РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Карлово, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попово
при участието на секретаря Йоана М. Апостолова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20225320101595 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл. 109 от ЗС, 59 ал.1 от ЗЗД и насрещен иск с правно
основание чл. 73 от ЗС.
Ищците Т. И. А. с ЕГН **********, Х. Д. А. с ЕГН **********,
двамата от град *** и Г. Х. И. с ЕГН ********** от *** твърдят, че по силата
на нотариален акт № 52, том IV, peг. № 6704, дело № 637/2017 година на
нотариус с peг. № 099, районен съд К., вписан в АВ-СВ К. с вх. peг. № 4394 от
15.11.2017г., акт № 124, том 16, дело № 3117/2017 г. и по наследство от К. К.Н.
бил собственик на недвижим имот
Ищците твърдят, че в исковата молба по гр. дело № 1251/2022 г. била
описА. историята на двата съседни имота - ПИ с идентификатор
35496.124.351 - собственост на ответника по делото, и ПИ с идентификатор
35496.124.350 - собственост на ищците. Намирали за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване това, че техният имот с идентификатор
35496.124.350 е закупен по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от И.Д. И и съпругата
му, Г. Х. И., при условията на СИО, видно от представения с настоящата
насрещна искова молба нотариален акт № 129, том 1/1999г. на СлВп при
Карловски районен съд. След смъртта на И.Д. И, неговата ½ идеална част от
имота била наследена при равни квоти - по 1/6 идеална част от наследниците
му по закон съобразно представеното удостоверение за наследници с изх.№
374/14.12.2021г. на Кметство ***. С договор за продажба на наследство от
15.11.2022г., вписан под № 4390/15.11.2022г., акт № 161, том 3/2022г. на СлВп
при Карловски районен съд, ищцата Г. Х. И. продала на другите двама ищци,
Т. И. А. и Х. Д. А., цялото наследство, като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, остА.ло й в наследство от съпруга й И.Д. И.
1
От изложеното в исковата молба по гр. дело № 1251/2022 г. по описа
на КрлРС, и от материалите, съдържащи се в гр.дело № 641/2019г., на
Карловски районен съд, и конкретно - представената с исковата молба скица,
изготвена от в.л.С.С., приета, като доказателство по същото дело, било видно,
че от 1985г., когато на И.Д. И било предоставено за ползване процесното
място в местността „Р.“ в землището на гр.К., той и членовете на семейството
му ползвали на практика цялата западна част от имота на наследодателя на
ответника до пътя, минаващ северно от същия. През годините в северната част
на ползвания от тяхното семейство имот И.Г.И. създали лозе и засадили ягоди.
През годините така и не били уточнени границите, в които ищците следвало
да ползват процесния имот, който не бил нанесен и в КВС. Това стА.ло повод
да заведат гр.дело № 641/2019г. на КрлРС. След приключване на това
производство закупеният от ищците имот бил нанесен с представената с
исковата молба по гр. дело № 1251/2022 г. заповед № 18-9991/23.09.2022г. на
Началника на СГКК П.. Едва с тази заповед били уточнени границите на
закупения по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имот. В резултат на това в границите
на имота на ответника с идентификатор 35496.124.351, северно от имота на
ищците остА.ла част от създаденото от тях лозе, ягодовите насаждения и
някои подобрения. През лятото на 2022 г. се уговорили с ответника да оберат
реколтата на лозето и след това да му предадат владението на същото. В края
на месец септември обрали лозето и от тогава не влизали по никакъв повод в
имота на ищеца, с което реално изпълнили поетото задължение да му
предадат владението на тази част от имота му.
В имота на ищеца остА.ли 25 броя лози сорт „Наслада“, 37 броя лози
сорт „Бял отел“ и 63 броя лози сорт „Черен отел“. Всички те били на възраст
около 35 години. Лозето било направено с черна тел с дължина около 900м и
бетонни колове, които в частта, попадаща в имота на ответника били 42 броя.
В имота на ответника остА.ли и около 100 броя ягоди. Наред с това в имота на
ответника остА.ла изградената от ищците ограда от мрежа по протежение на
северната граница към полския път с дължина 25м и височина 1,50м. По този
начин ответникът се обогатил с всички тези подобрения в имота му .
През 2017г. ответникът започнал да настоява пред наследодателя на
ищците и пред тях да му заплатят отново вече закупения по реда на §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ имот, макар че същият вече получил парите от Община К.. Може би
защото ищците категорично отказали, той започнал да влиза в имота им през
входа му от юг. Ответникът настоявал, че трябва да му осигурят достъп до
неговия имот от тази посока, настоявал не само да преминава през имота им,
но и да си оставя в южната част на техния имот личния автомобил, каруцата с
коня, друг селскостопански инвентар. През годините ответникът многократно
правел всичко това, като при преминаването през техния имот той на практика
обикалял целия, дори не минавал направо. Очевидно, за да бъде „улеснен“ при
преминаването си през имота на ищците, ответникът унищожил оградата с
дължина 28м в югоизточната част на техния имот, изградена от бодлива тел и
колове. Дори през лятото на 2022 г. довел в имота им един мъж от гр.К. да
окоси тяхната люцерна с обещанието, че ще вземе окосеното. Ищците всеки
път се противопоставяли на тези действия на ответника, но напразно - той
продължавал и до настоящия момент да преминава през имота им и да си
паркира автомобила в него. Занимавали районния инспектор на гр. К. с този
проблем. На 07.06.2022г. при поредните такива действия на ответника и
противопоставяне от тяхна стрА., той нападнал първата от ищца. С тези свои
действия ответникът препятствал ползването на собственият им имот.
2
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което:
1) ДА ОСЪДИ, на основание чл.55 ал.1 пр.І-во от Закона за
задълженията и договорите К. М. М. да им заплати общо сумата от 1250 лева,
равняваща се на общо 5/6 части от стойността на остА.лите в имота на ищеца
подобрения извършени от ищците, както следва:
- общо 125 корена грозде, всеки на стойност по 5.00 лева, на обща
стойност 625 лева;
- 42 бетонни кола всеки на стойност по 2 лева, на обща стойност 210
лева;
- около 900м черна тел на стойност 15 лева;
- 100 броя корени ягоди всеки на стойност по 2 лева, на обща
стойност 200 лева;
- 25м оградна мрежа с височина 1,5м на стойност 200лева,
от която сума 1/6 част да бъде заплатена на Т. И. А., 1/6 част да бъде
заплатена общо на Т. и Х. А.и, и 3/6 части да бъдат заплатени на Г. Х. И.,
ВЕДНО със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска –
18.11.2022 г. до окончателното изплащане на присъдените суми.
В ХОДА на производството е допуснато изменение в размера на иска
с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като същият се счита предявен както следва:
- общо 125 корена лози – на стойност 772 лева, от която се
претендират 5/6 ид. части съобразно квотите на страните или се претендира
сума в размер на 643.33 лева;
- 100 броя корени ягоди на обща стойност 45 лева, от която се
претендират 5/6 ид. части съобразно квотите на страните или се претендира
сума в размер на 37.50 лева;
- подпорна конструкция на лозето (бетонни колове и тел) – на
стойност 455 лева, от която се претендират 5/6 ид. части съобразно квотите на
страните или се претендира сума в размер на 379.17 лева;
2) ДА ОСЪДИ, на основание чл.109 от Закона за собствеността К. М.
М. да преустанови всички свои действия, с които пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост върху принадлежащия им поземлен
имот с идентификатор 35496.124.350 по КККР на град К., община К. с площ
от 1000 кв.м, находящ се в местността Р., които действия се изразяват във
влизане и преминаване през имота им, паркиране на МПС и разполагане в
имота им на кон, каруца и друг селскостопански инвентар, косене на
люцерната в имота, както и ДА ОСЪДИ ищеца К. М. М. да възстанови
унищожената от него ограда между имотите на страните с дължина 28м.
Претендират за разноските по делото.
Ответникът К. М. М. с ЕГН ********** от *** оспорва исковете като
неоснователни.
Твърди, че с предявяване на иска се търсели подобрения в частта от
имота на ответника, заемА. без правно основание от ищците, същите без
изрично да го заявяват, правели признание, че в продължение на дълъг период
от време владели и ползвали за свои нужди част от имота на М., като едва
след заснемане на имота и нА.сянето му в КККР взели решение да отстъпят
собствеността и предадат владението на М. върху частта от имота, която
владеели без правно основание. С иска си за обезщетяване се търсела
3
стойността на подобрения, които по време на неоснователното владение
създали върху имота, като начина на владение и създаване на твърдените от
тях подобрения сочел на изцяло недобросъвестно владение. В тази връзка по
смисъла на чл. 74 от ЗС недобросъвестния владелец можел да иска за
подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на
направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на тези подобрения.
Сумата от 1250 лева, посочена като равностойност на 5/6 от
стойността на описаните подобрения не било ясно дали съставлява частта от
разноските за създаването им, или сума, с която се е увеличила стойността на
имота. Тази сума била посочена като самостоятелна цена на всяко едно от
подобренията, а такава законът не предвидил да се търси.
Исковата претенция била неоснователна и поради това, че част от
описаните като подобрения в имота не били такива, те не били трайно
прикрепени върху имота и можели да се отделят от него, без последния да
претърпи съществени увреждания. Такива били: 42 бетонни кола на обща
стойност 210 лева, около 900 м черна тел на стойност 15 лева, 25 м. оградна
мрежа на стойност 200 лева. Тези вещи не съставлявали подобрения и ищецът
следвало да ги премахне от имота, където ги поставил без да има правно
основание за това.
По отношение на трайните насаждения - 125 корена лози и 100 бр.
корени ягоди по смисъла на чл. 73 от ЗС недобросъвестният владелец дължал
на собственика добивите, които получил и които могъл да получи, както и
обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените
за това разноски. Ищците не сочели какви разноски са направили за създаване
и отглеждане на описаните насаждения, времето на създаването им, периода
на плододаване и какви добиви са получили от тях.
Част от твърдените подобрения съставлявали плододайни трайни
насаждения - 125 бр. лози и 100 бр. ягоди. Описаните насаждения били
посадени върху земя, принадлежаща на ответника, без негово съгласие, като
със засаждането им ответниците без правно основание завладели част от
имота с приблизителна площ от около 370 кв.м и лишили собственика от
възможността да се ползва от имота.
От създаване на насажденията ответниците се ползвали и от
плодовете, които те дават.
МОЛИ съда да отхвърли исковете като неоснователни.
ПО ДЕЛОТО е приет на основание чл. 211 от ГПК при фактите,
посочени в отговора на исковата молба, насрещен иск от К. М. М. с ЕГН
********** от *** за осъждането на Т. И. А. с ЕГН **********, Х. Д. А. с
ЕГН **********, двамата от град *** и Г. Х. И. с ЕГН ********** от *** да
му заплатят:
1) сумата от 500 лева, представляваща стойността на даваните от
насажденията плодове, 125 бр. лози и 100 бр. ягоди, за времето от 2017 г. до
2022 г., всяка година по 100 лева,
2) сумата 250 лева, представляваща обезщетение за ползването без
наличие на правно основание на частта от имота на ищеца с площ от около 370
кв.м, за времето от 2017 г. до 2022 г. - по 50 лева за година.
Ответниците по насрещния иск Т. И. А. с ЕГН **********, Х. Д. А. с
ЕГН **********, двамата от град *** и Г. Х. И. с ЕГН ********** от ***
4
оспорват същия.
Сочат следното: В насрещния иск ответникът твърдял, че
претендираните от ищците подобрения били посадени върху негова земя, без
негово съгласие. Твърдяло се също, че със засаждането им, ищците без правно
основание завладели част от имота с приблизителна площ от около 370кв.м и
са лишили собственика от възможността да се ползва от имота.
Тези твърдения били абсолютно неверни, тъй като в случая ставало
въпрос за имот с площ от 1000 кв.м, който през 1985г. бил предоставен за
ползване на И.Д. И, баща на ищцата Т. А.. По силата на така предоставеното
му право на ползване И.Д. И заедно със съпругата си Г. Х. И., засадили в част
от предоставения им за ползване имот въпросните лози и ягоди още през 80-те
години на миналия век. По време на създаването на тези трайни насаждения
процесният имот не бил собственост на ответника, поради което за тях не било
необходимо да искат неговото съгласие. След влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът
с площ от 1000 кв.м в местността „Р.“, предоставен за ползване на И.Д. И, бил
закупен от него и съпругата му, Г. Х. И., по реда на §4 от ПЗР на същия закон
по силата на Заповед № 1773/01.10.1998г. Имотът бил заплатен чрез Община
К. с приходен касов ордер № 73/23.10.1998г. и следвало да се приеме, че от
тази дата насетне той е стА.л собственост на И. и Г. Ии.
Не съществували обективни данни за това в какви точно граници
имотът бил предоставен за ползване на И.Д. И. Този имот не бил нанесен и в
КВС на гр.К., остА.л с неуточнени и на място граници, което е стА.ло повод за
завеждане на гр.дело № 641/2019г. на Карловски районен съд. Затова И. и Г.
Ии владели заедно и напълно добросъвестно този имот до смъртта на И. Д. И -
на 07.12.2021г. Едва след неговата смърт първата Т. А. получила в наследство
от него 1/6 идеална част от процесния имот. Едва на 15.11.2022г. по силата на
сключения договор за продажба на наследство, Т. и Х. А.и придобили при
условията на СИО още 1/6 идеална част от въпросния имот .
Едва със заповед № РД-18-9991/23.09.2022г. на началника на СГКК-
П. било уточнено местоположението и границите на процесния имот. След
тази дата те прибрали реколтата от грозде. Към тази дата процесиите ягодови
насаждения вече не давали плодове.
В претендирания с насрещната искова молба период от 2017г. до
2022г., Т. и Х. А.и не са владели претендирания от ищеца по насрещния иск
имот, съответно - не са лишавали последния от възможността му да ползва
имота и да получава добиви от него.
МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира
деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа стрА. следното:
В първото по делото заседание е приет за безспорен и неподлежащ
на доказване факта, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор
35496.124.350 в землището на град К., а ответникът е собственик на ПИ с
идентификатор 35496.124.351.
Не се спори и се установява от писмените доказателства по гр. дело
№ 651/2019 г. на КрлРС, че К. М. М. по силата на земеделска реституция бил
собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ЛОЗЕ с площ от 2.936 дка, осма
категория, находящо се в землището на гр. К., П.ска област, местността „Р.“ ,
който имот по земеразделителния план на местност с ЕКАТТЕ 35496
5
съставлявал имот № 124018, при граници: имот № 124017 - лозе на земи по чл.
19 от ЗСПЗЗ, имот № 000352 - полски път на община К., имот № 200620 -
селскостопанска територия на ОПФ К., имот № 124019 - посевна площ на
насл. На Х. Н. Д., който имот по КККР, одобрен със заповед № РД-18-
615/04.09.2019 година на изпълнителния директор на АГКК съставлява
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35496.124.18, адрес на имота: гр. К.,
местност Р., площ: 2936 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 8, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 124018, съседи:
35496.200.620, 35496.124.19, 35496.216.352, 35496.124.349, 35496.124.17.
Установява се, от писмените доказателства по гр. дело № 641/2019 г.
- нотариален акт № 63, том І, peг. № 881, дело № 191/1999 г., на нотариус с peг.
№ 099, районен съд К., № 129, том 1 от 18.03.1999 г. на Служба по вписвания
К., удостоверение за наследници изх. № 374 от 14.12.2021 г. на Кметство К., и
договор за продажба на наследство, че ищците са съсобственици с трето,
неучастващо в производството лице (И.Д. И) с права – за ищцата Т. А. – 1/6
ид. част по наследство от баща й И.Д. И. и за двамата ищци общо 1/6 ид. част
в режим на имуществена общност по силата на договор за покупко-продажба
на наследство, сключен с Г. Х. И., майка на ищцата Т. А., Г. Х. И. - на 3/6 ид.
части по силата на прекратената СИО, от следния недвижим имот: земеделска
земя в землището на гр. К., П.ска област, местността „Р.“ с площ от 1000 кв.м,
с находяща се в него постройка - стопанска сграда от 35 кв.м. Не се спори, че
праводателят на ответницата Т. А. И.Д. И и съпругата му Г. Х. И. са
придобили право на собственост върху имота по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ,
като се установява от представеното извлечение, че стойността на имота е
заплатена на реституираните собственици. Неучастващия в производството
съсобственик – И.Д. И. притежава на 1/6 ид. част по наследство от дядо си,
придобито по право на заместване от баща си Д. И. И.
Не се спори, че между страните е имало спор по гр. дело № 641/2019
г. по описа на КрлРС в хода на което производство се е установило, че
придобитият по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ недвижим имот не е бил нанесен
в КККР на землището на град К. и че след направеното заснемане изменение
със заповед № 18-9991/23.09.2022 г. на Началника на СГКК П. е одобрено
изменение на КККР на землището на град К., одобрени със заповед № РД-18-
615/04.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, като с посочената
заповед е бил нанесен нов обект в КККР, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 35496.124.350, площ: 1000 кв.м, начин на трайно ползване:
лозе, собственост на И.Д. И., въз основа на документ - нотариален акт № 129,
том 1 от 18.03.1999 г. на Служба по вписвания К. и са изменени КККР в частта
относно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35496.124.18, като същият е
образуван ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35496.124.351, площ 2038
кв.м, начин на трайно ползване: лозе, собственост на К. М. М., въз основа на
документ: нотариален акт № 124, том 16, peг. № 4394, дело № 3117 от
15.11.2017 г. на Служба по вписвания К..
При извършения оглед на място в землището на град К., обл. П.,
местност „Р.“съдът констатира следното: Съдът се намира на съществуващ на
терена път, който съвпада или почти съвпада, по твърдения на страните, с
южната граница на имоти № 351 и № 19 на скица от лист 9 по делото и който
път не е отразен в кадастралната картата. В КККР липсва отразяване, че на
това съществува път. Според твърденията на страните, пътят се е образувал по
естествен начин, представлява черен път, принадлежи към имот № 19, който
6
не е част от предмета на спора.
Южната граница (съществуваща на място) на имот, отразен на
скицата на лист 9 като № 351, представлява слог, има денивелация около 120
см в частта, в която съдът се намира в момента. При продължаване на огледа в
посока запад се констатира, че оглеждания имот е ограден с телена мрежа.
Съдът констатира, че за част от имота са поставени кожени прегради,
приличащи на седалка от автомобил и че същите преграждат импровизирА.
пътека към югоизточната част от имот № 351. Налице е чупка, свършваща с
дърво – акация. Страните показват през пътя, че геодезист, който е изпратен от
РП – П. по образувано досъдебно производство е трасирал имотите им и е
поставил колче. По продължение от акацията в посока север се вижда второ
колче и опъната бодлива тел. Съдът продължи огледа на южната част на
имота, за която страните сочат, че представлява имот № 350. Имотът е ограден
с телена мрежа, вързА. на бетонни колове. Мрежата е стара, не е
новопоставена. Под мрежата се образува естествена пътека на терена. Вдясно
от пътеката се намира югозападният ъгъл на имот № 351, като понастоящем
мрежата е поставена по начин, който наподобява линията на южната граница
на имот 350, както е отразена на скицата. По време на огледа ответникът
прави изявление, че мрежата не се намира на границата на имота на
ответниците. Съдът уточнява констатациите си в по следния начин: формата
на оградата наподобява линията на имота така, както е отразена по скицата,
като съобщава на страните, че съдът няма специални познания да установи
дали е налице съвпадение между граничната линия по плА. и съществуващата
ограда на място. Съдът влиза през дървена врата, за която не може да се
установи дали е част от имот № 351 или имот № 350, или съседния имот като
се движи в посока север, и констатира, че вдясно на запад се намира дървена
ограда, която изглежда стара, вързА. на бетонни колове и след нея се вижда
денивелация в посока запад. На място се констатира наличие на стопанска
постройка, наподобяваща плевня, изградена от тухли с покрив, изграден с
керемиди и греди, констатира се и навес от ламарина върху греди. На скицата
липсва отразяване на съществуващата на място стопанска постройка. Съдът
констатира, че в западната част на имот № 350 е налице денивелация в посока
север. Теренът е наклонен, като ниската му част е на юг. При оглед в северната
част на имот № 350 се констатират лозови насаждения, засадени на редове,
ориентирани в посока изток-запад – по сведение на страните. В северната част
на имота на седмия ред е поставено колче, за което страните сочат, че е било
представено от геодезист. За седмия ред от лозето, който е и първият по-дълъг
ред спрямо остА.лите, страните сочат, че остава на север над границата на
имот № 350 или в северозападната част на имот № 351. При оглед на
северната граница на имот № 351, в нейната западна част не може да се
установи в който точно имот се извършва огледа. Не се установява видима
граница след края на лозовите насаждения, няма видима естествена граница,
има поляна с денивелация, целият терен е наклонен. В горната част до трънки
-акация се вижда телена ограда. Телената ограда в тази част, в която се вижда
е къса, полегнала, засипА. от треви, не може да се установи дали огражда
целия имот. Страните сочат, че над дървета и храсти се намира пътят, който е
отбелязан на скицата с номер 352. Вижда се продължение на изток от тази
ограда. По време на огледа ищците заявяват, че са владели само онази част от
имота на ответника, стоящата на север от границата на техния имот, до която
се простират лозовите насаждения, след тях – до края на имота на ответника
на север (частта, представляваща естествено продължение на техния имот до
7
северната граница), твърдят, че не са ползвали. Ищецът оспорва тези
твърдения и сочи, че ответниците са владели ползвали имота до северната
граница. При оглед на северната граница на имота на ищеца при движение в
посока изток, съдът констатира, че реално не може да се достигне до тази
граница поради наличие на растения – треви и храсти.
Съдът констатира на място на изток, в горната част (спрямо наклона
на терена) на имот № 351, дървена стара ограда, направена от дървени колове,
за която страните не спорят, че по тези параметри родителите на ответниците
са ползвали имота на ищеца до нА.сяне на имотите в кадастъра и която
понастоящем, в случай на съвпадение би представлявала източна граница на
имот № 350. При оглед в северната част на имота на ищеца, в частта му
отстояща на изток от имота на ответниците, съдът констатира, че имотът е
затревен, вижда се денивелация в посока север-юг. Трайна ограда на север не
се вижда, естествена ограда са дървета, храсти и растителност. В
североизточната част на имот № 351 са налице два бетонни кола и естествена
пътека, която води към път. По сведения на страните се огледът се извършва в
северната част, в близост до източната граница и надолу след денивелацията
се вижда път, който е обозначен на скицата като № 352. При продължение на
огледа по път № 352 в северната му част като констатира, че същият завива на
изток и юг и върви по границата на имот, който не е отразен с номер на
скицата на лист 9, но на място се вижда, че е дере. Огледът приключва на
място, където означения на скицата път № 352, образува V-образно
кръстовище с неотразения път, от който съдът започна огледа и за който
страните не спорят, че е естествено образуван, но в плА. представлява част от
имот № 19. Пътят, който не е отразен на плА. и движещ се по границата
между имоти № 19 и № 351, минава над дерето, подобно на мост.
При поставен въпрос на ищеца къде е точката на югоизточния ъгъл
на имот 351 същият сочи място, което се намира в поляна с денивелация. След
навлизане по наклона в посока към терена се вижда съществуваща сграда,
представляваща навес или покрив, под която има бетонно съоръжение с черна
врата. Страните не спорят, че това съоръжение представлява водоем. Съдът не
може да установи посоченото от ответника място на коя част от скицата
съответства.
В показанията си св. Ч. сочи, че има имот в близост до имотите на
страните. Споровете им започнали преди около 2-3 години, защото ответникът
искал да завземе всички имоти в местността, включително този на ищците.
Ответникът влизал в имота на ищците, направил път в техния имот, за да
може да коси, влизал в имота им с талига, кола, премахнал оградата към
вилата на ищците и влизал с автомобил. Изпратил хора да му косят, не обирал
реколта, само косял имота.
От заключението на вещото лице З. се установява, че
препоръчителната стойност за разходите за създаване на СМР е в размер на
830 лева, а препоръчителната стойност на трайните насаждение е в размер на
182 лева. Препоръчителната стойност за обезщетение за невъзможност да
бъде ползвА. частта от имота на ответника е в размер на 11.41 лева на месец.
От заключението на вещото лице В. се установява следното:
Общата стойност на средното рентно/наемно плащане за процесния
период е в размер на 48.00 лева.
Стойността на добивите от 125 броя лози и 100 броя ягоди е както
8
следва: стойност на продукция от лози – 770 лева; стойност на продукция от
ягоди – 119 лева, общо – 889 лева; чист доход за периода – 533 лева. Обща
стойност на пропуснати ползи за периода вариант 1 – 937 лева; вариант 2 – 581
лева.
Стойността на трайните насаждения – лозови насаждения и ягоди е в
общ размер на 817 лева; стойността на подпорната конструкция и оградата –
455 лева; обща стойност 1272 лева.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
При така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна стрА.:
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД:
Иска се от съда да присъди в полза на ищците стойността на трайни
насаждение и подобрения в имота, с което ответникът се е обогатил
неоснователно след уточняване на границите на имот, придобит от
праводателя на ищците по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Основанието на претенцията за пресъждане на вземане за стойност
от извършени подобрения в чужд имот е забрА.та за неоснователно
обогатяване като общ принцип на облигационното право. Съставите на чл. 72
и чл. 74 от ЗС, чл. 60 до 62 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД уреждат отношенията между
подобрителя и собственика на имота, като определянето на действителното
правно основание на облигационните отношения, които са възникнали от
подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по приложението на
материалния закон и се извършва въз основа на фактическите твърдения,
петитума на исковата молба, както и в съответствие с установеното по делото.
Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е
извършил подобренията в чуждия имот или зададеният в исковата молба
начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане не
ограничават съда да даде защитата според действително осъщественото
правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират
съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него
квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда.
Така първият въпрос, който се поставя по делото е в какво качество
ищецът е извършил подобренията, чието заплащане претендира – като
владелец или като държател. Ищецът основава иска си, позовавайки се на
недобросъвестно владение като твърди, че всички дейности са извършени при
предоставено му право на ползване върху земеделски имот, като поради липса
на граници, е владял по-голяма част от предоставената му. Така, не се твърди
да е търсено знание и съгласие на ответника, или предходен стопанин
(доколкото се сочи, че трайните насаждения и огражданията са извършени
преди земеделската реституция. Поради изложеното, съдът приема, че искът
следва да се квалифицира като такъв по чл. 59 от ЗЗД и на ищците да се
присъди стойността на обогатяването до размера на обедняването, равняващо
се на разходите за извършване на сочените подобрения.
Безспорно е по делото, че имотът на ищците е бил предоставен за
ползване, че същите са създали в него трайни насаждения и ограда и са го
придобили по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Безспорно е и се установи по
време на огледа, в северната си част имотът е нямал трайно означена граница
и част от него с площ от 370 кв. метра е подлежала на реституция. По време на
9
огледа се установи, че същата е засадена с трайни насаждения – лозе и ягоди.
След установяване границите за закупения имот от ползвател, трайните
насаждения и част от ограждението е остА.ло в имот, собственост на
ответника по силата на земеделска реституция. По този начин ответникът се е
обогатил за сметка на ищците като на същите следва да се присъди
обезщетение до размера на обедняването им, изразяващо се в стойността на
трайните насаждения и огражденията. Искът е доказан от неоспореното
заключение на вещото лице В. и следва да се уважи в пълните предявени
размери.
Следва да се осъди ответника да заплати на ищците, както следва:
- сумата от 643.33 лева, представляваща стойността на 5/6 ид. части
от 125 броя лози, от която сума – 1/6 ид. част за Т. А., 1/6 ид. част на Т. А. и Х.
А. и 3/6 ид. части за Г. И.;
- сумата от 37.50 лева, представляваща стойността на 5/6 ид. части от
100 броя корени ягоди, от която сума – 1/6 ид. част за Т. А., 1/6 ид. част на Т. А.
и Х. А. и 3/6 ид. части за Г. И.;
- - сумата от 379.17 лева, представляваща стойността на 5/6 ид. части
от подпорна конструкция на лозето (бетонни колове и тел), от която сума – 1/6
ид. част за Т. А., 1/6 ид. част на Т. А. и Х. А. и 3/6 ид. части за Г. И..
ОТНОСНО иска по чл. 109 от ЗС:
С негаторния иск се предоставя правна защита на собственика срещу
всяко пряко или косвено неоснователно въздействие на трети лица над обекта
на правото на собственост, което ограничава, смущава или пречи за
пълноценно ползване на вещта. С провеждането му се цели да се премахнат
последиците от неправомерни действия по отношение на обекта на
собствеността или да се преустановят тези действия. Собственикът следва да
установи кое е действието, което препятства упражняване правото на
собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението,
както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на
ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на
ищеца от тези действия. Следва търсената защита да е съответна на вида на
нарушението и да се свежда до преустановяване само на онези действия или
бездействия, които реално възпрепятстват упражняването на правото на
собственост/ползване, без да ги надхвърля, или до премахване на източника на
неоснователното въздействие, когато се касае за неоснователно създадено
състояние.
Ищците се легитимират като собственици на поземлен имот с
идентификатор ПИ с идентификатор 35496.124.350 представените по делото
документи за собственост. С показанията на свидетеля се установи, че
ответникът, като реституиран собственик на част от този имот, и
непризнавайки правото на ползвателя да изкупи предоставеното му за
ползване, е влизал в имота на ищците, пускал е свои работници да го косят,
разрушил е част от оградата, за да може да достъпи до имота.
Действията му са противоправни, не са оборени от други
доказателства, поради което искът за преустановявавянето им следва да се
уважи, с изключение на частта, с която се иска ответникът да бъде осъден да
възстанови 28 метра ограда. По делото не е доказано по несъмнен начин, че е
унищожена ограда в посочения размер.
ОТНОСНО насрещния иск за пропуснати ползи от добиви на реколта
10
с правно основание чл. 73 от ЗС:
Правилото на чл. 73 ЗС предвижда отговорност на владелеца, която е
проявление на принципа за забрА. на неоправданото имуществено
разместване, но за разлика от уреденото в чл. 59 ЗЗД субсидиарно приложение
на института на неоснователното обогатяване, цитирА.та норма на Закона за
собствеността урежда задълженията на владелеца на вещта, а не на нейния
държател. Разпоредбата предвижда, репариране на собственика след
приспадане на разноските на недобросъвестния владелец. Както съдът посочи
по-горе, ответниците по насрещния иск са имали качеството на
недобросъвестни владелци, но за да бъде уважен искът с правно основание чл.
73 от ЗС, първо следва да се установи какви ползи е пропуснал собственикът и
второ какъв е размерът на разноските.
Ищецът по насрещния иск претендира нереализирА.та стойност на
реколтата от грозде и ягоди, както и обезщетение за неползване на част от
имота си с площ от 370 кв. метра в размер на годишния пазарен наем. Първо,
следва да се отбележи, че както е предявен искът следва да се отхвърли изцяло
като неоснователен, защото ищецът по този иск не би могъл да пропусне двете
ползи едновременно. В случай, че бе отдал имотът под наем, то той не би
получил реколтата, а в случай, че е обработвал площта на имота, не би могъл
да получи граждански плод. При така предявеният иск, ищецът би се обогатил
неоснователно, претендирайки две несъвместими ползи и твърдейки, че са
пропуснати едновременно. Отделно от това, ищецът не е доказал по
категоричен начин, че ответниците са обработвали спорната част от имота
през процесния период и кои точно ответници са го сторили, в качеството си
на недобросъвестни владелци. Не са доказани и разходите във връзка с
претендирА.та продукция съгласно изискването на чл. 73 от ЗС.
По изложеното насрещният иск следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен.
ОТНОСНО разноските.
С оглед изходът от процеса, следва да се осъди ответника да заплати
на ищците разноските по делото в размер на 80 лева за внесена държавна
такса, в размер на 750 лева за реализирано адвокатско възнаграждение,
представляващо половината от договореното по гр. дело № 1251/2021 г., от
което е отделено настоящото производство, и което възнаграждение е било
реализирано както с отговора но гр. дело № 1251/2022 г., така и във връзка с
предявения насрещен иск, както и разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 770 лева..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, К. М. М. с ЕГН
********** от *** да заплати на Т. И. А. с ЕГН **********, Х. Д. А. с ЕГН
**********, двамата от град *** и Г. Х. И. с ЕГН ********** от ***
обезщетение за неоснователно обогатяване, представляващо стойността на
извършени подобрения в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35496.124.351
в землището на град К., като следва:
- сумата от 643.33 лева, представляваща стойността на 5/6 ид. части
от 125 броя лози, от която сума – 1/6 ид. част за Т. А., 1/6 ид. част на Т. А. и Х.
11
А. и 3/6 ид. части за Г. И.;
- сумата от 37.50 лева, представляваща стойността на 5/6 ид. части от
100 броя корени ягоди, от която сума – 1/6 ид. част за Т. А., 1/6 ид. част на Т. А.
и Х. А. и 3/6 ид. части за Г. И.;
- сумата от 379.17 лева, представляваща стойността на 5/6 ид. части
от подпорна конструкция на лозето (бетонни колове и тел), от която сума – 1/6
ид. част за Т. А., 1/6 ид. част на Т. А. и Х. А. и 3/6 ид. части за Г. И..
ОСЪЖДА, на основание 109 от Закона за собствеността, К. М. М. с
ЕГН ********** от *** да преустанови неоснователните си действия, с които
пречи на Т. И. А. с ЕГН **********, Х. Д. А. с ЕГН **********, двамата от
град *** и Г. Х. И. с ЕГН ********** от *** да упражняват правото си на
собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35496.124.350 по
КККР на град К., община К. с площ от 1000 кв.м, находящ се в местността Р.,
изразяващи във влизане и преминаване през имота им, паркиране на МПС и
разполагане в имота им на кон, каруца и друг селскостопански инвентар,
косене на люцерната в имота, като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждането на К. М.
М. да възстанови ограда между имотите на страните с дължина 28м., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К. М. М. с ЕГН ********** от *** за
осъждането на Т. И. А. с ЕГН **********, Х. Д. А. с ЕГН **********, двамата
от град *** и Г. Х. И. с ЕГН ********** от *** да му заплатят: 1) сумата от
500 лева, представляваща стойността на даваните от насажденията плодове,
125 бр. лози и 100 бр. ягоди, за времето от 2017 г. до 2022 г., всяка година по
100 лева; 2) сумата 250 лева, представляваща обезщетение за ползването без
наличие на правно основание на частта от имота на ищеца с площ от около 370
кв.м, за времето от 2017 г. до 2022 г. - по 50 лева за година, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, К. М. М. с ЕГН
********** от *** да заплати на Т. И. А. с ЕГН **********, Х. Д. А. с ЕГН
**********, двамата от град *** и Г. Х. И. с ЕГН ********** от ***
деловодни разноски в общ размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.ски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
Й.А.
12