесуалното
действие, с което насрещната страна го е представила.В процесния случай
9
протоколът за опис е представен от ответното търговско дружество с отговора
на исковата молба , поради което ищецът е следвало да го оспори до
приключване на първото проведено по делото открито съдебно заседание на
04.10.2023г. Ето защо оспорването на документа от страна на ищцата в
следващото проведено по делото съдебно заседание на 21.11.2023г. е
преклудирано и незаконосъобразно първоинстанционния съд е открил
производство по неговото оспорване и назначил по делото СГЕ.
Същевременно при извършването на описа от съдебния изпълнител в
имота е намерен конкубинът на ответницата Д. С., назначен за негов пазач,
което обстоятелство опровергава и дискредитира дадените от него пред съда
свидетелски показания, че не знае същата да притежава имот в село ***, както
и че отношенията между страните по делото са силно влошени.
Пълно и главно доказване на факта на владение на въззивницата по
делото не е проведено, доколкото събраните по делото гласни доказателства
на останалите двама свидетели са лишени от последователност и конкретика,
като свидетелят Р. П. говори за имот на ул. ***, а процесният се намира на ул.
*** . Така дадените свидетелски показания не са убедителни, а при съвкупна
оценка с всички събрани по делото доказателства – и изолирани. Въззивният
съд намира, че изграждането на оранжерии от страна на майката и
отглеждането на зеленчуци в собствения на дъщеря й недвижим имот , нямат
за последица промяна в намерението да свои имота за себе си, нито
представляват по естеството си действия, с които подобна промяна
категорично да бъде демонстрирана спрямо собственика, доколкото не
съществува пречка за облагородяване и подобряване на ползвания чужд
имот.Същевременно семейният конфликт между майка и дъщеря, за който
говорят свидетелите, не може да се счета, че представлява по своята същност
действие предприето от ищцата за отблъскване владението на невладеещия
собственик- нейната дъщеря.
Доколкото по делото не е установено след допускането й в имота на
01.01.2004г. ищцата да е манифестирала такава промяна в намерението си да
свои имота за себе си, която да е довела до знанието на лицата, които са
упражнявали фактическата власт, следва да се приеме, че в случая изобщо не е
налице владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, поради което в нейна полза не
е осъществен уреденият в чл.79, ал.1 ЗС оригинерен придобивен способ.
10
Следователно придобитото от ответника – длъжник по принудителното
изпълнение – право на собственост на основание правна сделка от 2003г.,
предмет на принудителното изпълнение за парично задължение на ответника,
не е изгубено понастоящем поради това, че ищецът го е придобил /чл. 99 от
ЗС/, а продължава да принадлежи на длъжника по изпълнението Д. С., като
процесния имот е годен обект на принудителното изпълнение за негово
задължение. С оглед установеното право на собственост на ответника –
длъжник по изпълнението, предявеният отрицателен установителен иск се
явява недоказан по основание и като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Като е достигнал до различни правни изводи първоинстанционния съд е
постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на правния спор въззиваемата Й. Т. следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените във въззивното
производство разноски в размер от 1098,62 лева,както и тези направени в
първоинстанционното производство в размер от 614,16 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3627 от 28.08.2024г., постановено по гр.д. №
2470/2023 г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХVІI гр. с., и ВМЕСТО него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Г. Т., ЕГН: **********, против Д. К. С.,
ЕГН: **********, и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК: *********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 440,ал.1 от ГПК , за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът Д. К. С. – длъжник
по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Б. А., рег. № * на КЧСИ и
район на действие – Окръжен съд Пловдив, не е собственик на поземлен имот
с идентификатор 35300.503.444 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. ***, общ. Марица, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-
18- 13/19.02.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ***, с
площ от 780 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
11
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предходен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 783 в квартал 59, парцел: V-
783, при съседни поземлени имоти: 35300.503.935, 35300.503.1027,
35300.503.783, 35300.503.980, ведно с построените в имота: сграда с
идентификатор 35300.503.444.1, със застроена площ от 26 кв. м., брой етажи:
1, с предназначение: селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор
35300.503.444.2, със застроена площ от 62 кв. м., брой етажи: 1, с
предназначение: селскостопанска сграда.
ОСЪЖДА Й. Г. Т., ЕГН: **********, да заплати на „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК: *********, сумата от 1098,62 лева, представляваща
разноски направени във въззивното производство, както и сумата от 614,16
лева, представляваща разноски направени в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12