№ 1418
гр. Стара Загора, 13.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. З.
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. З. Въззивно частно гражданско
дело № 20225500500747 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх.№ 25490/04.11.2022г. от „А.Б.“-
ЕАД, гр.С., против Разпореждане № 6975/20.10.2022г. по ч.гр.д.№ 4529/2022г.
по описа на РС- Ст.Загора, с което е било отхвърлено заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
отношение на вземането за сумите от 962, 11 лв. – неустойки за предсрочно
прекратяване на договора и 194, 87лв. мораторна лихва от 15.04.2020г. до
14.09.2022г. Твърди се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно,
тъй като било постановено в противоречие с материалния закон. Претендира
се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който се разпореди
издаването на заповед за изпълнение за тези вземания и да се присъдят
разноски.
Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.
След преценка на становищата на страните и като взе предвид
доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Ч.гр.д.№ 4529/2022г. по описа на РС- Ст.Загора е било образувано по
заявление на „А.Б.“ ЕАД- гр.С. срещу З. И. З.- ЕГН ********** от гр.С.З. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
за сумите съответно от 1070.83 лева за главница от неплатени електронни
съобщителни услуги по рамков договор № ********* за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер
М5116777 и фактури №№ *********/12.03.2020г., № *********/13.04.2020г.,
№ *********/12.05.2020г., № *********/12.06.2020г., №
*********/13.07.2020г., № *********/12.08.2020г. и №
*********/14.09.2020г., с 245.68 лева мораторна лихва от 12.04.2020г. до
14.09.2022г., сумата от 168 лв. за главница от неплатени месечни вноски за
1
устройство на изплащане по същия договор и фактури №
*********/12.03.2020г., № *********/13.04.2020г., № *********/12.05.2020г.,
№ *********/12.06.2020г., № *********/13.07.2020г., №
*********/12.08.2020г. и № *********/14.09.2020г., с 36.66 лева мораторна
лихва от 12.04.2020г. до 14.09.2022г., и законната лихва върху главниците от
28.09.2022г. до изплащането им, както и сумата от 73.02 лв. за разноски по
делото съразмерно с уважената част от искането. Заявителят е посочил, че
длъжникът не му бил платил и поради това му дължал горепосочените суми
по сключения между тях горепосочен договор и фактури, а съгласно чл. 54.12
от ОУ, във връзка с разпоредбите на договора, при неплащане на дължими
суми след изтичане срока за плащане, договорът с абоната се считал за
едностранно прекратен по вина на абоната.
С обжалваното Разпореждане РС е приел, че клаузата за неустойка е
нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като неустойката е
предвидена за обезпечаване на задължение по начин, излизащ извън
присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции и води единствено до
неоснователно обогатяване на кредитора.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна от външна страна, тъй като отговаря на
изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той
препраща, и е процесуално допустима, понеже е подадена от процесуално
легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради
следните съображения :
За да постанови този акт, съдът е приел, че не са налице законовите
предпоставки за уважаване на искането в тези части, тъй като искането е в
противоречие със закона – чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД, според който при разваляне
на договора кредиторът има право на обезщетение само за вредите от
неизпълнението, а не и от развалянето на договора. Приел е, че не може да се
уговаря неустойка за вреди от разваляне на договора. Уговорените неустойки
имали само компенсаторен характер, защото били уговорени за предсрочно
разваляне по вина на длъжника,и защото компенсират вредите от
развалянето, а не от неизпълнението им, за което заявителят претендирал
обезщетение по чл.86 ЗЗД. Затова е приел, че е без значение дали те са
уговорени в размер само на три или на всички останали до края на срока
месечни абонаментни такси плюс възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и устройствата, съответстващи на
оставащия му срок, защото последното било относимо само към
прекомерността, а не към валидността им поради противоречие със закона.
Въззивният съд не приема изложените съображения, но намира, че като
краен резултат обжалваното разпореждане е правилно. С оглед характера на
уговорените в договорите насрещни престации- за продължително
2
изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договорите и
споразуменията към тях и предоставяне ползването на лизинговата вещ по
договорите за лизинг) и за периодично изпълнение на длъжника (за
ежемесечно плащане на абонаментите такси, мобилни услуги и лизинговите
вноски), развалянето на договорите за предоставяне на електронно
съобщителни услуги има действие занапред съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД. Не е
вярно приетото от заповедния съд, че при условията на посочения по-горе
текст от закона кредиторът има право само на вредите от неизпълнението, а
не и от развалянето. Това не следва от текста на закона, тъй като подобно
ограничение в него не е предвидено – не е употребено наречието „само“. При
двустранни договори за продължително или периодично изпълнение се
дължи неустойка, като мораторно обезщетение само за онази част от
сделката, чието действие се запазва, тъй като в тази хипотеза развалянето е за
в бъдеще. Съответно кредиторът ще може да търси и неустойка за
обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне за другата
част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена съгласно
задължителното за страните и за съдилищата ТР № 7/13.11.2014г. на ОСГТК
на ВКС- С.. В случая така неустойка за разваляне е уговорена и тя цели
обезщетението на вредите на кредитора като изправна страна по договора.
Липсва нормативно ограничение в рамките на предоставената договорна
свобода на основание чл.9 от ЗЗД страните да не могат да уговарят неустойка
за вредите от предсрочно прекратяване на договор за продължително или
периодично изпълнение, но само в рамките на присъщата й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Тази неустойка е за разваляне на
договора и по характер не е компенсаторна, като компенсаторна е
неустойката за пълно неизпълнение, каквото в случая не се твърди. В случая
обаче търсената неустойка съобразно размера й противоречи на добрите
нрави.
Съгласно чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е
редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не
е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес
или седалище на територията на Р.България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р.България съгласно чл.411,
ал.2 от ГПК.
Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря , че в случай на
виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да
престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на
договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и
независимо от техния размер. Страните уговарят свободно вида и размера на
неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни
норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се
3
отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по арг. от чл.288
от ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.
Съгласно посочените в заявлението обстоятелства според чл.54.12 от
ОУ във връзка с разпоредбите на договора, при неплащане на дължими суми
след изтичане на срока, договорът се счита за еднократно прекратен по вина
на абоната. По своята същност това съставлява разваляне на договора по
смисъла на чл.87 от ЗЗД. Поради предсрочното прекратяване на договора по
вина на абоната са начислени неустойки, като в заявлението се твърди, че
тази сума съставлява трикратният размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
Видно обаче от съдържанието на описаните в заявлението счетоводни
документи такава неустойка е начислена общо по 5 документа, и
следователно търсената сума не съставлява 3- кратния размер на месечната
абонаментна такса. В случая, упражнявайки своето потеснативно право да
развали договора поради неизпълнение от страна на абоната, мобилният
оператор се освобождава от своите задължения по договора за електронни
съобщителни услуги и въпреки това претендира заплащане на сума под
формата на неустойка множество стандартни месечни абонаментни такси. По
този начин необосновано се достига до неоснователното му обогатяване. Това
обуславя извода, че единствената цел, за която е уговорена процесната
неустойка, излиза извън присъщите й функции, поради което тя се явява
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. С оглед на изложените
съображения въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния
жалбоподател за неправилност на обжалваното разпореждане за
неоснователни.
Неоснователно е и оплакването, че заповедният съд не е съобразил
задължителна съдебна практика, обективирана в решението по дело С-
295/2017 г. на СЕС, тъй като същата касае третирането на неустойките по
прекратени договори за мобилни услуги, като облагаеми доставки по ДДС,
който казус е абсолютно различен от процесния по делото.
Предвид на тези съображения въззивният съд намира, че атакуваното
Разпореждане, с която заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
сумите от 962,11 лв. със 194, 87лв. мораторна лихва от 15.04.2020г. до
14.09.2022г. и законна лихва върху тези неустойки е отхвърлено, е правилно и
законосъобразно, и следва да бъде потвърдено изцяло, със законните
последици от това.
Разноски за настоящото производство не се дължат, тъй като то се
развива без участието на длъжника по аргумента на чл.413, ал.2 от ГПК.
Въззивното Определение е окончателно и не подлежи на обжалване
пред по- горен съд.
4
Ето защо воден от горните мотиви, въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 6975/20.10.2022г.,
постановено по ч.гр.д. № 4529/2022г. по описа на РС- Ст.Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5