МОТИВИ:Тъжителят П.С.П. *** подсъдимия И.В.Т. *** престъпление
по чл.130 ал.1 от НК.
В
тъжбата се излага, че на 29.09.2020 година около 17,50 часа в с.З.П.тъжителят
прибирал овцете си от паша и когато наближил дома на
подсъдимия И.Т., който му е съсед, едно от животните се приближило до оградата
му, по която расте бръшлян. Твърди, че е тръгнал, за да изгони животното и в
този момент излязъл И.Т. и тръгнал към него, приближил го и го ударил в челото,
но не успял да види с какво /дали с ръка или с глава/, след което паднал по
гръб на пътя и изгубил съзнание. Твърди, че когато дошъл на себе си при него
нямало никой, овцете му били вкарани в двора и му нямало тоягата. Твърди, че е
станал, че го боляло цялото тяло, виело му се свят и го боляла главата, влязъл
в къщата си и се обадил на тел. 112. Твърди, че след около 20 минути дошла
полицейска кола с двама полицаи и единия от тях отишъл да говори с подсъдимия Т..
Твърди, че се е приближил и казал, че той е подал сигнала, но полицаят му казал
да си чака реда, скарали му се и той се отдръпнал. Твърди, че когато приключили
разговора с Т., кварталния дошъл при него, сложил му белезниците и го вкарали в
колата. Твърди, че го отвели в сградата на полицията в гр.Ябланица, където бил
задържан за срок от 24 часа. Твърди, че след задържането си се е почувствал
зле, при което била извикана спешна помощ и го посетил лекар, който му премерил
кръвното налягане и казал, че е високо, дал му лекарство и си заминал. Твърди,
че на следващия ден бил освободен, като не му върнали часовника и телефона и му
обяснили, че са ги дали на И.И. ***. Преди да си
тръгне Г., квартален на с.З.П.му съставил акт, че е възпрепятствал полицейските
служители да изпълнят служебните си задължения. Твърди, че на следващия ден
посетил болницата в гр.Луковит и си извадил медицинско свидетелство. Твърди, че
проблемите му с И.Т. са още от 2009 година, че същият постоянно търси повод да
се кара с него, обижда го и посягал да го бие, следял го и му се заканвал, че
ще го убие. Твърди, че през 2016 година му нанесъл побой, за което пуснал жалба
и представил медицинско в РУ гр.Ябланица и тогава Началника на полицията и
кварталния го помолили да си изтегли жалбата, тъй като И.Т. е полицай и му
оставало малко до пенсия и че той няма повече да се разправя с него и той се
съгласил. Твърди, че от пролетта на следващата година започнал отново да го тормози
и това продължавало постоянно и до днес и било нетърпимо. През 2018 година с
жена си двамата дошли в къщата, като той му ударил два шамара, но за този
случай не е пускал жалба. Твърди, че е на 70 години, болен и не може да живее с
този постоянен страх за живота и здравето си и тормоз от страна на Т..
Моли да бъде
признат подсъдимия И.Т. за виновен за посоченото по-горе престъпление по чл.130
ал.1 от НК и да му бъде наложено справедливо наказание, както и да бъде приет
за съвместно разглеждане и предявения граждански иск и да бъде осъден да му
заплати сумата от 2000 лева за причинените му неимуществени вреди.
Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
Подсъдимият И.Т. се явява в съдебно
заседание, дава обяснения по обвинението, като твърди, че не е виновен и не е
бил тъжителя. Твърди, че е излязъл по чехли, за да заключи автомобила си и е
видял, че овцете на тъжителя се прибирали и той вървял след тях и бил видимо
пиян. Твърди, че овцете подминали имота му и след това тъжителят му заявил да
махне бръшляна, за да не се събират овцете. Твърди, че тъжителят замахнал с тоягата, която носел към него и той я взел и я
счупил и се прибрал в двора си. Твърди, че съпругата му се скарала на тъжителя,
че последният ги псувал и кълнял. Твърди, че на место са пристигнали органите
на полицията след подаден сигнал на тел.112 от тъжителя, че е имало разправия
между тъжителя и полицаите и по тази причина те го натоварили в патрулния
автомобил. Чрез своя адвокат-защитник моли да бъде признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като същото не било доказано по
несъмнен начин.
От събраните по делото
доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните по делото
свидетели-Г.Й.Г., Д.Н.Т., Ц.Д.Р., И.Н.И., П.П.С.,
приетите и приложени по делото писмени доказателства, заключението на
медицинската експертиза, заключението на техническата експертиза, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Т. и тъжителят П.П. живеят в с.Златна Панега, Ловешка област, съседи са и от
години са във влошени отношения. На дата 29.09.2020 година, вечерта подсъдимият
се намирал в дома си в с.Златна Панега, Ловешка област заедно със съпругата си.
Подсъдимият излязъл от дома си, за да заключи автомобила си и видял, че овцете
на тъжителя се прибирали и той вървял след тях видимо пиян. Животните подминали
имота на подсъдимия, като тъжителят заявил на подсъдимия да си махне бръшляна,
който бил по оградата, за да не се събират животните. Между подсъдимия и
тъжителя имало размяна на реплики, като тъжителят замахнал
към подсъдимия с носената пръчка, при което подсъдимият я взел и счупил, след
което се прибрал в двора на дома си. Разправията между двамата била чута от
съпругата на подсъдимия, която се намирала в двора на дома си, същата излязла
отпред и чула, че тъжителят започнал да ги псува, обижда и кълне. Тъжителят се
прибрал в дома си и подал сигнал на телефон 112, като заявил на оператора доста
неразбираемо, че комшиите мъж и жена са го пребили и че няма нужда от спешна
помощ и иска да дойде полиция. Малко по-късно на место пристигнали органите на
полицията-свидетелите Г.Г. и Ц.Р., които установили
двете лица и снели сведения на същите, като тъжителят бил видимо пиян и когато Г.
поискал тъжителят да подпише сведението същият отказал, започнал да твърди, че
полицаите не са взели правилната страна, да ги обижда, че са мошеници и да се
държи арогантно, поради което бил задържан и откаран в сградата на полицията.
Тъжителят бил освидетелстван, като от приложената по делото медицинска справка
се установява, че същият нямал външни травми при прегледа и кръвното му
налягане било високо, че нямал оплаквания и може да бъде задържан по ЗМВР.
Тъжителят бил задържан за срок от 24 часа. На 01.10.2020 година на тъжителя
било издадено медицинско свидетелство.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че на тъжителя е било причинено телесно увреждане,
което се изразява в насиняване с размери 5/5 см над
ляво ухо, охлузна рана на ляво ухо, охлузна рана по външната страна на ляво рамо с размери 3/3 см с жълто-лилав хематом под нея, кръвонасядане
по ляв лакът външна страна, кръвонасядане по външна
страна на дясна мишница и охлузна рана по предна
повърхност на ляво коляно, както и че уврежданията могат да бъдат получени от
удар с твърд тъп предмет или при падане върху такъв. Вещото лице твърди в
съдебно заседание, че е възможно телесното увреждане на тъжителя да е получено
от удар в дясната страна и падане на тъжителя на лявата, но не и при падане по
гръб.
В тъжбата изрично е посочено от тъжителя, като
механизъм на причиняване на телесните му увреждания, че подсъдимият И.Т. тръгнал към него, приближил го и го ударил в челото, но не успял
да види с какво /дали с ръка или с глава/, след което паднал по гръб на пътя и
изгубил съзнание. От заключението на техническата експертиза се установява, че
тъжителят е подал сигнал на телефон 112 като е съобщил първоначално, че
комшиите мъж и жена са го пребили и че са му счупили кривака, а при второто
обаждане на същия телефон е заявил, че е бил пребит с кривака и че не желае
спешна помощ, а само полиция. Посоченото от тъжителя в тъжбата и в последствие
на тел.112 изцяло се разминава с приетия механизъм на причиняване на телесните
увреждания в медицинската експертиза. Освен това следва да се отбележи, че нито
в приложеното по делото медицинско свидетелство, нито в медицинската експертиза
е посочено нараняване в областта на челото на тъжителя, както се твърди от него
в тъжбата. Освен това следва да се отбележи, че органите на полицията са
задържали тъжителя, същият е бил освидетелстван във връзка със задържането и от приложената по делото медицинска справка се
установява, че същият нямал външни травми при прегледа и кръвното му налягане
било високо, че нямал оплаквания и може да бъде задържан по ЗМВР. Или съдът
приема, че са налице сериозни противоречия между заявеното от самия тъжител в
тъжбата относно механизма на причиняване на телесното му увреждане, на
заявеното от него при двете обаждания на тел.112, на записаното в медицинската
му справка, че няма външни травми и на приетия в медицинската експертиза
механизъм на причиняване на телесните увреждания, което сериозно разколебава
съда относно наличието на тези телесни увреждания към дата 29.09.2020 година.
Освен това по делото безспорно се установява, че тъжителят е бил употребил
алкохол, което се установява от обясненията на подсъдимия и от показанията на
неговата съпруга и показанията на полицейските служители, а освен това самият
тъжител е заявил на тел.112, че е пил една чашка.
От друга страна
по делото безспорно се установява, че на мястото на инцидента са били само
тъжителят, подсъдимият и неговата съпруга и други лица не са присъствали, като
и подсъдимият и неговата съпруга са категорични, че подсъдимият не е удрял
тъжителя още по-малко в челото с ръка или глава, както е посочено в тъжбата и
предвид коментираните от съда по-горе разминавания в заявеното от самия тъжител
в тъжбата и на тел.112, липсата на външни травми в изготвената на същата дата
медицинска справка, пияното състояние на тъжителя са все обстоятелства, които водят
до невъзможност съдът да приеме за установено по несъмнен и безспорен начин, че
телесните увреждания на пострадалия са причинени от удар в челото с ръка или
глава нанесен от подсъдимия на пострадалия. Освен това за нанасянето на побой
от страна на подсъдимия на пострадалия твърди единствено самият пострадал и
неговия син, който не е бил очевидец на инцидента, а е видял баща си на другия
ден и от него е разбрал за случилото се.
Действително е налице причинено леко телесно увреждане
на тъжителя, но от събраните по делото доказателства не се установява по
несъмнен и безспорен начин, че това телесно увреждане е причинено именно от
подсъдимия Т.. Предвид доказателствата по делото, съдът приема, че не може да
се установи по несъмнен начин, че причиненото телесно увреждане на пострадалия
е в причинна връзка с действията на подсъдимия Т.. Съдът приема, че не е
установено по несъмнен и безспорен начин, че причинените телесни увреждания на
пострадалия са в следствие от нанесен побой от подсъдимия.
Предвид изложената по-горе фактическа обстановка,
съдът приема за безспорно установено, че подсъдимият Т. не е нанасял удар на
тъжителя, макар и да е имало размяна на реплики между двамата. По делото
липсват безспорни доказателства, от които да се установява, че причиненото
телесно увреждане на тъжителя е в причинна връзка с действията на подсъдимия. В
тази връзка, съдът приема, че тъжителят не доказва по несъмнен и безспорен
начин твърдяното от него в тъжбата, че на дата 29.09.2020 година в с.Златна
Панега, подсъдимият Т. чрез нанасяне на удар в челото с ръка или с глава му е
причинил телесното увреждане.
При така установената по несъмнен и безспорен начин и
възприета фактическа обстановка и предвид представените по делото
доказателства, съдът приема, че не е налице престъпление по чл.130 ал.1 от НК,
което да е осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимия Т., при
което да е причинил на тъжителя лека телесна повреда с разстройство на
здравето, поради което съдът призна за невиновен подсъдимия и го оправда по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Предвид изхода на процеса, съдът отхвърли като
неоснователен и недоказан предявения от тъжителя граждански иск за неимуществени
вреди за сумата от 2000 лева против подсъдимия И.Т..
С оглед на изложените съображения
съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: