№ 630
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110200917 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление №
565932-F577997/23.04.2021 г., издадено от началник на отдел „ОД-София“ при ЦУ на НАП, с
което, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на жалбоподателя била наложена имуществена
санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
НП е обжалвано от санкционираното, лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (неспазен
срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН; неспазен срок по чл. 52 ЗАНН; непрецизно цитирана дата на
нарушението; непрецизно описание; липса на мотиви в НП; непрецизна правна квалификация),
както и за обективна несъставомерност (в помещението, в което е монтирано ФУ не се извършват
продажби). Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 28.10.2020 г. била извършена проверка на търговски обект – психологическа
лаборатория, находяща се в гр. София, ул. „Коломан” № 1, стопанисвана от ***. Проверяващият
екип установил, че търговецът не е изпълнил задължението си да съхранява в търговския обект
паспорта на въведеното в експлоатация ФУ, модел „DAISY MICRO COMPACT S01” с ИН на ФУ
1
DY474621 и ИН на ФП 36632757. Същото било представено на проверяващия екип впоследствие –
след приключване на проверката.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на
свидетеля М.В.; АУАН; НП; протокол за проверка; фискален бон; обяснения заповед за
компетентност.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост,
поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ
и съпоставка на доказателствата не е наложителен.
Важно е да се отбележи, че разпитаният свидетел ясно си спомни и разказа за случая, дори
с детайли, които нямат принципно отношения към предмета на доказване. В подкрепа на казаното
от него са и приложените протокол за проверка и фискален бон, като наказателното постановление
се оспорва, с аргументи по приложението на материалния и процесуалния закон.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. Действително, в
началото на наказателното постановление се цитира коректна дата и месец, но погрешна година на
извършване на извършване на проверката, Същевременно, налице е изрично твърдение за датата на
извършването, която кореспондира и с АУАН, и с писмените доказателства по делото, поради
2
което и макар да споделя тезата на жалбоподателя за наличие на процесуално нарушение, съдът се
разграничава от твърдението – че същото е от категорията на съществените, респективно – че
съставлява самостоятелно отменително основание.
Датата на проверката (28.10.2020 г.), отнесена към момента на съставяне на АУАН
(01.11.2020 г.) не позволява тезата за неспазен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН да бъде споделена.
Същевременно, срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН има инструктивен, дисциплиниращ характер (Р
3324/2013 АССГ, VIII кас. с-в; Р от 10.11.2008 по канд 1039/2008 АССГ XII кас. с-в; Р 1607/2013
АССГ, X кас. с-в; Р 2959/2010 АССГ, I кас. с-в; Р 5764/2013 АССГ, III кас. с-в и др.) и неспазването
му не се отразява върху възможността за организиране на адекватна защита.
В допълнение, и в АУАН, и в НП се съдържат твърдения за всички обстоятелства,
попадащи в предмета на доказване и очертаващи обективната страна на административния състав,
като липсата на мотиви в НП (в каквато насока са част от наведените в жалбата доводи) не следва
да търпи критика, освен в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН, доколкото не са сред императивно
предвиденото съдържание по чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
По приложението на материалния закон
В хода на настоящото производство се установи, че на търговецът „Колев и Колев” ООД не
е изпълнил задължението си да съхранява в търговския обект паспорта на ФУ.
Нарушението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ е формално и е
довършено с факта на невъзможност за представяне на паспорт на устройство, в хода на течаща
проверка в търговския обект. Дали в обекта се извършват или не търговски сделки към момента на
проверката е въпрос, неотносим към предмета на спора, по силата на факта за наличие на работещо
фискално устройство в самия обект, към момента на проверката. Същевременно, касае се за
ангажиране на административнонаказателна отговорност на юридическо лице, поради което и
обсъждането на въпроса за вината (във връзка с изложените доводи в жалбата) е, дипломатично
казано, неуместно.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в Наредба Н-18/2006 на МФ задължения на физическите и
юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на
3
обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди
(имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и
за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения,
но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на
степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай, неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените
отношения, свързани с възможността за текущ и последващ контрол, от страна на НАП, т. е. касае
съществена част от дейността на търговеца (потенциално неограничен брой случаи), поради което
следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен
интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не
представлява маловажен случай.
По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, за лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане
(какъвто Наредба Н-18, безспорно е), се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци,
в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв, а когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв. В настоящия случай, застрашени са обществените отношения, свързани с възможността за
осъществяване на ефективен текущ контрол, което правилно е квалифицирано от контролните
органи като такова, което не е довело до неотразяване на приходи, поради което и санкцията е
квалифицирана по привилегирования състав на ал. 2, изр. 2. Имуществената санкция е наложена в
предвидения в закона минимум, а ЗАНН не познава аналог на нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК,
поради което и подробни съображения по размера са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно –
100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 565932-F577997/23.04.2021 г., издадено
4
от началник на отдел „ОД-София“ при ЦУ на НАП, с което, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1
ЗДДС, на *** била наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 42,
ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, ***, ЕИК *** да заплати на НАП сумата от
100 (сто) лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5