Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

817/13.11.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №792 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Аква 3“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„..“ №., вх.., ет.., представлявано от управителя М. Р. А., подадена чрез пълномощника му адв.И.В., с посочен по делото съдебен адрес, против Решение №168/17.05.2019 г., постановено по АНД №332 по описа на Хасковския районен съд за 2019 г. 

Касационният жалбоподател счита оспореното решение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че в процесния случай не бил налице съставът на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Твърди, че при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не съобразил, че били допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН. От описанието на административното нарушение в АУАН и НП не ставало ясно нито къде, нито кога било извършено. Нарушаването на изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на датата и мястото на нарушението било всякога съществено процесуално нарушение, защото накърнявало правото на защита на жалбоподателя. Не били спазени и императивните изисквания на нормата, предвиждаща в НП да бъдат описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Неправилно не били приложени разпоредбите на чл.28 и 29 от ЗАНН. При издаване на НП наказващият орган не изпълнил задължението си да извърши такава преценка, като липсвало мотив в тази връзка, а съдът не можело да замести преценката със своя такава. Счита се, че в случая следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като се твърди, че видно от фактите по делото нарушението било извършено за първи път и при липса на данни, очертаващи нарушителя като системен такъв.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Видно е, че същата е подадена от адвокат И.В.Г., представила пред Районен съд – Хасково пълномощно, подписано от В. Р. А., с което я упълномощава да представлява управляваното от него дружество в производството по оспорване на НП №45-0000091/2019 г. на Началника на ОО „АА“ по АНД №332/2019 г., като завежда и води делото до приключването му пред всички инстанции. При така представеното пълномощно, съдът приема, че представляваното от адв.И.В.Г. дружество в действителност е „Аква 3“ ООД, санкционирано с обжалваното НП – с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„К.“ №., вх.., ет.., представлявано от управителя М. Р. А. – а посочването, че оспорването е подадено от името на „Аква 3“ ЕООД е резултат на техническа грешка, което не се отразява на допустимостта на касационната жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С проверяваното решение Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление №45-0000091 от 12.03.2019 г., издадено от Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Хасково, с което на „Аква 3“ ООД, гр.Хасково, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е наложена имуществена санкция 3000 лева за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд приел от фактическа страна, че при извършена на 12.02.2019 г. комплексна проверка на наказаното дружество, свързана с транспортната му дейност – вътрешен превоз на товари, е било констатирано, че на 16.05.2018 г. в гр.Х. на ул.„А..С.“ №., дружеството, като лицензиран превозвач, притежаващ лиценз за превоз на товари на територията на Р.България, е допуснало осъществяването на превоз за собствена сметка с водач С. И. Х.в, управляващ МПС марка „М.с“ с рег.№Х ….. ВМ, като не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП и не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Съдът е приел, че при тези факти органът съставил АУАН в присъствие на упълномощено от законния представител на дружеството лице и издал процесното наказателно постановление.

 Въззивният съд не е констатирал процесуални нарушения от категорията на съществените при съставяне на АУАН и издаване на НП, приел е, че описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, респективно позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Посочил е, че отговорността на дружеството е ангажирана за допустителство, чиято дата и място са ясно посочени в акта. Изложил е съображения за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН. Приел е за доказано извършването на административното нарушение, описано в НП, като е развил мотиви относно това, че същото не може да се третира като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че oспореното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическата обстановка е правилно установена от съда, с изключение неточното изписване на правно-организационната форма на дружеството като ЕООД, вместо като ООД. Липсват допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а оплакванията в тази насока в касационната жалба не са конкретизирани.

Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Ясно са посочени датата и мястото на нарушението, както в АУАН, така и в НП, а също и в какво се изразява то. Правилно са посочени и нарушените разпоредби.

Не може да бъде споделено оплакването на касатора за липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Последните са достатъчно добре описани както в съставения АУАН, така и в издаденото НП. Не се установява и нарушаване правото на защита на наказаното лице. Противно на твърденията в жалбата, административното нарушение е описано ясно и напълно разбираемо, налице са както обективните, така и субективните му признаци.

Правилно са установени всички факти и обстоятелства по случая, а материалният закон е приложен при съобразяване с фактически установеното.

Безспорно е обстоятелството, че на 16.05.2018 г. водачът С. А. Х., назначен като такъв в санкцинираното дружество, е осъществил разпореден му със заповед превоз на товари за собствена сметка от името на дружеството – касатор, както и е безспорно, че към датата на извършване на превоза този водач няма издадено валидно удостоверение за психологическа годност. Тези факти се установяват от доказателствения материал по делото, поради което крайният правен извод за доказаност извършването на вмененото на касатора административно нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП е правилен.

Правилна е преценката на въззивния съд и за законосъобразното санкциониране на извършеното административно нарушение на основание чл.96г, ал.1, предл.второ от ЗАвтП. Разпоредбата предвижда наказване с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. всеки, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. В случая дружеството – касатор е санкционирано за това, че е допуснало водача Х. да управлява на 16.02.2018 г. конкретно превозно средство за превоз за собствена сметка на товари, без да отговаря на предвидено в чл.7а, ал.2 от ЗАвтП изискване за психологическа годност. Санкцията в случая е наложена в предвидения от закона твърд размер, като преценката на въззивния съд, че не са налице предпоставки случаят да бъде третиран като маловажен, се споделя изцяло от настоящата инстанция. Липсват обективни данни, които да доведат до извода, че в конкретната хипотеза деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайната за административни нарушения от същия вид. Отделно от това, неизлагането на изрични съображения относно неприлагането на чл.28 от ЗАНН от административно-наказващия орган не е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, които да водят до отмяната му. Същото валидно, допустимо и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №168/17.05.2019 г., постановено по АНД №332 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година.

Решението е окончателно.                  

    

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

  

                                                

                                                                                                    2.