МОТИВИ
към
Присъда № 53/29.05.2015 г.
по НОХД №
1690/2014 г.
по
описа на РС – Велико Търново
Обвинението
е против Т.Г.Д. – роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, пенсионер по болест, с ЕГН
– ********** за това, че на 14.01.2013
г. в гр. Велико Търново, в офис на „Данекс 07”
ЕООД – гр. В. Търново извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно е викал,
безпричинно се е заканвал и е нанесъл удари по главата на Т.Д.Г. от гр. В.
Търново и демонстративно унищожил следните намиращи се в офиса вещи - два
монитора марка „LG”, ваза и моливник,
собственост на Д.В.М. от гр. В. Търново – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на районна прокуратура поддържа изцяло
обвинението, предявено в обвинителния акт и счита, че същото е доказано по
несъмнен начин чрез доказателствата по делото. Пледира за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като
всички законоустановени предпоставки за прилагане на чл. 78а от НК са налице.
Защитата
в лицето на адв. Чингарска поддържа становище, че с оглед доказателствата по
делото, деянието, извършено от подзащитният й не осъществява състава на
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. От обективна страна се оспорва наличието
на непристойни, скандализиращи обществото действия. От субективна страна е
оспорено наличието на хулигански мотив, изразяващ се в явно неуважение към
обществените норми на поведение.
Подсъдимият
Д. в лично становище потвърждава, че действително на тази дата и по това време
е бил в офиса на „Данекс 07” ЕООД, но твърди, че пострадалата Г. е предизвикала
скандал, в резултат на което е последвало спречкване и са били повредени
вещите. На основата на тези твърдения настоява за оправдателна присъда.
Съдът,
след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при за установено следното:
Подсъдимият
Т.Г.Д. и пострадалото лице Т.Д.Г. са братовчеди. От месец декември 2012 г. по повод доброволна
делба на наследствени имоти между тях възникнали спорове, като Д. настоявал Г.
да отстъпи дела си на него и сестра му.
На
14.01.2013 г., Т.Г. се намирала на работното си място във В. Търново – офис на
„Данекс 07” ЕООД, намиращ се на ул. „Полтава” № 1B, като дружеството принадлежи и се
управлява от дъщеря й – св. Д.В.М.. Обвиняемият Д. влязъл в офиса преди обяд,
седнал на дивана и подновил разговора относно преотстъпването на наследствения
дял на него и сестра му. Г. категорично заявила, че ще се разпорежда с имотите
както намери за добре. Д., разгневен от реакцията й, започнал да крещи и да й
се заканва, а след това замерил Г. с моливник, който грабнал от близкото бюро,
но не уцелил и го разбил в друго бюро. Приближавайки се към нея, той ударил с
ръка плазмен монитор „LG”,
който паднал и се счупил. Ударил й шамар по лицето, в този момент Г. била
седнала и се дръпнала назад изненадана. Хванал клавиатурата и се опитал да
нанесе удар по нея, но не успял. Пускайки клавиатурата, нанесъл още един удар с
ръка по лицето на Г., която се свила в опит да се предпази. Д. се върнал към
дивана, за да вземе чантата си, която оставил там преди нападението. Тогава
грабнал стъклена ваза с декоративни топчета от масичката пред дивана и я
запратил със сила към другия монитор “LG”, разположен на бюрото до входа на офиса. Вазата се
пръснала, счупила и съборила монитора, а топчетата се разпиляли из
помещението. Д. продължавал да крещи и
да се заканва от входа, а след това
излязъл. Г. била разстроена и изплашена. След малко в офиса влязла дъщеря й М.
и я заварила разплакана и трепереща. Като разбрала за случката, дъщерята
веднага сигнализирала на органите на МВР. Пристигналият на местопроизшествието
полицейски служител – В.Б.Ц. видял обстановката в офиса и начупените вещи и
установил, че Г. била разстроена и плачела. Унищожените от Д. вещи – два
монитора “LG”,
ваза и моливник били собственост на Д.В.М. от В.Търново.
В
хода на досъдебното производство М. е предала CD диск със запис от охранителните
камери на офиса, който е огледан като веществено доказателство. Назначена е
техническа експертиза, от която става ясно, че предоставеният диск съдържа
копие на записа от камера №
2 на видео-охранителната система на „Данекс 07” ЕООД и съвпада с оригинала,
съхранен на видеодекодера, изграден на база хардуер на фирмата „Геовижън” –
модел GV 600. Вещото
лице не е установило наличие на манипулации върху кадрите.
От
заключението на вещото лице по изслушаната по делото оценъчна експертиза от
унищожаването на гореописаните вещи са причинени вреди на Д.М. в размер на
147.00 лв.
По
делото са изслушани свидетелски показания на Т.Г., Д.М. и В.Ц., както и
обясненията на подсъдимият Д..
В
хода на съдебното следствие подсъдимият Д. дава обяснения по делото, като не се
признава за виновен и твърди, че действително е имало скандал и последващо
спречкване между него и пострадалата Г., но отрича да е извършвал хулигански
действия и настоява за оправдателна присъда.
Съдът
възприе за установена фактическа обстановка, така както е изложена въз основа
на всички събрани в рамките на съдебното следствие доказателства, след като те
бяха обсъдени поотделно, както и във взаимната връзка помежду им. Анализът на
същите довежда до извода, че те изграждат една пълна и точна представа за
случилото се и възможно най-точно отразявят обективната истина за фактическата
обстановка по делото. Отчетени са обясненията на подсъдимия Д., които са
противоречащи на останалите доказателства по делото и като такива не следва да
бъдат приемани за достоверни.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че чрез действията си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като на 14.01.2013 г. в гр. Велико
Търново, в офиса на „Данекс 07” ЕООД, намиращ се на ул. „Полтава” № 1B е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, а именно е викал, безпричинно се е заканвал и е
нанесъл удари по главата на Т.Д.Г. от гр. В. Търново и демонстративно унищожил
следните намиращи се в офиса вещи - два монитора марка „LG”, ваза и моливник,
собственост на Д.В.М. от гр. В. Търново.
От
обективна страна, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението, а именно извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: викане,
заканване, хвърляне на вещи по посока на пострадалата Г. и нанасяне на удари по
лицето й, както и демонстративно повреждане
и унищожаване на вещи. При деяние,
осъществяващо състава на престъплението хулиганство по чл. 325, ал. 1 от НК
следва да е налице скандализиращо поведение от страна на дееца, което явно и
дръзко нарушава установените обществени норми на поведение. Макар деянието да
не е извършено в присъствието на други членове на обществото, трайна съдебна
практика е, че ако действията на дееца или резултатите от тях са станали известни или са могли да
станат известни на неограничен кръг лица, те могат да бъдат квалифицирани като
скандализиращи. От доказателствата по делото и в частност свидетелските
показания е видно, че действията на подсъдимия се вписват в гореописаната
хипотеза и резултатът от тях е станал обществено достояние.
От
субективна страна, деянието е извършено виновно, като формата на вината е
евентуален умисъл – от доказателствата става ясно, че деецът е съзнавал
общественоопасния характер на действията си, предвиждал е общественоопасните
последици от него и е допускал възникването на престъпния резултат от тях. Подсъдимият
Д. е съзнавал какъв ще е ефектът от последователните му опити да сплаши и
нападне пострадалата Г.. Касае се за целенасочени и красноречиви действия,
белязани от особена дързост и агресивност.
Обществената
опасност на деянието е висока с оглед обекта на посегателство, а именно реда и
общественото спокойствие, личността на пострадалото лице, правото на
собственост на собственика на повредените вещи и обществения и правов ред,
които е грубо нарушен и е изразено явно неуважение към обществените норми.
Смекчаващи
вината обстоятелства са чистото съдебно минало на дееца, който е осъждан, но
реабилитиран по право.
Отегчаващи
вината обстоятелства – дързостта, с която е извършено деянието. Съдът намира, че е налице баланс
между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Поради
изложените съображения съдът приема, че деянието осъществява състава на
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
Съдът
счита, че спрямо подсъдимият следва да се приложи чл. 78а от НК, тъй като са
налице всички предпоставки за това, посочени в закона, а именно: престъплението
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко
наказание, когато е умишлено; деецът не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с прилагане на чл. 78а;
няма съставомерни имуществени вреди. С оглед на
гореизложеното, съдът освобождава от наказателна отговорност подсъдимия и му
налага административно наказание в размер на 1000 лв.
Съдът
счита, че наложеното наказание е достатъчно по вид и размер и ще изпълни изцяло
целите на генералната и частна превенция, в съотвествие с чл. 36, ал. 1 от НК.
При
този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е възложил на
подсъдимия направените по делото разноски в размер на 280 /двеста и осемдесет/
лева, както и 5 /пет/ лв. държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист
Водим
от изложените съображения съдът постанови присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: