РЕШЕНИЕ
№ 14845
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110117964 по описа за 2024 година
Ищецът Д. Р. Р. твърди, че на дата 23.07.2022 г. ответниците З. Н.
Ч. и В. Г. Ч. с неформален договор за извършване на СМР, възложили
на ищеца – Д. Р. Р. да извърши строително монтажни работи в
собствената им къща, находяща се в с. Д., ул. „М.“ № ., за сумата от
общо 9670 лева. Изтъква, че договореностите между страните са били
със закупени от ищеца материали, с негови средства, включително и
личен труд, както и с наети от него лица да извърши направа на: –
Кофраж – 82 кв.м.‘ Армировка – 510 кг и бетон – 12,5 куб.
Изтъква, че цитираните дейности са били организирани и
извършени от ищеца в договореното количество и качество на
извършената работа, но сумата, която ответниците са заплатили на
ищеца е по – малка от договорената - 9670 лева, като към настоящия
момент ищецът е получил 5100 лева, а остатъка до пълния размер,
сумата от 4570 лева не е изплатена към настоящия момент.
Счита, че с оглед на гореизложеното и Разпореждане №
1
29107/22.02.2024 г. на СРС, 38 състав по ч.г.д. № 20231110158863 за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск.
Посочва, че за дължимите суми ответниците са уведомени с
нотариална покана, получена от тях на дата 13.01.2023 г.
Моли съда да приеме за установено, че ответниците в условията
на солидарност, дължат на ищеца сумата от 4570 лева представляваща
главница за незаплатен остатък от задължение по неформален договор
за извършване на строително – монтажни работи от дата 23.07.2022 г.,
ведно със законната лихва за периода от 26.10.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 429 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 13.01.2023 г. до 26.10.2023 г. Претендира и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците З. Н. Ч. и В. Г. Ч., чрез процесуалния им представител, в
който отговор заявяват, че считат исковата молба за нередовна, тъй
като ищецът не е изпълнил изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК,
като не е посочил ясно и конкретно обстоятелствата на които се
основава предявения иск, тъй като обстоятелствената част съдържа
само пестеливо описание за наличие на неформален договор за СМР
от дата 23.07.2022 г., с договорености за направа на Кофраж – 82 кв.м.;
Армировка – 510 кг; Бетон – 12,5 куб. с договорена цена – 9670 лева,
от която цена ищецът твърди, че ответниците са му заплатили сумата
от 5100 лева и му дължат 4570 лева.
Считат, че в исковата молба не се съдържа достатъчно ясна и
конкретна индивидуализация на основанието на исковете, тъй като не
става ясно във връзка с какъв точно неформален договор са извършени
СМР от страна на ищеца. Също така намира и петитумът на исковата
молба за неясен и абстрактен, без да се пояснява какво е точното
правно основание за претендираната сума и кой според ищеца е
юридическият факт, въз основа на който е възникнало това вземане в
2
негова полза.
Изтъкват, че ищецът е поискал да се допуснат двама свидетели,
които да установяват фактите и обстоятелствата в исковата молба, без
да е посочил конкретни факти и обстоятелства които ще установяват
всеки един от тях, тъй като счита, че ищецът е длъжен в исковата
молба да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които
ще доказва с тях.
С оглед на гореизложеното, счита, че правото им на защита е
накърнено, тъй като не става ясно конкретно какви претенции има
ищецът срещу тях.
Заявяват, че по същество оспорват исковете и намират същите за
неоснователни. Оспорват да са сключвали описания в исковата молба
неформален договор за СМР с посочените в молбата параметри.
Твърдят, че не са се съгласявали и/или потвърждавали за цена на СМР
в размер на 9670 лева. Изтъкват, че договор за изработка не е
сключван от ответниците. Поддържат, че никога не са били в
облигационни отношения с ищеца, като не са извършвани в тяхна
полза СМР от страна на ищеца в договорено между страните
количество и качество. Твърдят, че не е приемано по какъвто и да е
начин изпълнението им и съответно нямат абсолютно никакви
задължения към ищеца.
Считат, че договор за изработка за цена значително над 5000,00
лева би следвало да се уговори и сключи в писмен вид, за да бъдат
ясни всички уговорки, права и задължения на страните. Заявяват, че
твърденията на ищеца в исковата молба не се подкрепят от
приложените към исковата молба доказателства. Сочат, че
представената нотариална покана не доказва по никакъв начин
наличието на облигационно правоотношение между страните, нито
установява изпълнение от страна на ищеца и редовно изпълнени от
него договорни задължения. Изтъква, че по всички приложени към
исковата молба фактури изпълнителите са различни доставчици на
3
строителни материали, а получателят и платец е „Т...“ ЕООД, като
ответниците не фигурират като получатели по тези фактури. Сочат, че
от приложената стокова разписка с изпълнителн „М.И С..“ ООД и
получател „П. Н.“, като ответниците не фигурират като получатели по
тази стокова разписка. Също така заявяват, че приложения към
исковата молба „фискален бон“, издаден от „К. И П.“ ЕООД не
установява нищо свързано с предмета на делото.
С оглед на гореизложеното ответниците считат, че ищеца няма
основание да претендира заплащане на сумата от 4570 лева,
представляваща главница за незаплатен остатък от задължение, цялото
в размер на 9670 лева, по договор за извършване на строително –
монтажни работи от 23.07.2022 г., ведно със законната лихва за
периода от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 429 лева мораторна лихва за периода от 13.01.2023 г. до
26.10.2023 г., както и сторените от ищеца разноски. Молят съда да
приеме за установено, че ответниците не дължат на ищеца
гореописаните суми и да отхвърли исковете, като неоснователни.
Съдът намира иска за недоказан. Ищецът не е представил
никакви писмени доказателства, които пряко илии косвено
установяват твъряните от него договорни правоотношения.
Ответниците се противопоставиха на събиране на гласни
доказателства. Възражението е основателно, доколкото общата
заявена цена на договора е над 5000 лева.
Иска следва да се е отхвърли, а ищецът да понесе сторените от
ответниците разноски. Адвокатът на ответниците е представил списък
на раазноски катоо за всеки от ответниците се претендират по 530 лв.
адвокатско възнаграждение в исковото производство и по 410 лева – в
заповедното. Ищцовата страна е направила възражение, което съдът
намира на основателно. Формалната разлика между различни искове,
които се основават на общи за тях обстоятелства не са основание за
определяне на отделни възнаграждения. Заповедното и исковото
4
производство са части на единен първоинстанционен процес, а не
отделни инстанционни производства.Адвокатското възнаграждение
следва да се определи общо за двамата ответници в двете
производства. С оглед обстоятелствоото, че спора е решен с
елементарно доказателствено възражение, съдът определя като
съответни общо разноски за адвокат на ответната страна сумата 1000
лева.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на Д. Р. Р. ЕГН ********** за
приемане за установено, че ответниците З. Н. Ч. ЕГН ********** и В.
Г. Ч. ЕГН ********** дължат на ищеца сумата от 4570 лева
представляваща главница за незаплатен остатък от задължение по
неформален договор за извършване на строително – монтажни работи
от дата 23.07.2022 г., ведно със законната лихва за периода от
26.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 429 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 13.01.2023 г. до
26.10.2023 г.
ОСЪЖДА ответниците да заплатят на ищеца 1000 лева
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5