РЕШЕНИЕ
№ 3212
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
в присъствието на прокурора Г. Кр. Г.
като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело №
20221110209525 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.158, ал.2 и сл. от ЗЗ.
Постъпило е искане от ЦПЗ – София по реда на чл.154, ал.2 от Закона за
здравето, с което се предлага лицето Т. П. Г. от г.................., с ЕГН:
********** за бъде настанен на задължително принудително лечение.
Посочва се, че лицето е постъпило по спешност в здравното заведение с
диагноза ,,параноидна шизофрения“. Същото отказва да се лекува
доброволно, поради липсата на критичност към болестното си състояние.
Налице е реален риск от извършване на престъпление, с което може да бъде
застрашен живота и здравето както на самото лице, но така също и на
близките и околните.
В съдебно заседание прокурорът изразява становище по
основателността на искането и моли същото да бъде уважено. Намира, че от
събраните по делото писмени доказателства безспорно се доказва, че
моментното психическо състояние на лицето изисква неговото настаняване на
задължително лечение. В заключение предлага съда да постанови решение, с
което да настани за лечение лицето на задължително лечение съгласно
1
параметрите на експертизата.
Лицето, чието настаняване се иска, се явява лично. Служебният му
защитник пледира, че с оглед събраните доказателства и заключението на
вещото лице, следва да бъде постановено задължителното му лечение. Съдът,
като се запозна с искането, събраните по делото доказателства и становищата
на страните, намира за установено следното:
Депозирано е искане от ЦПЗ – София за настаняване на задължително
лечение на лицето Т. П. Г..
В съдебно заседание лицето отговаря неадекватно на поставените му
въпроси. Държи се объркано и говори несвързано.
Видно от разпита на вещото лице е, че освидетелственият Т.Г. е бил
приет по спешност на 29.07.2022г. като същият страда от диагноза
,,параноидна шизофрения“. Заболяването не е било лекувано постоянно,
което е довело до изразена личностова промяна от шизофренен тип. В своето
заключение вещото лице отразява, че освидетелственият страда от
психическо заболяване ,,параноидна шизофрения“, която е с дългогодишна
давност. Дори и към настоящия момент лицето е с обостряне на психозата,
като в домашни условия не приема поддържащото лечение и няма кой да
упражнява контрол при приемането на лекарствата.
Съдът кредитира като обективни и верни показанията на вещото лице,
както и заключението му по изготвената СПЕ.
Настаняването на едно лице за принудително задължително лечение се
обуславя от кумулативното наличие на две предпоставки, условно обозначени
като „медицински” и „социален” критерии. Първата от тях предполага да се
установи наличието на заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2
от ЗЗ в освидетелстваното лице.
От заключението на вещото лице се установява, че лицето Т.Г. страда
от психическо заболяване, обуславящо неговото задължително лечение.
Диагнозата е за заболяване, фигуриращо в кръга на ревизираните в чл.
146 от ЗЗ, поради което и принудителното лечение, е допустимо.
Видно от събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства е, че е налице и второто кумулативно изискване на
чл. 155 от ЗЗ, а именно - с поведението си Т.Г. представлява опасност за себе
2
си, близките и околните, тъй като причината за неговото настаняване е
влошеното му психическо състояние и и реалната опасност за живот и здраве
му, както и това на близките и околните.
По отношение на формата на лечение, срока и психиатричното
заведение съдът се солидаризира със заключението на вещото лице.
Предвид моментното състояние на лицето съдът намира, че
определеният за неговото лечение срок следва да бъде предложения от
вещото лице, а именно три месеца в стационарна форма в ДПБ - Карлуково.
Съдът приема, че продължителността на лечението на лицето е било
съобразено от експерт, който в най – пълна степен би могъл да прецени колко
време е необходимо за стабилизиране на здравословното състояние на
конкретния пациент.
С оглед приетото заключение по експертизата съдът намира, че не
следва да се спира изпълнението на решението, независимо от
обстоятелството дали същото ще бъде обжалвано.
Според заключението на вещото лице лицето Т.Г. не е в състояние да
изразява информирано съгласие за лечението си и липсват лица от кръга на
близките, които да дават такива съгласие.
Ето защо като лице, което следва да дава информирано съгласие вместо
него следва да бъде определена В. Й. И. от отдел ,,Здравен“ към Община
Луковит.
Разноските по делото в размер на 280.00 лева, представляващи
възнаграждение за вещо лице за явяване в съдебно заседание, изготвяне и
защита на заключението по изготвената съдебно - психиатричната експертиза,
следва да останат за сметка на държавата.
Воден от горното и на основание чл.162, ал.2 от ЗЗ, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА лицето Т. П. Г. от ...................., с ЕГН: ********** на
задължително лечение в стационарна форма за срок от ТРИ МЕСЕЦА в
ДПБ - Карлуково.
ДОПУСКА предварително изпълнение на настоящото решение.
3
ПРИЕМА липса у лицето Т. П. Г. от ................, с ЕГН: ********** да
изразява информирано съгласие за лечението си.
ОПРЕДЕЛЯ да дава информирано съгласие за лечението на Т. П. Г. , с
ЕГН: ********** В. Й. И. от отдел ,,Здравен“ при Община Луковит.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 165, ал. 1от ЗЗ, сумата в размер на
280.00 лева, представляваща направени разноски за явяване на вещо лице в
съдебно заседание, изготвяне и поддържане на заключението по съдебно -
психиатрична експертиза, да останат за сметка на държавата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 – дневен срок
от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4